вторник, 7 май 2019 г.

Сараево!



Сараево - смесица от вкусове, аромати, стилове, религии, усещания...
Как да се разкаже усещане, как да се разкаже чувство...?
За Сараево не може да се разкаже, Сараево не е достатъчно и да се види, Сараево трябва да се изживее!
Сараево е емоция, Сараево е нещо повече - то е кълбо от различни емоции, а също и ярък пример за победа на Любовта над омразата!


В този град ни отведе една книга - "Аз още броя дните" на журналиста Георги Бърдаров, която дъщерята ни препоръча преди повече от година. Преди пътуването я прехвърлих отново, а след завръщането ще я прочета за трети път. 
Помня и кога за пръв път Сараево ме впечатли и поисках да го посетя, било е 1984 година, била съм на 16, в града се провеждаше зимна олимпиада, която даваха по телевизията. Тогава нямаше други забавления, нито безброй телевизии, камо ли интернет...затова ми се струваше вълнуващо.
После живота се завъртя, не съм си спомняла това желание. Някак съм пропуснала и гражданската война в съседна Югославия, т.е., известни са ми били фактите, но кой знае защо не съм вниквала, а може би медиите са спестявали доста, знам ли. Повече съм запаметила как американците обстрелваха Сърбия и Белград, та дори и как бомба погрешно падна в една къща в Горна Баня. Но обсадата на Сараево не...
Тази книга ме потресе до дъно, с човешкия разказ от първо лице за жестоката, братоубийствена, безсмислена бойна, в която няма печеливши, а всички са губещи. Разказ за двама влюбени, мои връстници, на които войната е отнела бъдещето, отнела е живота, но не и любовта... И всичко това - ей там, на една крачка от нас!
Докъде може да стигне омразата?!?
Книга, която те кара да се замислиш какво е любовта, да осъзнаеш има ли в живота ти хора, които биха направили това за теб, както и ти за тях, да се попиташ какво значи всъщност думата "обичам".
Непременно прочетете тази книга! Защото тя е пълна със смисъл! Тя е от онези книги, които не само те докосват, те те променят, и прочитайки  - вече не си същият. 
А затваряйки последната страница плачеш като малко дете и вече ти се иска да отидеш там – в онзи град, на онзи мост.
Трябваше да отидем, там, на мястото, да отдадем почит на тази Любов, да разберем какви щастливци и късметлии сме, да се върнем по-осъзнати, по-добри, по-мъдри и да се опитваме да опазим и децата си от омразата, от нетолерантността, от жестокостта!

На мен така ми подейства мястото!
Защото в Сараево войната е оставила следи на всяка крачка, и не само по надупчените от куршуми и снаряди сгради, не само по "розите на Сараево" - места, отбелязани с червена боя по улиците и площадите, символизиращи кръвта на загиналите... не, там войната сякаш още витае във въздуха, толкова скоро, и толкова близо, толкова реално!
Войни е имало и вероятно ще има докато свят светува, чували сме, чели сме, разказвали са ни, за нас и нашите съвременници сънародници войната е само това - безкрайно отдавна, или безкрайно далече...
Но човек трябва да се докосне до Босна, до Сараево, трябва за да разбере...да усети, наред с аромата на жасмин, и този - на барут, особено осезаемо е усещането привечер, витае през отворения хотелски прозорец... и ни крещи - колко е страшна войната и колко е ценен Мира!
Балканите са взривоопасна зона, в която като динамит се взривят и политически, и етнически настроения...така, както се е случило и тогава - в недалечната 1992 година, само 6-7 години след Олимпиадата.
Дано Бог ни закриля, дано не позволяваме никога да се стигне до размирици, дано и политиците ни са разумни, дипломатични и отговорни, и може би не на място, или пък съвсем на място - нека да ги изберем мъдро и на предстоящите избори!


