неделя, 31 декември 2017 г.

След 2017, добре дошла 2018!

Благодарим ти от сърце, 2017 Година!

Беше здрава, щедра, щастлива, изпълнена с Живот!
Ако е имало и лошо, то е било толкова малко, че дори не го помним! А хубави спомени си събрахме достатъчно!

Ще посрещнем с отворени сърца и с очи, жадни за красота, с Вяра, с Надежда и с Любов Новата 2018 Година!
Дано повтори всичко хубаво от предходната и го надхвърли!
Дано ни научи, дано ни даде, дано ни доизгради!
Желаем си дълголетие, здраве, желаем си късмет, желаем си доброта и безброй щастливи моменти!И нека Бог да ни пази!

Желая и на вас, мои близки, роднини, приятели, колеги, читатели на блога и всички позитивни хора - бъдете здрави!












И понеже много сме слушкали, и всичко сме си изяждали, ще има подаръци и за Новата Година:)




Добре дошла 2018 Година!

петък, 29 декември 2017 г.

Солена торта "Влюбени пингвини"



Този ден у дома е празничен - празнуват децата, а ние им се радваме и се опитваме да ги радваме. Мисля, че успяхме да им доставим и тази година хубави емоции. От както съществува блога публикувам и рецепта за торта или друго, което съм приготвила - 2014г. 2015г. 2016г., годините всъщност са доста повече, кога ли отлитнаха...
Пожеланията тази година оставихме сами да напишат на картичката, заедно с целите и мечтите, на самите тях се пада и отговорността да ги постигат и осъществяват. Оставихме ги и сами да изберат подаръка си. 
От 23 декември  насам се въртим само в кухнята, да не изброявам солените ястия, повечето традиционни тази година, мезета, салати, питки, баници. Наред с тях десертите - плодове - пресни и сушени, дребни сладки и домашни бонбони, два вида баклави, торта. Споделихме ги с приятели, съседи, колеги, и пак има. Чудех се как да приготвя още една торта, но пък празник без торта може ли? Е, имало начин - солена торта ще да е. Каква, каква...зимна ще трябва, да съчетая с останалите празници. И...както винаги идеята ме връхлита по късните часове и то внезапно - пингвини!!!
Пак има символика, обичам да има смисъл това, което приготвям.
Пингвините винаги са със своите партньори, те са много верни един на друг. Разделят се единствено, когато трябва да ловуват или са изправени пред екстремни условия.

Честит празник, скъпи деца!






 Солена торта "Влюбени пингвини"






 Продукти:
5 плоски питки  с диаметър около 20 см (от Лидл, на щанда със закуските)
200 гр фина извара от Лидл
200 гр Йогурт - пак от там
200 гр провансалска майонеза "Жирнов"
вегета
черен пипер
100 гр пушено филе
3 кисели краставички
3 сварени яйца
2 големи печени чушки червени
50 кашкавал
5-6  маслини
50 гр сирене
2 пакетчета желатин
2 ч.ч. пилешки бульон

за украса:
2-3 маслини
морков
4 топчета бейби моцарела
връхчетата на чушките





Приготвяне:
Първо разбърквам на ръка продуктите за крема - изварата, йогурта, майонезата, вегетата, черния пипер.
С част от бульона поръсвам върху питките и започвам да редя в тортен ринг. Питка, крем, пушено филе, питка, крем, настъргани кисели краставички, питка, крем, печени чушки, питка крем, настърган кашкавал, нарязани маслини, натрошения жълтък от яйцата.

Отгоре намазвам с крем, прибирам в хладилника да стегне. 
Докато стяга тортата приготвям желе - разтварям желатина в студена вода според указанията на пакетчето. Половината добавям в половината бульон и наливам в плоска тава, прибирам и него в хладилника. Другия желатин добавям в останалия бульон, оцветен със синя боя. Наливам в със с подходящ диаметър, същия, като тортата.
Тортата стяга бързо, откопчавам ринга и измазвам и страните. Имах идея да нарежа на парчета  прозрачния бульон и да облицовам с ледени блокчета отстрани, не се получи, затова надробих и сложих отвън около борда. Самия борд облепих със сняг - настърган белтък и настъргано сирене. Докато успея да снимам и той се втечни. Другия желиран слой - синия внимателно изваждам и слагам върху тортата - това трябва да е замръзналия океан, тук там поръсих със сняг - белтък и сирене. От маслините, бейби моцарелата и кръгчета морков направих пингвините, с помощта на клечки за зъби. Сложих им шапки от чушките. Знамето е от клечка за зъби и цветна хартия. 
Добавих и две снежни топки - пак от моцарелата, оваляна в белтъка.

Получи се много симпатична тортичка!
















сряда, 27 декември 2017 г.

