Несполучливата ми Рангелова питка

Не знам дали и пра вас е така, приятели, но при мен в геометрична прогресия нарастват ангажименти от всякакъв характер, а свободното време - в същия такт намалява. Годините растат, с тях и умората, а енергията намалява. Това е то. Не се оплаквам, това са фактите, които понякога не зависят от нас. Здрави и живи да сме, да преминаваме през всичко, което ни е отредено.

Днес набързо за празника реших да направя питка, както винаги. Харесах си друга рецепта, на Ваня Джорджевич, но се оказа, че нямам прясно мляко, та затова - с кисело. Обаче или маята ми е била стара, признавам - скоро не съм месила, или просто прибързах с втасването, да не кажа, че въобще не оставих да втасва. Не ми се получи добре питката след печенето, но преди това беше красива. Ще повторя рецептата, от ФБ, защото беше вкусна, но глетава и сбита, но това си е моята грешка. Споделям я и заради това, че макар да имам самочувствието на добър кулинар, и при мен има гафове и несполуки.

За двете именички у дама - мама и дъщерята, кръстена на нея! За здраве!

Необходими продукти за тава с диаметър 28 см: 

2 яйца

400 гр кисело мляко

100 мл вода

7 гр суха мая

1 с.л.сол 

1 с.л. захар 

4 с.л...олио 

800-850 гр брашно

Начин на приготвяне:

Замесих тесто в машината за хляб, всички продукти студени, само маята в топла вода. Тук тестото трябваше да втаса, чудесно беше - мекичко и нежно. Нямах времето за втасване. Оформих питката лесно и приятно се работеше с тестото. Оставих на 40 градуса във фурната за около 15 минути, после включих на 200 градуса и резултата не се получи добре,добър, очаквано. Само изхабих и продуктите, и оскъдното си време. Но, питка за празника имаше, чупнахме си по коричка, останалото ще хапнат уличните животинки около блока. Споделям рецептата, защото тестото наистина стана чудесно. Ще приготвя непременно пак, обичам печива с кисело мляко и ще кача снимка пак.

Картофена яхния със свинско месо

 Необходими продукти:

Около 1 кг картофи 

600 гр свинско месо от врат

1/2 зелена чушка 

1/2 червена чушка 

1 глава кромид лук 

2-3 супени лъжици сушени зеленчуци микс

1 с.л шарена сол лют

1 с.л. червен пипер 

Сол

Черен пипер 

дафинов лист

Пресен девесил

Пресен джоджен

Олио

Начин на приготвяне:

Нарязвам месото на дребно и го задушавам в собствен сос и олио докато се зачерви. Добавям ситно нарязани лук и чушки, бъркам да омекнат. Следват нарязаните картофи,  отново бърам 5 минути, поръсвам червен пипер и след хубаво размесване наливам вода, над картофите, но не много-да не стане рядка яхнията. Слагам останалите подправки, без свежите и оставям да къкри на слаб котлон. Когато е готова яхнията,  намачквам един черпак от картофите и ги връщам обратно,  да уплътнят без да добавям брашно. 

Накрая добавям свежите подправки и отстранявам от котлона.

Много вкусна българска домашна гозба. 

"Шкембе чорба" с яйца

Готвачката от заведението пред блока ми каза това простичко ястие. Познаваме се отдавна с Вени. Тя е героят от гасенето на пожара в кухнята ми, преди години, писала съм за нея.

Необходими продукти:

5-6 яйца, може и повече

500 мл прясно мляко

сол

1 с.л. оцет

черен пипер

брашно

масло

червен пипер

Начин на приготвяне:

В тенджерка се слага да заври подсолена вода с оцета - около литър. След завирането се чукват внимателно яйцата вътре и се оставя да се сварят, след кието се вадят с решетъчна лъжица и се оставят да се охладят. В бульона се добавя прясното мляко и се оставя да къкри. Прави се запръжка с маслото, брашното и червения пипер, която се излива в бульона. Нарязват се яйцата и де добавят. Сервира се, като всяко шкембе, с чесън и оцет, черен пипер Вкусно и бързо е. Може да се направи по-гъсто, или по-рядко, на вкус. 

Яйцата може да не се варят цели, а да се разбият и наливат във водата на конци, да се пресекат.

Гъбки в масло

Едни миниатюрни гъбки ми привлякоха вниманието в Билла.

Необходими продукти:

250 гр гъби - дребничка печурка култивирана

1 с.л. масло + 1с.л. олио 

2 скилидки чесън

сол

черен пипер 

копър

Измих гъбите ,сложих ги в загрятата мазнина и ги оставих да се задушават под капак.Разбърках ги няколко пъти. Когато придобиха златист цвят прибавих подправките и чесъна.Накрая поръсих с копър.

Просто чудесни!

Някой ми беше препоръчал и малко лимонов сок, забравих, но следващия път.

Торта Гараш

За скъпи гости, които бяха дошли "на вилата" на 9 етаж:) Вечеряхме в хола (н градината, щото най-зелено). Някои ядоха, други ще си носят във врата за вкъщи:)

Торта Гараш в цялото и величие, една от най-вкусните шоколадовите торти . Най - вксуната безглутенова торта не само в България, а по света Знае се, че Коста Гараш я прави в Русе за първи път.

