петък, 22 февруари 2019 г.

Кокичета на изчезване

В последните години, тук, в София все по-рядко виждам кокичета. Пък и по магазините за цветя няма, евентуално някоя баба около метрото, ако продава. Откога надничам по градинките, дали са показали главици, та чак до скоро. Градски кокичета:) 
Помня баба, на село, имаше цели туфи от тях, знаех къде са и през зимната ваканция, нетърпеливо и тогава очаквах да пробият снега. Имаше и по-едрички, и по-дребнички, с неустоим аромат и така съвършени,  толкова красиви и нежни, едни от любимите ми цветя, наред с момината сълза, фрезията и розата. 
Като малко дете се зарадвах преди дни, когато мъжа ми ми донесе няколко кокиченца, нацелувах ги едно по едно, не, не се шегувам. Въпреки, че ми е жал, като се откъснат, толкова бързо повяхват.



Кокиче

С нежна главица и стройна снага, 
първата пролет ти каниш.
Без да те плашат студа и снега,
с нежно ухание мамиш!

Бяла одежда за пролет в зелено,
с толкова чар притаяваш дъха.
Тръпна в очакване, плахо, стаено
да се покажеш изпод снега.

Кратко те има, но пълниш сърцето,
и със надежда, и с красота,  
спомени бликват у мен, за детето, 
в двора, на село, ме връщаш сега.

Носиш прекрасното име кокиче,
носиш спокойствие и тишина.
Цвете любимо, така те обичам
нека те има вовек на света!

18.02.2019г.


















Няма коментари:

Публикуване на коментар