събота, 23 юни 2018 г.

Баку, Азербайджан - 1 част


Ако някой толкова се чуди къде съм изчезнала от блога:), то споделям веднага - подаръка ми за юбилея бе пътуване до столицата на Азербайджан - Баку! После пък ме заляха задачите, но днес успях да завърша първата от няколко публикации!

Идеята за това пътешествие назрява отдавна в умовете ни, още от 2015 година, когато се видяхме за първи път на живо в София с Аля и съпруга и, след близо 7-8 годишно виртуално приятелство. Посрещнахме ги с огромна радост и трепет, харесахме се и на живо:) При заминаването им получихме покана да им гостуваме в Баку. Тогава беше немислимо, самолетните билети бяха с доста висока цена, нямаше директен полет.

За щастие и двамата със съпруга ми започнахме нова работа, а от януари месец 2018 г., след  преговори между двете държави пуснаха експериментално за определен период директен полет с дъщерна на азербайджанската авиокомпания. Цените - наполовина по-ниски. Съпругът ми предложи да пътуваме до Баку за рождения ми ден. Доста дълго обмислях, ту се отказвах, ту наново се решавах, причини доста - и в двете посоки. Накрая надделя решението да пътуваме, с помощта и на колеги, и на децата. Така де, кога друг път ще имам възможността да бъда на 3000 километра от дома, и то на юбилея си! Малко ми бе тъжно, че няма да съм с децата и родителите ми, но пък тъкмо повод да празнувам после още и още:)

Полетите до и от Баку са само във вторник, поради това пътешествието ни трая седмица, време абсолютно достатъчно да се разгледа града, дори бих казала, че го опознахме и добре се оправяхме накрая с посоките.

Тук е мястото да кажа, че Аля и Кямран ни посрещнаха повече от радушно и ни накараха, не само с думи, да се чувстваме като у дома си! Голяма благодарност отново за изключителното им гостоприемство!

С Аля сме приятелки отдавна, споделяли сме си какво ли не, надявам се да си останем такива и занапред, тя бе денонощно с нас, беше освен наш домакин и гид, при това отличен, и наш фотограф (снимките, на които сме двамата със съпруга ми са нейни), и преводач, и какво ли още не! Аля, благодарим отново, вече съвсем осъзнато, че там се бяхме "ошашавили" от всичко!

И специални благодарности на Кямран за всичко, харесахме го много, истински, сериозен, отговорен, добродушен, добронамерен, остроумен, забавен, всеотдаен, гостоприемен, щедър..., човек с много, много положителни качества!
Благодарим, Кямран! Аля е улучила в десятката с теб:))

Надяваме се, че сме оставили подобни впечатления, и ако е имало някакви колебания и недоразумения, са от факта че на живо не сме се опознали достатъчно.

Надяваме се също, скоро да се видим отново тук, в България, да си го "върнем" това със здравото хапване, и с невероятните изненади.

Специални благодарности за най-различния рожден ден, който съм имала досега! За всички приятни изненади, които се постарахте да организирате за мен, за всички хубави думи, които чух за себе си и съпруга си, за всички искрени, прекрасни пожелания, за всички трогателни тостове, за специалния подарък, вече нареден на видно място у дома, чудесен спомен!


А за читателите на блога - заповядайте, да изживеем заедно отново това пътешествие!
Излитаме:)



Впрочем полета не беше от най-приятните преживявания и за двама ни, явно спомените от преди години са позабравени, или просто самолета беше по-малък и излитането, завоите и турболенцията бяха меко казано неприятни, особено на отиване. Не знам дали бих си причинила отново тази некомфортност, може да звучи налудничаво, но за мен най-предпочитания транспорт си остава автобуса.

Не бих си причинила отново и неорганизирано пътуване, прекалено ни е напрегнато ежедневието, за да обмисляме и се тревожим за разни други допълнителни неща (и тук ако не беше Аля да помага с билети, визи и т.н., не бихме се наели:)




Безжизнени пустини се точат с километри. Ето го и Кавказ, слава богу, само прелитаме отгоре под съпровода на силен вятър, чуваме как се затормозяват двигателите:(



Ето го от високо и Каспийско море - най-голямото солено езеро в света.


Баку

От летището нашите домакини ни водят право в дома си, където виждам страхотната ретро снимка от блога на Аля  - "Кулинарни пътешествия и още нещо".  


Ето я и иконата, която и изпратих преди години с много силни искрени пожелания, наредена в средата на камината. Вярвам, че тя ще донесе в дома им това, за което е наречена.



Поднасяме на домакините с удоволствие подаръци от България, а те ни настаняват и нагощават богато, снимала съм типичното азербайджанско ястие - долма три сестри.



Отмаряме и сме нетърпеливи да излезем на вечерна разходка, времето е идеално.

