четвъртък, 11 февруари 2016 г.

Панагюрище - 3, Историческия музей



Панагюрище - малък град, но наситен с история...
През 1876 г. Панагюрище става център на 4-и революционен окръг и главен град на Априлското въстание. При потушаването на въстанието, градът е опожарен и напълно унищожен от Башибозука. След Освобождението е построен с вече нови сгради. Това е причината града да не разполага с много възрожденски къщи. Макар да няма стара част, все пак в частта, която е от към музея, отвъд река Луда Яна сякаш се усеща духа на миналото.

В последния ден успях да се разходя сама за трети път в тази част. Улиците бяха пусти, жива душа нямаше, мислено се пренесох далеч назад в миналото, усетих присъствието на толкова велики българи, допринесли за нашето свободно бъдеше...
Спомних си за една книжка, която много обичах като дете - "Сам съм, други няма". Там по детски беше разказан и обезсмъртен подвига на Васил Петлешков, заловен, измъчван жестоко и изгорен в Панагюрище...
Почуствах се едновременно натъжена, но и горда, с едно приповдигнато чувство, което човек може да изпита само на такива места.

Наистина духа на българщината и на тези истински българи витае, а мразовитото време е особено подходящо да засили това усещане.


Историческият музей


На входа му се продават билети, които важат за всички къщи и музеи в града. Цената на билета е 7 лева и по желание 2 лева за да влезеш с фотоапарат и да снимаш.





Първата зала, към която ни насочват е "Панагюрско златно съкровище"

Панагюрският край е заселен от дълбока древност. Негови обитатели през бронзовата и желязната епоха са траките.

Откритото Панагюрско златно съкровище, множеството археологически находки, както и уникалните гробни съоръжения открити край Стрелча и Старосел, са доказателство за високата материална и духовна култура на местните тракийски племена.
На 8 декември 1949 година, по време на изкопни работи при тогавашната керемидена фабрика в Панагюрище, тримата братя Павел, Петко и Михаил Дейкови се натъкват на този култов сервиз. Почистват съкровището и го предават на държавата. По решение на ръководството, то е изложено на показ зад витрините на хавлиената фабрика, на главната улица в Панагюрище. Няколко дни съкровището стои там, за да го видят всички. Когато в Пловдив научават за находката, се взима решение съкровището временно да бъде предадено там. Така златните тракийски съдове никога повече не се връщат в Панагюрище, а е заведено в инвентарните книги на Пловдивския исторически музей. По-късно вече по правителствени решение то отива в София. Първоначално се съхранява в Археологическия институт, а после в Националния исторически музей. В Панагюрище е изложено негово копие.

Снимките ми тук не са никак добри, осветлението беше прекрасно за да се виждат добре съдовете, но много неподходящо за снимане, отражението на светлината ми пречеше, пък и време да намеря подходящия ъгъл нямах. Имах усещането, че има и някакви лъчи, които не се виждат с просто око, но на снимката минават като лилави линии.











































Съкровището, изработено от злато в края на IV или началото на III в. пр. Хр. е с общо тегло от 6 кг. 164 гр. и е култов сервиз, състоящ се от 9 съда: фиала, амфора и ритони, по външните стени, на които са изобразени сцени от трако - гръцкия пантеон. Използвал се е или за пиршества или за религиозни тайнства и ритуали свързани с тракийската митология.

Четири от ритоните са оформени като глави или като предната част от телата на животни – овен, козел, и 2 са с глава на елен лопатар. По горната част на ритоните са художествено изобразени митологични сцени и герои от старогръцката митология. На един от ритоните е изобразен тържествения пир в чест на сватбата на Дионис с критската принцеса Ариадна.


















Най-интересен по форма и украса е големият амфоровиден съд. Дръжките му са оформени като борещи се помежду си кентаври, а двете отверстия за изливане на виното намиращи се в основата на съда са като негърски глави. Между негърските глави е изобразена фигурата на детето Херакъл, борещо се със змията. Изключително богатата украса на амфората се допълва от майсторски пресъздадени сцени от митологията.






Майсторска изработка има и намерената фиала-плитък съд с формата на тава. Върху него са гравирани четири кръга с по 24 изпъкнали орнамента във всеки кръг с намаляващ размер от ръба към центъра на фиалата. Най-външният и двата по-малки от него са оформени като негърски глави, а последният най-вътрешен кръг е от жълъди. Между самите редове и отделните елементи фиалата е украсена с растителни орнаменти.





Три от съдовете са канички оформени като глави. Каничките - ритони са оформени като главите на богините Хера, Афродита и Атина. Дръжките на тези канички са оформени като кентаври-митологични същества с тяло на животно и глава на човек.














В опита ми да заснема цялата зала се получи това:)





След изследването на съдовете археолозите са стигнали до няколко хипотези относно произхода им.

По-популярните са две: Първата е че предметите са изработени в гр.Лампсак, елинска колония намираща се на южния бряг на Черно море, в днешна Турция.

А втората хипотеза, която напоследък започва да надделява след археологическите открития в България през последните години и високото майсторство в изработката на намерените предмети е, че сервиза е изработен в местно златарско ателие намиращо се в района на Панагюрище.

