понеделник, 28 юли 2014 г.

Пълнени чушки и домати с различна плънка

С Аля по едно и също време готвихме тези чушки, съвсем случайно, явно за доста неща сме на "една вълна", съдбата още не ни е срещала (а толкова ни се иска и на двете), но усещанията ни са, че се знаем от години. Аля е много специален човек за мен, не само защото я чувствам изключително близка, не само, защото е толкова истинска и неподправена, но и заради факта, че е един уникален патриот, няма друг такъв човек...Аля, благодаря ти, че си такава - Алечка - Малечка, прегръщам те! Обещах, че ще пусна и моите чушки и домати. Ето, спазвам обещанието си!

 Пълнени чушки и домати с различна плънка




Продукти:



4 чушки
4 домата
1 ч.ч. ориз, ползвам български кръгъл
около 15 бр. лозови листа (трябваше да оползотворя, а бяха твърде малко за сърми)
1 глава лук
200 гр телешка пъстърма (трябваше да я вложа някъде)
черен пипер
червен пипер
сол
1 зеленчуков бульон
олио



Приготвяне:




Почистваме чушките, като запазваме дръжките и издълбаваме доматите, като също заделяме капачетата им. В дълбок тиган или тенджерка с незалепващо покритие запържваме нарязаната на ситно пъстърма, добавяме лука, ориза, пак пържим, да стане стъклен, а после и да побелее, добавяме нарязаните с кухненска ножица на ситно лозови листа, червения пипер и заливаме с две чаени чаши вода. Оставяме на котлона на ниска степен, ориза да поеме течността. Когато това стане, добавяме нарязаната на ситно вътрешност на доматите, черния пипер, бульона и ако е нужно сол на вкус.
Напълваме зеленчуците, ако остане плънка я разпределяме между тях, доливаме още 2 чаени чаши вода и малко олио и запичаме до готовност.
Ама много вкусни се получиха - пастърмицата се усещаше леко соленка, а лозовите листа - киселки, допълнени с вкуса на чушките и доматите - "един път "станаха.


неделя, 27 юли 2014 г.

Салата Снежка

Искаше ми се да пусна рецепта за салатка, преглеждайки наличните попаднах на тази. И се убеждавам, че случайности няма. Ето и историята, и без това разбрахте всички, че съм бъбрива, но това е само, когато пиша, на живо по-скоро съм мълчалива (освен пред най-близките).
Рецептата е свързана с един колега, който най-много ми е помагал в службата. Постъпи след мен, преди десетина години, но ако не беше той, не знам как щях да оцелея. В трудни моменти е нужен приятел, който да те посъветва и успокои. В негово лице срещнах един стойностен, почтен и добронамерен човек. Намерил тънката граница към кое и кога да бъде толерантен, и към кое и кога - непримирим. За мен са безценни изслушването, подкрепата и мъдрите му съвети. Няма да преувелича, ако кажа, че такъв човек може да бъде пример за висок морал!
Голямата разлика във възрастта, както и в пола не бяха пречка да бъдем не само добри колеги, но и приятели! Та с две думи описах ви Антон, или по-скоро Тони.
Човек с прекрасно и задружно семейство, съпруга, която обожава, а слабостта му е внучка, носеща името му.
Освен служебни неща, сме обсъждали и ежедневни, битови и лични случки, философствали сме по житейски теми, а оказа се, че и на кулинарна тематика намерихме общ език.
Горе написах, че случайно попаднах на тази салата днес, а неслучайното е, че Тони се пенсионира след броени дни и публикацията идва точно навреме, като поздрав и благодарност към него! Рецептата е на неговата съпруга, затова съм я кръстила с това нежно име, което носи тя. Макар да не се познаваме, сигурна съм, че е прекрасна -  това личи от неговото отношение.



