сряда, 23 юли 2014 г.

"Размисли и страсти" в капана на действителността


И днес имам повод да почерпя – вдигнага ми заплатата. След 6 години застой! Да, да – от 2008 г. до сега си стои до стотинката същата! Е, дочаках! Благодаря на шефа, на заместниците му, както и на няколкото ми началници и „началници”. Не, не съм чистачка или общ работник, главен експерт съм. Ама как звучи, а? И е!!! Огромна структура с около 3 000 човека, с множество звена из цялата страна и всичко, в областта в която съм ангажирана минава през мен, т.е. мога и правя всичко, друг е въпроса, че откакто дойде  „колежката ми – началничка” (която впрочем няма и нужното образование) е в непрекъснат ужас, че може някой да забележи, че мога и знам колкото (не дай боже и повече) от нея. Интриги, помия, простотия от най-висша класа – години, години наред.

Работила съм на друго място, в стая с още 8 жени преди години, разбирали сме се и сме се обичали като едно семейство. Помагали сме си, вършели са и моята работа, докато аз учех за изпити...Как не мога да намеря дори за една от тях да кажа лоша дума. Още помним и се чуваме за празници – техни и на близките им. Хора, нормални хора.

А тук, къде попаднах...?

Откакто постъпих се сменяха  шефове, в началото сe снишаваха „сивите мишки”, но после пак и пак, отново и отново вдигаха глави и продължаваха – некомпетентно, с подмазване, с „оплюване” на можещите, за да блеснат те – готовите на всичко и пред всеки – само и само да опазят скъпоценните си началнически местенца и незаслужени заплати, които междувпрочем никой не иска да им вземе. Специализирали са се до съвършенство! Чувствам се отвратена, унизена, използвана, глупава...

Заплатата ми днес, за първи път след 2008 година е увеличена с...10 лева!?!

Мислите, че се шегувам, нали?

В днешно време, в нашата прекрасна Родина (която е омърсена именно от такива твари (аз не мога да ги нарека хора)) при цените на всичко, които растат постепенно, но сигурно ден след ден, моята заплата (срам ме е да ви кажа колко е!) на главен експерт в държавна структура е увеличена с 10 лева! Има такива, увеличени със 100, с  200! Колежката ми – началничка я няма – много болна била и не се знаело кога ще дойде, а аз трябва да я заместя, да свърша нещо, за което нищо не знам, оказва се, че и документа го няма...скрила го е....!!!Изумени ли сте? Аз всъщност, като се замисля - не би трябвало – толкова пъти ме е изумявала с лошотията, с подлостта (не мога да намеря и по-силна дума, но би била по-реална), че това си е част от стила и, но въпреки това днес пак съм изумена и се чудя как е възможно... И понеже този път не издържах и отидох да потърся сметка на разни други участници и в тази „прекраснотия” въпросната колежка взе че оздравя и утре щяла да се завърне...

Дребнаво ви се струва сигурно всичко това, което пиша и може би е, самата аз се чувствам мръсна да участвам, дори без да искам, дори като жертва във всичко това....

Но не е дребнаво, нито е дребно – то е отражение на милата ни държавица...От десет години се опитвам с добро да отговарям на всичко това, опитвам се да разбера, опитвам се да махна с ръка, опитвам се да оправдавам, да търся вината в себе си, да чакам тази прогнила и умишлено унищожена система, в която работя да се промени, да дойдат хора, които да я променят – да имат силата, знанията и желанието това да се случи...Имаше такива хора...но по политически причини те бяха набързо сменяни, веднага щом се окажеше, че може този бастион на закосленялост, на номеклатурното, робско и лакейническо мислене  да рухне.

Възмутен бил един от настоящите шефове, че съм била „против правителството” (че то половин България е по площадите от година именно за това)!?! – Не съм от „техните”. Това на какво ви прилича? В кой век живеем, за бога? За това ви говоря...За това ме боли...затова ми е обидно...защото досега никой  не се интересува от обикновените хора(между които се гордея, че съм и аз), от техните знания и умения, от нормалните хора, от добрите хора (не, няма да си спестя тук скромност, защото не съм навредила никому!!!), напротив – на пиедестал са онези – некадърните, но умеещи да ласкаят, приспособяващите се към всичко и всеки, що е над тях, тези, които на чужд гръб се издигат в службата и се държат с подчинените си като с по-ниска категория хора, тези, които са готови да се намесват и да коментират дори личния ти живот (само защото по обясними причини те не могат никога да имат такъв).

