Предлагам ви рецепта за нещо, което в днешно време няма от къде да хапнете, не зная и дали някой ще реши да си приготви, не гарантирам и че ще ви хареса - на мен лично, особено, като дете, не ми бе особено любима, после сякаш, когато е добре стоплена, та чак препържена - ми се услаждаше.
Но съм длъжна да я съхраня, като спомен от детството, когато баба я приготвяше зимата, с пресни, домашни продукти. Предаване е от поколения назад.
После мама я прави няколко пъти, но вече не и се занимава. Не съм хапвала поне 6-7 години.
В различните краища на България рецептата се приготвя по различен начин, на повечето места само от месо, но в родното село на баба и дядо, макар и на 30 км от София хората не са живели нашироко, този край не е бил много плодороден, нямало е развито нито земеделие, нито животновъдство, само картофи са се раждали, хората са работели в столицата, повечето, като обслужващ персонал. Навярно затова са я правили не само от месо, а са добавяли в спържата и вътрешностите, за по-икономично.
Продукти (количествата не мога да дам точно, пък и не не необходимо):
добре изчистени, измити и сварени предварително вътрешности от прасе - черва, сърце, дроб, шкембе
месото от една сварена и обезкостена свинска глава
кромид лук
сухи червени чушки
черен пипер
дафинов лист
сол
Приготвяне:
Вътрешностите и месото се нарязват на парчета, добавя се нарязания лук и натрошените сухи чушки, посолява се, слага се пипера и дафиновия лист и част от бульона, от варенето на месото. Всичко се вари още дълго време, докато остане на мазнина (месото е тлъсто, не е нужно повече мазнина), като се бърка, да не загаря. Насипва се в буркани, запечатва се, като самите буркани после се варят един час от завирането.
Може да са хапва студено, и претоплено, самостоятелно или с варени картофи, нарязани на кръгчета.
У нас му казвахме покрекло - не знам дали е точно същото, но и на мен ми е спомен от детството. Моят татко го приготвяше от месото, което се отдели, след като се сварят кокалите на прасенцето. Да ви е сладко!
ОтговорИзтриванеПетя, чувала съм за покрекло, но не знам какво представлява, може пък наистина да е едно и също, или пък подобно.
ИзтриванеПоздрваи, Петя!
Поздравявам те, за тази рецепта, Веси! Обожавам всички стари български такива. Поздрави!
ОтговорИзтриванеХей, Кате, радвам се, че оцени, това наистина е много стара рецепта и едва ли в днешно време някой ще приготви, но пък е хубаво да я има!
ИзтриванеИнтересна рецепта. Такова бих си намазала както е студено на филия хляб и пресен лук за компания. Иха какво добро ядене!
ОтговорИзтриванеАля, моите роднини също го хапваха студено, но аз не, не ми допада, само силно затоплено, та чак препечено.
ИзтриванеВ шопско и трънско му казват спържа,а в други краища покрекло.Аз си го зная като покрекло и баба си го правеше с карантия и месо,като при варенето добавяше и поне чаша вино(без значение бяло или червено).Вареше до оставане на мазнина,после го насипваше в бурканчета и стерилизираше поне 1,45-2 часа след завиране на водата в котлето.Задължително го съхраняваше на тъмно и хладно място.Често го сервираше притоплено и с чукнато яйце вътре.Аз обаче го харесвам студено поднесено.Благодаря,че ми припомнихте рецептата.Смятам да приготвя тези дни покрекло,но от агнешка карантия с парчета свинско,както често експериментираше и баба(не винаги карантията беше свинска,но задължително месото беше свинско).
ОтговорИзтриванеЗдравей, Роси!
ИзтриванеПредлагам на "ти".
Не съм опитвала с яйце, но явно в различните районии рецептата е модифицирана. Важно е да е вкусно, а и да се съхранят такива ястия, от бабите ни.
С агнешка карантия не съм опитвала, като че ли ще е дори по-вкусно.
Поздрави!
Благодаря за коментара!
Найстина е страхотно вкусно ние го правим всяка година даже сега в събота ще го правим, аз също го предпочитам топло,а даже някой път го запържва с праз лук и някое яйце! Добър апетит!!!!
ОтговорИзтриванеНякога на село баба и дядо правеха спържа от всичката карантия и главата на прасето предварително сварени. Добавяха в нея и спръжките след стопяването на маста. Овкусяваха я с дафинов лист и чер пипер. Съхраняваха я в големи емайлирани кофи с капак. Никога няма да забравя този вкус!
ОтговорИзтриване