четвъртък, 14 февруари 2019 г.

Шоколадово-портокалова торта "Зима, до встречи"

Тази рецепта ми показа моята мила колежка Х., преди доста време, впечатли ме, но все не успявах да приготвя. Сега обаче имам и повод, а и съм  у дома, че малко съм болничка, (който мисли, че ще му мине "на крак" си проточва боледуването  месец и си търпи последствията). 
Рецептата е на рускиня (уникални кулинарки са) и е преведена във ФБ, не мога да посоча по-точен източник. Името на тортата също ме заинтригува - "Зима, до встречи", или преведено "Зима, до нови срещи".
Споменавала съм, че търся символика винаги в нещата, които правя. Срещата, съдбовен миг, когато две очи потъват едни в други, или  две души намират пристан,  или две тела се сливат в едно. Тези мигове оставят следи и ако ние ги помним и отчитаме, значи има защо.
Така и с нашия празник, датиращ от 1988 г.,  преди цели 31 години и случайно (или пък не) съвпадащ с празника на влюбените! 
Ако някой не го интересува, просто може да не дочете.  Защо го обяснявам публично ли? По две причини - едната е, че съм открит човек, а втората, защото искам да бъда пример, искам младите хора, отчаяните хора,  да вярват и да знаят, че любов има не само в приказките, има, но нека я търсят, пазят и изживяват с отдаденост! Тя е дар, но и заслуга и усилия!
И ако някой пита дали след толкова години сме влюбени още, ще отговоря искрено:
След толкова години заедно и неразделни, не мога да кажа, че онези "пеперуди в стомаха" пърхат непрестанно, но не мога и да отрека, че бързам да го видя всеки ден, как ме чака след работа. Това е Любов! 
След толкова години заедно, в нас са бушували какви ли не чувства, но не мога да отрека, че обичта никога не е  е отстъпвала първото място в сърцата ни. Това е Любов!
След толкова години заедно, е имало и спорове, и драми, и лоши думи, хвърлени в яда, но не мога да отрека, че следващото утро не е изтрило всичко лошо и всеки от нас е простил и осъзнал грешката си. Това е Любов!
След толкова години заедно, сме разбрали всичките си минуси и недостатъци, но не мога да отрека, че сме ги приели, и че сме се опитвали да се научим взаимног как да ги преодолеем или коригираме. Това е Любов!
След толкова години заедно, сме изпадали в много трудни моменти, имали е лишения, тревоги, неудачи, но не мога да отрека, че все пак заедно сме преодолявали всичко. Това е Любов!
След толкова години заедно, страстта и желанието може да са укротени, но не мога да отрека, че отдаването е без остатък и удовлетворението напълно. Това е Любов!
След толкова години заедно, може да е имало симпатии, погледи настрани, но не мога да отрека, че никой и за миг не можа да измести него от моето сърце, а мен от неговото. Това е Любов!
След толкова години заедно, и ние  сме били харесвани и ухажвани, но не мога да отрека, че пазехме себе си само един за друг, и сме горди. Това е Любов!
След толкова години заедно, може да сме имали мечти и желания, които са останали неосъществени, но не мога да отрека, че мечтите се променят и че аз днес съм една щастлива жена, и сигурна съм - и той! Това е Любов!
След толкова години заедно, дали сме влюбени не знам, но не мога да отрека, че сърцата ни са пълни с Любов!
Мили млади хора, влюбени, обезверени или на кръстопът - не се отказвайте никога от Любовта - търсете я, ако я нямате, и със зъби и нокти се борете за нея, ако сте я срещнали. 
Тя, Любовта, не е непременно и само щастливи мигове, усмивки и еуфория,  тя е борба, отдаване, разбиране, изискване, тя е всичко, което може да ни предложи ежедневието, дори мъка, болка и страдание, но има ли я, има ли обич - има смисъл!
 Знам, че тези, които са я изпитали ще ме разберат, но дано всеки от вас получи този ценен дар!