След дълго канене и отлагане най-после записваме екскурзия до Сараево, подбираме такава на разумна цена, като обмисляме и маршрута, и включените програми. Капарираме, но две седмици преди това се обаждат от фирмата, за да съобщят, че няма достатъчно желаещи и ни предлагат да се включим за същата програма, но седмица по-рано - точно на Великден. Първоначално отказваме категорично, така де - традициите са си традиции - козунаци, агнешко, боядисване на яйца, семейна обстановка, аз лично съм доста консервативна в това отношение. Дъщерята също хвърля реплика "а, никъде няма да ходите, щом не е станало, значи не е трябвало да стане". Веднага ми идеше да и кажа, ей така, за спорта да и опонирам -"значи просто е трябвало да идем на друга дата".

Размислихме ден, два и решихме - толкова искахме да отидем в Сараево, нека не се отказваме - ще боядисам яйца в четвъртък, преди изгрев слънце, ще купя два козунака за децата, пък като се върнем ще си наваксам с месенето, агнешко те не ядат, а ние решихме да си хапнем в Босна. Натежа и факта, че в програмата беше включено  посещение в Междугорие, смятано за международен религиозен център, т.е. Великден ще има, независимо къде се намираме, важна е именно вярата в сърцата и умовете ни! Символика има и в Сараево - не трябва да допускаме религията да ни разделя!


Тръгваме от София организирано, рано сутринта, в 6 и 30, на Разпети петък. На нашата граница, на Калотина, чакаме 3 часа, незнайно защо беше отворена само една станция за автобусите, при положение, че е било очаквано през почивните дни да пътуват доста хора. На сръбската минаваме по-бързо. Пътуваме през Димитровград, Пирот, Ниш, Крушевац, Кралево, Чачак, Ужице. Спираме няколко пъти за почивка, и в късния следобед пристигаме в Дървенград, на хълма Мечавник, в близост до границата Сърбия - Босна и Херцеговина. На самата граница отново ни чака неприятна изненада, състои се само от един пропускателен пункт, шосето е двупосочно и едва се разминават два автобуса или камиона. Опашката е километрична и не и се вижда края. В общи линии чакането по всички граници ни отне 5 часа и половина. Преминаваме в Босна след 20 часа и пътуваме по тъмно по доста неприятен терен с много завои. Екскурзоводката звъни в хотела да помоли да се отложи вечерята за по-късно, но обстановката се изнервя, някои от пътуващите си изпускат нервите, обвиняват я за закъснението и я нагрубяват, доста неприятно. На другия ден продължават с претенциите, да се чуди човек, как точно на празника не могат да проявят и грам смирение, заради комфорта си.
Всички са уморени, изгладнели, ние за закуска си бяхме взели сандвичи, а после на една от почивките в рестораН "Мерак" хапнахме чебапи и телешка чорба, много вкусни. Пристигаме точно в полунощ, затова са ни направили сухи пакети, хапваме, изкъпваме се и бързо в леглата, защото в 7 и 30 на следващия ден потегляме за Мостар, след закуската.


Преди да ви покажа снимките ми се иска да дам и малко историческа информация, разказана ни от гида ни, Валерия, а също така съм ползвала източници от Уикипедия, за да предам  някои факти, без да претендирам за истинност, точност и пълнота.

Още през 14 век е образувано Босненското княжество, впоследствие се присъединява и съседната област Херцеговина. През 1463 г. - 1482 територията на Босна и Херцеговина падат под властта на Османската империя, След въстанието в Босна и Херцеговина от 1875 – 1878 година страната е окупирана от Австро-Унгария. От 1929 г. е в Кралство Югославия. През 1941 г. Босна и Херцеговина е окупирана от германските войски По време на освободителните войни през 1941 – 1945 г. е освободена от партизаните на Йосип Броз Тито (Народно-освободителна армия на Югославия) и през ноември 1945 г. е включена в състава на Югославия като федерална република. През есента на 1991 г. Босна и Херцеговина обявява излизане от състава на СФРЮ. В средата на 1992 г. след остро междуетническо напрежение избухва гражданската война. През ноември 1995 г. в Дейтън, САЩ са заключителните мирни преговори по урегулиране на босненския конфликт, който е подписан на 14 декември 1995 г. в Париж.


