неделя, 29 ноември 2015 г.

Паста със сьомга и заквасена сметана


    Много вкусна паста си приготвих и хапнах преди дни.
    Не знам ще одобрят ли останалите от домочадието, но пък в петък вечер не ми се готвеше (то това с пастата не се брои за готвене:))
    Писах ви преди време, че си сварявам комплект от сьомга за супа, обезкостявам и замразявам половината. По същия начин бях замразила останала и паста. Така че ми се получи супер лесно. Продуктите могат да са в други количества, както и да добавяте по вкус и друго, макар така да се получи чудесно.

    Паста със сьомга и заквасена сметана



    Продукти:

  • 200 гр паста
    200 гр сьомга
    200 мл прясно мляко
    300 гр заквасена сметана
    1/2 ч.л. горчица
    кашкавал за настъргване
    пармезан за поръсване
    сол
    черен пипер
    копър




  • Приготвяне:

    Пастата се сварява според указанията на опаковката. Изважда се и се отцежда. Сьомгата също се сварява за  5 минути и се почиства от кожата и костиците, накъсва се (може вместо да се вари да се запържи до златисто в  тиган с незалепващо покритие. В отделен съд на котлона се поставят рибата, пастата, солта, пипера и се добавят сметаната и горчицата. Разбъркват се и щом сосът заври, се дръпва от огъня. Ястието се поръсва с нарязан копър, кашкавал и пармезан и се сервира горещо.

петък, 27 ноември 2015 г.

Печен зелен фасул


Печен зелен фасул





Продукти:
2 буркана консервиран зелен фасул
1 глава лук
около 1/2 литър прясно мляко
5 яйца
около 300гр. сирене
домати, консервирани или пресни-1-2
копър, чесън


Приготвяне:
Задушава се в тавичката нарязания лук. Добавя се отцедения зелен фасул и също се задушава.Слагат се настърганите домати. Разбиват се сиренето, яйцата, млякото, наситнените чесън и копър. Залива се фасула и се запича до зачервяване.
Става много вкусно и различно от традиционния зелен фасул и се яде и от необичащи зелен фасул капризи

сряда, 25 ноември 2015 г.

Баница с праз и пушена извара с печени кори на сач

Баница с праз и пушена извара с печени кори на сач



Продукти:

1 пакет печени кори на сач (от Лидл)
2 стръка праз
200 гр пушена извара (пак от там)
50 гр пушен кашкавал (и той от там ;D)
100 гр гъби
3 яйца
200 гр кисело мляко
150 мл олио
сол

1 яйце
150 мл прясно мляко

Приготвяне:

Корита в пакета са 3 големи, кръгли. Изрязват се от тях 3 кори с размера на тавата на печката. От остатъците също се сглобяват 3 кори с този размер. Нарязваме праза на ситно, добавяме изварата, настъргания кашкавал, настърганите гъби, трите яйца, солта, олиото и киселото мляко.
Намаслява се тавата. Поставя се едно цяло парче кора, ръси се плънка, отгоре парчета от отрязаните краища , плънка и така се редят, като най-отгоре се поставя цяло парче кора. Нарязва се баницата на парчета и се залива с разбитото яйце с прясното мляко.
Пече се на 200 градуса до готовност.

понеделник, 23 ноември 2015 г.

Маков кейк


Маков кейк







Продукти:

450 гр брашно
200 мл олио
400 мл прясно мляко
1 чаша маково семе
250 гр захар
1 бакпулвер
100 гр кокосови стърготини

За глазурата:
60 гр масло
100 гр захар
3 с.л. прясно мляко
3 с.л. какао

Приготвяне:
Пресяваме брашното с бакпулвера, добавяме останалите продукти и изсипваме сместа в голяма тава, намазана с олио и поръсена с брашно. Печем до зачервяване на 180 градуса.

За глазурата:
Разбиваме размекнатото масло и захарта до пухкава маса, постепенно добавяме млякото и какаото. С получената глазура намазваме още топлия кейк. Като изстине го нарязваме на квадратчета и поръсваме с кокос.

Това е - лесно и вкусно.

*Рецептата е изрезка от стар вестник

събота, 21 ноември 2015 г.

Ден на християнското семейство с канелени питки с ябълка и карамел


Ден на християнското семейство!


Или моето виждане за този празничен ден!