Салата Снежка



Продукти:

5-6 моркова /с остри връхчета, не тъпи ;D/
1 опаковка майонеза - 250гр
1 кисело мляко /"на баба" - моето беше домашно овче/
3-4 скилидки смачкан чесън
добавих от себе си сол

Приготвяне:





Морковите се настъргват в купата, в която ще се сервират на ситно. Аз ги посолих леко. Отделно се разбиват майонезата, млякото и чесъна. Заливат се морковите с тази смес и се поднасят, без да се бърка. Всеки си сервира, като загребва с голяма лъжица. Аз обаче разбърках преди да си я хапнем :smile1:
За разнообразие и полезност може да поръсите ленено семе.

Видяхте ли колко е просто, но аз лично не се бях сещала да приготвя така салата с моркови :thumbup:



петък, 25 юли 2014 г.

Телешко с кладница и кисело мляко

Едно уникално вкусно ястие, направо съм горда, че го сътворих съвсем случайно.
Последното печено такова бе сухо и жилаво, нещо не го приготвих удачно, та сега ми се искаше да се получи крехко и сочно, пък и по като манджичка, а не само на месо да е. Вида му не е от най-привлекателните, но си струва да го направите. Нямах и много продукти и буквално в движение слагах каквото ми попаднеше пред погледа, отваряйки хладилника и фризера. та така се получи това


Телешко с кладница и кисело мляко



Продукти:

около 800 - 1000 гр телешко месо
500 гр гъби кладница (при мен замразени)
400 гр кисело мляко
100 мл течна готварска сметана
олио
сол
куркума
черен пипер
кубче зеленчуков бульон

Приготвяне:



Да е жива и здрава Пепчо, че преди време показа, как телешкото трябва да се реже надълго на мускулните влакна, а не напряко. Така го нарязах и аз - на лентички по дължина с размер 3-4 см, на 1см на ширина и 1 см на дебелина, като кутрето на ръката. Слагам го на порции в тефлонова тенджера да се запържи на силен огън за кратко, да се запечата. Изваждам порцията и слагам нова, накрая връщам всичкото месо в тенджерата и добавям замразените нарязани наедро гъби. Те пускат доста течност, захлупвам тенджерата и оставям докато се изпари и остане почти на мазнина. Не отнема много време. Отварям капака и изсипвам киселото мляко, сметаната, солта, черния пипер, куркумата, кубче бульон. Пак захлупвам и намалявам котлона на средна към ниска степен. Оставям да си къкри, пак до оставане на мазнина почти.
Не мога да ви опиша колко крехко и вкусно се получи, наистина това е най-вкусното телешко, което съм опитвала, като мозък, топи се в устата. Гъбите чудесно му подхождат, а киселката жилка на млякото е умело притъпена от сметаната.
Често приготвям телешко по различни начини. Прекрасни рецепти за него съм намерила и при Пепи, и при Аля.



Честит рожден ден, Бистра!

Сигурно с предния пост доста ви стреснах и за да не си помислите, че работя в зверилник (коeто не е съвсем невярно), все пак да ви успокоя, че се намират и свестни ("бели" ) хора, е, може да са малко, но се радвам, че ги има!
Колежката ми рожденничка е една от тях, както и другите, удостоени с честта да споделим празника и. Съдадохме си традиция от време на време да се виждаме извън работа, или в почивен ден, или след работно време, както беше днес. Много приятно си изкарахме. Моето участие в организацията се сведе до участие в подаръка, който и купихме и до това:


24 юли

Задача ми даде бон - Бончева днес -
във рими довечера да те поздравим...
Нелека задача, изпадам в унес...
И мисля...дали ще ми провърви?

Аз трудно редя редове по поръчка.
Обаче сега се захванах с мерак -
дано предизвикам у тебе усмивка
и спомен оставя, приятелски, драг.

Желаем ти само красиви моменти,
приятели верни, дори един-два,
към теб да валят всеки ден комплименти
и всичко да ти върви по вода.

В дома ти любов и късмет да царуват,
да бъдете живи и здрави...добри!
Това са нещата, що повече струват
от злато, богатство и много пари.

