вторник, 15 август 2017 г.

Голяма Богородица и питката на Кокончето


На 15 август почитаме Св. Богородица като покровителка на майчинството, жените и като пазителка на семейното огнище.

За мен Диани е най-подходящия източник на информация относно църковните празници.

Ще цитирам и молитвата, която тя отправя:


„Пресвета Владичице Богородице,
погледни на нас, прибягващите с вяра към тебе,
и ни избави от нещастия, скърби, изкушения
и ни дай сили да следваме повеленията на твоя Син и Бог, Иисус Христос!"


Днес ще приготвя характерните за обредната трапеза каша от пиле, мед, грозде, диня, както и питка.

Честит празник и на на всички именници.




Преди време една приятелка ме помоли за рецепта за питка, но да е по-малка, като за двама. Дадох и няколко рецепти, като някои подбрах от нета. Тя приготви едната от тях и остана много доволна. След време ме попита пак за същата рецепта, че я загубила. Припомни ми, че рецептата била с 500 гр брашно, масло и кисело и прясно мляко, а на снимката питката била със сусам. Утрепах се да търся такава рецепта - не, и не! Но не ми даваше мира това, че не мога да я намеря и продължавах:) Докато не я намерих тук. Този път си я запазих, дадох я и отново на колежката.

Наистина е чудесна, Даре, благодаря!










500 г брашно + малко за разточване
7 г суха мая
1 с.л. захар
1 ч.л. сол
50 г масло
2 с.л. кисело мляко
1/2 к.л. сода за хляб
1 яйце
100 мл топла вода
100 мл прясно мляко


1 жълтък за намазване
масло за намасляване на тавата
мак за поръсване


Тестото замесих и втасах в хлебопекарната, но вие може да го направите и на ръка. Разточих на правоъгълник, намазах с масло, навих на руло и усуках, като в същото време изтеглях с ръце, за да стане по-дълъг фитил. Намазах тавата с масло, фитилът навих и оставих да втаса. След като увеличи обема си, намазах с разбит жълтък, поръсих с мак и пекох в загрята на 200 градуса фурна, около 30 мин.

понеделник, 14 август 2017 г.

Напукани шоколадови сладки






Рецепти за тези сладки има много в нета, правила съм навремето, под името "трюфел сладки", но този път пробвах и ми хареса рецептата на Танчето, макар нейните да са "червено кадифе". Аз пропуснах боята.
Сладките бяха за почерпка и се одобриха подобаващо.



Необходими продукти:
3 ч.ч.брашно
¼ ч.ч. какао
2 ч.л. бакпулвер
¼ ч.л. сода
¾ ч.л. сол
¾ ч.ч. меко масло
1 и ⅓ ч.ч.захар
3 яйца
2-3 с.л. прясно мляко


½ чаша пудра захар





Приготвяне:
В купа смесете брашното, какаото, бакпулвера, содата и солта, разбъркайте.
В друга купа разбийте маслото и захарта заедно, докато сместа стане пухкава. Добавете яйцата и продължете да разбивате. Добавете млякото и сухите съставки и с помощта на дървена лъжица разбъркайте, докато всичко се смеси. Охладете тестото за 2 часа в хладилника.





Загрейте фурната до 180°С.
Направете топчета от тестото, колкото орех и ги оваляйте с дебел слой пудра захар. Поставете ги върху тавата от фурната, постлана с хартия за печене. Печете сладките 12-13 минути. Оставете да се охладят напълно, върху решетка.





Препоръчвам да се хапват наскоро след приготвянето, защото дори в метална кутия бързо стават твърди, но едва ли ще ги оставите повече от ден-два, вкусни са!

сряда, 9 август 2017 г.

Пържени пилешки хапки с чушки и лук

Бързо, лесно и вкусно, за тези, които обичат пържено.


Продукти:
Около 1 кг пилешко филе, може и друга част от пилето, без кокал.
4-5 зелени чушки с тънка ципа, може сиврия
2-3 глави лук
олио
сол
черен пипер




Приготвяне:

Месото се нарязва на кубчета, колкото локум и се пържи на загрят тиган, на умерена температура, в малко олио. Когато месото е готово се добавят чушките и лука, тигана се раздрусва докато поомекнат зеленчуците, но без да са напълно изпържени, леко да хрупкат. Всичко се посолява, обърква още един-два пъти и се сваля от котлона. Сервира се топло, най-добре с домашен хляб.

вторник, 8 август 2017 г.

Банички розички

Правих тези банички по идея и рецепта от Инчето. Много са красиви и не по-малко вкусни! 



Продукти:
фини кори за баклава и сладкиши Гюзел (по препоръка на Инчето, и не само, ползвам ги и аз, защото са много по-добри от останалите в магазинната мрежа)

плънка:
200 грама натрошено сирене
шепа нарязан спанак 
1 белтък

още
около 60 грама разтопено  масло
2 супени лъжици слънчогледово олио

за намазване
1 жълтък



Приготвяне:

Вземаме един лист кора и го разделяме на две (аз исках по-малки розички) и в центъра на всяка половина поставяме ръката си. Напръскаме съвсем леко с разтопено  масло, защото в противен случай кората няма да може да се завие на кълбо. Започваме да въртим кората с помощта на ръката (при Ина има видео), така че да получим нещо като кратер, в който поставяме плънката от смесените сирене, спанак или магданоз, белтък. Завиваме стърчащите краища кора, за да покрият плънката. Обръщаме  и  поставяме получената розичка върху тава, покрита с хартия за печене. Така процедираме и с другите кори до свършване на плънката. Всяка розичка поръсваме добре с разтопено  краве масло, после намазваме внимателно с жълтък, смесен със слънчогледовото олио. Печем в предварително загрята фурна на 180С за 25-30 минути.
Моите розички бяха за почерпка и са набързо щракнати в тавата, преди да бъдат отнесени по предназначение.




