неделя, 30 август 2015 г.

Вятър

Десет дни вятър...не спря...
От лек полъх и приятен морски бриз до студен и силен, нетипичен за началото на август.
В началото му се ядосвах, не обичам вятъра - вечно имаш пясък по хавлията, и въобще навсякъде, не можеш да отвориш вестник или книга на плажа и най-ужасното - не можах да си поплувам на воля, а толкова обичам тихото, спокойно море...
Десет дни - жълт флаг, и достигащи метър, силни вълни...

После реших, че ще си разваля почивката в ядосване и спрях!
Нещо повече - потърсих и намерих красота - реех се мислено по вълните, позволих на вятъра да играе с косите ми, затварях очи и се радвах на монотонния шум, наслаждавах се на прохладата, още повече след нажежената и душна София...
Брей, това човек, като наближава петдесетте, май вярно помъдрява, да знаете...



Лодките стояха закотвени, в очакване на спокойни води.














Успяхме да наблюдаваме и потапянето на водолазите от местния клуб.



Единствената ранна утрин, в която вятъра беше стихнал...почти.
Прекрасен е все още пустия плаж...но и прекрасен именно с това, че само след минути ще гъмжи от живот...от весели туристи, дошли да си прекарат чудесно и излъчващи приятни емоции, носещи дух на свобода, на приключение, на разпускане...











Водата беше кристална...



И за една далечна приятелка, жадуваща да бъде на това място...



Открихме си и заведение с чудесен изглед...идилия...







Крихме се под плажния чадър и от слънце, и от дъждец...и беше хубаво...







Едно от любимите ни места - с вперен поглед в хоризонта ... и усещане за безкрай...


Разкошните разбиващи се в укрепения бряг вълни...





И безплатната забавна баня:)














Море и небе - безкрайно сини...и красиви, неповторими...във всеки миг различни...


Привечер плажа добива особена романтичност...не ти се прибира...толкова е ласкаво слънцето...


В тази люлка в пряк и преносен смисъл се люлея вече 29 години...има ли някой съмнение дали ми е омръзнало...Може би "фотографа" е "виновен" за това:))


И разходка - красотата покрай скалите е неописуема...






























На някои не им пречеха вълните и се забавляваха.


Други се наслаждаваха от брега, затъващи в оттеглящата се вода и в очакване на следващия прилив...



...и следващата среща с морето...