Животът е път, по който вървим
и срещаме хора и хора...
Със тебе се знаем от скоро, нали?
Далече сме още от "една торба сол"...

От скоро се знаем, но нещо вродено
ме кара да мисля и кажа сега:

Случайно не носиш ти името Бистра,
символика има, и тя е в това -
да пазиш душата си все така чиста!
С огромна симпатия от всички ни ти честитя!

сряда, 23 юли 2014 г.

"Размисли и страсти" в капана на действителността


И днес имам повод да почерпя – вдигнага ми заплатата. След 6 години застой! Да, да – от 2008 г. до сега си стои до стотинката същата! Е, дочаках! Благодаря на шефа, на заместниците му, както и на няколкото ми началници и „началници”. Не, не съм чистачка или общ работник, главен експерт съм. Ама как звучи, а? И е!!! Огромна структура с около 3 000 човека, с множество звена из цялата страна и всичко, в областта в която съм ангажирана минава през мен, т.е. мога и правя всичко, друг е въпроса, че откакто дойде  „колежката ми – началничка” (която впрочем няма и нужното образование) е в непрекъснат ужас, че може някой да забележи, че мога и знам колкото (не дай боже и повече) от нея. Интриги, помия, простотия от най-висша класа – години, години наред.

Работила съм на друго място, в стая с още 8 жени преди години, разбирали сме се и сме се обичали като едно семейство. Помагали сме си, вършели са и моята работа, докато аз учех за изпити...Как не мога да намеря дори за една от тях да кажа лоша дума. Още помним и се чуваме за празници – техни и на близките им. Хора, нормални хора.

А тук, къде попаднах...?

Откакто постъпих се сменяха  шефове, в началото сe снишаваха „сивите мишки”, но после пак и пак, отново и отново вдигаха глави и продължаваха – некомпетентно, с подмазване, с „оплюване” на можещите, за да блеснат те – готовите на всичко и пред всеки – само и само да опазят скъпоценните си началнически местенца и незаслужени заплати, които междувпрочем никой не иска да им вземе. Специализирали са се до съвършенство! Чувствам се отвратена, унизена, използвана, глупава...

Заплатата ми днес, за първи път след 2008 година е увеличена с...10 лева!?!

Мислите, че се шегувам, нали?

В днешно време, в нашата прекрасна Родина (която е омърсена именно от такива твари (аз не мога да ги нарека хора)) при цените на всичко, които растат постепенно, но сигурно ден след ден, моята заплата (срам ме е да ви кажа колко е!) на главен експерт в държавна структура е увеличена с 10 лева! Има такива, увеличени със 100, с  200! Колежката ми – началничка я няма – много болна била и не се знаело кога ще дойде, а аз трябва да я заместя, да свърша нещо, за което нищо не знам, оказва се, че и документа го няма...скрила го е....!!!Изумени ли сте? Аз всъщност, като се замисля - не би трябвало – толкова пъти ме е изумявала с лошотията, с подлостта (не мога да намеря и по-силна дума, но би била по-реална), че това си е част от стила и, но въпреки това днес пак съм изумена и се чудя как е възможно... И понеже този път не издържах и отидох да потърся сметка на разни други участници и в тази „прекраснотия” въпросната колежка взе че оздравя и утре щяла да се завърне...

Дребнаво ви се струва сигурно всичко това, което пиша и може би е, самата аз се чувствам мръсна да участвам, дори без да искам, дори като жертва във всичко това....

Но не е дребнаво, нито е дребно – то е отражение на милата ни държавица...От десет години се опитвам с добро да отговарям на всичко това, опитвам се да разбера, опитвам се да махна с ръка, опитвам се да оправдавам, да търся вината в себе си, да чакам тази прогнила и умишлено унищожена система, в която работя да се промени, да дойдат хора, които да я променят – да имат силата, знанията и желанието това да се случи...Имаше такива хора...но по политически причини те бяха набързо сменяни, веднага щом се окажеше, че може този бастион на закосленялост, на номеклатурното, робско и лакейническо мислене  да рухне.

