вторник, 31 декември 2019 г.

Благодаря, 2019! 2020 - очаквам те с Любов, с Надежда и с Вяра!


Благодаря ти 2019 г.  за всичко, запечатано в този буркан, и за всичко останало, направило ме щастлива, влюбена, доволна, здрава, обнадеждена и силна!
Очаквам, че всичко, което ще случи за мен 2020 ще бъде още по-прекрасно!

Честита Нова 2020 Година!



понеделник, 30 декември 2019 г.

Спаначено руло




Това е спаначеното руло на Инка, макар да не изглежда красиво, като нейното. При мен плънката се получи много течна и така и не стегна добре в хладилника, или сиренето ми е било воднисто, или сметаната рядка, или желатина калпав. Но вкуса ни допадна, много сочно, аз сложих трици от спелта, вместо грис, че нямах.

Продукти:
4 яйца
4 с.л. трици от спелта
4 с.л. слънчогледово олио
1 ч.л. сол
400 гр замразен спанак + 5 с. л.  олио

пълнеж:
300 гр крем сирене
200 гр заквасена сметана
1 голяма скилидка чесън
1 чаена лъжичка желатин
5 с.л.  олио
1/3 ч.л. сол


3 големи месести червени печени чушки


Приготвяне
Спанака се задушава в петте лъжици олио за около 10 минути, докато водата се изпари. Дръпваме от котлона. Отделяме жълтъците от белтъците. Разбиваме белтъците на сняг. Към спанака прибавяме жълтъците и разбъркваме, следват олиото, солта и триците. Разбъркваме и добавяме белтъците внимателно, за да не спаднат. Изсипваме сместа в тавата от фурната, покрита с намаслена с олио хартия за печене. Печем в предварително загрята фурна на 190 градуса за около 15 минути, до готовност, след което изваждаме блата, отстраняваме внимателно хартията за печене и го поставяме върху чиста хартия за печене, навиваме на руло и оставяме да изстине напълно. Разтваряме желатина в 3-4 супени лъжици вода, оставяме да набъбне и го разтваряме на водна баня. Охлаждаме и го добавяме към млечната смес за пълнежа. Разбъркваме и оставяме сместа в хладилник да започне да стяга, след което с нея намазваме блата. В края на блата или по целия, въпрос на вкус, поставяме нарязаните на ленти чушки. Завиваме руло, обвиваме го в хартията за печене и го оставяме за поне 3 часа в хладилника, след което го изваждаме и нарязваме на парчета.







неделя, 29 декември 2019 г.

За Любовта и за две мишки!

Ако се Обичате толкова, колкото само веднъж в живота се Обича, ако Ние е повече от Аз, то тогава няма нещо или някой, което да може да ви раздели, в добро и лошо! Дали си струва?
Струва си - всеки изживян миг - добър, или лош, но споделен!
Споделяйте живота си! Обичайте се! Бъдете едно Цяло, което е съвкупност от различия и еднаквости, което се развива и променя, но е Цяло! Щастието не е само усмивки и радости, то е просто Споделеност!


Солена торта "Мишки и сиренце"



по идея от руско клипче в YouTube



Продукти за тортичка от 18 см:

3 сварени картофа
1 сварен голям морков
200 гр пушено филе
3 яйца
2 кисели краставички
150 гр кашкавал
2-3 с.л. майонеза
черен пипер
сол





Още:

2 яйца
саламче
стрък праз
зърна черен пипер
4-5 слайса кашкавал или топено сирене




Приготвяне:

Поставя се ринг за торта в чиния за сервиране. От картон се изразва ъгъл, който се обвива във домакинско фолио и се поставя в ринга, като парче отрязана торта (за да не се реже после).
Филето, картофите и краставичката се нарязват на ситно. Белтъка от яйцата и кашкавала се настъргват. Всичко се обърква в купа, като се добавя майонезата и се подправя с черен пипер, може да се посоли. Тази смес се изсипва във формата и се уплътнява с лъжица. Поставя се в хладилника да стегне. През това време се правят мишките. От черен пипер се слагат с натиск, да потъне в яйцето, черния пипер - за очички и муцунка. Отгоре над очите се прави разрез и в него се поставя резенче салам, оформено като ушички. Отзад се забожда лентичка от праза - за опашка.
Изважда се гортичката и отгоре се настъргват жълтъците. Настъргва се и сварения морков и се облепя с него борда на тортата. От слайсовете се изрязват квъгчета с различни отвори, дупките на сиренцето. Покрива се тортата, като се изразват да паснат отгоре. С такива парчета слайс се облепя и вътрешността на отрязаното парче. Поставят се мишките отгоре!