Стефанов ден с торта Бъдник


От около десетина години този ден се празнува и у дома.
Имен ден празнува, както сте видели и предните години половинката на дъщерята. 
По традиция му правя и торта - 2014, .2015 и  2016 г.
Тази година тортата е бъдник - като символ на Световното дърво, крепящо реда и хармонията в света, като символ на добрата енергия.
Навремето, когато се е внасял в дома бъдника, са изричали думите :”Язе в къщи и Бог с мене!”.

Именно затова избрах да направя тортата, като Бъдник - и да пожелая на именника да има ред и хармония в живота му с нашето слънце, да има винаги позитивна енергия, да бъде доволен, щастлив, здрав и усмихнат. Бог да бъде  винаги с него, да го напътства и пази! 
На Бъдника се приписва магическа сила, нека тази сила сбъдва мечтите!

Честит имен ден, Стефи!


Торта Бъдник 





Необходими продукти::

1 пакет от 400 гр бишкоти савоярди
1 ч.ч. пудра захар
250 гр рикота
400 гр заквасена сметана
500 гр крем за разбиване от Лидл
1 стабилизатор за сметана
пакетче карамелени бонбони

около чаша сварено кафе

200 гр шоколад
замразени череши, дренки, нар
клонки елха и имел




Приготвяне:

Първо приготвих крема. Разбих рикотата със захарта, добавих заквасената сметана и разбърках внимателно на ръка. В друг съд разбих крема, заедно със стабилизатора. Обединих внимателно двете смеси. Заделих 1/4 от крема и към него добавих стопен шокалад - 100 гр. Разбърках леко, да личат тъмните жилки.
Започнах да редя в тортена форма бишкотите, натопени за кратко в кафето. Следва пласт крем. Отново бикшоти, крем, бишкоти. След единия крем поръсих с нарязаните наситно карамелени бонбони. Отгоре намазах с половината от кафявия крем, като набраздих концентрични кръгове с къдрав уред за рязане на кашкавал. Поставих в хладилника да стегне.
Освободих от ринга и украсих и отстрани с останалия кафяв крем, небрежно, като в основата слагах повече, да прилича на дънер. Отгоре спираловидно украсих с шоколад. А също и оставих да се стече по стените. Поръсих цялата торта леко с какао. Поставих замразени череши, дренки и зрънца нар. Добавих клонки от елха и имел и поръсих за финал с пудра захар, която за създава илюзия за сняг.

Вдъхновение намерих при Ирма, Танита, Люси и всички прекрасно изглеждащи коледни и новогодишни пънчета н интернет пространството. Надявам се да ви допадне и моята интерпретация и изпълнение.



















И тук, понеже някой (Грес) много любопитстваше му позволихме (ама наистина само сега:)) да се качи на масата и да надникне.

вторник, 26 декември 2017 г.

Разядка ихти пихти








Отдавна се каня да напиша тук една рецепта на Катето Евро, която може би повечето от вас знаят, но аз от някакво предаване научих, много е пикантна разядката или пастета 

 Ихти пихти


Продукти:
200 гр сирене
3-4 с.л.кисело мляко
зехтин
3-4 люти чушки зелени - може и повече
черен пипер




Приготвяне:
Сиренето се натрошава на ситно и към него се прибавя кисело мляко. Лютите чушки се изчистват от семките и се нарязват на ситно . Прибавят се към млякото и сиренето. Овкусява се със зехтин и черен пипер. Аз понякога пасирам в робота , както сега.

Направете си я за разнообразие, сред тежките празнични ястия.



неделя, 24 декември 2017 г.

Всяка Коледа

Всяка Коледа тази магия,
този подтик да бъдем добри,
в разрез с лудата снежна стихия,
с блеснал поглед към идните дни.

А отгоре Бог ръси Надежда
и града тъне в бяла мъгла.
Слънчев лъч във снега се оглежда,
в нежен сън се превръща света.

Всяка Коледа чудна магия,
Нека прави ни все по-добри!
И в сърцата ни нека да крие,
зрънце  Вяра за бъдните дни.

А отгоре с Любов ни поглежда
Бог и сочи ни път правия път.
Колко малко, колко малко е нужно
да  притихне усмихнат светът!

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО!
ВЕСЕЛО ПОСРЕЩАНЕ НА НОВАТА 2018 ГОДИНА!
Декември 2017


четвъртък, 21 декември 2017 г.

Черна гора - Цетине


С доста дълго прекъсване, пак поради липса на време, вече досадих с това оплакване, ще продължа още малко с разходката ни из Черна гора.


