понеделник, 28 септември 2015 г.

На екскурзия до съседна Гърция - 3 част


Честно казано, миналата година по това време, след 1 част и 2 част въобще не си мислех, че ще има 3 част, при това толкова скоро. Но неведоми са пътищата...та ето ни отново тук, по случайност или не - на същото място, дори в същия хотел.

Не ми се искаше да прекараме четирите неработни дни в София, но до последно имаше много неизвестни. Но мен си ме човъркаше и от месец ровичках из разните сайтове за екскурзия или почивка за ден, два. Нищичко не ми харесваше и не ме устройваше...Искаше ми се нещо по Родопите, че не сме ходили, ама мнооого скъпо бе:((, до морето също беше вариант, там нощувките страшно евтини, но пък пътя - солен, та солен. Голям пропуск на туристическите фирми, че не организират екскурзии и почивки у нас, но с включен транспорт.

Та в крайна сметка най-изгодно като цена и качество ми се видя отново Гърция (Турция също, но пък нямаме извадени паспорти). Този път избрах друга фирма, миналогодишната екскурзия беше "Солун, Паралия Катерини, Метеора, Вергина и Едеса". За тази година избрах "Три дни на море на Олимпийската Ривиера" с по желание екскурзия до Метеора. Какво беше учудването ни обаче, когато разбрахме, че 3 звездния ни хотел е сменен в последния момент и ще спим в друг, с 4 звезди, който се оказа същия хотел в който спахме миналата година.

Тогава не успяхме да разгледаме много Катерини, а и околностите, наблегнахме на допълнителните екскурзии. Този път обаче решихме, че ще почиваме и плажуваме, ще се разхождаме нехайно, като "мухи без глави":)

Да не забравя да кажа, че сме много доволни от фирмата "Запрянов Травел" и от екскурзовода Георги Митов. Без да се натрапва по никакъв начин, много умело и своевременно успяваше да ни подаде нужната информация и да бъде винаги на разположение. Важно, сбито, полезно и интересно беше всичко, което ни каза.

Та, завърнахме се в Гърция, както ми беше писала и предсказала Ирма миналата година:))

Така...от София, след 1-2 почивки пристигнахме в Олимпийската ривиера около обяд.

Това е областта в централната част на гръцката префектура Пиерия на 8 км от град Катерини и на около 70 км от Солун. Обхваща около 70 км пясъчни плажове, като няколко пъти е получава Европейския син флаг. Разположението й в подножието на планината Олимп и митичното й божествено минало привличат много туристи, голяма част от които - българи. Има голямо разнообразие на хотели, квартири, бунгала или къмпинги, а и места за хранене - ресторанти и таверни за всеки тип вкус и предпочитание с местна или интернационална кухня.

Курортните градчета в северната част на Олимпийската ривиера се намират на по-малко от час път от Солун. По-известните дестинации на Олимпийската ривиера са Паралия Катерини, Олимпиаки Акти, Лептокария, Неи Пори и Платамонас. Планинското градче Литохоро също понякога е считано за част от Ривиерата - то е базов лагер за покоряване на връх Олимп. Заради близостта на планината лятото не е толкова непоносимо горещо, но водата е топла и приятна.

 Хотел Grand Platon, в който бяхме се намира между два от най-красивите плажове в Северна Гърция - Паралия Катерини и Олимпик бийч, по-близо до Олимпик бийч(Олимпиаки Акти). Хотела е с гледка към морето само на 200 метра разстояние от плажа сред 4 акра градина.

Отстои на 7 км от самия град Катерини и на 64 км от Солун. Комплексът се състои от основна сграда и двуетажни корпуси, разположени около басейна. Много е подходящ за спокойна почивка.

 Миналата година бяхме на база нощувка, закуска и вечеря, но този път предпочетохме да сме само с нощувка и закуска, за да може да опитаме местната кухня.
Това, което ни направи впечатление е, че тази година закуската не беше така богата, както миналата година, (макар че беше доста разнообразна и качествена), явно кризата си казва своето.

Ето някои снимки на хотела, аз показах и миналата година. Басейна е голям, чисто и много приятно, с много зеленина наоколо.







Първия ден като пристигнахме имаше едва няколко коли на паркинга, освен нашия автобус. Прибирайки се от разходката до Паралия Катерини останахме като втрещени от поне хилядата коли, паркирани на огромния паркинг. Оказа се, че в ресторанта на хотела има сватба. Не искам и да си представя колко човека имаше на тържеството. Ето една-две от масите, които снимах отвън.







Гърците са изключително религиозни и имат на всяка крачка параклис. Този е на територията на хотела, близо до входа.


Бързичко се настанихме - и хайде на плажа:))




Огромен, пуст плаж, наоколо почти нямаше други туристи, освен няколко на чадърите на хотела, но ние избрахме да сме встрани. Чак ни стана скучно, като се има предвид, че лятото у нас на плажа беше хавлия до хавлия:)) Вятъра ни преследваше и тук. Морето не беше чисто или поне изглеждаше мътно, с кафяви водорасли. Още с влизането водата ти е до кръста, но километри навътре си остава така. Не видях въобще спасител, а на няколко километра разстояние видях само един спасителен пост - празен, странно.