Възмутен бил един от настоящите шефове, че съм била „против правителството” (че то половин България е по площадите от година именно за това)!?! – Не съм от „техните”. Това на какво ви прилича? В кой век живеем, за бога? За това ви говоря...За това ме боли...затова ми е обидно...защото досега никой  не се интересува от обикновените хора(между които се гордея, че съм и аз), от техните знания и умения, от нормалните хора, от добрите хора (не, няма да си спестя тук скромност, защото не съм навредила никому!!!), напротив – на пиедестал са онези – некадърните, но умеещи да ласкаят, приспособяващите се към всичко и всеки, що е над тях, тези, които на чужд гръб се издигат в службата и се държат с подчинените си като с по-ниска категория хора, тези, които са готови да се намесват и да коментират дори личния ти живот (само защото по обясними причини те не могат никога да имат такъв).

А работота си ми харесва, работя по специалността си, но те и това успяват да опорочават, нарушават закони (защото шефа така е казал!), не правят разлика между писмо и постановление...и виждаш, че няма никакъв смисъл да обясняваш кое, как и защо, а има ли и смисъл да го знаеш – след като никой не се интересува от това... Ставаш апатичен, нервен, ходиш на работа само за да чакаш момента, в който ще си тръгнеш, вършиш работата не с желание и както трябва, а колкото да я отметнеш, защото е все тая...Започваш да заприличваш донякъде на тях, започваш да лицимерничиш и ти, защото те от откритост не разбират и те изкарват теб „лошия”, когато им кажеш нещата в очите, защото те нямат лице, за да може да им кажеш в лицето какво мислиш за тях, започваш да се отвращаваш и от себе си и да се питаш защо все още стоиш...?!?

Защо?!?

При последните нелепи уволнения стоях и чаках и се надявах да бъда между съкратените?!?

Защото сама явно няма да си тръгна, не го направих през всичките тези години...

Не знам отговора на въпроса „защо?”... Вероятно е от волското ми търпение, вероятно е страх...от неизвестното, от това, че и „отвън” може да е същото, вероятно не съм инициативна, вероятно е и заради многото хора, чието уважение съм заслужила в цялата система, както и те моето, вероятно, защото не съм научена да бягам, а все търся решение и справедливост, вероятно, защото и в цялата ни държава нещата стоят така, вероятно защото нямам (не си ги избирам по това!) приятели - важни „клечки”, а дори да имах не бих ги помолила „да ме уредят”... Всъщност проблема ми  е, че цял живот не се научих „да се продавам” и „да се предлагам”. Чакам някой да ме покани, да ме забележи..

Заслужила съм си значи 10 – те лева, да са ми честити!!!

Със сигурност няма да подпиша това унизително предложение! Така че най-вероятно следващия пост ще е свързан  с уволнение – как съм си позволила да не подпиша (вместо да съм благодарна)!!! Нека!!!

Тогава вече съм сигурна, че ще бъда по-добре и ще се справя, макар, че достатъчно се постараха да ми съсипят и здравето!!!

Не искам и не умея да участвам и печеля в нечестни битки. Мога да губя – пари, работата си, но не и достойнството си!!!


 

вторник, 22 юли 2014 г.