Аз съм вярваща! Но не съм религиозна! Напоследък често чувам тези думи, но по-подходящи не намерих. Не съм много запозната с религиите, не съм и много убедена в ползите, а и във вредите от тях. Религията съхранява ценности, но и разделя хората, а ние всички сме еднакво хора! Ходя рядко на черква, моята черква и моят бог са в душата ми. 

За мен вярата е нещо друго. Всеки пречупва през своя мироглед и религията, към която е приобщен, но най-вече вярата. Така и при мен - имам си своя вътрешна потребност да вярвам. В какво ли? В много неща, но главно в доброто (определението е пак според мен си), като една могъща сила, в красотата, в хората, в справедливостта, във възмездието, в ...., в...., и в други, и в други неща. 


Семейството...доста хора вече го смятат за отживелица...но аз вярвам в тази ценност, семейството е нещо много, много важно, за мен, най-важното на света! Дали ще има подпис или не, не е от значение (не помага, но и не пречи), но това да избереш човека, с който да създадете общ дом, деца, общ живот, и да го градите миг след миг, години наред - това е велико! 

Няма да се отплесвам повече в приказки, ще кажа само, че обожавам този ден! Ден, в който да си дадем сметка какво е семейството за нас, да се съберем заедно, да си отделим време, внимание, да се поглезим, да се облегнем един на друг, да си дадем взаимно сили и любов и да продължим живота си в хармония.


Обожавам съпруга си, той е не само мой съпруг - той ми е и приятел, любовник, опора - моят живот!

Обожавам дъщеря си и не спирам да и го повтарям, макар да осъзнавам, че не бива, че от тук нататък тя ще гради свое семейство...но тя е нашето всичко с баща и!

Ще прозвучи странно, но аз успях да обикна и човека до дъщеря ми - като мое дете, и да го приема като част от моето голямо семейство! Дано бъдат щастливи и неразделни винаги!

Наскоро двамата преживяха нещо много неприятно и каращо ги да загубят увереност, почва и вяра в справедливостта...Те са млади, кръвта им кипи, с присъща за възрастта им непримиримост, бунтарски дух и дълбоки, сложни характери, не приемат лесно съвети, особено родителски, така сме били и ние донякъде.

Но искам и тук да им кажа:

Милички мои, знам колко сте добри, истински, честни, трудолюбиви, умни, прекрасни сте! Това го казвам не само като родител, а напълно обективно. Горда съм с вас, защото каквото и да правите или постигате от тук нататък, най-важното сте постигнали - да бъдете Хора! Но не спирайте никога две неща - да мечтаете, и да се усъвършенствате!

Живота у нас, а и не само е труден, несправедлив, сложен...Не губете вяра и надежда, че един ден ще тържествува справедливост, рано или късно, ще се нареди пъзела и всяко нещо ще си дойде на мястото! Знам колко е трудно да успеете по правилния начин, но не се отказвайте, дори сега да ви се струва, че този път не води до никъде, вървете по него и ще стигнете там, където да сте удовлетворени...с падане, спъване, ставане...но с достойнство и гордо вдигнати глави!

Когато губите, знайте, че всяка загуба крие в себе си потенциал за нещо, което ще получите в замяна! Не страдайте за загубени материални неща...макар и трудно постигнати - те не са важните...Тези, които посягат на чуждото ще си получат заслуженото, не си струва да се гневите напразно, това само на вас ще навреди. Отчаянието, гнева и всички тези негативни мисли не могат да променят нищо, само могат да попречат на самите вас, не се оставяйте в техните лапи...

Не ви карам да се примирите, не, но когато виждате, че няма смисъл, проявете търпение...Не напразно има една древна японска мъдрост, която гласи " Ако седиш на брега на една река достатъчно дълго, ще видиш тялото на врага си да се носи по течението".


Пазете живота, здравето и любовта си - те са истински ценните, те са тези, които не можете да си купите, всичко останало е постижимо.

Искам да ви прегърна силно и да ви дам тази увереност, тази сила, тази вяра от която имате нужда сега!!!


Много ви обичам!!!


Днес ще споделя с вас една прекрасна рецепта, от блога на Вероника, аз съм очарована - от всичко там, и не на последно място от самата нея, като човек.

