вторник, 5 май 2020 г.

Агнеси





Никога не съм приготвяла този сладкиш, нито пък имам спомен мама да го е правила. Помня обаче, че съм го яла на едно кръщене, преди много години, а после и колежка ме е черпила.

Заделени рецепти имам много, но така и не съм стигнала до него. За днешния десерт се спрях на рецептата на Жани, или по скоро на нейната майка.

Много ни хареса! Определено ще го правя пак, че половината дадох на децата, дозата е добра:)




Направих малко промени, имах кафява пудра захар и ползвах нея, не видях, че пише стопено масло и ползвах меко. Затова и глазурата ми е по-тъмна.

Не видях и че маслото се разбива с пудрата захар и го сложих в белтъците, в резултат не ми се разбиха на сняг. Затова разбих отделно още един белтък и после добавях на струйка останалите, така спасих снега, но съответно яйцата ми са 5, вместо 4.

Въпреки това получената смес ми беше доста гъста и трудно разпределих в тавата, затова и после сладкиша ми не бе равен, дори и след разнасянето на глазурата. Но вкуса беше божествен!






Необходими продукти:
200 гр. меко масло;
200 гр. пудра кафява захар;
200 гр. ситно млени орехи;
200 гр. бяло брашно;
5 белтъка;
настъргана лимонова кора +ванилия

За глазурата:
5 жълтъка;
200 гр. пудра кафява захар

С миксер разбих маслото. Отделно разбих на сняг белтъците с пудрата захар. Към маслото добавих орехите, брашното, кората от лимон и ванилията. Обърках всичко и добавих белтъците накрая. Получената смес разпределих в подходяща правоъгълна форма, моята беше 40 на 20 см., застлана с пекарска хартия. Пекох на средна решетка, до леко порозовяване на 180 °.

Глазурата приготвих като жълтъците разбих със захарта. Когато блатът се изпече намазах с нея. Сложих отново във фурната за 20-на минути на 60°, като след изпичане на блата намалих фурната и оставих отворена, докато се охлади. Още топъл нарязах сладкиша на малки парчета.



всичко

4 коментара:

  1. Любим сладкиш от детството :)
    Майка го правеше по-рядко,по специални поводи.
    Оставяше го да се охлади и го нарязваше на ромбчета :)
    С жълта повърхност отгоре :)
    Поздрави, Веси!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Аз пък нямам спомен от детството, но ми хареса и ще го правя пак. Моят не стана жълт, от кафявата захар, бежов по-скоро.

      Изтриване
  2. И аз помня Агнеси от сватби и кръщенета. Те са от онези, специалните десерти. По онова време такива сладкиши се правеха само с повод, може би затова толкова ги обичахме. Твоите са чудесни. Поздрави, Веси!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, Катенце! Понякога и аз си мисля, че много се разглезихме, сладкиши и торти за делник и празник.

      Изтриване