А работота си ми харесва, работя по специалността си, но те и това успяват да опорочават, нарушават закони (защото шефа така е казал!), не правят разлика между писмо и постановление...и виждаш, че няма никакъв смисъл да обясняваш кое, как и защо, а има ли и смисъл да го знаеш – след като никой не се интересува от това... Ставаш апатичен, нервен, ходиш на работа само за да чакаш момента, в който ще си тръгнеш, вършиш работата не с желание и както трябва, а колкото да я отметнеш, защото е все тая...Започваш да заприличваш донякъде на тях, започваш да лицимерничиш и ти, защото те от откритост не разбират и те изкарват теб „лошия”, когато им кажеш нещата в очите, защото те нямат лице, за да може да им кажеш в лицето какво мислиш за тях, започваш да се отвращаваш и от себе си и да се питаш защо все още стоиш...?!?

Защо?!?

При последните нелепи уволнения стоях и чаках и се надявах да бъда между съкратените?!?

Защото сама явно няма да си тръгна, не го направих през всичките тези години...

Не знам отговора на въпроса „защо?”... Вероятно е от волското ми търпение, вероятно е страх...от неизвестното, от това, че и „отвън” може да е същото, вероятно не съм инициативна, вероятно е и заради многото хора, чието уважение съм заслужила в цялата система, както и те моето, вероятно, защото не съм научена да бягам, а все търся решение и справедливост, вероятно, защото и в цялата ни държава нещата стоят така, вероятно защото нямам (не си ги избирам по това!) приятели - важни „клечки”, а дори да имах не бих ги помолила „да ме уредят”... Всъщност проблема ми  е, че цял живот не се научих „да се продавам” и „да се предлагам”. Чакам някой да ме покани, да ме забележи..

Заслужила съм си значи 10 – те лева, да са ми честити!!!

Със сигурност няма да подпиша това унизително предложение! Така че най-вероятно следващия пост ще е свързан  с уволнение – как съм си позволила да не подпиша (вместо да съм благодарна)!!! Нека!!!

Тогава вече съм сигурна, че ще бъда по-добре и ще се справя, макар, че достатъчно се постараха да ми съсипят и здравето!!!

Не искам и не умея да участвам и печеля в нечестни битки. Мога да губя – пари, работата си, но не и достойнството си!!!


 

21 коментара:

  1. Веси,когато една врата се затвори,друга ще се отвори,сигурна съм,че щом тук не си,другаде ще бъдеш оценена и уважавана.Всичко е така,както споделяш,а най-лошото е,че съдбите ни зависят и се решават от не морални хора,алчни и не образовани.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Роси, благодаря за разбирането, не бих изкала да звуча като "мрънкало", но това е положението. Не искам да воювам с никого и не разбирам тези, които го правят безпричинно. Прегръдка за подкрапата.

      Изтриване
  2. Здравей Веси! Прочетох написаното от теб и си позволих един малък коментар. За съжаление цялата държава е на този хал, и при мен нещата стоят горе- долу така и при моя съпруг и при познати и тн. За тази една година тези "другари" ни доведоха до просяшка тояга както обича да се изказва една позната, но за още по голямо съжаление е точно така. За нас остава да чакаме по добри времена и да се надяваме на нещо по добро. На теб и цялото ти прекрасно семейство пожелавам преди всичко здраве, и да се надяваме, че всичко ще се нареди. С поздрав Албена!
    "Познаваме" се от гответе с мен.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Албенка, истински ме изненада, при това много приятно. Как ме откри тук? Толкова добре си ме разбарала, и толкова добре си го написала, че сега си мисля за пореден път, че има равновесие в живота. Да, днес (и не само) бях сред друга "порода" хора, изхабих нерви, беше ми крайно неприятно, но ето - тук намирам съмишленици, хора, с които сме на една вълна и това компенсира и лошотията и лоиото ми настроение. Усмихвам се и съм благодарна, че има и добри, нормални хора, че не всичко е само пари и власт. Оптимизъм ми дава и факта, че при мъжа ми нещата не стоят така - там и колегите, и шефовете са разбрани хора. Понякога си мисля, че само в държавните структури е тази "змийска обстановка".
      Ще се радвам да ми пишеш на "лични", отдавна не сме кореспондирали...
      Дъщеричката тук ли учи (беше споменала за желание за УНСС)? И само ако е така и не си се обадила - ще си дърпаме ушите!
      Поздрави на теб и Плевен!