Ето и една от емблематичните сгради за града - Гайдар Алиев - конгресна зала, музей и културен и изложбен център. Сградата е архитектурен шедьовър, различна е от всеки ъгъл и макар да не изглежда висока, всъщност е над 10 етажа и има 57 000 кв. метра площ. Тя е проектирана от иракчанката Заха Хадид и печели титлата "Дизайн на годината" за 2014 г. в Лондон . Много светла, ефирна, кацнала на върха на хълма в средата на парка. Носи името на покойния президент на бившата съветска република от 1993 до 2003г. и неин комунистически лидер от 1969 до 1982 г. Държавен глава в момента е синът му Илхам Алиев.





Една нова сграда, построена срещу центъра Гайдар Алиев, не запомних какво е предназначението и, но мястото и сякаш не е добре подбрано.





След толкова емоции съня идва накъсан и недостатъчен, но утрото обещава много и настроението е отлично.

В общи линии пътя ни винаги минава покрай познатата сграда, тя ни служи и за ориентир, когато сме сами, не се отдалечаваме много.




Азербайджан е много богата страна. Има толкова залежи на петрол и природен газ в рамките на полуостров Апшерон, че направо бликат от земята. В Азербайджан пожарите на повърхността на залежите горят от древността и са споменавани още от Марко Поло през 13 век, а по-късно и от Александър Дюма. Явлението е дало на Азербайджан псевдонима "Земя на огъня". 

Столицата на Азербайджан - Баку разкрива доказателства за зороастрийско, арабско, персийско, османско и руско присъствие.

За днешния ден Аля предлага да започнем с разглеждането на стария град. 
Зад стените му все още живеят хора, наричани "крепостни", заради това, че живеят в крепостта.


Ечеери Шекер





Неизбежните сергии за туристите.




Цветната кула представлява натрупани чашки  и чинийки за чай, типични за тук, с крушовидна форма.



Зад старите каменни стени надничат напористо новите модерни сгради, но за тях по-късно.





Една от забележителности в стария град е Дворецът Ширваншах.

Той е в списъка на Световнопо културно наследство на ЮНЕСКО. Построен е през 15 век на най-високата точка в града. Ширван е исторически регион в Азербайджан. Ширван шах е титла от средните векове на ислямска династия от арабски произход. Двореца е строен по времето на Ширваншах Калилула I и неговия син Фардук. Ширваншаховете създават азерската държава.
Комплексът се състои от няколко части: жилищна част, диванхане - мавзолея на Ширваншах, музей, джамия с минаре.









Под тази решетка има кладенец.


Прави впечатление, че стъпалата са много високи, около 30-40 см. Аля разказа, че се предполага, че древните обитатели са били с много висок ръст, едри мъже, за  това сочат и пръстени, които са с необичайно голям диаметър.


Отново кладенец, в средата на помещението.



Страхотна дърворезба.


Тавана








Музея

















Тавана, които се осветява периодично и изглежда ту като открито небе, ту като мозайка.


В миналото тавана е бил изграден от ето тези мозаечни плочки, които в последствие са демонтирани, защото са започнали да се отлепят.



Различни накити










И през тази красива решетка за първи път зърваме морето.




Корана, преписан на ръка, много красиво, калиграфски.



А тази красота е изработена само от стъкло и дърво, без никакво лепило и гвоздеи, удивително!


И малко акварелни творби, много красиви.





Тук е мавзолея със саркофага.



Макет на Ичери шехер



Ето го и Гайдар Алиев, всъщност на края вече се шегувахме, че навсякъде, накъдето се обърнеш е той, всичко е кръстено на него.

Това, което не ми хареса в Баку е соц усещането, което витае все още, (честно казано не съм от хората, които изпитват носталгия по него) въпреки модерната архитектура и демонстрацията на финансово благополучие и висок стандарт.

Чувствах се едновременно така, все едно съм се върнала 40 години назад, а обърна ли се към някоя модерна сграда - все едно съм десетилетия напред.





Едно много красиво цъфнало дръвче, чието име забравих, но се надявам Аля да припомни.



Девичата кула

Някога обливана от водите на Каспийско море, днес Девичата кула е доста навътре в сушата, местните твърдят, че Каспийско море, се е дръпнало много.
Каспийско море е разположено между Европа и Азия и граничи с 5 държави: Русия, Казахстан, Туркменистан, Иран, Азербайджан. Петрол обаче има само на територията на Азербайджан, шанс.

Девичата кула е една от най-големите забележителности на страната. Смята се, че съществува от XII век. Основите обаче се предполага, че са още от Персийската империя (III–VII век).

Въпроса с името на кулата не е изяснен. 
Една от версиите е за девица, която, за да не омъжат насила, се хвърля от кулата в морето. Според друга версия името идва от факта, че кулата никога не е била превземана.