И малко информация за новата, стара република, отделила се от бивша Югославия. Първата страна в света, признала на 15 януари 1992 година независимостта на Босна и Херцеговина, е България.
Административно държавата се дели на три части - Република СръПска, окръг Бръчко и федерация Босна и Херцеговина и има много интересно управление. И парламента, и президентството се състоят от представители на всяка една от трите етноси - сърби, бошняци и хървати. Т.е., всяко министерство има по трима министри, а решенията се взимат и от тримата. Има също и трима председатели (вместо президент), които последователно за даден период изпълняват представителната си функция.
Босна и Херцеговина има малък излаз на Адриатическо море – само 20 км, при град Неум. По-голяма част от страната е заета от Динарските планини.
В Босна и Херцеговина живеят християни, православни и католици, мюсюлмани, атеисти и следващи други религии, а етническият състав е бошняци, сърби, хървати и други.


Още от времето на своето създаване Сараево е космополитен град. В градът се заселват изгонените шпаньолски евреи, които построяват  синагога, изграждат се и православни църкви, а също и католически катедрали.
Града побира четири световни религии и култури. Съжителството им ражда една цивилизация, устояла на всички исторически превратности.
По време на австро-унгарската власт над Босна и Херцеговина дотогавашният предимно ориенталски град Сараево в края на 19 век влиза в Западна Европа. Градът се развива бързо и обогатява със западноевропейска култура и архитектура.
След Първата световна война, която започва именно от Сараево, заради убийството на австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд, градът изостава в развитието си.
След Втората световна война Сараево отново процъфтява и търпи развитие на промишлеността, икономиката, културата. Населението на града достига над 400 000 жители. Сараево става град домакин на зимни олимпийски игри през 1984 година.
Следва обсадата на Сараево, която трае близо 4 години - от април 1992 г. до февруари 1996 г. ...геноцид, изнасилвания и убийства, жителите на града изкарват една зима без ток и отопление. По това време всички дръвчета в града са изсечени. Затова днес в Сараево всички дървета са млади.
Войната заличава хилядите години развитие и цивилизованост и връща хората до тяхното първобитно, животинско съществуване.
Това са спадовете и възходите, които следват един след друг. В момента града е доста възстановен, има нови, модерни сгради, икономиката се развива добре, хората живеят спокойно, но нищо не е забравено, и ако преди войната населението е било по обединено, днес се обособяват отделни махали на християни и на мюсюлмани. 
Днес Босна и Херцеговина и Сараево, изминали дълъг и нелек път, се превръщат в една загадъчна, туристическа дестинация, в която потъваш в безвремие, но и в смисъл. Носи ги промяната, етническата и културна разнообразност и прелестната природа.
Град Сараево се намира в окръг Бръчко, и е основан е през 1461, когато територията му е подвластна на Османската империя, от Иса бей Исакович. Тук османската власт построява много масивни сгради и други съоръжения, които днес представляват отлични образци на османската архитектура от това време.
Сараево уютно се е приютил в долина между Динарските Алпи, а петте големи планини Белашница, Игман, Яхорина, Требевич и Трескавица, обграждат града, разрязан от река Миляцка. Не зная какъв цвят са по принцип водите и, но при нашето посещение беше кафява и кална, може би заради дъжда, който валя предната нощ и ни предложи един сладък, отморителен сън. Града се гуши в буйните зелени хълмове в покрайнините му.

Сараево се оказа град, които посещаваш, привлечен от туристически интерес, но се оказваш влюбен в него. Това усещане беше от пръв поглед, още навлизайки в града късно вечерта, почти в полунощ. 