Естествено, че спретнах още когато видях (преди няколко години това), но днешните празнични блюда няма да смогна да пусна веднага, ще си чакат реда, затова стара рецепта и снимки, за най-вкусните, ама безумно са вкусни:


Канелени питки с ябълки и карамел






Продукти:

Тесто:
4 и 1/2 ч.ч. пресято брашно
2 ч.ч. прясно мляко
1/2 ч.ч. захар
2 пак.суха мая
2 щипки сол
1/2 ч.ч. олио
1/2ч.л. сода бикарбонат
1/2 ч.л. бакпулвер

За намазване на тестото:
3/4 ч.ч. топено масло
3/4 ч.ч. кафява/аз сложих бяла/ захар
1 пак. канела

Сос:
1 ябълка
125 гр масло
1 ч.ч. захар
4 с.л. течна подсладена сметана

Приготвяне:
Затопляме млякото със захарта и олиото до търпимост при потапяне на пръста в течността. Разтваряме вътре маята и добавяме 4 чаши брашно. Разбъркваме добре, покриваме с кърпа и оставяме да втаса поне 1 час. Добавяме останалите продукти и размесваме. При нужда добавяме не повече от 2 с.л. брашно.
За соса карамелизираме леко захарта. Изсипваме останалите продукти, като внимаваме да не пръска, за това дръпваме настрани, преди да ги добавим. Връщаме на котлона на слаб огън до смесване на компонентите. Ябълката обелваме и нарязваме на много дребно. Включваме фурната на 190 градуса да загрява. На дъното на намазнена тава изливаме карамеления сос., отгоре разпределяме нарязаната ябълка. На силно набрашнена повърхност разточваме тестото на голям правоъгълник. Намазваме го с маслото, което сме стопили, поръсваме равномерно канелата и захарта. Навиваме тестото на руло и режем на кръгове с дебелина 2,5-3 км. Редим рулцата върху соса и ябълките. Покриваме с фолио и печем така 25 минути. След това махаме фолиото и печем още 10 минути/аз пекох15/ Обръщаме питките върху поднос със соса нагоре.





Нямате представа какъв аромат се носи в къщи, а за вкуса.....

Снимките ми не са като на Вероника, но...насладата беше върховна!

вторник, 17 ноември 2015 г.

Благодаря!

15 години, шест месеца и два дни! 
Това е времето, отбелязано в трудовата ми книжка, която получих днес. Времето на последното ми работно място. Никак не е малко...
Нормално за такъв голям период е да е имало от всичко - ентусиазъм, притеснение, радост, обида, споделяне, гняв, удовлетворение, разочарование, възторг, отвращение, работа, скука... Изживявала съм и лошото, и хубавото еднакво силно. Познавам се и знам, че лошото ще бъде простено и ще запазя само хубавите спомени. А те не са малко, напротив! 
Толкова много са колегите, които са заслужили уважението ми, а това напускане освен всичко друго ми показа и колко много хора уважават и мен, толкова прекрасни думи ми казаха и написаха...Не са малко и тези, които са били и ще останат  и занапред мои приятели...сърцето ми е пълно, това ми стига да изтрие негативните изживявания. 
Днес едни прекрасни хора - мои колеги и шефове (които отделиха от наистина ценното си време, посветено на далеч по важни неща от моето напускане) ме изненадаха, като споделиха с мен част от последния ми работен ден и ми пожелаха от сърце и лично здраве и щастие, и успех на новото място. Думите им ме трогнаха до сълзи, изпълниха сърцето ми, но удържах обещанието си да не плача, макар че завинаги ще запомня техните просълзени очи, за мен това наистина значи много. Не знам колко адекватно успях да реагирам, защото вълнението ми беше голямо, пък и по-лесно ми е да напиша нещо, отколкото да го кажа и покажа...
На  всички тези хора, (а и на останалите, с които взаимно сме заслужили уважение), не от любезност, а от сърце:


Благодаря!


За приятелството, за уважението, за споделянето, за сърдечните пожелания, за подаръците, в които сте вложили толкова символика, които сте подбрали и купили със специално отношение!

Няма да забравя жеста ви и времето, прекарано заедно!

Ще ми липсвате в ежедневието, но се надявам, че ще намираме достатъчно поводи да се чуваме и виждаме!
Надявам се на новото място да срещна повече (а дай боже само) хора, като вас!

Благодаря ви от цялото си сърце!!!








неделя, 15 ноември 2015 г.

