Морето, Бургас, срещи, приятелства ...

Показах разни снимки във ФБ, за почивката ни тази година.

Но искам да си имам записани и тук, в дневничето, слънчевите морски тазгодишни емоции.

В общи линии сме постоянни в избора на място за отдих, т.е., ходим къде ходим, не пропускаме любимото си кътче от морето, всяка година.

Откакто се помня всяко лято е така, като дете - при леля на Ахелой, и в разходки и плажуване - в Слънчев бряг, Елените, Равда, Несебър, Поморие.

Като семейна вече - Китен, с разходки в околните му - Приморско, Царево.

И тази година:

Китен. Плаж Атлиман










































Чудесни, хрупкави гофрети на балончета, в близост до плажа.










Малко на басейн, любимия ни от 30 години.















Китен. Южен плаж















Китен. Кей



















































Нашата люлка:)















Още едно обещание трабва да бъде спазено:) Ще чакам:)























































Очарователен виолетов залез...















































































Любимото ни бистро "Слънце", и в съседство "Фея", с най-вкусната храна в Китен!





















И чаровната и харизматична Маша - българка от Молдова, част от приятния и ненатрапчив персонал на заведението:), сприятелихме се:)




















Бургас


Всяка година, от дете, минаваме през Бургас. И странно защо никога не му отделихме време, ей така да се пошляем. Е, това лято вече осъществихме замисленото и съм много, много впечатлена!

С гордост мога да кажа, че Бургас е един много красив български град, и по нищо не отстъпва на европейските градове!

Морската градина е просто невероятна, емоцията, която изпитах от разходката ще ми носи наслада и в студените зимни дни!










Случвало ли е да искате да се завърнете от морето с цял куфар миди и пясък...






























Много интересен фонтан, под формата на кранче за вода, с впечатление, че виси във въздуха.






























Един от впечатляващите паметници в Бургас е този на Пушкин.
В много градове по света има паметници в чест на всепризнатия гений.
Любопитен факт е, обаче, че неговият син генерал Александър Александрович Пушкин, е ръководител на 13 Нарвски хусарски полк, част от „летящия отряд“ на Лермонтов, който освобождава Бургас от Османско робство.
Паметника се извисява в Морската традина на бургас от 1952 г.
Петко Задгорски е автора на високата 2.20 м бронзова статуя, в Морската градина. Бургаската художествена галерия носи името на талантливия художник, любимец на бургазлии.

И едно от моите любими стихотворения на автора, на руски език:

Я Bас любил


Я вас любил: любовь еще, быть может,
В душе моей угасла не совсем;
Но пусть она вас больше не тревожит;
Я не хочу печалить вас ничем.

Я вас любил безмолвно, безнадежно,
То робостью, то ревностью томим;
Я вас любил так искренно, так нежно,
Как дай вам бог любимой быть другим.





Тео

Една от причините да включим Бургас в морската си ваканция е Тео - бивш колега, който беше и нашия невероятен гид в родния му град, чувствахме се прекрасно в компанията му! Много ценя Тео като човек, и като приятел, прекрасно е, че запазихме отношенията си, въпреки времето и разстоянията!

Тео, най-искрени симпатии и от двама ни и дано имаме още такива срещи в бъдеще!














































Един от символите на града и любимо място за разходки е Бургаският мост. Романтично място с уникалната гледка към безкрайната морска шир. От тук се разкрива невероятна гледка към остров "Света Анастасия". На снимката и моста и острова се виждат в далечина.










Паметник на българския поет Христо Фотев - също на централната алея в Морската градина. Поетът е роден в Истанбул, но от невръстен живее в Бургас. Едно от най-известните му стихотворения е "Господи, колко си хубава". Посветил е и много прочувствени стихове на любимия град и на морето, като тези:


НАИСТИНА ЛИ СИ ОТИВА ЛЯТОТО...