Кулата Аваз туист е небостъргач с офиси и хотел в бизнес района на Сараево. Тя е символ на следвоенния град, считана тогава за най-високата сграда на Балканския полуостров. В днешно време е на 4 място по височина, след кулата в Русе, на Копитото и кулата на Белград. Височина на сградата е е 172 метра. Изградена е на 41 етажа. В нея има 38 асансьора, а панорамен стъклен асансьор се изкачва до кафенето на 35 етаж, Има и панорамна площадка за разглеждане на града и кафе-бар. За съжаление нямахме време да се качим, въпреки, че хотела ни беше точно срещу нея.



И в ранната сутрин от прозореца.



Един от хълмовете около Сараево.






А тези мотори бяха собственост на едни поне 70 годишни, но много спортно изглеждащи сърби и съпругите им, отседнали в хотела.



ЖП гарата, която функционира и до днес.



Това беше първата гледка от Сараево през деня, потегляйки с автобуса за Мостар, която ме потресе и сълзите сами прокапаха неволно по страните ми...всичко това се е случило по времето на моята безгрижна младост...тук все още живеят хора, вероятно същите, или близки на убити...



Сградата на един от местните вестници, бомбандирана и изцяло разрушена, добре, че е имало само една жертва. Сградата е оставена умишлено в този вид (снимката е лоша).




Река Миляцка и Художествената академия в Сараево











Латинският мост е сред най-старите мостове на река Миляцка в Сараево






Национална и университетска библиотека на Босна и Херцеговина по известна като Кметството или Vijecnica (Виечницата) - остатък от австро-унгарската окупация. Сградата първоначално е служила като кметство, преди да бъде превърната в Националната и университетска библиотека на Босна и Херцеговина 







Фонтана Sebilj (Себил), символ на Баш чаршията - популярно място за срещи както за хората, така и за гълъбите. 
Босненската легенда гласи, че ако пиете от водата на Sebilj, ще се върнете отново в Сараево. 











И Баш чаршията. Баш чаршия е площада и квартала около него – старата част на Сараево, откъдето започва изграждането на града през 1462 година от Иса бей Исакович , основателя на Сараево.







Разходихме се из Старият град – Bascarsija (Баш чаршия)
Името му означава пазар на турски. По калдъръмените улички има много магазинчета за сувенири, където се продават гривни и бижута, както и медни сервизи за кафе, красиви шалове, има магазинчета за сладки, кафенета и ресторантчета. 











Беговата джамия - мюсюлмански храм 


















Часовниковата кула













Архитектурата носи в себе си усещането на османската епоха, но в по-новата част се усеща австро-унгарското, християнското и еврейското материално културно наследство.
И докато от едната страна се чува звукът на молитвите от джамията, в другата се носи звън на църковни камбани. Питате се дали сте в Европа или в Ориента!
Продължението на Баш чаршия, в нов модерен вариант, в различни стилове, и нашия гид Валерия.




Катедралата на „Свещеното сърце“, реплика на катедралата в Дижон.



















Икономическия университет.




Християнската църква или както я нарит тук - СръПска църква



Тук запалихме свещичка на самия Великден, или Васткръст.





Паметник на най-известния им писател, на мен не ми е познат.




Розовата сграда е Градския театър, или както го наричат позорище.






И точно пред него - известните шахматисти на Сараево.









Тържището или халите на Сараево. Не успяхме да го разгледаме.







И в предимно мюсюлманско Сараево, като жест на толерантност е този транспарант с "Сречан васткръст" за християнския празник.



Вечният огън




И "Розите на Сараево"...
Сараевските рози са ярките, кървави „паметници” на убитите, които трябва да останат вечно, за да напомнят за жестокостта на войната.





Река Миляцка и многобройните и мостове.
Тръгваме по реката, след неколкократни и безуспешни опити да ни упътят към моста, който търсим - моста Връбаня.












Покрай реката се движат много стари и раздрънкани трамваи.














И отново следите от войната по сградата...












Моста Връбаня е мястото, заради което пропътувахме тези километри...Намерихме го, макар и да прекосихме отново целия център пеша, т.е върнахме се почти до хотела.



Въпроси...без отговори, като куршуми, носещи толкова горчилка...