Преди да предприемем пътуването се поинтересувах от мнението на хора, вече посетили тези места. Една бивша колежка ми каза, че Цетине можем да пропуснем, нямало нищо интересно, според нея. Така и бяхме решили, да ползваме деня за плаж, но сутринта времето ни се стори не особено подходящо, хладно, и решихме да се включим в допълнителната екскурзия, вместо да стоим в хотелската стая. Добре и направихме. Подарихме си невероятно изживяване, а плаж си направихме след обяда, когато вече се бяха вдигнали температурите.

Цетине за мен носи невероятното усещане за аристократизъм и култура. 
А картината, която се разкрива по пътя за там - просто не може да се опише с думи, със снимки, уви - също, но все пак ще покажа. Гледката е все едно от самолет, толкова нависоко и стръмно се намира Цетине, над Бока-Которския залив.

За съжаление улучихме ремент на пътя, поради което движението се спираше през 3 часа, това доста ни забави и ограничи времето на престоя ни там, но със сигурност бих се върнала отново някой ден.

Цетине, както споменах е нависоко в планината, сгушен в малка карстова долина в подножието на Ловчен. Намира се на път от Рафаилович за Будва, пътят се разделя на две – и едната посока отвежда право в Цетине.


Цетине е историческатата столица на Черна гора.
Основаването на Цетине през 15 век е обусловено от редица събития. Настъплението на турците принуждава Иван Църноевич, тогавашния владетел, да премести столицата на държавата от укрепения град Жабляк в по-труднодостъпните части – в планината Ловчен. През 1482 г. в Цетинското поле бил построен неговият дворец, а 2 години по–късно и манастир. Изграждането на тези 2 сгради на институции представлява основаването на новата столица – Цетине. Градът носи името на реката, на чиито брегове е основан.

Населението е около 15 000 жители, а площта е около 900 кв.км.

Цетине е културен и духовен център на Черна Гора. В градът има много интересни места.
Сред тях са манастирът Цетине, построен през XV век. Турците го унищожават няколко пъти, но всеки път бива възстановяван, дори и от основиВ него се съхраняват няколко реликви – останките на Св.Петър от Цетине, дясната ръка на Йоан Кръстител, останките на Петър II Петрович Ниерос и короната на Стефан Урос IV Дусан – средновековен император на Сърбия. Манастирът се приема за духовното средище на черногорците.Може да видите Влашката църква – построена през 1450г., различното при нея е оградата на църквата, която е направена от оръжията на заловени врагове. Забележителност е и кралския театър „Зелски дом“. Ако сте почитател на музеите тук е и окръжния музей, музея „Петър Петрович Ниегос“, етнографския, историческия музей, музея на изкуствата или този на електрическата индустрия.

Цетине може да бъде разгледан за един час, но ще ви се иска и повече, за да се наситите на архитектурата и да се потопите в неповторимата атмосфера която пази градът, да намерите уединение, спокойствие и да оставите тиктакащия часовник да спре поне за час.

Града е столица до 1946 година, когато за столицата на Социалистическа република Черна гора е обявен Титоград (Подгорица), което оказва негативно влияние върху старата столица.
С конституционно решение от 1992 г. на Цетине е върнат статутът на столица в културно и историческо отношение, а държавна и административна столица е Подгорица.



Да тръгваме - към висините на Ловчан и старата столица Цетине.
Насладете се на гледката отгоре, да си призная пътя беше страшничък, тесен и стръмен.
Снимките не са много, и не са с добро качество, повечето са с телефона и през стъклото на автобуса, в движение.
Не си падам по драскането и писане по стени и обществени места, но този точно, в началото на пътя много ме усмихна:), затова споделям.









































Цетинският манастир „Рождество на Богородица“е основан от княз Иван Черноевич през 1484г. и става резиденция на князете-митрополити на Черна гора. Днес е катедра на Черногорската приморска митрополия начело с нашия домакин архимадрит Амфилохий. Той е важен културен център с първата печатница на Балканите в която се отпечатват книги на черковно-славянски.




Паметникът е на княза  – Иван Черноевич, основателят на града. През 1442г. след поражение от турците той премества тук столицата си в това непрестъпно, непокорно и диво място.



Дворцовата църква, в коятопрез 1989г. са пренесени тленните останки на изгнаника крал Никола I



Легацията на Царство България. Тя днес е уютно кафене на главния площад в Цетине, но флага още стои.


Чисти, спокойни и уютни са уличките по центъра.






Модерен паметник на поета, философа, теолога и мистика Петър II Петрович Негoш по случай 200години от рождението му в 1813г.




Дворецът на крал Никола I днес е художествения музей. Националната галерия съдържа колекция от картини, скулптури, икони и копия от фрески от бивша Югославия.


Етнографския музей






И пак спускане надолу.







Погледнете как се вие пътя.

















Ще ви разходя до още едно-две местенца, дано успея да се вместя тези дни. Така и аз отново ще заредя батериите за зимата:))