      Изтриване
  3. Веси, Веси... Какво да ти кажа. Ти се мъчиш с тези хора, аз дори не успявам да се помъча и не защото не искам. Знам ли, може в мен да е проблемът? Все по-често си мисля, че след година няма да съм студент и вероятно няма и да намеря работа по специалността си... Отвратително чувство!
    На пореден стаж съм, отново ми харесва, върша си работата с желание и амбиция и когато се осмелих да попитам дали след това ще имам възможност за реализация, отговорът беше като на всеки друг стаж - "За съжаление не може да ти предложим нищо повече". Е, явно не се получава... И защо да се трудя, защо да ми казват колко добре се справям, да ме хвалят и да се привързвам към някакви хора - за нищо... И в следващия момент си казвам, че не е за нищо. Че всяко нещо си има причина, точно така е! И дори само да оцениш чрез него себе си, семейството си, най-важното, което имаш, само за това си струва. Кураж и не забравяй себе си! Сигурна съм, че ще намирш своето място, в което да се чувстваш и душевно добре!
    Извинявам се за дългия коментар... Прегръдки, Веси!

    ОтговорИзтриване
  4. Гери, уви, знам колко е трудно с намирането на работа, може би и затова съм търпяла и търпя толкова време. Именно защото, както и ти пишеш не се оценява това кой и колко добре може и върши работата си...Разбир се, че имам вяра и кураж, че нещата рано или късно ще се променят. И вярата ми е във вас - младите и кадърни хора на България, необременени от страх и отстояващи правотата си! Благодаря ти, че ме посещаваш всеки ден, прегръщам те и ти желая реализация!

    ОтговорИзтриване
  5. Весе, в повечето фирми е така,че и по-зле.И Гери е много права.За съжаление такава е нашата действителност.Не знам дали ние самите сме си виновни ,че търпим на всичко-всичко се вдига ,ние си търпим.На какво да се радвам?И това скъпо струващо парно,което сме пускали няколко пъти и дойде бележка че трябва да доплатим 600 лв/знам че и на тебе ти е болна тема/ ,или че вдигнаха пенсиите с 5 лв.Няма оправия ,мила....Чета в гръцката брошура на Лидъл същите стоки като при нас и цените като при нас-къде са те с пенсиите и заплатите-къде сме ние?Ако продължа,няма да ми стигне времето,а вече ми се спи....Хайде лека- и гледам да не го мисля много много,щото се изнерИх....

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Този коментар бе премахнат от автора.

      Изтриване
    2. Живе...чак се ядосах и за, как така 600 лв., оспорвайте, дори да е обречена кауза, поне ще им създадете трудности, не оставяйте така нещата. Безумиета е навсякъде и във всичко, но все пак знам, че винаги след нощта идва ден! Ще дойде рано или късно Денят на доброто и добруването на народа ни, вярвам!