Моста Връбаня. Двайсет метра между живота и смъртта...
Моста, който е бил надежда за спасение за двама влюбени млади хора, но е останал само символ на Любов, за всички, носещи сърца отляво! 





Отдалеч помислихме, че това е паметника на загиналите Айда и Давор, нашите герои от книгата, затова останахме безкрайно учудени. Прочитайки имената се сетихме, че това са първите жертви, от които всъщност пламва войната.

Паметника е на  "първите жертви на войната в Босна - Суада Дилберович и Олга Сучич. На 5 април 1992 г. те са покосени от сръбски стрелци, заели позиции в отсрещния хотел "Холидей ин". Двете жени участвали в мирна демонстрация с над сто хиляди души. 34-годишната Олга била служителка в градската управа на Сараево, а 23-годишната Суада - студентка от хърватския пристанищен град Дубровник. Олга била католичка, а Суада - мюсюлманка. Така започва дългогодишната обсада на Сараево и войната в Босна и Херцеговина, отнела живота на сто хиляди души. Стотици хиляди са прогонени от домовете им, а обширни територии от страната са напълно разрушени."


Извадихме книгата и намерихме отново мястото, което търсим - същото си е - моста Връбаня, значи нямаме грешка.
Спираме млада жена с дете, като сме почти сигурни, че няма да знае, или няма да се разберем.
Питаме на български за Давор и Айда, оказва се, че жената знае и потвърждава, че тук е мястото, където са убити, показваме и книгата и тя се усмихва и кима разбиращо, предполагам книгата е преведена и се продава и тук. Още повече, че после в хотела, отгръщайки, виждаме, че имената са прототипи на Адмира Исмич и Бошко Бркич.  От нея разбираме, че и Олга и Суада са убити на същия мост, една година преди това.
За съжаление не видяхме паметник на нашите герои, едни от многото безумни жертви. Отдаваме почит и тръгваме удовлетворени, че тази история и това усещане премина през нас и ни остави със сигурност по-добри хора.





Хълма, където са били настанени снайперистите, стреляли по всичко, което се движи...Същия, където само няколко години преди това са били ски пистите на зимната Олимпиада...




А отсреща, в противовес на всичко е новата модерна сграда на Сити центъра, с модерните кафенета и сгради.



Връщаме се обратно на Баш чаршия.










Изморени сме, но сме и гладни. А това място ни привлече, още при първата обиколка, преди да тръгнем по реката. Ако попаднете в Сараево, не се колебайте да похапнете тук, чибапите са просто уникални на вкус, сервират се така, по 10 броя, в тези също толкова вкусни плоски питки, а гарнитурата от лук наистина пасва чудесно, въпреки, че бях скептична в началото.







На масата си намерихме и компания - македонско момиче от Скопие и приятеля и - много красиво хърватско момче от Загреб, на гости на неговите баба и дядо. Момичето ме предупреди " тръгни го синджирот"  - да си сваля златното кръстче и синджирче, защото имало опасност да ми го дръпнат някои  престъпни елементи, каквито явно присъстват навсякъде.



Не забравихме да поседнем точно на централното място на площада, на босненско кафе.


Ако посетите града, не  наричайте кафето им турско, защото те го смятат за неразделна част от своята идентичност. Босненското кафе има по-дебела пяна, по-горчиво е  и малко по-силно в сравнение с турското кафе.





Връщаме се пак край реката, за да се качим на автобуса до хотела, въпреки намерението да се приберем пеша, просто сме утрепани от умора, кръстосахме надлъж и нашир центъра, а и от предния ден, когато изкачвахме едни камънаци, но за това ще ви разкажа в друга публикация.

И от другата страна на моста - Инат къща – една от емблемите в центъра на Сараево днес превърната в луксозен ресторант. Любопитна е историята на къщата, макар днес да не се помни кой е бил стопанина и. Преди години австро-унгарците харесали мястото й за строеж на кметството на града, но собственикът поискал голяма сума. След дълъг пазарлък склонил да отстъпи, но при условие че къщата му бъде пренесена на другия бряг камък по камък същата. Условието му било изпълнено, но къщата и до днес носи името Инат къща, а на мястото на къщата е кметството, днес превърнато в градска библиотека.