Бабината копривена чорба

Много, ама много обичам коприва, във всякакъв вариант, татко все ме подиграва, че това е храна  за прасетата и ми се чуди как я бера, отида ли на село :)
Не съм и предполагала обаче, че по това време на годината ще има коприва. Е, оказа се, че на припек си е подкарала младичка и свежа. Брах я на токчета, в обедната почивка, още 2 дни съм в старата служба, то на целия хал само това липсваше, ама като видях една колежка и не устоях.

Една от най-вкусните ми манджи с коприва е спомен от детството, баба ни правеше тази чорба, мама също я прави, от мама ми е най-вкусна, но и моята си става добра. Дъщерята също много обича и я зарадвах. И мерките ми в случая са "бабешки":)

Бабината копривена чорба




Продукти:

Не я меря никога, но да речем 500 гр връхчета на коприва, а ако е повече - още по-добре
връзка пресен лук (сега нямам и сложих , 1 глава стар)
универсална зеленчукова подправка - имам домашна (смлени чушки, лук, моркови, домати, целина, магданоз и сол)
1 шепа ориз
сол
червен пипер
1-2 с.л. брашно
няколко скилидки чесън (аз сложих на прах)
джоджен (може и без него, предпочитам само аромата на копривата)




Приготвяне:

Копривата много внимателно се почиства, изтръсква и измива. Попарва се с вряла вода, която се изхвърля. После се вари до омекване, около 20-30 минути. Пасира се с пасатор или в хаванче (предпочитам, защото се усещат парченцата по-добре). Добавя се зеленчуковата подправка и ориза, ако е необходимо и сол. В отделен съд се задушава леко лука, поръсва се брашното, червения пипер и се налива студена вода, разбърква се и се излива в чорбата. Супата се вари до готовност на ориза. Може да се добави и сух джоджен. Може и да се застрои с яйце и мляко, но ние така я предпочитаме.
Сервира се задължително с натрошено сирене(е, някога беше домашно...)!





сряда, 11 ноември 2015 г.

Торта миньонка за скорпионка

Ето я и тортата на моето момиче. Отдавна и правя все официални торти, обичайно - шоколадови, но този път тортата е по-шеговита и е с любимите за малки и големи миньони. Тази миньонка си е чисто моя измислица. Обикновено ползвам за декорация приготвен от мен фондан по рецепта на Дими от Тайната на нашата вечеря. Този път поради липса на време, а и реших, че ще е по-лесен за работа, купих марципан от Лидл. Нещо не ми допадна особено, леко недостатъчен ми дойде, а и цвета му се оказа не чисто бял, а дори бежово-жълт. В резултат и цветовете които се получиха не ми допаднаха, особено лилавото. Но вложих любов:), явно трябва повече тренировки и талант за да ми хареса и повече резултата.
За самата торта заложих на рецептата на Буболинката. Не мога да ви опиша колко и се възхищавам - за вси-чко!!! Ако ме пита някой бих я избрала за Жена на годината, абе въобще на века:))


Торта миньонка за скорпионка







Продукти:

блатове:
6 малки яйца
900 гр кисело мляко
3 ч.ч. захар
1 1/2 ч.ч. олио
1 ч.л. сода бикарбонат
10 гр бакпулвер
4 с.л. какао
5 ч.ч. чаши брашно

за сиропиране:
150 мл прясно мляко
100 гр масло
5 с.л. захар
3 с.л. какао
1 ванилия

за шоколадовия ганаш:
400 мл течна сладкарска сметана
300 гр шоколад (200 гр натурален и 100 гр млечен)

за белия крем:
400 гр маскарпоне
150 гр заквасена сметана
150 мл течна сладкарска сметана

за декорация:
125 гр масло за измазване
50 гр пудра захар
400 гр марципан за декориране
бои на прах - жълта, лилава, синя, червена и какао за кафявия цвят










