вторник, 7 юли 2020 г.

Тишлайфер Рози в градината

Тишрайфера е изработен като комбинация от шарен плат на рози и маслено зелен, с бяла дантела между тях. Размерите са 140см/50см. По желание може да бъдат изработени и подложки, или салфетки, както и възглавнички в същия десен. 






И тишлайфер в обратния вариант - в средата плата е зелен, а отстрани шарен, на рози, ограничени с червена дантела.




За поръчка и цена на лични съобщения:)


неделя, 28 юни 2020 г.

Салата с домати и авокадо

То и само снимка е достатъчна, няма нужда от рецепта, но все пак:)


Продукти:
1 голям розов домат
1/2 добре узряло авокадо
сол
зехтин
сок от лимон




Приготвяне:
Доматът се нарязва на удобни хапки. Авокадото се издълбава с лъжица и също се нарязва, като веднага се полива със сок от лимон, за да не потъмнява. Поставя се в удобна купа за салата, заедно с доматите, посолява се и се налива струйка зехтин.
Една простичка салата с два продукта, но пък по-различна от обичайната.

понеделник, 8 юни 2020 г.

Рожден ден и торта с маскарпоне и Бейлис

Рожден ден

.............

Вдигам тост за това
че сме живи, че сме тук.
Вдигай тост, вдигай два
на годините напук.
Пожелай си сега
времето да позволи
да посрещнем с любов
нашите рожденни дни!

Петър Караангов

Торта с маскарпоне и Бейлис





Както споделих преди 10 дни, на рождения ден на съпруга ми, и днешната торта ще е с Бейлис, и днешната рецепта пак е от блога на Ани Шакарян, която анимного ме улесни! 
Тортата не е подходяща за деца, поради наличието на алкохол и кафе! 
Дали да не лишим и нашите, ха-ха:))




 Тортата е с диаметър 24 см
Продукти:3 кутии бисквити Cookies с парченца шоколад
200 мл. Baileys  за топене на бисквитите
500 г Маскарпоне
100 мл. Baileys 
1 и 1/2 с.л. захар
ванилия
600 мл. сладкарска сметана
50 г натурално какао
1 с.л. кафе сухо вещество

бял шоколад за настъргване





Смесете в купа Маскарпонете, 100 мл. Baileys, захарта и ванилията. Сметаната разбийте с миксер, до пухкав крем. Обединете внимателно двата крема. Разделете го на две равни части. В едната половина добавете какаото  и кафето. Разбъркайте добре.
Налейте 200 мл. Baileys в по-дълбока чиния. 
Поставете в поднос ринга за торта. Топнете бисквитите в алкохола и ги подредете на дъното. Покрийте ги с половината от белия крем. Отново ред напоени в Baileys бисквити и кафяв крем. Довършете с ред бисквити и бял крем, а след това за финал ред бисквити и кафяв крем. 
Заравнете и охладете тортата за няколко часа в хладилника. След това настържете бял шоколад по повърхността и отстранете ринга. Аз украсих и с череши, натопени в бял шоколад и бели цветя, за по-голяма празничност. 
За вуса ще доложа по-късно, и снимка на парче:))












 



петък, 5 юни 2020 г.

Пуешко с бира, сушени сливи и кайсии


Много ми допадат пуешките бутчета на Лидл. Разкошни са - крехки, пресни и стегнати. Сигурно ви прави впечатление, че често хваля техни продукти, не не правя реклама, защото никой не ме кара и не ми плаща за това, просто пазарувам ежедневно там и доста продукти смятам, че са с по-добро качество от подобни в другите вериги. 





Необходими продукти:
1 опаковка пуешки бутчета, около 700 гр
3 стръка пресен лук
парче джинджифил, колкото лешник
1 ч.ч. бира
500 гр готварска сметана
5-6 сушени сини сливи, без костилка
2-3 пресни кайсии
1 ч.л. мед
сол
олио
сок от лимон



Начин на приготвяне:
Обикновено сварявам, обезкостявам, или не и тогава ги приготвям. Този път обаче обезкостих бутчетата сурови, като отстраних тънките костици и жили., нарязах на парчета.
В тенджера с нагорещено олио изсипах нарязаното месо и оставих, докато се изпари водата и месото леко се запържи. Прибавих нарязаноия лук и настърган джинджифил, също да се запържат леко. Налях бирата и отново оставих, докато и тя се изпари, после добавих сметаната и намалих котлона, да къкри, посолих. След около 30-40 минути опитах, месото беше като мозък, но леко ми нагарчаше ястието от бирата. Позавъртях се, да намеря с какво да балансирам вкуса и открих няколко сушени сини сливи, нарязах ги, опитах, пак нещо ми липсваше, последваха няколко кайсии, които бяха леко недозрели и киселки, пак проба - мед, и за финал 1-2 ч.л. лимонов сок. Получи се наистина много вкусно, ароматно и богато ястие. Съпруга ми, научавайки съставките се намръщи, но после с охота яде и хареса:)) Експериментирайте!





сряда, 3 юни 2020 г.

Салата с листа от червено цвекло

Много ми допадат листата от цвекло, като зеления, ползвам ги за всичко. Този път са сурови, на салатка. Като гарнитура за пържолката:))


Продукти:
4-5 крехки листа от червено цвекло
1/4 салата айсберг
5-6 зелени маслини без костилка
1 розов домат
парче кашкавал, колкото кибрит
десетина ядки кашу
лимон
зехтин
хималайска сол
парче пресен джинджифил, колкото лешник





Приготвяне:
Нарязват се листата от цвеклото и айсберга, следва и обеления розов домат. Към тях добавяме наситнения джинджифил, нарязания на кубчета кашкавал,  маслини на кръгчета и целите ядки. Поливаме с изцеден лимон и струйка зехтин, посоляваме, разбъркваме и се наслаждаваме на вкусна и здравословна салата.