Както споменах - хвана ни скуката и решихме да се върнем в хотела - на басейна. Разкош... но и тук жива душа нямаше...все едно сме си на частната вила:)) Веднага ни обслужиха с чадър и фрапе.










Постояхме до късно, изкъпахме се и хайде на разходка и вечеря в Паралия Катерини. Пеша, покрай морето има алея и след около 25 - 30 минути пристигнахме. Разходката беше много приятна. 

  





Зад гърба ни остава планината Олимп и митичния връх Митикас. Той е втория по големина на Балканския полуостров, след нашия Мусала. Екскурзовода ни разказа легенда, според която "всеки грък, който изкачи върха слага по един камък отгоре", за да задмине Мусала, но пък според наша легенда "всеки българин, който го качи сваля по един камък":))
 

На входа на Паралия Катерини е старото пристанище. Не знам защо да е старо (и дали има ново), като си функционира, но така ни казаха. Имаше и яхти за разходка.



Вечеряхме гирос, миналата година не можахме да опитаме и сега специално това търсихме. Оказа се вкусно, но не е нищо особено - нещо като арабските дюнери, но питката е друга, а месото обичайно е свинско. Предлага се на всяка крачка в различни варианти. Цената е съвсем прилична - между 2 и 5 евро, в зависимост дали е на сандвич или на порция. Обикновено към него върви и дзадзики. После пак поседнахме - в една уютна сладкарничка. Отново ми направи впечатление, че почти всички туристи са българи, но гърците се правят че не разбират и дума. Знаят по нещо на английски или руски, но толкова зле, че не можеш ги разбра.



 
На другата сутрин решихме, че ще отидем в обратна посока, до плажа на Олимпик бийч, на втората снимка.



Там поседнахме на чадърите пред едно от заведенията. Предполага се консумация, макар че доста изчакахме да ни вземат поръчката. Тук всичко беше по 3 евро - кафе, фрапе, сок, газирано, пица, узо. Поръчахме фрапе - чудесно беше.


Непрекъснато минаваха младежи с подноси с лакомства, но повечето с крем и не посмяхме заради жегата да вземем. Цена 1 евро. Минаваха и негри, продаващи дрехи, маратонки...





На обяд се разходихме из курорта Олимпиаки Акти - много чисто, красиви градинки и кътчета за децата, по основните улици много магазини и заведения, хапнахме в едно от тях.







След обяд отново на басейна - до вечерта. По пътя си купихме много хубави смокини - 2 евро за около 500 гр.

 

Втората вечер пак отидохме до Паралия Катерини,


Още от миналата година си бяхме набелязали рибния ресторант на пристанището.



Но преди това предстоеше да кръстосаме курорта - хем да разгледаме, хем да напазаруваме за всекиго по нещо. Второто не беше много успешно - нямаше нищо особено интересно. Освен кожените изделия. Екскурзовода ни каза, че в Катерини всяка втора къща е фабрика за кожени дрехи. Имаше уникални неща, но доста скъпи или по-скоро не бяхме планували такива покупки.










 




Разхождайки се, почти в края на една от главните улици на курорта, по край брега се натъкнахме на много красива бяла черква.




В страни от нея имаше някаква интернационална програма и се чуваха последните ритми на българска народна музика. Ех, как ни се разтупкаха патриотичните сърца...Успях да щракна нашите в ход, със знамената.



Продължихме си разходката. Тук в една клетка се закачахме с беличък папагал, ама не пожела да си приказва с нас, дремеше си кротко.


Вечерята - в набелязания рибен ресторант, който е на два метра от пристанището и доставят прясна риба непрекъснато. И разбира се - узо, за първи път опитах - не е толкоз лошо:))



Който е ходил знае, но за нас беше новост, (като изключим това, че екскурзовода ни каза) че в гръцките ресторанти веднага, когато седне клиент му донасят вода и хляб, задължително. Другото, което научихме е, че хляб е псоми, а вода - неро на гръцки, а пък нашата думичка "не" при тях означава "да", така че внимавайте с отрицанието, ако попаднете в южната ни съседка:))


За мезе на узото си избрахме една страхотна салатка от овче сирене. Уникална беше на вкус, много особен аромат, вътре имаше нарязана на ситно люта чушка.


Рибката, която хапнахме беше гавос - нещо, като нашата цаца, но по-едра и ужасно вкусна. Порциите са просто огромни, в чинии, тип плато.
Чудя се защо у нас на морето не приготвят толкова прясна риба. 



Другата риба беше от рода на ципурата, поне така я определих, но имаше друго име и не съм сигурна. Но пък и тя беше фантастична. С две думи по-вкусни рибки не бях яла. Освен в детските години, когато редовно хапвахме калкан, паламуд...ех, спомени.


И хляба си е истински хляб, не като нашия купешки за съжаление.


