Предлагам ви рецепта за нещо, което в днешно време няма от къде да хапнете, не зная и дали някой ще реши да си приготви, не гарантирам и че ще ви хареса - на мен лично, особено, като дете, не ми бе особено любима, после сякаш, когато е добре стоплена, та чак препържена - ми се услаждаше.
Но съм длъжна да я съхраня, като спомен от детството, когато баба я приготвяше зимата, с пресни, домашни продукти. Предаване е от поколения назад.
После мама я прави няколко пъти, но вече не и се занимава. Не съм хапвала поне 6-7 години.
В различните краища на България рецептата се приготвя по различен начин, на повечето места само от месо, но в родното село на баба и дядо, макар и на 30 км от София хората не са живели нашироко, този край не е бил много плодороден, нямало е развито нито земеделие, нито животновъдство, само картофи са се раждали, хората са работели в столицата, повечето, като обслужващ персонал. Навярно затова са я правили не само от месо, а са добавяли в спържата и вътрешностите, за по-икономично.
Продукти (количествата не мога да дам точно, пък и не не необходимо):
добре изчистени, измити и сварени предварително вътрешности от прасе - черва, сърце, дроб, шкембе
месото от една сварена и обезкостена свинска глава
кромид лук
сухи червени чушки
черен пипер
дафинов лист
сол
Приготвяне:
Вътрешностите и месото се нарязват на парчета, добавя се нарязания лук и натрошените сухи чушки, посолява се, слага се пипера и дафиновия лист и част от бульона, от варенето на месото. Всичко се вари още дълго време, докато остане на мазнина (месото е тлъсто, не е нужно повече мазнина), като се бърка, да не загаря. Насипва се в буркани, запечатва се, като самите буркани после се варят един час от завирането.
Може да са хапва студено, и претоплено, самостоятелно или с варени картофи, нарязани на кръгчета.
У нас му казвахме покрекло - не знам дали е точно същото, но и на мен ми е спомен от детството. Моят татко го приготвяше от месото, което се отдели, след като се сварят кокалите на прасенцето. Да ви е сладко!
ОтговорИзтриванеПетя, чувала съм за покрекло, но не знам какво представлява, може пък наистина да е едно и също, или пък подобно.
ИзтриванеПоздрваи, Петя!
СЪЩОТО Е
ИзтриванеПоздравявам те, за тази рецепта, Веси! Обожавам всички стари български такива. Поздрави!
ОтговорИзтриванеХей, Кате, радвам се, че оцени, това наистина е много стара рецепта и едва ли в днешно време някой ще приготви, но пък е хубаво да я има!
ИзтриванеИнтересна рецепта. Такова бих си намазала както е студено на филия хляб и пресен лук за компания. Иха какво добро ядене!
ОтговорИзтриванеАля, моите роднини също го хапваха студено, но аз не, не ми допада, само силно затоплено, та чак препечено.
ИзтриванеТочно така си го приготвяхме и ние покреклото !
ИзтриванеИ аз го обичам всякак и толо , и студено !
Въпрос на вкус !
В шопско и трънско му казват спържа,а в други краища покрекло.Аз си го зная като покрекло и баба си го правеше с карантия и месо,като при варенето добавяше и поне чаша вино(без значение бяло или червено).Вареше до оставане на мазнина,после го насипваше в бурканчета и стерилизираше поне 1,45-2 часа след завиране на водата в котлето.Задължително го съхраняваше на тъмно и хладно място.Често го сервираше притоплено и с чукнато яйце вътре.Аз обаче го харесвам студено поднесено.Благодаря,че ми припомнихте рецептата.Смятам да приготвя тези дни покрекло,но от агнешка карантия с парчета свинско,както често експериментираше и баба(не винаги карантията беше свинска,но задължително месото беше свинско).
ОтговорИзтриванеЗдравей, Роси!
ИзтриванеПредлагам на "ти".
Не съм опитвала с яйце, но явно в различните районии рецептата е модифицирана. Важно е да е вкусно, а и да се съхранят такива ястия, от бабите ни.
С агнешка карантия не съм опитвала, като че ли ще е дори по-вкусно.
Поздрави!
Благодаря за коментара!
Найстина е страхотно вкусно ние го правим всяка година даже сега в събота ще го правим, аз също го предпочитам топло,а даже някой път го запържва с праз лук и някое яйце! Добър апетит!!!!
ОтговорИзтриванеНякога на село баба и дядо правеха спържа от всичката карантия и главата на прасето предварително сварени. Добавяха в нея и спръжките след стопяването на маста. Овкусяваха я с дафинов лист и чер пипер. Съхраняваха я в големи емайлирани кофи с капак. Никога няма да забравя този вкус!
ОтговорИзтриванеДа, точно така, и моите спомени са подобни:)
ИзтриванеДнес го правя. От вчера започнах с варенето, защото преди това правих от глава и крака пача. Тя стана супер, адявам се и покррклото днес да стане.
ОтговорИзтриванеО, чудесно, вече все по-рядко някой прави такива стари рецепти! Не се притеснявай за грешките, всички пишем бързо и...:)
ИзтриванеМалко технически грешки!
ОтговорИзтриванеПак е декември!30 км. От София. Района на Перник, Брезник. Детството ми мина в Гигинци. Сега в момента публикувах домашна спържа в апартамента ни в града. Всички избягаха докато я приготвях, но сега ме мога да хапна от тях.
ОтговорИзтриванеА къде я публикувахте? Дали мога да надникна? Да ви е сладко!
ИзтриванеВие сте велики българи.
ОтговорИзтриванеМного мило:)
ИзтриванеХаха,поради липса на необходимите продукти,и спомена за това ястие,си купих бахур и го надробих,запържих с много праз,сухи червени пиперки и люти чушлета.Стана превъзходно,бързо и ме върна назад във времето,когато свекърва ми приготвяше "пенгявиш"странно име,но така му казваха те...
ОтговорИзтриванеЕто, човек иска ли - намира начин да се върне в детството:)
ИзтриванеСЪЩОТО Е
ОтговорИзтриване