вторник, 6 декември 2016 г.

Пъстърва по Годечки


По принцип не обичам много пъстърва, другите пък - съвсем, у дома предпочитаме повече морската риба, но тази рецепта на скъпия ни приятел Жоро Бордовски, , е просто чудесна, както и всичките останали. Ако не сте опитвали - направете го, ако гледа от някъде ще е много доволен, днес е рождения му ден...и загубата му е осезаема!


Продукти:


4 пъстърви
4 стръка пресен чесън или 4 скилидки стар
4 с.л. оцет
1/2 връзка копър
1/2 ч.л. черен пипер
сол на вкус
брашно за паниране
олио за пържене

Приготвяне:

Рибите се изчистват, посоляват се и поръсват с черния пипер. Оставят се в хладилник да отлежат няколко часа. Панират се с брашно и след 15 минути се изпържват в предварително загрятото олио от двете страни. Захлупватсе в съд с капак, аз ползвам йена. Чесъна се счуква с оцета и смесва със ситно нарязания копър. Пъстървите се заливат със сместа и се оставят 5 минути да се мариноват.



И на вас ще се хареса рибата!

неделя, 4 декември 2016 г.

Спържа

Предлагам ви рецепта за нещо, което в днешно време няма от къде да хапнете, не зная и дали някой ще реши да си приготви, не гарантирам и че ще ви хареса - на мен лично, особено, като дете, не ми бе особено любима, после сякаш, когато е добре стоплена, та чак препържена - ми се услаждаше. 
Но съм длъжна да я съхраня, като спомен от детството, когато баба я приготвяше зимата, с пресни, домашни продукти. Предаване е от поколения назад.
После мама я прави няколко пъти, но вече не и се занимава. Не съм хапвала поне 6-7 години. 
В различните краища на България рецептата се приготвя по различен начин, на повечето места само от месо, но в родното село на баба и дядо, макар и на 30 км от София хората не са живели нашироко, този край не е бил много плодороден, нямало е развито нито земеделие, нито животновъдство, само картофи са се раждали, хората са работели в столицата, повечето, като обслужващ персонал. Навярно затова са  я правили не само от месо, а са добавяли в спържата и вътрешностите, за по-икономично.


Продукти (количествата не мога да дам точно, пък и не не необходимо):

добре изчистени, измити и сварени предварително вътрешности от прасе - черва, сърце, дроб, шкембе
месото от една сварена и обезкостена свинска глава
кромид лук
сухи червени чушки
черен пипер
дафинов лист
сол




Приготвяне:

Вътрешностите и месото се нарязват на парчета, добавя се нарязания лук и натрошените сухи чушки, посолява се, слага се пипера и дафиновия лист и част от бульона, от варенето на месото. Всичко се вари още дълго време, докато остане на мазнина (месото е тлъсто, не е нужно повече мазнина), като се бърка, да не загаря. Насипва се в буркани, запечатва се, като самите буркани после се варят един час от завирането.
Може да са хапва студено, и претоплено, самостоятелно или с варени картофи, нарязани на кръгчета.


четвъртък, 1 декември 2016 г.

Ориз с листа от цвекло и заливка

Зюмбюл...това е името на момичето, от което научих тази рецепта. Не познавам добре Зюмбюл, виждали сме се няколко пъти, на приятни приказки тук. Знам, че трябва да избягвам да давам оценки за хора, които не познавам достатъчно. 
Затова мога само да кажа, че рецептата, която научих  е простичка, но наистина много, много вкусна! Може да се приготви и с киселец, спанак и друга зеления.
Поздравявам Зюмбюл и и желая късмет в предприетата наскоро крачка.

Продукти:
15 броя листа от цвекло
1 ч.ч. ориз
1 глава лук
2 с.л. универсална подправка (при мен домашна)
1 кофичка кисело мляко
2-3 скилидки чесън
3-4 с.л. олио
3 с.л. масло
червен пипер
сол


Приготвяне:
В олио се запържват лука и  ориза, докато се избистри цвета им. Добавя се нарязаното цвекло, да омекне, подправката, която е солена, и се налива вода в съотношение 3-3,5. Ориза къкри на котлона до готовност. Сервира се, като се полива със заливката, приготвена от млякото и чесъна, подсолени. Върху млякото - загрято олио и масло и при сваляне от котлона - червен пипер.



вторник, 29 ноември 2016 г.

Немска супа с кайма и праз



Навън вече е студено. След  целия натоварен месец една топла супа за сгряване бе чудесно допълнение към съботната вечеря. Мисля, че ще я правя често, хареса ни, нещо различно и разнообразно, сред традиционните зимни супи. 
Идеята взех от няколко рецепти в нета, а изпълнението е според наличните ми продукти.