Сребърен годеж и Торта Сникърс



25 години...дали са малко или са много да прекараш живота си рамо до рамо с някого?!? Обърна ли се назад - сякаш вчера бе денят, в който заживяхме под един покрив...Погледна ли дъщеря ни - виждам колко отдавна е бил този ден...Труден път беше, не беше лесен, наготово не получихме нищичко, заслужихме си всеки залък хляб, борихме се с хиляди трудности, но пък така ни беше по-сладко. Не спряхме да се радваме на дребните неща, не спряхме да празнуваме хилядите малки победи, своите дори измислени празници, не спряхме да изглаждаме помежду си острите камъни, не спряхме никога да си казваме "обичам те". Не допуснахме никой да се бърка в отношенията ни, не заспивахме скарани никога, освен в радостите, бяхме един до друг през всичките трудни моменти...Създадохме не само прекрасно семейство и изключителна дъщеря, но и един свят в който цари спокойствие и хармония. Да, много, много често ежедневието ни смачква, нервите са опънати до скъсване, но винаги единия поне намира начин да приземи, да успокои ситуацията, да опази крехката чаша на разбирателството. Знам, че много хора (сблъсквам се всеки ден с такива) няма да повярват и не вярват в Любовта, и в това, че тя може да продължи завинаги, но знам и че има такива, които като нас са имали щастието да я изпитат...! Те ще ме разберат! И ще споделят щастието ми от споделената Любов!


Искам да кажа и на младите хора, които сега се влюбват - да, вярвайте, има я...има Я!!! Кой, защо и как решава на кого да се случи?!? Това не знам, но все ми се иска да мисля, че освен божи дар и ние, двамата заедно сме допринесли и със сърцата, и с разума си да я отгледаме и съхраним до днес, и да стане все по-осъзната и силна.


Преди 25 години, на днешния ден беше нашия годеж - дума, чието значение вече е загубило смисъл...Но ние помним и отбелязваме този ден. Пожелавам си да сме живи и здрави и щастливи - освен с нашето щастие, дай боже и с това на децата ни!


Работен ден е и предварителни планове за вечерта нямаме, но вас, гостите тук ще ви почерпя с една много вкусна тортичка, чиято рецепта използвам да пусна за този специален ден!


Обичайте се!







Торта Сникърс




















Продукти:


1/2 кг печени и обелени фъстъци /не солени/
300гр смлени бисквити - при мен чаени - "Роден край с масло"
250 гр масло
200 гр пудра захар
200гр течна подсладена сметана

още 2 пъти по 70-80 мл подсладена сметана
100 гр бял шоколад
100 гр черен шоколад

Приготвяне:




Половината фъстъци се смилат ситно, другата половина се счукват едро. Смесват се в купа бисквитите, пудрата захар, ситно смлените фъстъци, разтопеното масло и 200 гр сметана. Получава се гъста каша. Разпределя се половината в тортена форма. Разтопява се белия шоколад с около 70 мл сметана на тих огън или водна баня. Залива се върху сместта/ оставя се малко за украса/, ръсят се отгоре едро смлените фъстъци, като се оставя и част от тях за украса. Може да се сложи в хладилника малко да стегне белия шоколад.
Отгоре се разпределя останалата смес с лъжица и после се заравнява внимателно. Разтопява се черния шоколад също с около 70 мл сметана и се излива върху тортата. С белия шоколад се оформят шарки и покрая се поръсва с фъстъците. Оставя се в хладилника няколко часа. Чудесна е на вкус!




* Идеята е от старо списание "Журнал за жената", но с доста промени от моя страна




И разбира се стихове, писани преди 25 години, ама не може да се отрече прозорливостта ми, нали? :))



*****


Сега съм млада,

казваш ти красива...

Косите и очите - с цвят на кестен.

Ръката нежна ласка притаила

очаква с трепет сватбения пръстен...


Сега си млад,

и толкова красив си...

Очите ти сега за мен са всичко.

Ръцете с мъжка нежност и със сила,

ръцете ти - ме правят най-щастлива...


Сега съм млада,

палава и дръзка...

С походка, ненамерена все още.

От низости душата ми е чиста,

щом чуден детски сън ме буди нощем...


Сега си млад,

мечтаеш, все мечтаеш...

И всичко е за теб осъществимо.

Душата ти е светла и гореща

и лошото в живота не те спира...


Сега сме млади с теба, мили...

Сега сме млади с тебе...

Но след време...




Ще бъдеш ти съсипан от умора,

ще бъда аз измъчена, унила...

И времето със своя снежен белег

косите ще е посребрило.