И пак виечницата, или кметството, снимано от отсрещния бряг.




И някаква крепост на хълма отсреща.




В близост до хотела.



Мемориал






Последна разходка привечер, преди тръгване.











Ниската сграда е парламента, а високата президентството.




Пак християнска църква, известна като църквата на иконите.



Най-скъпият хотел в Сараево.







Тържище, подобно на нашия Битак.





В последния ден от нашето пътуване напускаме Сараево и поемаме към Вишеград, но ще ви покажа още няколко местенца, преди това.

На тръгване започва да вали и прави магията на града още по-осезаема...













Така приключва нашата вълнуваща среща със Сараево.
Следващата ми публикация ще бъде за не по-малко забележителния Мостар.

10 коментара:

  1. Почуствах вълнението ти, усетих атмосферата на Сараево, разходих се по малките улички и видях градчето през твоите очи. Невероятен пътепис, оставащ в четящият нещо повече. Историята за двамата влюбени, е разтърсваща, скоро някъде четох за нея, но в момента не се сещам къде. Тук при нас има много бежанци от онова време. Някои хора не искат да си спомнят нищо. Благодаря за разказа, Веси! Ще чакам с нетърпение часта за Мостар, прочутият мост там искам да видя:)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, Катенце за оценката, написах това, което усетих. Мен лично ме впечатли повече Сараево, но и Стари мост ще покажа скоро.

      Изтриване
  2. Веси,
    не съм посещавала Сараево, но с интерес прочетох цялата публикация.Много интересно и красиво е всичко.Жалко,че толкова много сгради са унищожени от войната.Следите и сега показват,че войни не бива да има.Но е хубаво,че има и нови, модерни и красиви сгради.С интерес прочетох и за административното управление на страната.И в България трябва да е така - да има отделни хора назначени за управление на източна, западна, южна и северна България.Тогава няма всички средства да се съсредоточават само в София, а останалата част на страната и особено селата да тънат в разруха.
    Спомням си Сараево и зимната олимпиада там.Жалко, че този толкова красив град е бил унищожен.Дано повече хората не преживяват този ужас.Чудесна и поучителна публикация.Ако намеря книгата непременно ще я прочета.
    Поздрави и усмихната нова седмица !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Най-страшното Ели, по време на война, не са толкова разрушените сгради, колкото разрушените животи и човешки съдби...Затова нека ги има тези сгради, за да стряскат и да не се допуска такова безумие, особено между братя, между съседи и приятели. Не знам за такова административно управление дали е удачно, проблема за мен идва от други неща, като едно от тях е одържавяването на частната собственост, огромна грешка, за която търпим последствията и до днес. Има и причини в народопсихологията ни, но това е дълга тема. Въпреки различните коментари, които съм чела за книгата, като за всяка друга, аз я препоръчвам.

