четвъртък, 21 декември 2017 г.

Черна гора - Цетине


С доста дълго прекъсване, пак поради липса на време, вече досадих с това оплакване, ще продължа още малко с разходката ни из Черна гора.


Преди да предприемем пътуването се поинтересувах от мнението на хора, вече посетили тези места. Една бивша колежка ми каза, че Цетине можем да пропуснем, нямало нищо интересно, според нея. Така и бяхме решили, да ползваме деня за плаж, но сутринта времето ни се стори не особено подходящо, хладно, и решихме да се включим в допълнителната екскурзия, вместо да стоим в хотелската стая. Добре и направихме. Подарихме си невероятно изживяване, а плаж си направихме след обяда, когато вече се бяха вдигнали температурите.

Цетине за мен носи невероятното усещане за аристократизъм и култура. 
А картината, която се разкрива по пътя за там - просто не може да се опише с думи, със снимки, уви - също, но все пак ще покажа. Гледката е все едно от самолет, толкова нависоко и стръмно се намира Цетине, над Бока-Которския залив.

За съжаление улучихме ремент на пътя, поради което движението се спираше през 3 часа, това доста ни забави и ограничи времето на престоя ни там, но със сигурност бих се върнала отново някой ден.

Цетине, както споменах е нависоко в планината, сгушен в малка карстова долина в подножието на Ловчен. Намира се на път от Рафаилович за Будва, пътят се разделя на две – и едната посока отвежда право в Цетине.


Цетине е историческатата столица на Черна гора.
Основаването на Цетине през 15 век е обусловено от редица събития. Настъплението на турците принуждава Иван Църноевич, тогавашния владетел, да премести столицата на държавата от укрепения град Жабляк в по-труднодостъпните части – в планината Ловчен. През 1482 г. в Цетинското поле бил построен неговият дворец, а 2 години по–късно и манастир. Изграждането на тези 2 сгради на институции представлява основаването на новата столица – Цетине. Градът носи името на реката, на чиито брегове е основан.

Населението е около 15 000 жители, а площта е около 900 кв.км.

Цетине е културен и духовен център на Черна Гора. В градът има много интересни места.
Сред тях са манастирът Цетине, построен през XV век. Турците го унищожават няколко пъти, но всеки път бива възстановяван, дори и от основиВ него се съхраняват няколко реликви – останките на Св.Петър от Цетине, дясната ръка на Йоан Кръстител, останките на Петър II Петрович Ниерос и короната на Стефан Урос IV Дусан – средновековен император на Сърбия. Манастирът се приема за духовното средище на черногорците.Може да видите Влашката църква – построена през 1450г., различното при нея е оградата на църквата, която е направена от оръжията на заловени врагове. Забележителност е и кралския театър „Зелски дом“. Ако сте почитател на музеите тук е и окръжния музей, музея „Петър Петрович Ниегос“, етнографския, историческия музей, музея на изкуствата или този на електрическата индустрия.

Цетине може да бъде разгледан за един час, но ще ви се иска и повече, за да се наситите на архитектурата и да се потопите в неповторимата атмосфера която пази градът, да намерите уединение, спокойствие и да оставите тиктакащия часовник да спре поне за час.

Града е столица до 1946 година, когато за столицата на Социалистическа република Черна гора е обявен Титоград (Подгорица), което оказва негативно влияние върху старата столица.
С конституционно решение от 1992 г. на Цетине е върнат статутът на столица в културно и историческо отношение, а държавна и административна столица е Подгорица.



Да тръгваме - към висините на Ловчан и старата столица Цетине.
Насладете се на гледката отгоре, да си призная пътя беше страшничък, тесен и стръмен.
Снимките не са много, и не са с добро качество, повечето са с телефона и през стъклото на автобуса, в движение.
Не си падам по драскането и писане по стени и обществени места, но този точно, в началото на пътя много ме усмихна:), затова споделям.









































Цетинският манастир „Рождество на Богородица“е основан от княз Иван Черноевич през 1484г. и става резиденция на князете-митрополити на Черна гора. Днес е катедра на Черногорската приморска митрополия начело с нашия домакин архимадрит Амфилохий. Той е важен културен център с първата печатница на Балканите в която се отпечатват книги на черковно-славянски.




Паметникът е на княза  – Иван Черноевич, основателят на града. През 1442г. след поражение от турците той премества тук столицата си в това непрестъпно, непокорно и диво място.



Дворцовата църква, в коятопрез 1989г. са пренесени тленните останки на изгнаника крал Никола I



Легацията на Царство България. Тя днес е уютно кафене на главния площад в Цетине, но флага още стои.


Чисти, спокойни и уютни са уличките по центъра.






Модерен паметник на поета, философа, теолога и мистика Петър II Петрович Негoш по случай 200години от рождението му в 1813г.




Дворецът на крал Никола I днес е художествения музей. Националната галерия съдържа колекция от картини, скулптури, икони и копия от фрески от бивша Югославия.


Етнографския музей






И пак спускане надолу.







Погледнете как се вие пътя.

















Ще ви разходя до още едно-две местенца, дано успея да се вместя тези дни. Така и аз отново ще заредя батериите за зимата:))

Няма коментари:

Публикуване на коментар