Приготвяне:
Приготвят се първо блатовете. Разбиват се яйцата със захарта. Добавят се олиото, киселото мляко, содата като се разбива непрекъснато. Следват пресятото брашно с бакпулвера и какаото. Получава се тесто като за кекс. Разделя се на две части. Изсипва се в предварително намаслени и набрашнени форми с ринг. Пече се на 180 градуса около 40 минути. Проверява се с клечка за зъби. Охлажда се напълно и разрязва през средата на две. Получават се четири блата.
Докато се пече блата се приготвят шоколадовия сироп и двата крема. 
Слагат се маслото, млякото, ванилията, захарта и какаото в малка тенджерка. Поставя се на котлона докато кипне, изключва се и оставя леко да се сгъсти. 
В друг съд се загрява сладкарската сметана. Преди да заври се изсипва натрошения шоколад и се разбърква до получаването на еднородна, лъскава смес. Прибира се в хладилника да се охлади.
В купа се разбиват с миксер маскарпонето и заквасената сметана. В отделен съд се разбива и сладкарската сметана. Смесват се двата крема, като внимателно се разбърква с шпатула.
В тортената форма се поставя блат. Сиропира се с шкооладовия сироп. Следва слой от шоколадовия ганаш. Изчаква се да стегне хладилника. Отгере се нанася от белия крем. Следва нов блат, сироп, ганаш, бял крем, повтаря се. Върху последния блат не се нанася нищо. Прибира се в хладилника да стегне няколко часа, при мен една нощ. Изважда се и се измазва с разбитото с пудрата захар масло. Отгоре се покрива с марципана, предварително оцветен.




Парче ще снимам по-късно:))
Да ви е сладко, както и на нас!

11.11. Най-специалния ден

Много емоции при мен има напоследък...наситени са дните ми с преживявания ... край на това, което ме е карало да се чувствам зле, драматични раздели с прекрасни хора, ново вдъхновяващо начало...

Но от 24 години за мен днешния  ден е най-най-емоционалния и най-щастливия ден в живота ми...

11.11.  Най-специалния ден


Рожденият ден на дъщеря ни!
И макар нашето малко момиченце да е вече зрял човек, прекрасна млада дама, аз все така се вълнувам и все така ми се струва че не съм отделила достатъчно време, средства, усилия за да направя деня и щастлив!
Обичаме да я радваме и изненадваме, да виждаме грейналите и красиви очи!
Но все пак си даваме сметка, че нашите желания не са нейни, че нашите пожелания може да си мислим, че са най-доброто за нея, но не са нейни мечти...
Затова единственото което искаме за нея и и желаем с най-силната обич на света - е да е жива, да е здрава, да е щастлива! Това ни стига, сигурна съм и на нея!
Нека върви по път, който си е неин, да живее по начин, който и харесва на нея, ние само ще я подкрепяме!
Защото знаем, че тя е най-умното, най-красивото, най-способното, най-доброто, най-специалното дете на света - нашето гардже! Гордеем се, че е точно това, което е!

Обичаме те безумно, миньонче (има няма метър и осемдесет)!


Тортата и рецептата ще кача по-късно!


Миналия рожден ден - през 2014.



И една изненада, която и бяхме приготвили преди 3 години, разказана в снимки, исках да си имам и тук този спомен, а за някои може да послужи за идея.

















понеделник, 9 ноември 2015 г.