      Изтриване
  3. От дете думата „война“ ме хвърля в тих ужас. Дори не мога да гледам военни филми. Войните при съседите ни за мен минаха някак по между другото, знаех за тях, непрекъснато чувах новини, но това просто не ме интересуваше достатъчно. Знаехме за обсадата на Сараево, но Злото беше в съседния двор т.е. достатъчно далече. Израснала съм с югославската телевизия, научих се да чета субтитри на латиница на тогавашния официален за тях сърбо-хърватски език преди да свикна да ги чета на български. Винаги съм чувствала тези народи близки.
    Много съм чела за тези войни. Не мога да разбера ЗАЩО. Говорила съм със сърби, осакатени при бомбардировките, в Дубровник съм спала във въстановена къща, разрушена от граната във войната. Сега в Задар, апартамента в който отседнахме беше собственост на хърватин католик и сръбкиня православна христянка, която ни посрещна на Великден с „Христос Возкресе“. В Босна...
    В Босна и Херцеговина бяхме преди две години. Тази красива, зрелищна страна изключително ме натъжи и никога няма да се върна там по свое желание.
    Росните зелени поляни, надвисналите планини и изумрудените реки ти открадват сърцето. Кървавите рози, назъбените сгради и настръхналите хора го разбиват.
    „Още броя дните“ прочетох след като се върнахме от Сараево. И се разочаровах. Очаквах много повече от автора. Историята на Бошко и Адмира е истинска. Телата им стоят на моста шест дни преди да ги приберат и погребат.
    Веси, ако не си я чела: „Да дойдеш на света“ на Маргарет Мацантини е за тази война, историята е измислена, но не по-малко покъртителна, много увлекателно написана.
    Миленко Йергович е роден в Сараево, живее в Загреб и пише изключително. „Орехови двори“ са за тези земи. Сега си донесох „Селидба“ на хърватски, да видим дали не съм се надценила и ще мога ли да я прочета.
    И така: странна птица е човекът. Толкова крехък, толкова раним и толкова жесток.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Зори, във ФБ си написала, че в коментара си тук нищо не казваш.
      Напротив, толкова много си казала, и виждам колко си приличаме в известна степен. Особено първите два абзаца, като написани от мен са. Права си, природата е уникална, но другото, то също трябва да се види, и добре, че част от този ужас стои, за да въздейства, за да се помни и не се забравя тази безсмислена жестокост. Мен лично ме пречисти това, не ме натовари, или поне не дотам, че да съжалявам, че съм видяла, напротив. Не бих избрала непременно и само пътуване, което да ми донесе само положителни емоции. Уф, това си прозвуча направо като мазохизъм, но аз така или иначе съм повече драматичен образ:))
      На мен книгата много силно ми въздейства, и ми допадна как е написана, не зная защо си разочарована. Да, Бърдаров е журналист, но има и прекрасни пътеписи. А може би ме впечатли именно с това, че ми отвори очите за тази обсада, за която, както пишеш ти, сякаш до този момент не съм се вълнувала, по онова време, като млада майка, имайки безброй други важни задължения..., с разказа, по истинска история.
      Ще намеря обаче книгата на Маргарет Мацантини, може да е по-добра, тъкмо ще мога да сравня.
      А за "Орехови двори" чух от колежка, която не успя да я намери на Книгомания.
      И за друго си права - човека, поставен в различни условия, може да бъде и ангел, и дявол...Аз лично се моля съдбата никога да не ме поставя във втората роля...

      Изтриване
    2. Веси, много неща исках да кажа, записах за книгите и мисълта ми излезе несвързана :) "Орехови двори" е изчерпана, моята съм купувала от книжарницата в подлеза на Ректората. Пуснала съм я на приятели и не знам дали ще успея да си я върна, но ако си я взема ще намеря начин да ти я дам. Тъкмо бихме имали възможност да се видим на живо.

      Изтриване
  4. Веси, страхотен разказ! Книгата не съм я чела, но за автора знам покрай един хубав разказ - За петата ракия, с който се бях засилила да ходя по тези краища. Сараево, честно казано, никога не е бил плануван за посещение, но ти определено ме вдъхнови да се разходя и аз дотам. Следите от която и да е война винаги оставят чувството за тъга и мъка, независимо къде и за какво се е водела. А борбата за любовта винаги е била нещо велико и ще бъде. И книгата ще прочета, много обичам такива истории с действителни места по света. В Барселона следвах стъпките на Сянката на вятъра. От все сърце благодаря за чудесната разходка в Сараево! Целувки!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Доколкото те познавам, Сонче, мисля, че ще ти хареса дестинацията. И аз първо прочетох преди години този разказ на Бърдаров. Следите от войните докосват, но когато са били по-отдавна, или по-далеч не е така осезаемо, както тук...
      Колкото до Барселона, за сега е мечта:)

      Изтриване