Смятахме да хапнем десерт отново в някоя сладкарничка, но когато поискахме сметката - получихме почерпка - десерт от ресторанта. Едно парче нещо като желиран крем, едно парче нещо като реване и по няколко парчета пъпеш и диня. И тук за съжаление трябва да призная, че плодовете нямаха нищо общо с безвкусните такива, които цяло лято се опитвахме да хапваме у нас. Сметката беше напълно прилична - около 20 евро, а качеството и обслужването - на ниво.


На третия ден сутринта, след закуската се отправихме на обиколка из Солун.



Обичайната първа спирка е Бялата кула, за нея писах миналата година. Този път решихме да не ползваме услугите на екскурзовод и да се разходим сами, да се шляем из града.



Македонския  театър на Северна Гърция



Ето тука щяха да ме арестуват:), вървим си и аз виждам някаква сграда, естествено на гръцки не мога да чета и си щракам с апарата. И отвътре като изскочи един военен (или поне беше с униформа) и започна нещо да вика(предполагам, че е забранено да се снима). Аз естествено не го разбрах, но пред чаровната ми усмивка:) омекна и се усмихна и той, а ние си подминахме виновно. Доколкото успях да проуча това е Офицерския клуб.



От такива разкопки изобилства града, това мисля, че е част от Римския форум.



Арката на Галерий.


Ротондата Свети Георги, която беше в ремонт. Черквата датира от ІІІ в. и се счита за най-старата солунска черква.


И обикаляйки из уличките попаднахме съвсем случайно на един от солунските пазари, в близост до площад Аристотелис. Най-много ме впечатли рибата и особено цените, които са съвсем приемливи на фона на техните доходи особено.











Поседнахме на кафенце, в едно от онези кокетни и уютни заведения, намиращи се по и около крайбрежната улица. На една от съседните маси възрастна дама си пиеше фрапето с баклавичка и си плетеше нещо на една кука...домъчня ми за нашите отрудени пенсионери, малко от които имат това спокойствие и възможности.



Сигурно едно от най-сниманите неща в Солун е статуята на Александър Македонски.




И връщане обратно, тръгването естествено е от Бялата кула - символа на града.


Минаваме покрай телевизионната кула.


И след обичайната спирка за покупки  на  супермаркета на около 20 км от границата и Free shops се отправяме в посока България. Да ви кажа, на излизане е приятно от преживяванията, които те чакат навън, но на връщане, макар и за кратко излезли, е толкова трепетно и мило...едно чувство за "у дома", което аз не бих изпитала никъде другаде по света. В София този път сме по навреме, около 21 часа.
Това беше нашето малко бягство от ежедневието. Дъщерята ни беше приготвила вечеря. Какво повече да иска човек от няколко почивни дни?
Един мой колега и приятел, вече пенсионер, ме съветваше бащински "Живейте за мига и не го пропускайте"
 
Пожелавам и на себе си и на вас да не пропускаме хубавите (та дори и дребни) възможности и още много, много приятни моменти!
 
 

12 коментара:

  1. Поздравления за прекрасния воаяж,Веси!И аз обичам така ...спонтанно и решително:)да се впускаме из приключенския лабиринт!Прегръдки:)!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Абе аз не съм хич от решителните, но пък явно на стари години станах, сега ми е по-лесно да се променям, на младини бях бетон...твърдоглава...принципна...

      Изтриване
  2. Чудесна разходка, Веси :) ама аз нали знаеш, че бих избрала Родопите, или някоя наша планина :) колкото и по-скъпо да е :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ааа, Пеп, знаеш, че аз пред планина винаги ще предпочета море:)) Ама тоя път бих отишла и на планина, така за разнообразие. Но, понякога по-скъпото не е въпрос само на предпочитание, а на възможности:) Аз съм доволна и на това!

      Изтриване
  3. Страхотна разходка сте си направили, Веси! Благодаря ти, че разходи и нас!

    ОтговорИзтриване
  4. Ех, че хубав финал за лятото сте си избрали, Весе -
    чудесна идея, зареждаща разходка и красиви снимки.
    Поздрави за теб и усмихнати есенни дни!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ооо, ама то свърши л лятото...:)
      Нищо, надявам се и есента да е по своему зареждаща!
      Нека е прекрасна и за теб!

      Изтриване
  5. Веси,
    чудесно е,че сте избрали Гърция като вариант за почивка.Кокетни малки хотелчета, приказни ресторантчета и великолепни гръцки ястия.Преди време посетих Гърция по маршрут Солун, Катерини, Метеорите, о -в Тасос.Хареса ми много, отново копнея за посещение по друг маршрут.Великолепни снимки.
    Поздрави !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ели, и ние бихме опитали и по друг маршрут, знае ли човек, може някъде да се засечем по пътищата:)) Поздрави и за теб!

      Изтриване
  6. С удоволствие пътувах с теб, ама все чаках да споделиш някоя рецепта:)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, Петя. Рецепта на гръцко ястие няма...:), т.е. смятах да направя гирос, но закупените питки се развалиха, докато се наканя, но пък по-нататък мога да го спретна и без тях.

      Изтриване