      Изтриване
  6. Весе, мила, много тъжно ми стана, четейки за мъката и унижението на което се подлагаш. Казвам "се подлагаш" точно, защото сама казваш, че имаш волско търпение и от доста години позволяваш това да се случва, ден след ден. А животът си тече, бавно или не, но забележимо напредва и ако, мила не се вземеш в ръце, след години кой знае какво ще напишеш тук - може би тонът ти няма да е изпълнен с обида, а с яд към себе си. България не мисля, че скоро (да не кажа никога) ще стане страната, за която всички мечтаем, не вярвам и младите да успеят да подобрят статута ѝ към проспериращ, защото са много малко способните от тях, а те ясно осъзнават възможностите си тук, в това райско, но пълно със змии гнездо и бягат далече. Тук ще останат само "малоумните", необразованите, циганите и страхливите. И ЗМИИТЕ, които да могат да ги хапят, смучат и живеят на гърба им. Така, че, мила ми Весе, защото знам, че си истински човек и ще ме разбереш правилно, си позволявам да ти кажа: Не търпи повече унижения, не позволявай да се гаврят с теб, ами направете едно семейно събрание, излей пред близките си голямата мъка и помислете как задружно да си помогнете! Знам, че семейството ти е сплотено, всички те обичат и ще застанат зад теб, ще са ти опора в решението, което ще вземеш, но го направи уверено, смело и с вдигната глава. Знам, че си способен човек, ето експерт си, сигурно можеш да отвоюваш своето достойно място в бизнеса. Ще успееш! Само се успокой, отърси се от страховете и помисли! Времето тече и няма смисъл от чакане! Аз също съм плаха като теб, но все повече си налагам да стъпвам здраво и да отстоявам правото си на щастлив живот. Не е лесно за хора като нас, но все пак е нещо...
    Прегръщам те силно, Весе и ти желая да намериш най-добрата, удовлетворяваща бизнес реализация!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ех, Ирме...Обещавам много да помисля над думите ти, заинтригуваха ме...На пръв прочит мога само да ти отговоря това. Не съм съгласна с тебе, че са малко младите кадърни хора, напротив - мисля, че въпреки безспорно лошото образование, децата са умни намират начин да се образоват, а имат и един по-глобален поглед над всичко. Определено мисля, че оставащите не са по-страхливите, а напротив - по-смелите - остават тук, където е по-трудно да се реализират, но търсят начин и са патриоти. Така мисля аз, но може и да греша...Другото което си мисля е, че аз "не ставам" за "бизнес"...знам ли, май нямам някои качества, нужни за това, пък и условия у нас няма, професията ми в частния сектор е неприложима или в доста малка степен...Но!!! Знае ли човек, може пък твоите думи да ми дадат тласък и да открия в себе си неподозирани възможности. При всички случаи те прегръщам и ти благодаря за хубавите неща, които си ми написала!

      Изтриване
    2. Весе, не си ме разбрала... Казвам, че ЩЕ останат страхливите. Сега все още има хора с добър потенциал, но тенденциозно намаляват :( И ще се обоснова. Все повече хора, таели години наред болка и надежда за по-светло бъдеще осъзнават, че животът им е ако не превалил половината, то сериозно напреднал и няма за кога да чакат повече. Виждаш, че всеки "там горе" се дере за тоя пусти оглозган вече кокал и никой не го пуща. Като питбули са. И новите, дето с настъпват гордо развели идеали, забравят за тях само щом сменят стъпалото. 'Щото тоя маратон, по който са поели, толкова рани им е отваря, че от болка им се топи морала. Едно стъпало по-горе и вече сменят средата... с отровна. Айде сега ми кажи, че не познаваш такива. Помисли си! Та, как хората вече да вярват ми кажи. Къде е тая вяра? Вярата има периметър на действие само в рамките на дома. Който има достъп до него, има и благоволението ѝ. Е, друг е въпросът за изключенията :) Ето заради тази обезвереност и заради чувството ни за самосъхранение, което е по-силно от родолюбието за жалост, хората напускат род и родина. Разбира се, че повечето от тях искат да се върнат в една нова България, но как да стане, като все по-малко свестни остават тук? Махни процента на стегналите багажа, на осъзналите горе написаното, на способните с амбиция за сериозна реализация (тези, дето най са нужни на страната) и кажи кои остават? И какво могат да направят срещу мафията? Да, ще се качат някои едно стъпало по-горе и...? Мафията е там и ги чака. Съжалявам, ако ти звуча като песимист, но не съм такава. Реалист съм и виждам нещата отстрани и отгоре. Вътре кръгът е много малък, за да е ясна преценката, мисля. Макар, че ако си съвсем навътре ... но не ти го пожелавам!
      Колкото до това, колко са кадърните млади хора в страната - със сигурност са малко. Може около нас да има много, но не стигат за да вдигнат изпаднала в немилост България.Имат глобален поглед, но съзнанието им диктува друго.
      Така виждам аз нещата. И много се надявам да се окаже, че греша, но тая ми надежда все повече бледнее!
      Хубав ден ти желая с много усмивки и настроение! :*