Шоколадово-портокалова торта "Зима, до нови срещи" (Зима, до встречи)

За форма с диаметър 22-25 см
За блата:
200гр черен шоколад 70% какао
50 гр. краве масло
1 ч.л. разтворимо кафе
1/4 чаша гореща вода
50 млл. портокалов ликьор или сок от портокал
настъргана кора от 1 портокал
6 яйца
150 гр. брашно
50 гр. какао на прах
200 гр. захар
щипка сол
за крема:
4 портокала
60 гр. краве масло
75 гр. захар
2 яйца + 1 жълтък
2/3 с.л. царевично нишесте
400 млл. животинска сметана с висок процент масленост + 100 гр. захар
за сиропа:
100 млл. портокалов сок
50 гр.захар
настъргана кора от половин портокал
за глазурата:
100 гр. черен шоколад 70% какао
150 млл. сметана
за украса:
портокал - 2-3 резена




Приготвяне на блата:

В блата няма набухвател,
На водна баня се разтопяват шоколада  и маслото. Към тях се добавя разтвореното в гореща вода кафе, бърка се до еднородна смес. Добавят се портокаловите кори. 
Разбиват се жълтъците със захарта, и отделно белтъците на сняг с 2 с.л. захар. Към жълтъците се добавя шоколадовата смес.
Към горната смес се добавя брашното, смесено с какаото и щипка сол.  
Накрая се добавят разбитите белтъци. Сместа се бърка внимателно с шпатула. 
Пече се на 180' в предварително загрята фурна за  40-50 минути.

Приготвяне на крема:
От 4-те портокала се изцежда сока, трябва да е около 1 чаша. Загрява се заедно със захарта. Яйцата се разбиват заедно с нишестето. Добавят се във врящия сок и температурата на котлона се намалява. Бърка се непрекъснато, докато се сгъсти. Отмества се от котлона и се добавя маслото и кората от портокал, настъргана. Оставя се настрани до пълно охлаждане. Разбива се  сметаната, заедно със захарта. Към нея се добавя изстиналия портокалов крем. Смесват се  на ниска степен на миксера.
Приготвяне на сиропа:
Сока се сварява заедно със захарта.


Подреждане:
Изпечения и изстинал блат се разрязва на 3 части. Реди се блат,  сиропира се с четка, маже се с крем. Измазаната и охладена торта се залива с шоколадов ганаш.
За ганаша се  загрява сметаната и към нея се добавя начупения шоколад. Бърка се,  докато се получи еднородна, гладка смес. Залива се с с топъл ганаш.. 







 Парче ще покажа по-късно, че половинката е до късно на работа, уви.


Зарезан

Наскоро у дома, сред книгите, открих една тъничка и невзрачна, незнайно от кога и от къде се е появила, представете си, цената и е била 40 стотинки. Книжката е със заглавие "Пръски от извора", а автор е Лозинка Йорданова. Авторката заслужава признателност, за желанието и умението и да съхрани и предаде на читателя магията на чисто българските народни обичаи и предания. Има чудесен разказ за честването на празника в село Пиргово, Русенско през далечната 1973 година, чуден разказ за минали времена, наситени с истински блага. Авторката дава своя благослов  на тези, които ще  запазят празника в най-чистия му образ, за да се слави трудолюбието на българина вовеки!
Как ми се иска и лозарството, и винарството, и съхраняването на обичаите да не останат само носталгичен спомен...
Наздраве, с чаша руйно червено вино, при мен уви, гарнирано с обилна доза лекарства. Май зимата трябва да се залага повече на чудодейната сила на гроздовия сок, като цяр, наместо изкуствени илачи.

И кратък откъс от книжката, попаднала ми точно навреме:

" Има легенда за змея и неговото подземно царство! За големи бъчви в змейовите подземия, пълни с чуден нектар, събран от най-узрелите гроздови зърна. За мома, която отвлякъл в палата си, та чезнела от мъка по своите близки и чакала да минат години, докато скъса железните си опинци, та да отиде при баща и майка на гости!...
Времето грижливо е скътало заедно с легендата и един поетичен празник, който възхвалява трудолюбието на нашия народ - обичаят Зарезан.
И до днес на този ден в ранни зори стопанката ще омеси прясна погача от най-чистото брашно. Ще опече най-тлъстата кокошка, ще изпроводи своя стопанин към полето - където са лозята, с благословия "на добър берекет"...
Там, сред лозето, ще се извършат обичаи за обилен гроздов плод. Първите късове от храната по традиция трябва да се хвърлят на змея пазител, защото, според легендите на Западна България, той пиел само гъсто и хубаво вино, което може " в кърпа да се носи" и е събрано от всички лози, от най-зрелите, най-черните, най-сладките зърна. На други места хапка месо слагат на лозата, която най-напред ще зарязват. Тя също е дар от змея стопанин."