И блясъка в очите ни наверно,

дори и него ще е угасило...


Към залеза със тебе ще вървиме...

Какво ще е останало от нас...

Какво ще ни напомня, че сме живи...?




Една Любов с железни сили

ще ни доказва, че това сме ние! НИЕ!!!


1989 г.

неделя, 20 юли 2014 г.

Ризото с гъби, пресен лук и пушено филе













Ризото с гъби, пресен лук и пушено филе

Продукти:
1ч.ч бланширан ориз
връзка пресен лук
100гр пушено свинско филе
1к.ч. олио + 50гр.масло
черен и бял пипер

Приготвяне:
Сваряваме ориза в захлупена тенджера на слаб огън в 3ч.ч вода. През това време запържваме в мазнината гъбите, филето и лука. Добавяме сварения ориз, който е поел водата и запържваме за кратко, разбърквайки и него. Подправяме със сол и пипер. Вкусно е.



На другия ден в останалия ориз добавих настъргани сварени яйца, 1 сурово яйце, настърган кашкавал, сирене и чаша прясно мляко. Запекох във фурната и стана още по вкусно

събота, 19 юли 2014 г.

Баница с патладжан и кайма

Това е една от любимите ми баници, да не кажа - най-любимата.  Зная я от 2000 година, от колежка, секретарката Руми, която вече е пенсионерка. Това е типично еврейска рецепта, съпруга и беше евреин. Много е нежна и необичайна. Правила съм я и с пилешка кайма. Заради тази баница - замразявам печен патладжан.



Баница с патладжан и кайма



Продукти:


1 пакет  кори за баница (500 гр)
500 гр кайма
олио
черен пипер
сол
1 голям изпечен патладжан
3 яйца
250 мл. прясно мляко
вегета/пикантина/

Приготвяне:





Каймата се запържва в олио, прибавя се обеления патладжан, смлян или намачкан с вилица, сол и черен пипер.
Взимат се по две кори, поръсват се със сместа и се навиват на рула, редят се в кръгла тава на охлюв. Слага се във фурната и се запича до златисто, след което се залива със сместа от разбитите яйца, прясното мляко и вегетата. Пече се отново до готовност, до зачервяване.

Чаша айрян е добро допълнение!

Да ви е сладко, ако се решите!




петък, 18 юли 2014 г.

Супа с агнешки чревца и левурда

Това е една рецептата от кърджалийския край, която видях преди години при Иван Звездев. Снимката, уви също е стара.




СУПА С АГНЕШКИ ЧРЕВЦА И ЛЕВУРДА  


Продукти: 


500 г агнешки чревца
няколко стръка магданоз
1-2 стръка зелен лук
връзка от десетина листа левурда
черен пипер
сол, чесън и оцет на вкус
50г краве масло
1 с. л. червен пипер
1-2 с. л. брашно
100 мл прясно мляко

Приготвяне:


Почистените, измити и възварени чревца се заливат с нова студена вода и се сваряват. Бульонът се прецежда, а сварените чревца се нарязват на малки парченца. Левурдата, магданозът и стръкът зелен лук се нарязват надребно и се запържват в масло. Поръсват се със сол, брашно и червен пипер и се заливат с прясното мляко. Долива се бульона. Нарязаните чревца се връщат в тенджерата с прецедения бульон. Вари се до готовност няколко минути. Чорбата се поднася със смес от счукан чесън, оцет и сол.
Чудесна супичка.



сряда, 16 юли 2014 г.