      Изтриване
    3. Представих си ни отстрани как ще се надърдорим едно хубаво, ако се видим...Прегръдка

      Изтриване
  7. Весе, много болно ми стана от Поста ти. От него лъха повече болка, която не искаш да стаяваш, отколкото отчаяние или неудовлетвореност.
    мислех да ти пиша малко повечко, но ... Ирма е казала доста неща, с които съм съгласен, въпреки че съм върл противник на това да си оставим Държавата доброволно на "малоумните", необразованите, циганите и страхливите. И ЗМИИТЕ, Не мога да се съглася и с Албена, че "за тази една година тези "другари" ни доведоха до просяшка тояга".
    Това не е процес от една година, а продължава вече 25 години непрекъснато, а е започнат и няколко години по-рано. Непосредствен очевидец съм, пък и участник ...
    Докато ни има (такива като теб, като и много други хора, които познавам), не бива да позволяваме да ни отнемат Държавата и собственото достойнство.
    А в личен план - виждам, че изпитваш удовлетворение от работата си, но когато тръгваш за работното си място и ти се "повръща", значи е време да се замислиш сериозно. Не знам каква е работата ти, но тази структура, която описваш е сериозна Държавна агенция (или Фонд). За да бъдеш експерт там и при положение, че не са те отвяли толкова години (въпреки че "не харесваш правителството"), означава само едно - много добро образование, подготовка и разбиране на тънкостите от работата. Такива ги оставят, защото някой трябва да може да оправя бакиите.
    Ако това ми предположение е вярно, значи, че в частен бизнес, можеш да намериш реализация.
    Така че колкото и да боли, не увисвай носа ...
    Имах желание и да се заям с тебе, но айде , днес не ни е ден ...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. "Бате", много ми хареса и твоя коментар (без последното изречение:)).
      Да, именно болка е, не е отчаяние...И съм много, много съгласна да не се оставяме и да не напускаме Родината!!! А Албена има право, защото през тази една година беше достигнат епогея на всичките тези години, за които говориш. Прав си и за причините, поради които не са ме "отвяли", осъзнала съм го отдавна. Преди малко, преди да съм прочела това, което си написал споделих на мъжа ми, че усещам отдавна, че сме от "една порода", като с един друг скъп приятел, който за съжаление загубихме, и за което ти бях писала преди време...Благодаря ти!
      Ха сега кАжи, що ще се заяждаш, а??? М` любопитно ми стана, айде пиши на "лични", да не правим тук "панаири":)))