Кой е бил неговият собственик? Възможно ли е да е принадлежал на някой от Одриските царе? Какво го е принудило да го скрие в земята? Точен отговор не можем да получим. Можем само да гадаем, но това не ни пречи да се наслаждаваме на Панагюрското златно съкровище, като на безценен, високо художествен и уникален свидетел на древността.


Експозиция "Априлско въстание 1876"


През есента на 1870 г. Васил Левски тук основава революционен комитет, като събранието е в къщата на Иван Духовников, запазена и до днес в двора на Историческия музей.
На 8км е и историческата местност „Оборище“, където на 14 април 1876 г. се е състояло първото българско Велико народно събрание.


В залата са изложени ценни експонати, които са с национално значение. Те отразяват духовното и културно израстване на панагюрци. Проследява се подготовката за участие в Априлското въстание. Въоръжената подготовка е предоставена чрез колекции от въстаническо снаряжение, облекла и оръжия.
Развитието на просветното дело е представено чрез снимки на видни български просветители от Панагюрище - проф. Марин Дринов, Нешо Бончев, Василий Чолаков, Петър Карапетров и др. Има колекция от старопечатна литература.


Подготовката на Априлското въстание, неговото обявяване и масовото участие на населението, неговият героизъм, се проследяват в експозицията чрез богат снимков материал, въоръжение и вещи на апостолите, на войводи, на стотници, на заклинателя на Оборищенци - поп Груйо Бански, на председателя на революционния комитет и на Привременното правителство Павел Бобеков, черешови топове и кръста на хвърковатата чета на Георги Бенковски.














































































Левски...да стъпваш по стъпките на Апостола...да видиш с очите си феса и аршина му...толкова дълбоко в душите ни е вкоренена обичта, признателността и възхищението от неговото дело и от неговата личност, че няма как усещането за нещо велико да не те изпълни, крачейки из тези свети места. Тръпки ме побиваха...тръпки на гордост, осъзната и стимулираща гордост, че съм потомък на този велик Българин! Не знам дали ще се роди втори като него, който историята да увенчае със слава, така, както него, но знам, че има и днес хора със чисти сърца, обикновени, незнайни хора, достойни, скромни, може би не така смели, може би не така дейни, но хора, които пазят в сърцата си неговите принципи, неговите непреходни убеждения и ги предават на децата и внуците си с примера си. Може да звучи утопично, на знам, че Левски ще живее, че България ще живее и че някога Дякона ще се усмихне там някъде доволен и горд от народа си!!!

















































































































































Зала „Археология” представя оригинални находки, открити при разкопки в землището на Панагюрище.


Най-ранните следи от живота на човека в района на Панагюрище датират от 3-то хилядолетие пр. н. е.

За интензивния живот през неолита, халколита и каменно-медната епоха свидетелстват откритите находки от култови предмети, предмети на бита и оръдия на труда на територията на праисторическите селища в местностите Русалин, Барето, Самодивското дърво и други. Праисторическите селища възникват около началото на 3-то хилядолетие пр. н. е., когато медта вече е известна на хората. Обитателите им се занимават с мотично земеделие, скотовъдство, лов и риболов. Позната им е обработката на камъка, глината и дървото, тъкачеството и металургията. Селищата са разположени в съседство с медни рудници, използвани от хората за добиване на мед. Откритите единични находки на медни и бронзови оръдия на труда и други предмети дават основание да се приеме, че животът тук протича непрекъснато до ранно-желязната епоха, през която носители на материалната култура в Средногорието са траките – наши далечни прадеди.

Тези находки с високите си стилови качества и прецизна изработка са убедително доказателство за наличието на непрекъснато развитие на местното тракийско общество през вековете.



















































На територията на музея има и магазин за сувенири, закупих си магнити, както и две книжки - едната за Панагюрското златно съкровище, а другата - киноповест на Делчо Стефанов "Дякон Левски". Цените обаче би трябвало да са по-достъпни, височки си бяха.
Навън, в двора имаше възстановка на чаршията. За съжаление от студа стъклата бяха изпотени и зад витрините не се виждаше нищо. Помолихме персонала да отвори, за да разгледаме, но не пожелаха, пък и време нямахме да настояваме, затова щраках отвън, на места съм снимала себе си в отражението.



























В музея имаше и фото изложба със страхотни снимки, аз избрах да ви покажа само това симпатично магаренце:)


В помощ за  текстовата част съм ползвала различни източници от интернет.

Ще има и още...

3 коментара:

  1. Веси,
    много интересна публикация.Искренно се развълнувах.Исконните ни ценности свързани с историята и православната ни вяра трябва да ни карат да сме горди,че сме потомци на България.Всичко е много интересно експонирано и дано за в бъдеще да се запазят тези ценни съкровища.
    Поздрави !

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря ти за виртуалната разходка! Много интересни и вълнуващи места има свързани с миналото ни, които ни карат да се гордеем с произхода си! Но тази искрица на родолюбие, патриотизъм и българщина трябва да запалим и в новото поколение. Затова винаги, когато мога, разказвам и водя децата по музеи и експозиции. Хубав ден, Веси!

    ОтговорИзтриване
  3. Ели, Теди, прави сте, че освен да се гордеем трябва и да съумеем да съхраним всичко това, както и да го възпитаме у следващите поколения.
    Дано не съм досадила със снимки, че мъжа ми ме критикува, че съм прекалила, особено с некачествените и май е прав:)

    ОтговорИзтриване