Продукти:
250 грама кайма
3 стръка праз
250 грама сирене камембер
100 грама заквасена сметана
1 чаена чаша прясно мляко
листа целина
4 супени лъжици олио
сол


универсална подправка

Приготвяне:

Почистете праза и го нарежете на колелца. В тенджерата, в която ще варите супата, сгорещете олиото и добавете каймата. Бъркайте непрекъснато, за да не стане на бучки. Добавете и нарязания праз, разбъркайте около 7-8 минути. Налейте 2 литра вода, добавете и прясното мляко. Оставете супата да поври 15-20 минути.
След това добавете  сиренето и течната сметана при непрекъснато бъркане до тяхното пълно разтопяване. Накрая поръсете и нарязаната на ситно целина. 










събота, 26 ноември 2016 г.

За една любов не от пръв поглед, но до последен. За котките...за хората...За нашият Жоси







Жоси...

10 години се учихме как да живеем заедно...не беше лесно...миризмата, космите, белите...
Сега си давам сметка колко по-трудно ще се научим да живеем без него...без неговото присъствие около нас. Защото той присъстваше в живота ни всеки един ден. И защото го обичахме.
Нашето коте, което отгледахме от сукалче...
Отиде си, разболя се, не можахме да го спасим и угасна на 6 ноември.
Не исках да публикувам написаното досега, не можех, искаше ми се нищо да не бе помрачило рождения ден на дъщеря ни. Но се случи...
Не съм вярвала, че мога да тъжа толкова за животинка. Няма да пиша, как до скоро не вярвах на хора, в същата ситуация. А тъгата на дъщеря ми по него ме натъжава още повече...
Когато създавах блога си исках той да бъде на първо място моята неосъществена стихосбирка. Макар повода да го създам да беше другото ми хоби - кулинарията.Така реших да обединя и двете, на пръв поглед коренно противоположни, но все пак имат и нещо общо - едното - храна за душата, другото - храна за тялото.
Обещах си и друго - блога да бъде и моя своеобразен дневник, за важните неща, които ми се случват, които ме вълнуват, радват, натъжават или тревожат.
Кой не би искал да изпитва само първите изброени.
Но живота е шарен и наред с хубавото, за съжаление има и лошо.
Затова я има и тази публикация.
Жоси ни липсва и дълго ще е така. Вярвам, че е на по-добро място. Вярвам също, че нищо не се губи в този свят, а само се променя, че той ще се прероди някога, някъде...
Надявам се, че сме се грижили добре за него, че е бил доволен да живее с нас, и знам, че той също ни обичаше, по своему.
Ще бъде в мислите ни и за Коледа, обичаше суматохата и елхата, усещаше празничното ни настроение. Ще бъде една звездичка в небето, подсказваща ни, че е някъде там.
Ще си го спомняме, няма да го забравим! Но тъгата ни няма да го върне.
А една древна мъдрост гласи : "Не плачи, за това, което е свършило, а се усмихни, че го е имало"!
Защото това е важното! Изпитанията са да проверят вярата ни, но и да я заздравят, да я укрепят, ако я загубим - сме загубени самите ние.
Любовта, грижата, която даряваме на животните е не само в тяхна полза, напротив - тя ни обогатява, тя ни дарява с толкова прекрасни емоции, да, натъжава също, но определено ставаме по-добри хора, когато сме я изпитали докрай. За съжаление аз научих този урок твърде късно в живота си, постепенно, предпазливо и неусетно.
И вместо аз да науча дъщеря си на него, като родител, се случи обратното - тя ме научи да обичам така животните. Хубаво е, че младото поколение има такова отношение към тях!

За една любов, не от пръв поглед, но до последен...За котките...за хората. За нашия Жоси...





понеделник, 21 ноември 2016 г.

Ден на християнското семейство

"Семейството не е просто мъж и жена, плюс любов. Семейството са още децата, навиците, приятелският кръг, шкафът с чинийките и чашките, върху които стоят следи от твоята угарка, пружината, която е приела формата на две тела, неделните разходки...Хиляди възли. Възли от кръв и нерви..."
цитат от един чудесен български автор - Емил Манов