      Изтриване
  8. Веси, това предложение си е чиста подигравка. Знам и за ядовете ти с "колежката"от толкова дълго време и все се чудя как я траеш. Тази работна среда не ти е полезна.
    А за положението в което ни е държавата - съгласна съм с Митко. Съвсем не е от една година. От началото на демокрацията ние все потъваме, потъваме, потъваме към дъното....... но дъното не се вижда и все повече се забатачваме. С неработещата ни икономика и намерилити спасение и реализация извън БГ умни глави не виждам кога ще тръгнем нагоре.
    Прегръдки, мила и хубави събота и неделя!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Пепи, тази среда, не само, че не ми е полезна, но дори вредни трябва да ми дават :)), да знаеш - споделяла съм ти в годините...Да, прави сте, че потъването е от десетилетия, но последната година(пък било и като продължение на предходните), вЕрвайте ми ни върна в миналия век сгромолясващо, във всяко отношение, пряк свидетел съм за жалост в кухнята, или поне в предверието и. Аз пак ще кажа, че много малко трябва - само воля за възход и вяра у народа в хората, които управляват за да тръгне всичко. Има, има умни и морални хора и тук, защо мислите, че непременно са навън, все пак не материалното е най-важно за всички...а дори да е така - малко ли от тях искат да се върнат и само чакат да им бъде протегната ръка. Къде е Аля (Кулинарни пътешествия и още нещо) да вдъхне от нейната изумителна вяра, че ние, Българите сме славен народ (въпреки песимистичния ми пост относно определена категория хора горе), тя е толкова заразително патриотична, че бих я сложила за министър на външните работи примерно :)). Само ни трябва обща кауза, само ни трябва зрънце вяра - и в управленците, и в себе си - МОЖЕМ да постигнем много, можем да се събудим, защото сякаш сме н някакъв унес потънали. Може би горния пост е като пробуждане за мен, търпението ми се е изчерпало, така както на повечето от нас - срещу всичко пошло, несправедливо и грозно и поне започвам да търся изход, може би това е първата ми крачка. Наближават избори и нека всички мислим този път с главите си, наистина трезво и според фактите. Не е вярно, че всички са едни и същи, че нищо няма да се промени - само от нас зависи дали ще продължим да дърпим досегашното положение или ще посочваме червен картон на всеки, осмелил се да го повтори. Но веднага, никакви 100-200-800 дни! Но нека и журналисти, и цялата интелигенция, и всички ние не мълчим повече на нито едно ниво, не допускаме страха да ни владеее (аз нама повече да го допусна, не го допускайте и вие!!!), защото иначе сме загубени. Ама се извъдих една филосовка...то дългото мълчание накъде ми изби...:)))

      Изтриване
  9. Дори не знам от какво да започна. Не писах досега, защото прочитах твоята Весе, публикация всеки ден поне по два пъти и коментарите тука. Знам колко мъка си изживяла заради всичките неща които се случваха и случват в работата ти.

    10 лева?..

    Това виц ли е? Или това е увеличението на заплатата в една от членките на Европейския Съюз. СРАМОТА! Срамота не е за държавата, не е за страната. Срамота е за управляващите!

    Не знам кое е по-добре - да останеш или да избягаш. Ако останеш продължаваш да се вариш в казан от интриги, подлост, предателство и да наблюдаваш, как ограбват страната ти. Ако избягаш, имаш шанс да се преоткриеш в ново начинание и да приключиш цялата тази агония. Но, нима бягството е решение?..Защо трябва да бягаме? Винаги да бягаме. Бягаме от любимата си работа, бягаме от любимия си град, бягаме от майка България.
    Та предците ни са превземали народи и държави. Чуждинците умират за нашите народни танци, за нашата музика. Знам го, виждала съм как в Прага, в кръжок по български танци, който ръководи едно младо българско момче на име Тодор, идват чужденци и молят да бъдат приети, за да учат нашите стъпки, да пеят нашите песни на наш роден български език. Сега живея в Баку, Азербайджан. Когато разбират, че съм българка само едно ме питам - "Какво правите тук?..Заминавайте. Имате прекрасна страна." И това ми казват хора, държавата на които им е бъкана с газ и петрол. Какво стана с нас?. Кръвта вода не става. Убедена съм и знам, че има много кадърни българи както в страната, така и навън, които могат и искат да променят нещата в полза на България. Живота ми се стече така, че живея далеч от Родината, но вярвам, че ще се върна. Защото само у дома можем да дишаме свободно, защото само у дома не ни трябва виза за да живеем, мечтаем, да се раждаме и да умираме. Това е не само мое мнение, това е мнението на българи, живеещи в чужбина. Виждала съм сълзи на мъка, само като кажеш-България...Мъже, жени прокудени от собствения си дом, наречен България, скитат из света в търсене на по-добър живот за себе си, за своите деца, за семействата си. Загубили надеждата у дома си и заминали. Точно така заминали, не ги смятам за избягали, защото всеки има своя причина за да живее далеч от Родината ни и всеки от тях вярва и иска да се върне.
    Знам, вярвам, че ще дойде този ден когато нещата ще се оправят в България. И нашата мила Родина ще процъфтява и гради. Когато сме в чужбина сме задружни, заедно сме. И винаги говорим за България. Този дух трябва да се пренесе и в България, да сме задружни, да сме заедно. Щом съдбата ми предостави шанса - ще се върна, каквото и да става. Руснаците казват, че у дома и стените помагат. И те са прави.
    Мила Весе, каквото решение и да вземеш, то ще е вярно. Защото само ти можеш да решиш какво е по-добре за теб, за твоето спокойствие.
    Ако останеш, бори се до край и не се давай на тази измет не човешка, която руши и ограбва майка си, майка си България. Ако си тръгнеш, желая ти попътен вятър и късмет в начинанията. Защото след края винаги има ново начало! Знам го от собствен опит.