понеделник, 31 юли 2017 г.

банички с турски дебели кори

Тези кори се продават на кг, аз ги купувам от тук, не знам как да ги обясня, кръгли са, с диаметър около 50 см, по-дебелички са и са позапечени леко.
Първоначално опитах като обикновена баница да приготвя, после наложена, но не ми хареса и в двата варианта, някак суха ставаше, може би трябва да се приготви по друг начин. Веднъж обаче, докато бях в сладкарницата чух една жена да обяснява, че ги прави само със сирене, без яйца и мляко, много се зачудих, обаче реших да опитам. Резултата много ми хареса, затова го споделям и тук, не вярвах, че може да се получи баница без яйца и мляко, и за мое учудване, без тези продукти не беше суха баничката.


Продуктите са много ориентировъчни, сами определете количеството.

Продукти:
турски дебели, печени кори за баница
сирене
масло
газирана вода




Приготвяне:

корите нарязвам на две по диагонал, поръсвам масло, щедро, сирене и напръсквам с газирана вода, навивам на руло, после на охлювче и поставям в тава, върху хартия за печене. Отгоре също поръсвам масло и газирана вода.
Пека на 200 градуса, до зачервяване. Отвън са хрупкави, но иначе са мекички и ни допаднаха.




събота, 29 юли 2017 г.

Ловеч

Не бях ходила до сега в Ловеч. Преди около месец се наканихме най-сетне. Не знам каква точно представа имах за града, но със сигурност не е точно тази. Не мога да кажа хареса ми или не ми хареса самия град, със сигурност видяхме малко за половин ден, но все пак забележителностите си струваха.

Ловеч е разположен на границата на красивото Деветашко плато, очертана от река Осъм. Той е сред най-старите градове в България. 

Градът на люляците има древна история. 
За съжаление го посетихме в горещ ден, когато люляците вече бяха прецъфтели, а и често казано не ги видях изобщо. 
Ловешката крепост и архитектурно-исторически резерват Вароша, символи на града, пазят спомена за величието му през вековете. 


Покритият мост на Колю Фичето се е превърнал в символ на град Ловеч. Важна историческа и архитектурна ценност, която през годините била разрушавана и реставрирана, днес свързва двата бряга на река Осъм, точно в центъра на града и привлича стотици туристи.
Няма точни данни кога е бил построен, но много пъти е бил отнасян от придошлата река и отново възстановяван. През 1872 г. целият е отнесен при голямото наводнение. Същата година на  Колю Фичето било възложено построяването на нов мост. Бил дълъг 84 метра, имало 6 отвора и 64 дюкянчета. В средата на две срещуположни дюкянчета майсторът поставил по две цилиндрични каменни колони, които свободно можели да се въртят около вертикалната си ос. Ако престанели да се въртят било знак, че мостът се е слегнал.

През 1925 г. това уникално творение на самобитния народен гений изгоряло. По негово подобие е построен днешния  покрит мост, с магазинчетата.

Покритият мост е съчетал в себе си духа на миналото и стиловете от бъдещето. В него са разположени малки магазинчета на художествените занаяти, в които можете да намерите картини на ловешки художници, златарски ателиета, сувенири и подаръци както и модерни бутици за облекла. Той е най-притегателното място за туристи и гости на града по всяко време на годината. На мен лично ми се искаше да няма този модернизиран облик. Видях едни много грозни евтини чанти, със пришити  кръпки по тях, при което цената им вече отиваше към 200 и отгоре лева, това не е изкуство, а някакъв абсолютен кич, не се сетих да ги снимам.











Вароша разполага с голямо богатство от около 200 архитeктурни и исторически постройки, обявени за паметници на културата. Сред тях – музеят „Васил Левски”, Етнографски комплекс, Ловешка средновековна крепост, църквите „Успение Богородично” и „Света Неделя”, Покрит мост, старата турска баня, сградата на училище „Йосиф I”, в която е написан химна „Върви народе възродени”, както и редица домове, свързани с Апостола на свободата – Васил Левски.

Павирана улица от центъра на „Вароша” се изкачва по скалистия хълм Стратеш. Паркът тук е чудесно място за разходка и почивка. 





























Ловешката крепост от 9-10 век е строена цели 9 години. Всички ловчанлии и жителите от околията са се включили. Всички яйца, които кокошките снасяли се предоставяли на строителите, които ги смесвали с вар, за да стане зидът здрав, силен и непревземаем. И така и станало. По време на Търновското въстание успешно издържа тримесечна обсада и Византия е принудена да сключи Ловешкия мир от 1187 година, с който се слага началото на Второто Българско Царство. От тогава се използва и сегашното име на града. Според някои източници Ловеч е последния град в България, превзет от турците.

































*За текста съм ползвала няколко източника от интернет.