Спържа

Предлагам ви рецепта за нещо, което в днешно време няма от къде да хапнете, не зная и дали някой ще реши да си приготви, не гарантирам и че ще ви хареса - на мен лично, особено, като дете, не ми бе особено любима, после сякаш, когато е добре стоплена, та чак препържена - ми се услаждаше. 

Но съм длъжна да я съхраня, като спомен от детството, когато баба я приготвяше зимата, с пресни, домашни продукти. Предаване е от поколения назад.

После мама я прави няколко пъти, но вече не и се занимава. Не съм хапвала поне 6-7 години. 

В различните краища на България рецептата се приготвя по различен начин, на повечето места само от месо, но в родното село на баба и дядо, макар и на 30 км от София хората не са живели нашироко, този край не е бил много плодороден, нямало е развито нито земеделие, нито животновъдство, само картофи са се раждали, хората са работели в столицата, повечето, като обслужващ персонал. Навярно затова са  я правили не само от месо, а са добавяли в спържата и вътрешностите, за по-икономично.

Продукти (количествата не мога да дам точно, пък и не не необходимо):

добре изчистени, измити и сварени предварително вътрешности от прасе - черва, сърце, дроб, шкембе

месото от една сварена и обезкостена свинска глава

кромид лук

сухи червени чушки

черен пипер

дафинов лист

сол

Приготвяне:

Вътрешностите и месото се нарязват на парчета, добавя се нарязания лук и натрошените сухи чушки, посолява се, слага се пипера и дафиновия лист и част от бульона, от варенето на месото. Всичко се вари още дълго време, докато остане на мазнина (месото е тлъсто, не е нужно повече мазнина), като се бърка, да не загаря. Насипва се в буркани, запечатва се, като самите буркани после се варят един час от завирането.

Може да са хапва студено, и претоплено, самостоятелно или с варени картофи, нарязани на кръгчета.