    А за министър на външните работи обещавам да помисля..Ако ми предложат, ще приема. Все от някъде трябва да започне оправията :))))))))))))

    Прегръщам те и де подкрепям!
    Твоята приятелка Алечка-Малечка :)))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Аля, наистина няма думи да отговоря на това...трогна ме до дълбините на сърцето ми...настръхнах цялата, четейки...Родолюбие...ето с това си закърмена ти, шапка ти свалям, дани си права и да са много българите навън, които мислят като теб, защото съм срещала подигравки "аз се чудя, какво правите още там(в БГ)" или "да не съм луд, никога няма да се върна", за жалост и много от живеещите тук, не носят с гордост народността си. Дано, дано има повече такива хора, такива българи, Аля!!
      А края на коментара ти мнооого ми хареса, еми така де - добро начало ще е!
      Благодаря ти от сърце и за отделеното време - да четеш, мислиш и да ме окуражаваш! Прегръдка!

      Изтриване
    2. Весе, знаеш историята ми. Знаеш, какво е за мен България. Предците ми са се раждали и умирали на тази земя. В мен тече кръвта им и колкото и пафосно за някой да звучи, винаги съм се гордяла, че съм българка. Живяла съм на много места по света и нито за миг не се отрекох от България и няма да го направя. Да, знам, че има и такива "българи" които се срамуват, които не искат да се връщат, но те уверявам, че та са в хиляди по-малко от тези които милеят за Родината си. Те казват, че не искат да се връщат във България? Те не знаят, че самата България не иска те да се връщат, защото такива хора ще я предадът при първата тежка ситуация. Щом им е добре в чужбина, радвам се за тях. Всеки намира най-доброто място под слънцето за себе си, Щом могат да живеят без България, без въздуха й, без езика, който всеки ден да чуваш, а не само да чакаш малобройните срещи със сънародниците си, за да се наприказваш на родния си език, нека останат там където им е добре. Аз не съм от тях и се гордея с това. Никой не упреквам. Щом могат да се интегрират (мразя я тази дума до дъното на душата си), нека. Аз не мога...

      Не усещаш ли, че слънце, вяра и звезди
      само в локвите под теб проблясват?
      Не усещаш ли сега, където и да си,
      че ти си тук - не си избягал?!
      Дадоха ти тъпа роля в нечия игра,
      искат да си вечно сив и мрачен...
      Спомняш ли си откога навън не си крещял,
      че ти си тук - не си избягал, нали, не си
      избягал...

      Изтриване
    3. Аурелия, Алекса, Аура, Аля, Алечка - Малечка, и аз се гордея с теб и с това, че те познавам. Не знам как изглеждаме отстрани и дали звучим прекалено патетично, но уверявам те такъв възторг изпитвам, като те чета, така умееш да въздействаш и така повдигаш духа български!
      Да, шарен свят, всеки избира за себе си, но и аз като теб съм до мозъка си патриот, да бих обиколила целия свят, толкова много обичам да пътувам, но не бих могла и искала да живея навън, може да съм консервативна, воже да съм ограничена, но - такава съм и те разбирам на 100 процента.
      Между впрочем няма да те учудя, ако ти кажа, че на тази песен на Камен Воденичаров съм плакала неведнъж!
      Не знам как може да обичаш човек, когото не си виждал, но това мисля, че изпитвам в момента и трябва да го кажа!

      Изтриване