неделя, 22 февруари 2015 г.

За прошката...

За прошката...

Сирни Заговезни е, или както е по-известен празника - Прошка.
Християни сме и знаем, че единствен Господ може да съди и той прощава греховете ни..Навярно това го има и в другите религии, честно казано не съм запозната. Така или иначе дори самата изповед е пречистваща, на изповядващия му олеква, че е споделил греховете си, разкаял се е...
Помня  в детството си, на този ден баба и дядо на село, как обикаляха с въглени в една метална лопатка из градината с думите "Бягайте змии и гущери". После на отсрещния хълм кладяха огън и всички отиваха да го прескачат. Хамкахме халва и яйце, които се полюшваха вързани за една греда на тавана...Мили спомени... Събирахме се всички на трапезата, на която преобладаваха млечните продукти, яйцата и бялата халва. Честно казано не помня някой гласно да е искал прошка или да е давал. Това ставаше тихомълком. Мама и татко целуваха ръка на дядо и баба.
Днес сякаш стана модерно и да се пости, и да се ходи на черква, и да се иска прошка...Да, да се спазват обичаите съм съгласна, другото е излишно.
Аз определям себе си като вярващ човек, но не бих казала, че съм религиозна. Почитам по-големите празници, опитвам се да запазя традицията.
И си мисля винаги на този ден...трябва ли да се иска прошка, и трябва ли да се дава сякаш разменяш монета?
За мен е по-важно всеки един от нас вътрешно да погледне поне на този ден (а защо не и всеки ден?) в себе си и да си признае, че е сгрешил, че е казал някоя дума накриво, че с действие е навредил някому, че дори неволно не винаги постъпваме така, както е редно...
Както и всеки един от нас да помисли за грешките на другите, да разбере, че това, което ни е разгневило преди дни,  или този, който ни е наранил може би е имал своите основания и оправдания за това...
Дали ще изречем на глас или дали ще чуем думите "Простено-прости" не е толкова важно, важни са мислите ни и разкаянието и опрощението в душите ни!
И според мен има нещо още по-важно, много по-важно, най-важно - това да се опитваме всички ние, всеки ден да не грешим, да помислим преди да направим или кажем нещо - дали няма да обидим, нараним или навредим на някого!!!
Вместо да вършим зло и в този ден да поискаме прошка и да считаме, че е нужно да я получим.
Да, безгрешни хора няма, но можем, наистина можем да се опитаме да бъдем такива!

3 коментара:

  1. Аз съм от хората, които си признават грешките, искам извинение и не се срамувам от това!
    Обичам те Веси много!
    Прости ми и да ти е простено! Целувам те*)
    Хубава и успешна седмица!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. О, Катенце...добре си ми дошла първо...направо такива мили думи си ми написала, че не мога да ти опиша как се почуствах...Много ти благодаря! Наистина съм трогната...и не очаквах и...
      Няма за какво да ти прощавам, даже напротив - уча се от теб на много неща, но...простено да ти е и ти прости! И аз те прегръщам!
      И за да ми е още по кеф - коментара ти е двоен, но...няма да си го изтрия:))

      Изтриване
  2. Аз съм от хората, които си признават грешките, искам извинение и не се срамувам от това!
    Обичам те Веси много!
    Прости ми и да ти е простено! Целувам те*)
    Хубава и успешна седмица!

    ОтговорИзтриване