Нека нашите "мишки" да бъдат здрави, щастливи и по-силни от всичко!

събота, 28 декември 2019 г.

Спагети "Море":)

Навън е студено и прехвърча суграшица, като топчета стиропор. А аз мечтая за слънце и море, мечтая да избягам от грозотата. И го напарвих:)



Продукти и приготвяне - като игра

1 пакет миди полуфабрикат в сос - купувах лятто от Лидл, замразен.
1 домат
масло
бяловино
спагети

Спагетите сварявам до желана твърдост, в подсолена вода, аз лично ги предпочитем по-добре сварени. Отцеждам и добавям бучица масло, разбърквам. Слагам в тигана друга бучица масло и замразените миди, разбърквам около 5 минути, през което време те се отварят и са готови, добавям нарязан домат и малко вино, оставям да се сготвят и изпари виното, около 5-6 минути и сервирам върху спагетите. Лято у дома:)







петък, 27 декември 2019 г.

Снежен венец за Стефан!

Семпла, малка тортичка, приготвена много набързо! За нашия Стефан! По традиция, поне от 10 години. С пожелания, които също така от години изричам и наричам - едни и същи, с цялото си сърце! Дано се сбъдват!



Не му е тука мястото, ама от толкова злоба и завист да не смее човек да се похвали и сподели, брей,... дано им се връща тая злоба многократно!
И прегръдка за всички истински хора около мен!
И едните и другите си знаят, нищо, че първите бъркат добротата ми с наивност и си мислят, че ме заблуждават с лицемерието си!



Продукти:
съвсем на око
1 опаковка бисквити"Роден край" с какао
5-6 бишкоти
125 гр крема сирене
2-3 с.л. заквасена сметана
около 100 гр захар, на вкус
200 мл течна сладкарска сметана
30 гр сушени червени боровинки

За украсата:
кокос
борови клонки
зърна нар
замразени - ягоди, малини, черни боровинки, касис, дренки и малини - по няколко
пудра захар


























Приготвяне:

Тортата е с диаметър 17-18 см. Закопчавам ринга на толкова, върху поднос. Поставям на дъното плътно от бисквитите. Разбърквам крема сиренето и заквасената сметана със захарта. Отделно с миксер разбивам течната сметана до гъст крем, обединявам двата крема с шпатула. Поставям 1/3 от него върху бисквитите. Отгоре нареждам бишкотите, ръся боровинките и отново пласт с крем, върху него ред бисквити и отгоре крем, заделям малко за отстрани. Прибирам в хладилника да стегне. Откопчавам, измазвам и украсявам с клонките, една шишарка, предварително добре измити и подсушени и нареждам плодчетата. Поръсвам с кокос и пудра захар. Толкоз!
Че прекалихме с яденето, а пък със сладкото - съвсем - сладки, баклави...а тепърва и още:)











сряда, 25 декември 2019 г.

Майска:) Коледна салата

Салатата е по тази рецепта, но днес е с коледна премяна!
Уютна Коледа!
Колко малко е нужно, за да си щастлив - да си сред любимите  хора и да чуваш смеха им - безценни мигове!





вторник, 24 декември 2019 г.

Бъдни вечер и постен боб

Бъдни вечер, Малка Коледа, Кадена вечер.
На този ден трапезата е тържествена. На масата се поставят нечетен брой ястия - боб, пълнени постни чушки и сарми, тиквеник, ошав, чесън, мед, орехи, богова пита, зелник.