За една дълго чакана промяна

Тук  ви показах преди дни бонбони, като бегло споменах, че черпя...Не се досетихте, нали?
Да, точно тогава получих една много хубава новина! Но исках да го обявя официално, затова тук запазих тайната:))
Спечелих конкурс за нова работа.
Приятелите и близките ми знаят за дългогодишното ми желание за промяна в тази насока. (За това писах преди време в Размисли и страсти в капана на действителността). Е, окуражена и от тях, и от вас намерих сили и се реших.
Ще кажете - какво толкоз - хората сменят работа често.
За чувствителен човек като мен това решение наистина костваше много.
Но трябваше да го направя. След 15 години работа на едно и също място имах нужда от развитие, от промяна, от живец.
Назначението тепърва предстои, но още от сега съм така ентусиазирана, толкова ми допада мястото, кипя от енергия и от желание за работа, за полезност, за удовлетвореност!
Институцията и хората, за които ще работя са заслужили до голяма степен уважението и одобрението ми, надявам се и аз да заслужа тяхното.
Този сценарии трябваше да се случи много по-рано, бях загубила себе си, но явно така е било писано. Назад няма да се връщам, ще гледам смело напред. Зная, че мога да постигам всичко, стига да поискам! Трябват ми само цел и посока, а сега определено ги имам!
В деня, в който разбрах, че съм одобрена радостта ми беше огромна, не можех да повярвам, после въодушевлението отстъпи място на леко стъписване пред новото начало, но това трая кратко, накрая  ме обзе носталгия по хубавите неща, които ще оставя на старото място. Аз така съм устроена, че винаги помня повече доброто и хубавото, лошото остава на заден план. Ще ми бъде мъчно - работата ми харесваше, положих основите в своята област, защото заварих отдавна вакантна длъжността, на която постъпих, нямаше база, липсваха документи. Последваха години на непрестанно преструктуриране, промени, смяна на ръководители...Тук съм имала най-трудните моменти в живота си, предизвикани от хора, които се хранят с това да вредят, не искам да запомня тях. Не искам да запомня  тези недобронамерени колеги, хора, с които не бих общувала извън службата. Но много ще ми липсват всички онези, с които заедно сме работили години наред, преодолявали сме проблеми, изживявали сме заедно прекрасни мигове. Намерих и приятели, да, не са много, но се надявам, че с тях живота ще ни среща често и занапред. Щастлива съм, че нито един от тези приятели тук не ме предаде, заслужили са доверието ми.
Макар и нескромно, но спечелила съм уважението на хиляди колеги от цялата страна, за тях също и аз ще запазя прекрасни спомени.
Няма да престана да вярвам, че както лошото се наказва, така и доброто се възнаграждава!
Направих си равносметка, будувайки цяла нощ, и - да, не съм навредила умишлено(а, мисля, че дори и неволно) на никого, не съм отказала помощ, не съм наклеветила, не съм обидила, не съм повишила тон, не съм се подмазвала на шефовете никога. Да - била съм непримирима към лошотията, към несправедливостта, не съм се страхувала да защитавам позицията си, но била съм безкрайно и търпелива, и толерантна, и деликатна. Това ми е коствало много, но нервите не съм си изпуснала. Няма колега, спрямо когото да съм постъпила некоректно и смятам, че ако има нещо такова - то е било  форма на защита от моя страна. Въпреки това бих потърсила извинение, ако някой се е почувствал наранен от мен.
Най-важното за мен винаги е било и дано така е и занапред - да пазя името и достойнството си повече, отколкото интересите си!

Аз съм "заключила" блога си (и въобще пространството около себе си) още от първата публикация срещу негативизма и лошите мисли спрямо мен и близките ми, заключих го не с друго, а с най-силното оръжие - Вярата, вярата в доброто, в положителните мисли! Лошото е бумеранг, който застига пожелалия го, докато доброто е огледало, в което се отразява!
Затова знам, че вие, пишещи (или само четящи) тук не ми желаете нищо лошо, даже напротив и отварям всичките си сетива за вашата подкрепа! Човек винаги има нужда от положителна енергия - в нея вярвам истински, защото я приемам! Така, както аз бих я дала на всеки за неговото добро!
Стискайте палциииии да се справя с предизвикателството!
Благодаря предварително за това, че споделихте с мен емоцията ми, а всички подкрепили ме - прегръщам виртуално!

неделя, 8 ноември 2015 г.

Моето вчера и моето утре...и памук питка

Моето вчера и моето утре...мама и дъщеря ми - днес имат имен ден! Честит Архангел Михаил! Да са ми живи и здрави и името им да се произнася само с хубави мисли и чувства!
На мама пожелавам спокойствие, а на дъщеря ми - щастие!

Питка е днешната рецепта, не каква да е, а :

Памук-питка

Рецептите за нея са много, но аз я видях тук. Свърши ми олиото, затова сложих по-малко и смесена мазнина. Пиша моя вариант, но съм я правила и точно по рецептата. Много, много е вкусна!




Продукти:

1 ч.ч. топло прясно мляко
1 ч.ч. топла вода
1/3 ч.ч. смес от олио, зехтин и масло
2 с.л. захар
1 с.л. сол
около 5-6 ч.ч.  брашно 
7гр суха мая
1 жълтък за намазване 

 


Приготвяне:
Месих в машината.
Всички продукти се слагат в тази последователност в машината за хляб, разбира се може и на ръка да се омеси тестото. Ползва се програма месене. След сигнала веднага се оформя, като се разделя тестото на 2 топки и се разточва на тънко и в кръг. Всеки от двата кръга се разделя на 16 сегмента. От тях се навиват кифлички и се нареждат в намаслена тава, или в покрита с пекарска хартия. Оставя се да втаса около 50 минути, намазва се с жълтъка и се пече на около 200 градуса до пълна готовност и приятен загар.