Наистина ли си отива лятото?
Наистина ли? Лятото ме гледаше.
С очите си отново ме целуваше.
А вятърът се блъскаше във роклята,
прегръщаше нозете й, докосваше
по устните й сянката на залеза
и цялата неспирно я люлееше -
завиждаха му може би ръцете ми...
Завинаги ли? Лятото ме гледаше.
Очите му отново обещаваха
завръщане, по-хубаво от първото -
ний, влюбените, вярваме на лятото.
Ний, влюбените, винаги потъваме
в очите му дълбоки -
в най-дълбокото,
където са зелените съзвездия
на сълзите... Ний вечно се усмихваме.
И устните ни вечно са уплашени.
И вечно, вечно, вечно искаме
да задържиме за минута лятото.
Наистина ли си отива лятото?
Наистина ли? Бързо се притискаме.
И махаме с ръцете си... И гларуса,
и вятъра, и залеза тържествено
ще съобщят на всеки, че за София
със влака в десет си замина лятото.
По дяволите! Всичко е известно.
Известно е. Но все пак оставете ме
да се удавя в погледа на лятото.
Да ме вълнува беглото докосване
на медните й колене...
И в пръстите,
замрежили лицето ми изопнато,
да прозвучат тръстиките созополски.
Какво, че е известно. Оставете ме
да й говоря и да вярвам с някакво
забравено, детинско изумление,
че ме обича, че е много влюбена,
че винаги ще ме обича... Лятото
ми маха дълго със ръка...
Ах, лятото
не искаше да си отиде...





В близост е и паметника на една от най-талантливите (поне по мое скромно мнение) българска поетеса, родом от Бургас - Петя Дубарова! Девойката е в цял ръст с лице към морето, което избра за свой дом, напускайки земния си живот по свой избор, почти дете. Паметника е изработен от бронз от скулптора Радостин Дамасков през 2010 година.
Едно несбъднато:


ПОСВЕЩЕНИЕ

В студените нощи, когато пиян
сънят се търкаля на моя таван,
когато луната тъмнее от грях,
когато увисва над мен моя страх,
обесен на острия ръб на нощта,
подавам ти своята бледа ръка -
на теб - непознатия - смугло красив,
потаен и питомен, жаден и див,
едва деветнайсет години живял,
а всичко опитал и всичко видял,
подвластен на никого, ничий, сам свой,
но тръгнал към мене и истински мой
и падал по пътя си, плакал, грешил,
но нежност момчешка за мен съхранил.
Ръката ми - властната - жадно поел,
единствено с мен ще си толкова смел!
Ела! Ще измием луната от грях!
Ще хвърлим трупа на умрелия страх,
ще пеем с тътнежния корабен глас
на морската нощ във добрия Бургас.
А после, когато тя тръгне назад
и слънцето бликне над нас благодат,
мечтата надрастнал, усмихнат, смутен,
ще тръгнеш реален до мен в моя ден!




И още един паметник - на моряка - в Морската градина на град Бургас. Монументът се състои от две части – стълбище, което стига до Моста и е с формата на котва и паметник, изобразяващ моряшки възел. Творбата е нова, от 2007 година и е дело на архитекта Йордан Иванов и скулптора Михаил Николов, в памет на всички незавърнали се бургаски моряци, но и за онези, които ще продължават да се завръщат на брега.





И в тази жега по една лимонада:)





Осъществи се и срещата ми с Вероника, в нейното прелестно местенце - - създадено с много любов и стил!

Рони ли - земна, красива, талантлива, интелигентна, креативна, работлива, рязко отличаваща се от фолк-гилдията! Изключително се радвам, че мога да общувам с нея, вече и реално, след дълги години зад монитора.

























Ахелой

И няма да подмина гостуването в леля, срещата с братовчедките и семействата им, с батко, и семейството му. Обичам ви всички!

Дарявайте любов на двамата прекрасни малки сладури - Теодор и Кристиян, вие сте техния пример - бъдете строги, но мили и търпеливи!

























Ахелой - комплекс Мидия













































Слънчев бряг













С Теодор, доволно позиращ с новите очила и часовник:)



















































До догодина, наше любимо море! Сега да видим как е на едно чуждо, което ще посетим за първи път.