У дома си имаме традиции в ястията, пък и в самото протичане на празника и си ги спазваме:) 
Обичам Бъдни вечер! Носи ми уют и блаженство! 
Да - Коледа ухае на блаженство!
И...подаръци! И усмивки!
И така ми се иска по празниците поне, добротата да заслепява блясъка, иначе - нека го има, няма лошо.  
Но Коледата е в това да дадеш - любов, внимание отношение, доброта, да дариш от сърце и душа.














Едно от ястията, без които не може на Бъдни вечер е боб, приготвен точно по този начин.

Необходими продукти:

1 паничка бял, плосък, средно голям боб - или около 300-400 гр
1 голям морков
1 голяма тлава лук
1 суха чушка
2-3 с.л. универсална подправка - моята е домашна
3 скилидки чесън
олио - около 1 к.ч.
сол
чубрица
джоджен

Начин на приготвяне: Боба се измива и накисва от предната вечер в студена вода. Отново се изплаква и се налива нова вода, около 3 литра. Включва се котлона и се оставя да ври около половин час, след което се прибавят нарязания лук и настъргания морков, сол на вкус, около 1 с.л. и олиото.След сваряване на боба се добавят чубрицата, смачкания чесън и стрития джоджен, ври още 15 минути.
Никога друг път през годината не е толкова вкусен боба, както на Бъдни вечер!







Нека тази Бъдни вечер бъде благословена, нека ни носи мир, уют, доброта, здраве, късмет и по-добър живот. Нека донесе всекиму, това от което има нужда. И нека всички ние приемем с благодарност и оценим всичко, което ни е дадено!

неделя, 22 декември 2019 г.

Турция, Памуккале


Оказа се, че така са ме завъртяли ангажиментите, след завръщането от Турция, в средата на септември, че не съм успяла да подготвя и кача тази втора публикация.

Предимство на Кушадасъ е близостта до впечатляващи забележителности - древния град Ефес и домът на Дева Мария, Храмът на Артемида, както и близостта до природния феномен Памуккале. 

За любителите на шопинга - в Кушадасъ можете да си купите почти всичко – подправки, керамика, дрехи, сребърни и златни бижута, килими и кожени якета. Ние обаче не успяхме да си харесаме нищо, освен кожени якета, цените, противно на мненията на познати бяха доста високи, може би не сме знаели къде до отидем. Якетата купихме от магазин, в близост до хотела, в центъра беше по-скъпо, а в кожената фабрика, където ни водиха си беше направо подигравка - якета от по 10000 долара, като за българи 60% отстъпка. Ако понечиш да откажеш вежливо, че не носиш толкова пари със себе си, се започва едно увещаване как ще те закарат до хотела за пари, но като разберат че и там нямаш, как ще ти го пратят с Еконт до България, с две думи - взаимно губене на време. То и да са нелюбезни не е добре, но и прекалената любезност също дразни. Работното време на магазините в Кушадасъ е от рано сутринта до късно през нощта. Ако в магазин продавачите ви предложат чай или ви помолят да си побъбрите не се учудвайте – казват, че са приятелски настроени, аз обаче останах с впечатлението, че са просто хитри и нахални, особено някои - дърпат те да влизаш в магазина, обличат те, събличат те, дори да им се възпротивиш, пускат някакви заучени фрази "Комшу, как си", "Лили Иванова", "А, булгар - Стоичков", но чак сърдито те гледат, като не си купиш нищо. 

Но, днес аз ще ви покажа малко (май са доста) снимки на Памуккале.

Изключително интересна природна забележителност. 

Проблема обаче е, че никой не ни предупреди предварително, че това, което виждаме от снимките всъщност не е точно това, което видяхме на място. Причината е недобрата държавна политика през годините.


Много дълго екскурзовода Фаид от "Ирелс Травъл", турския партньор на "Версо Травъл" ни говори за политиката в момента в Турция, или по-скоро против политиката на управляващия. Направо се учудих на смелостта му да коментира свободно. По негови думи е прокаран закон, че в парламента могат да влязат 18 годишни, за да може властимащите да си вкарат децата, минималната заплата в момента в Турция е едва 2020 турски лири. Оказа се български изселник, екскурзовода ни, изключително много ми хареса, представи ни много, много интересна информация, три часа говори без да спре, докато пътувахме, и през цялото време беше с нас и разказваше увлекателно при самото посещението на Памуккале.