Прочетох и още нещо много интересно за кулата, че има някаква прокоба около нея. От високо сградата изглежда, като числото 6, което се смята за дяволско. Говори се, че доста хора са опитвали да се самоубиват, скачайки от нея, затова и горе на върха има милиция. 


Става обяд, слънцето е силно, макар че очаквахме жегата да е по-голяма, гладни сме и поемаме обратно.

Минаваме покрай едно училище, вероятно празнуват приключване на учебната година, изкушавам се да щракна тези тъмнооки и тъмнокоси азербайджански деца. И някак отново ме връщат в отминали у нас времена, този път с доза умиление.


Това е артистичната къща на известен художник, ателието е отворено и всеки може да надникне. Веднага се вмъквам, макар и плахо, и въпреки че е безкрайно интересно се измъквам смутено, след разрешение да щракна няколко кадъра. Информирам се за някои цени, най-вече на картините с наровете, но уви после нямахме и време да се връщаме, пък и забравихме.



Малко магнити


А отсреща интересни глинени съдове.


Хе-хе - москвичи, жигули, лади, волги:), и то в движение.

А в контраст с тях - само чисто нови луксозни автомобили, повечето джипове, според домакините ни - купени на лизинг, поради липсата на внос на стари автомобили от Европа, някакъв проблем с митата май.

Ако беше тук зетя максимално щеше да оцени тези ретро коли.



Докато търсим къде да обядваме минаваме през чудесен парк.
Спокойствие...Това ми харесва.
Някъде, в информацията, която четох за Баку, пишеше, че хората тук са много спокойни, защото консумират чай, а европейците сме по-изнервени заради факта, че непрекъснато пием кафе. 




Дано не греша, но това май беше централната библиотека.



Сядаме в уютно заведение в центъра, за обяд. Страхотно вкусна гъбена крем супа, не можах да я разгадая, уви.
Сега ще трябва да опитвам, докато налучкам.
И крем супата от леща също бе фантастична, както салатите,  буритоса, и пържена сьомга.









Това е другото нещо, което много ми хареса - много и най-различни фонтани, кой от кой по красив. Вечер са осветени, но повечето видяхме само денем.



Официалния вход за стария град.


На места се предлагат хляб и кутаби, месени и  печени на момента.



А този надпис ме разсмя, но Аля поясни, че мангал означава скара.


Не се вижда добре, но горе, над прозореца има скулптори на три надничащи котки:)




И живо маце си намерихме:)



Улична храна, не я опитахме.




Тази сграда, до кулата, имаше някакво историческо значение, но уви, забравих:)










Метрото тук е от 1967 година, петото в бившия съветски съюз, а Баку е един от най-големите градове на съюза.


Градския транспорт е изключително редовен, а цената на билета, и за метрото е 20 стотинки:))
Другото евтино нещо тук са цигарите, наполовина от БГ, но като цяло тук е доста скъпо, дори бих казала неоправдано скъпо, но както се казва - в Баку се носи особен аромат - на петрол и пари...







Типичният азербайджански дядо, с броеница в ръце.






Фонтанът пред градската филхармония, днес превърната в луксозно кафе.
Един от най-красивите фонтани.



Познахте ли фотографа:)



Ето и обекта на снимките:)














За последните 10 години ръстът на икономиката на  Азербайджан е над 3 пъти, страната е ухажван бизнес партньор и в Европа, и в Азия,  на 39-о място по конкурентоспособност в света в класацията на Давоския икономически форум. Благодарение на упорития труд, и много пари естествено , Апшеронският полуостров днес се превръща във все по- зелено място, а Баку в модерен град. Град на контрастите. Нови постройки се редуват с прекрасно запазени старинни места, със соц сгради, тип "Сталинки", които вече са полуразрушени, но никой не ги реновира, а направо ги събарят и на тяхно място изникват многоетажни, модерни жилищни сгради. 

Прави впечатление, че почти всичко в града е ново. Донякъде е странно, наподобява декор от филм. Сградите се издигат, но празни…
Това не е изненада, като се има предвид че страната е сравнително млада, след като през 1992 г. успява да извоюва своята независимост от СССР, в конфликт с Армения и сродна душа на Турция.

Макар в Баку да има около 2 милиона население, колкото е в София, града струва ми се е доста по-голям, като площ, има огромни пространства, изключително широки булеварди, по 4 - 5 платна, много на брой, и много високи сгради, включително жилищни, които изглеждат като n - звездни хотели.

Азербайджан е странна смесица от изток и запад, нещо много различно, като култура, като религия, като манталитет, като архитектура, все неща, които едновременно ви изумяват и объркват. Една определено екзотична дестинация,  има неща, които ви допаднат, други - не, няма еднозначен отговор, но определено е интересно.
Ако съм успяла да ви заинтригувам, моля, изчакайте и следващата публикация. Ще я има, дори само за да съхраня спомена.