понеделник, 1 юни 2020 г.

За 1 юни с любов и тревога...



Обичам този празник, за мен децата са най-важното нещо на света!

За мен детето ми е моят свят, макар и пораснало!

Трепетно чакам някой ден, в който ще стана най-щастливата баба!

Но днес публикацията ми е особена, непразнична, тъжна...може би породена и от меланхоличното време навън, но не само...

Много съм учудена, изумена и притеснена от един факт, едно битуване напоследък сред младите хора, което с учудване установявам, че е масово, дори ще призная прочитам и в поведението на дъщеря си.

Децанта днес се считат за бреме, те са нещо нежелано, или най-малкото отлагано, нещо с не такова голямо значение...

Потресена съм, разтревожена съм! Не съм чак толкова стара, не съм и през поколение, че толкова да се е променил този свят и хората. Аз не знам досега някое друго поколение, векове назад да е омаловажавало така масово темата „Дете“.

За мен, а и според мен за всички нормални хора, независимо от религия, от пол, от раса, от социално положение и т.н. , най-важното нещо са децата, най-желания подарък от съдбата между двама души, най-скъпоценния дар за човечеството – неговото бъдеще...!!!

Какъв е смисъла на човешкия живот, и на живота въобще, дори животинския, ако не възпроизвеждането? Че света утре би свършил, ако тази тенденция продължава... Хора, от по на 25 до към 45 годишни, чакат, не се решават...Защо?!?

Кое е по-важното нещо, което имате да свършите?!?

Как така децата са бреме, та те са най-голямото щастие!!! Няма нищо по-скъпо, по-мило, по-невинно и по-прекрасно от тях, при това твоите си деца!!!

Най-щастливото време от моя живот е било именно времето, в което съм била с дъщеря си, от раждането и до втори клас, когато вече тръгнах на работа. Нищичко не съм загубила през този период, нито контактите с хора и приятели, нито самообразоването и поддържането на професионално ниво, нито съм „изпуснала“ нещо от самия живот, напротив – живота ми се осмисли, изпълни, ощастливи...Да даваш любов, да даваш всичко, без да се пестиш, да го учиш – да ходи, да говори, да бъде Човек...това е най-трудното, най-важното, но и най-истинското съществуване!!!

Егоизъм ли е това, младите да разполагат с времето и средствата си, дори позната е споделяла, че не иска да дели времето си и всичко друго с едно дете???Но може да пилее и двете безцелно и безсмислено...

Нямам представа ние, като общество ли сме виновни за това така да мислят младите хора, какво и как се обърка, но съм сигурна, че това не е нормално!

Надявам се поне, тези, които вече имат деца, които са се решили или „излъгали“ да не смятат така, ще бъде много, много жалко, едно дете да расте с усещането, че е тежест, хомот...

Опитвала съм се да говоря с такива жени и момичета, но те не разбират, не приемат аргументите ми, нямат майчинския инстинкт...много ме натъжава това...

Аз пак изпаднах в логорея, затова ще свършвам, май казах каквото мислех, макар и наверно не много убедително, а така ми се иска поне един човек да убедя в очевидното –



Децата са всичко!

Любовта към и от тях е най-чистото и безкористно чувство на света!

Децата са нашият живот утре, нашето продължение. Има ли нещо, по-прелестно от очички, жадни да видят всичко, от мънички ръчички, протегнати да опознаят света, от сърчице, доверчиво и невинно...

Децата, мили хора са единствения смисъл, повярвайте го сега, казано от хора, които са изпитали това щастие, не чакайте, времето лети и дано не стане така, че един ден, когато сте го осъзнали да е вече късно...

Казвайки всичко това, нямам предвид само деца, родени по естествен начин, имам предви родителство въобще, независимо как ще бъдат заченати, родени или осиновени вашите деца.

Но моля Ви, не правете избора да не бъдете родители!!!

Обичайте децата си, бъдете и вие обичани от своите родители!
Нека обичаме и онези, "ничии" деца, и те заслужават да получат обич!
Така света би станал по-добър, защото любовта ражда любов!


ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ ДЕЦА!

Честит празник Малки и Големи деца!
Загубите ли детското в себе си, губите...себе си!

Снимката е от нета!

събота, 30 май 2020 г.

Спомени в рисунки:)

Не съм ви споделяла за едно мое старо, старо хоби - да рисувам...Естествено това беше, когато бях дете и девойка, от години не съм хващала нито молив, нито четка. Не е било нищо сериозно, без амбиции, че го правя добре, най-вероятно и затова не съм продължила. Но ми се рисува понякога, заглеждам се по арт материалите, дори си купувах веднъж, дваж четки и бои, мечтая за къщурка на брега, а на тавана и да имам статив и да рисувам:)) Понякога се шегувам, че ще прорисувам пак, когато се пенсионирам:)
Покрай карантината прередих шкафовете у дома и открих някои рисунки, чудесен спомен. 
Две от тях са незавършени автопортрети - в профил и анфас, вие ще кажете дали откривате прилика:) Другия молив е група Сигнал, по една тяхна плоча, а боите са ваза с гербери, от един гоблен :))
Кой ли дявол ме запрати зад бюрото после :))