неделя, 10 февруари 2019 г.

Кладница със сметана

Обичам кладницата, във всичките и варианти. Жоро Бордовски ми показа тази чудна гъба. Негова е и рецептата, препоръчвам!



Кладница със сметана

Продукти:
350 г култивирана кладница
150 мл заквасена сметана
50 г топено сирене (Жоси)
150 мл прясно мляко
1 с.л. зехтин (олио)
50 г краве масло
сол на вкус
черен пипер на вкус






Приготвяне:
Гъбите се сваряват в леко посолена вода. Когато са пресни и крехки става бързо. Оцеждат се и се нарязват. В тиган се загряват мазнините и се слагат гъбите.Запържват се за кратко, след което се прибавят сметаната, млякото и топеното сирене. Бъркаме докато топеното сирене се разтопи. Посолява се на вкус.
Щипка лют пипер е уау!





вторник, 5 февруари 2019 г.

Бохчи с кайма

Рецепатата е на Диани, но не я намирам в блога и. Дианка, благодаря!

Снимката е правена много отдавна и е с лошо качество.


Продукти:
Тесто:
250 гр бяло брашно
250 гр типово брашно
2 яйца
1/2 пакетче суха мая или 25 гр прясна
1 ч.ч. вода
1 ч.л. сол
щипка мащерка, риган, черен пипер
1/2 ч.л. захар
смес от сусамово семе и картофено пюре на люспи за паниране.

Плънка:
250 гр кайма
1 яйце
2 с.л. картофено пюре на люспи
2 с.л. газирана вода
щипка  червен пипер, черен пипер, кимион, чесън на прах
сол
кашкавал на кубчета - 1/1 см.

олио за пържене


Приготвяне:
Омесва се тесто от изброените продукти и се завива докато се приготви плънката. Омесва се и каймата с останалите продукти.
Върху хартия за печене се поръсва от панировката, къса се от тестото и се разтомва на тънък около 3 мм пласт, поставя се върху панировката. Вмема се малко кайма и кубче кашкавал и се поставят върху тестото. Краищата на диска се захващат и притискат, да се образува бохча. Пържат се на маслена баня на умерена температура.






събота, 2 февруари 2019 г.

Пържените тиквички на Жоро

Рядко пържа тиквички през зимата, правя го обикновено, когато им е сезона. Напоследък и рядко пържа, заради проблемите ми със стомаха, но имаше чудесни тиквички в Кауфланд и реших да купя и изпържа.  
Тогава се сетих, че не съм представяла в блога рецепта. Ще кажете - че кой не знае как се пържат тиквички? Е, уверявам ви, че и аз си мислех, че знам, допреди десетина години, когато Жоро Бордовски, вечна му памет, ми показа неговия начин за пържене. Уж същия почти, като моя, и обичайния, но резултата е коренно различен - винаги хрупкави, не поемащи олио и съответно не така мазни тиквички, без никакво пръскане, без смяна на олиото, заради загаряне, и доста бързи. Уверете се.



Продукти:
1 кг тиквички, или колкото искате
олио, около един пръст или 1,5 см в тигана
сол
брашно за овалване







Приготвяне:
Ще ви кажа как пържех преди тиквичките, а предполагам и повечето от вас. Нарязвам ги, посолявам и сипвам олиото да загрее. Овалвам парчето тиквичка в брашно и веднага слагам в тигана, така, докато напълня съда. Резултата - олиото пръска и след два тигана е почерняло и загоряло от падналото брашно, тиквичката изваждам подгизнала с олио, а олиото сякаш изчезва и сменяш с ново, и ново, около теб е "кочина", ръцете си миеш през две минути, омазани с брашно и т.н., а през това време нещо загаря, колкото и да бързаш.