Факела Любов - 8

Факела Любов - 8


§§§


Какъв тъжен залез!
Никога не си виждал такъв тъжен залез -
всички залези са различни.
Аз си отивам от теб.
Пътувам и гледам залеза. Бял залез.
А уж бялото е за хубаво...
Този залез е тъжен - аз си отивам от теб.
Опитай се да си го представиш -
безброй бели облачета, току що родени,
като петънца от твоите целувки.
Сигурно слънцето целува небето,
както ти ме изпиваш с устни -
до последната капчица кръв - до бяло.
Белите облачета бавно порозовяват...,
после докато се усетиш
са станали червени, кърваво червени,
съвсем такива -
като следи от целувките ти.
Цялото небе почервенява,
чак до синкаво.Прибирам се вкъщи.
Цялата съм огнена.
Всички виждат - била съм при тебе.
И небето е огнено. Като доказателство,
че там е било слънцето.
Постепенно моравите петна ще изчезнат.
Ще стане тъмно, тъмно…

Какъв тъжен залез…

1988г.




неделя, 13 юли 2014 г.

Оризова салата с риба тон

Предлагам ви една много вкусна салатка, която може да замести и вечерята. Гала от "На кафе" прави в някакво кулинарно предаване, по памет я възстанових и спретнах и аз, това е в мое изпълнение, може да се различава от оригинала. Количествата са на око, и примерни, могат да се променят според вкуса :thumbup:


Оризова салата с риба тон



Продукти:


1/2 ч.ч. ориз
1 връзка копър
3-4 скилидки чесън (може и пресен, но аз нямах)
сол на вкус
1 ч.л. куркума
сок от 1 лимон
2 консерви риба тон (моята в растително масло)

Приготвяне:





Оризът се сварява твърд, да не е преварен.  Нарязва се  копъра,  чесъна се пасира, добавя се  сока от лимон, куркумата и консервите риба тон и се разбърква всичко. Лесно е и с фантастичен вкус.





сряда, 9 юли 2014 г.

Тарт с пъпеш

Идеята за тази рецепта ми даде Лина, дъщерята на колежка. Всъщност донесе преведена от приятеля и рецепта от японски сайт, но не пожела да бъде публикувана, затова ще се съобразя с това и ще използвам само плода и начина на украса, но ще пусна лично моя вариант на продукти и съчетаването им. Ще приготвя непременно и другата рецепта, макар че тя сподели, че не е нещо особено. Моята пък ни се услади - свеж, летен десерт.

Тарт с пъпеш




Продукти за блата:

250 гр брашно
150 гр масло меко
1 яйце
3-4 с.л. захар
1-2 с.л. студена вода
1 ванилия

Продукти за крема:

100 гр извара (полвам Пилос на Лидл)
2 яйца
100 гр захар
150 мл течна сметана
1 ванилия

1/2 пъпеш

Приготвяне:



От продуктите за блата се омесва набързо тесто. Аз замесих в робота. Завива се във фолио и се поставя в хладилника за 1/2 час. Разстила се във форма за тарт, като за по-лесно изваждане се поставят на дъното две линти от хартия за печене, сложени на кръст, които стърчат извън тавата. Моята тавичка е с диаметър около 25 см. и тестото не ми стигна за борда, получи се по-нисък от желаното. Тестото се надупчва с вилица и се слага да се пече в предварително загрята фурна на 180 градуса около 20 минути. Аз не слагах боб за тежест и тестото не ми се наду прекалено, беше си съвсем добре.
Докато се пече блата разбиваме продуктите за крема - най-добре с пасатор.
След като блата порозовее, изваждаме тавата, изливаме отгоре крема и отново слагаме във фурната докато крема се стегне, още 10-15 минути.
Изваждаме, охлаждаме тарта и украсяваме отгоре с филийки от пъпеша. Слагаме в хладилника за няколко часа, при нас една нощ и сервираме.









събота, 5 юли 2014 г.

Панирани пълнени печурки с пикантен сос

През 2008 година гледах по телевизията едно предаване - Перфектната вечеря. Там един от участниците в Биг Брадър - Найден приготви  тези невероятно вкусни гъби. Скоро след това ги правих по памет, защото не записах, а от тогава многократно присъстват на трапезата ни. И сосчето е фантастично.