Пътя за Памуккале е така наречения "път на Ататюрк".

Най-големия град по пътя е Айдън - столицата на смокините, тук има и най-много дълголетници, защото както казват местните "Ядем мед и пием злато", за смокините и зехтина. Доказано е колко са полезни и двата продукта за здравето на човек. Всъщност Айдън е на първо място в света по производство на смокини и лешници, и на второ по производство на зехтин, на трето по текстил. На връщане посетихме фабрика за текстил и фабрика за добив на оникс и аметист. Фаид ни сподели, че имал проблеми със съня, и откакто сложил на нощното си шкафче парче нешлифован камък аметист съня му станал спокоен и продължителен. Аметист не можахме да си купим, защото не бяхме предвидили, че ще ни трябват толкова пари за пътуването, но си купихме чаша от оникс, с различни цветове. Във фабриката една туркиня ни изнесе много интересна лекция, за това как всъщност цвета на оникса показва от каква дълбочина е добиван, съответно колкото е от по-дълбоко, толкова повече свойства притежава и е по скъп. Цвета има отношение и за пропускането на светлината, което практически бе онагледено с една лампа. Всеки цвят носи определена полза за здравето. Нашата чаша е в различно цветове, и когато в нея се налее вода и водата престои 10-15 минути вече е заредена и помага при различни заболявания, както и за укрепване на имунитета. В автобуса се разигра и томбола и аз спечелих едно слонче, също от оникс, което подарихме на децата. 

Споменах, че снимките в интернет на Памуккале не отговарят на действителността. Преди десетина - петнадесет години, когато туризма в Турция е в своя пик, на мястото се построяват хотели, които сондират вода от природния резерват. Туристите се разхождат безпрепятствено навсякъде с обувки. В резултата на това дебита на водата значително намалява, а обувките разрушават природните басейни. Едва тогава става ясно, че Памуккале няма да го има след няколко години и се взима решение да се премахнат хотелите, като се обезщетят собствениците и водата минава на режим. През няколко дни водата се пуска само в определени басейни и така се редуват. На снимките в нета всички басейни са пълни и е много красиво, на практика обаче не е така ефектно, когато са празни. Изчислено е, че при този режим, дебита ще бъде възстановен едва след 30-40 години. Така е, когато продажни политици не мислят за природата и богатствата на страната.

Ето го - Памуккале или Замъка на памука. На върха на Памуккале се намира древния град Йераполис, като и двете са в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.




Тектонични движения в падината на река Мендерес са предизвикали множество земетресения, които са причинили появата на десетки минерални извори. 

Горещите извори Памуккале извират от планината Кал Даъ. Водата с температура 37 °C достига повърхноста,и продължава надолу по поредица от около сто тераси. Водните струи са издълбали терасите и във вдлъбнатините са образували топли водни басейни, повечето в снежнобял цвят, който се дължи на калциевия карбонат. Толкова нереално бели, че лесно можеш да ги сбъркаш със снежна покривка, а много хора пък казват, че им напомнят на замръзнали водопади. 

Клеопатра е посещавала това място и в нейна чест има кръстен извор - извора на Клеопатра. Досто хора се къпеха в него - за здраве и красота, но ние се отказахме - пълно с народ, кои голи, кои облечени, много нехигиенично ми се видя.

Денят беше много, много горещ, макар да бе средата на септември. Ако ходите - непременно си вземете шапки и вода.


























Извора на Афродита



На мястото където извира, водата е кристално чиста, отпихме от направени за целта помпи.






Символичния петел


Загадъчните исторически останки от античния Хиераполис.






































Вече туристите влизат боси в басейните.




















И отново в Кушадасъ, в близост до хотела.




































И в центъра на Кушадасъ












































































Фабриката за Оникс




И на шопинг - пълен провал - нищо интересно.







Но пък хапнахме вкусен кукуреч, както и кюнефе с каймак - божествено.














И на път към дома:)