И новият начин:
Тиквичките се измиват и нарязват, аз предпочитам на две и  надълго нарязани, а не на кръгчета. Дебелината е 5-6-7 мм. Посоляват се и се разбъркват добре. Оставят се 10 минути да си пуснат течността и да поемат сол. Отцеждат се добре, но без да се подсушават. В дълбока чиния се сипва брашно и се добавя малко сол, ако не добавите става безвкусна панировката. Всяко парче се овалва в брашното и се поставя върху табла или тава. Така се овалват всички парчета, като се нареждат керемидообразно на таблата. Може и да не се застъпват, но заема доста място, ще ви трябват повече табли.
Така се оставят тиквичките също 10 минути. Измивате се, избърсвате поръсеното брашно. През това време брашното е попило в тиквичките и е образувало филм. Загрява се олиото и се намалява котлона, при мен на 4, от 6 степени. С щипка се поставят внимателно тиквичките, след 2-3 минути се обръщат и след още 2-3 се изваждат, когато са придобили златист цвят. По желание може да отцедите на хартия, но според мен не е нужно. 
Пърженето по този начин не е досадно. Най-бавно е овалването и изчакването.



Обичайно ги хапваме със сос от кисело мляко, копър и чесън, като долната стара  снимка, но този път без него, така ни се усладиха.


петък, 1 февруари 2019 г.

Маслени розички с фъстъци





Рецептата е за около 122 бисквитки, аз направих 1/2 доза.

Продукти:
125 гр краве масло
70 гр. свинска мас домашна
2 яйца
ванилия
1/2 ч.л. сода бикарбонат
1 с.л. ром
4 с.л. пудра захар
около 400 гр. брашно
около 60 сурови фъстъка или по един фъстък за всяка курабийка

За наръсване след изпичане:
1 ч.ч. пудра захар
ванилия



Приготвяне:
Маслото и свинската мас се разтопяват на котлона, свалят се  и се добавя пудрата захар. Разбърква се и се оставя сместта да се охлади леко. Прибавят се яйцата, содата се разтваря в брендито и също се прибавя към маслената смес. Разбърква се енергично. Последни се добавят ванилията и част от брашното. Когато сместа се сгъсти достатъчно, за да може да се меси с ръце, се прехвърля върху подходяща повърхност, върху която е насипано останалото брашно. Измесва се ронливо тесто. За оформянето на розетките ще ви е нужен голям звездовиден накрайник, преди години имаше едни метални, аз си го пазя от мама.  Хванете накрайника с едната ръка натъпчете го с парче от тестото. „Шприцовайте” тестото с помоща на палеца на другата ръка (избутайте тестото на вън с помоща на пръста). Тук правих по различен начин от този на Мария, шприцовам, натискайки леко върху хартията, образувайки розичка, в средата им се слага по един фъстък и се притиска лекичко към него. Нареждат се в застлана с пекарска хартия тава. Пекох всички тави на веднъж. Отне ми около 25 мин. в предварително затоплена фурна със завихряне на въздуха  на 200˚С. Още горещи се прехвърлят в подходящ съд и се наръсват с пудра захар смесена с ванилия. Когато изстинат сладките може да се покрият с капак или да се завият с домакинско фолио. 






четвъртък, 31 януари 2019 г.

Салата "Среща на пролетта и есента, през зимата"

Е, точно такава комбинация не бях опитвала, но - ето я!  Простичко, и продиктувано от изостанали в хладилника продукти.


Продукти:
1 зелена салата
5-6 червени печени чушки
хималайска сол
1 с.л. сок от лимон
2-3 с.л. зехтин

Приготвяне:
Салатката и чушките се нарязват. Приготвя се дресинг от солта, лимоновия сок и зехтина, на вкус, и се полива салатката, обърква се и се поднася. 
Аз похапнах с препечена филия. Не, не за вечеря, после  и основно, и десерт...