Панирани пълнени печурки с пикантен сос




Количество на продуктите - по желание, но:

10 - 15 по-едри печурки измити и почистени от пънчетата


50 гр сирене овче
1-2 триъгълничета топено сирене
50 гр пушено сирене
30 гр кашкавал
20 гр синьо сирене
/Сиреч, сирена с каквито разполагате, аз в момента тези  имах/
Магданоз
Чесън


Брашно
яйце
галета

Сос:

мед
горчица
оцет
Смесват се равни количества,при мен 2 с.л. и се разбъркват много добре


Настъргват се сирената или намачкват, добавя се счукан чесън и наситнен магданоз/аз го пропуснах магданоза/. Разбъркват се добре или по-скоро се омесват и се напълват с тази смес печурките.
Притиска се добре плънката и се овалват в брашно, яйце, галета. Изпържват се до златисто, първо от напълнената страна, след това от другата за да не потече плънката.
Сервират се с пикантното сосче.













петък, 4 юли 2014 г.

Пиле с ананас

Преди време съм принтирала тази рецепта и на нея съм записала, че е от блога на Нарин. Снощи се присетих и я приготвих набързо за вечеря. Потърсих блога, за да кача линк, но уви - такъв не намерих. Единствено попаднах на дама с име Нарина в БГ-Мама, но пък въпросната рецепта не намерих и там. Това е полажението - ако някой си я познае - да сигнализира, ще добавя източника. Така или иначе ястието е много бързо, лесно и за мен поне вкусно!






Пиле с ананас 


Продукти:

пилешки гърди от едно пиле 
консерва ананас 400 гр
3 с.л соев сос
1 с.л мед
2 с.л оцет
2-3 с.л олио
2 с .л натурално нишесте

Приготвяне:

Нарязваме пилешките гърди на кубчета и ги пържим в загрятото олио до златисто, махаме ги от огъня  настрана.
Подготвяме соса като разбъркваме ананасовия сок, соевия сос, меда и оцета. Размиваме нишестето с малко вода.
Изпържваме нарязания на кубчета ананас, прибавяме соса и след това бавно  нишестето като бъркаме енергично. Бъркаме докато соса се сгъсти и прибавяме след това пилешките късчета, оставяме още малко и сервираме. 

*Този път ползвах обезкостени бутчета и добавих и ч.л. куркума. Бързах и не нарязах ананаса на кубчета, оставих го на шайби. Мисля, че е по-добре да се нареже вси пак.


Това е снимка на първоначално приготвеното ястие:






четвъртък, 3 юли 2014 г.

Факела любов - 7

§§§


Сега разбирам - с чувство закъсняло
не мога да възвърна твоя плам...
Изгасналите чувства да запаля,
не ще успея вече с нищо, знам.


Излишно е слушалката да вдигна
и твойто име аз да прошептя...
До теб по жицата не ще достигнат
несвързаните ми, задъхани слова.


Отдавна вече аз съм проумяла,
че няма нищо по - излишно от това -
със закъснели чувства да запаля
изгаснала (дори най-светлата) искра.


Набирам номера със нервни пръсти...
Мълча…Но твоят глас веднага ме позна.
Ти си ме чакал?! Чакал си ме ти!?
Не аз не плача…Дъжд ли заваля?!?


1987-1988г.


сряда, 2 юли 2014 г.

Дробчета с майонеза и бира

Тези дробчета видях преди 6-7 години в е-кулинар!
Толкова са вкусни, бързи и лесни, че ще очароват любителите на дробчета. А защо да не опитат и останалите?




ДРОБЧЕТА С МАЙОНЕЗА И БИРА

Продукти:

1 кг дробчета
1 майонеза от 250 гр.
1ч.ч. бира 

Приготвяне:

Размразените и измити дробчета се посоляват леко. Разбъркват се   майонезата и  бирата, заливат се дробчетата и  се слагат във фурната. Пекат се до готовност, до зачервяване. Може да се поръсят с черен пипер. Много крехки и вкусни :thumbup:

Тук съм добавила от себе си и лук, на филиики, понякога слагам и гъби.