И моето виждане за семейството на днешния празничен ден.
Семейството...Тези, които като мен са имали щастието да имат прекрасно Семейство, като деца, както и тези, които, като мен са имали късмета да изградят прекрасно Семейство, заедно с техните половинки, както и тези, които, като мен биха искали и  децата им да имат щастливо Семейство ще ме разберат, ще разберат смисъла на тази дума, като и това, че я пиша с главно С. Останалите, които не са имали този късмет, или може би не са имали достатъчно желание, сила, търпение или бог знае какво, за да го имат - те не биха ме разбрали...Но нека не махват снизходително с ръка, загубили вяра, или може би никога не са я имали, защото, да, Семейството е свята ценност, която бих искала да продължи да съществува, докато има живот на земята. 
И макар да съм от консервативните хора, които все още намират смисъл в брака, не смятам, че той прави двама души Семейство. Всеки избира как да гради живота си, с кого и докога. Аз тук имам предвид онези невидими връзки, които свързват хората, така че ги превръщат в едно цяло. Спойка между двама души, която не обезличава личностите, а напротив - събира индивидуалности, които се допълват и обогатяват.
Безспорно е, че любовта на двама души е основата на това цяло, следват децата, внуците, а защо не и животните, които стават също членове на това цяло. Любовта, защото страст може и да няма, да е отминала, любовта, базирана не само на хормони, но и на разум. Не е и задължително тези хора да живеят под един покрив, макар да е нормално.
Какво е общото ли? Кое отличава Семейството от едно общо съжителство ли? Любовта в най-чистия и вид, доверието, отдадеността, искреността, търпението, безапелационната подкрепа, общите цели и изживявания,..сигурно има и още, и още...Семейството е своеобразен мост между нашето минало и нашето бъдеще.
Омразата, лъжата, изневярата не могат и не са част от никое Семейство. Това е една измама, тежко' на измамения, но още по-тежко` на мамещия, това е измамно щастие. Не съдя никого, всеки решава за себе си как ще живее. Но Семейството е ценност, която не заслужава да бъде поругавана от тези грозни постъпки и действия.
За мен да създадеш Семейство означава не да намериш човека, с когото ще живееш цял живот, а този, без когото не можеш да живееш и един миг. Така съм възпитана! 


Така съм възпитавала и дъщеря си. Защото Семейството е най-доброто училище за децата.



Семейството е една загадка, божи дар, но също така и усилия, воля, и ред други качества, с които да го заслужим, изградим и защитим.
Лесно е да хванеш някого за ръка, но по-важно е да не я пуснеш - и в щастието, и в трудните моменти! Семейството ни прави пълноценни същества, изгражда ни като личности, доусъвършенства ни, дарява ни с щастие, осмисля живота ни! 

Честит празник на всички, смятащи Семейството за ценност - нека в домовете ви цари здраве, разбирателство, уют, спокойствие и благоденствие!


събота, 19 ноември 2016 г.

Пастички с бишкоти и рикота

Харесвам работата си!
И макар последните седмици и месеци да бяха доста уморителни и изтощителни, съм щастлива, че преди година предприех стъпката да напуснах предишното си работно място, където отдавна се чувствах неудовлетворена. Зажадняла бях за истинска, пълноценна работа, за нови знания! Освен друго, намерих и отлични професионалисти, ръководители и колеги! Радвам се и на тяхната положителна оценка и отношение. Надявам се да запазим взаимно уважението си.
Чувствам се на мястото си, удовлетворена, макар да искам да мога и да знам още, и още.

Затова днес черпя с тези пастички, идеята си откраднах от Люси, но промених крема, според наличното у дома. Чудесни са за бърза почерпка. Ще експериментирам още, мисля, че може да се постигне и по-добър вкус. Продуктите са ориентировъчни, останаха ми и приготвих от остатъка десерт в чаши.


Продукти:
1 пакет бишкоти от Лидл
1 ч.ч. прясно мляко
1 ч.ч. захар
500 гр рикота
400 гр заквасена сметана
200 мл течна сметана
50 гр бял шоколад
1 пудинг ванилия на д-р Йоткер3 с.л. масло




Още: 
200 г кокосови стърготини
50 гр черен шоколад
30 мл течна сметана


Приготвяне:
Първо приготвих крема. Разбих рикотата, заквасената сметана и течната сметана с 1 ч.ч. захар, 
смятайки, че това ще бъде моя крем. Обаче сместа се оказа много рядка и се наложи да мисля нещо 
друго. Добавих 1 пудинг ванилия и поставих на котлона, на средна степен. Бърках, докато сместа се 
сгъсти. Дръпнах от огъня и добавих белия шоколад и маслото. Оставих да се охлади. Странно защо, 
но крема отново не се получи с желаната гъстота.
В дълбока и широка чиния изсипах топлото мляко. Бързо потапях бишкота, намазвах я с крем и 
захлупвах с друга бишкота, също натопена за кратко в млякото. Овъргалях внимателно в друг съд с 
кокос. Така с всеки чифт бишкоти, като ги нареждах в поднос. 
Загрях останалите 30 мл. течна сметана и добавих черния шоколад, разбърках до еднородна смес. 
Гребвах с лъжицата и с отривисти движения напръсках отгоре пастичките с шоколадовата смес. 
Прибрах в хладилника за през нощта. На другия ден имах сочни и вкусни пастички!