Рецептата видях в една от кулинарните групи във ФБ, представена е от Преслав Пенев. Аз сложих кафява захар и я намалих - беше напълно достатъчно, даже може и още да се намали. Някои от другите продукти също намалих - шоколада и маслото. Получи се торта с диаметър 18 см, 5- 6 см висока.

Имах проблем с отлепването на платките от хартията, не знам дали не е по-удачво да се намаже с олио преди да се сложи тестото върху хартията. Действах изключително внимателно, и въпреки това се поначупи на места, полепва по хартията и остава, но се позакърпва положението.

Продукти:

7 белтъка

210 гр захар, (сложих 150 гр кафява)

175 гр сурови смлени орехи

За шоколадовия крема:

7 жълтъка

180 гр захар, (сложих 100 гр кафява)

110 мл прясно мляко

1 ч.л. ванилова паста или 1 и 1/2 до 2 ч.л. течна ванилия

230 гр черен шоколад, (сложих 200 гр черен готварски шоколад)

165 гр масло на стайна температура, сложих 100 гр

За шоколадовия ганаш:

200 мл течна сладкарска сметана

220 гр черен шоколад, (сложих 200 гр черен готварски шоколад)

Начин на приготвяне:

Яйцата се разделят на жълтъци и белтъци. Белтъците се разбиват със захарта на средна скорост на миксера като захарта се добавя по малко през една минута. Разбива се до гъст и лъскав меренг, а не на твърди връхчета и се добавят смлените орехи. След това се оформят 5 кръга върху хартия за печене с диаметър 18 см. Блатовете се пекат в предварително загрята фурна без вентилатор на 160 градуса около 10  минути докато порозовеят крайщата на блата. Оставят се да изстинат и се маха хартията за печене. Внимавайте да не ги счупите.

За крема яйцата, млякото, захарта и ванилията се смесват и се слагат на водна баня за около 5-10 минути или докато крема се сгъсти, хубаво е да се разбърква през цялото време за да не загури или да не се сготвят яйцата. Като е готов се маха от котлона, добавя се първо шоколада а след това и маслото, бърка се до гладкост

Тортата се сглобява като се слага блат, крем, блат, крем докато свършат блатовете и крема. Оставя се в хладилник за 2 часа и след това се декорира. Аз - с ганаша, смлян шамфастък и готови макарони от Лидл. Отново престоява - при мен няколко часа, божествена е!

Пещера Проходна - Очите на Бога

Пещера Проходна, известна още като Очите на Бога – едно място, което си заслужава да се види и почувства.

Оказа се чудесна дестинация в сравнителна близост до София. Посетихме я на 1 май. За първи път я посещаваме, и се оказа подходящ момент - пролет, свежест, навсякъде зеленина,

Пещерата е природна забележителност, част от Карлуковския карстов комплекс край Карлуково и Луковит. Прилича на голям естествено създаден тунел. В централната ѝ част, на тавана са "очите" – две дупки с абсолютно характерна форма. Място с мистична атмосфера, което съчетава история, геология и природна красота. От "Очите", сякаш втренчени в посетителите, прониква светлина и вътре е много светло.

Вследствие на ерозионни процеси, причинени от просмукващите се води, в тавана са се образували "Комините“), погрешно наричани „Очите на Бога“ .

Доста е хлъзгаво поради капките вода, които падат отгоре, трябва да предвидите подходящи обувки. В миналото водите на река Искър са запълвали пещерата. Сега нивото на реката е под нивото на пещерата.  Вътре има няколко масивни скални образувания, по някои от които можете да се покатерите. Много интересно място.

Древна легенда гласи, че на 21 март всяка година – датата, на която денят и нощта се изравняват, през Очите преминава слънчев лъч, който попада точно на мястото, на което е открит глинен съд. Предполага се,че той е бил елемент от свещен ритуал.

Маршрута е - от София по магистрала Хемус, след Ябланица се хваща пътя за Плевен. Отбивката за Карлуково е след центъра на село Петревене. Ние обаче продължихме и минахме през Луковит. Върнахме се през Карлуково.

Когато посетихме пещерата, имаше доста туристи. Пред входа и са завзели територия с разни сергии за какво ли не, има и две заведения за хранене, а също така и атракция с балон, който се издига и спуска на място, т.е. застопорен е. Възмутих се на търгашите. Причакваха посетителите с купи с диня, обяснявайки че са производители и за първи път тази година са насадили оранжериини плодове. Приканваха на тръгване да си купим, имало промоции. Е, купихме си - две чашки за 20 лева (цени нямаше), има няма - 400 гр диня, ние не обедняхме, но пък и те няма да забогатеят...

Замислям се - някой грижи ли се за тези нацонални обекти, за сигурността на туристите...един камък - хвърлен отгоре през дупките...

В района се намира също и Националният пещерен дом „Петър Трантеев“. Носи името на основоположника на организираното пещерно движение в България Петър Трантеев. Минахме в близост, но не го посетихме. Там, на рецепцията се слага и съответния печат от 100-те обекта (номер 33 или 30 в зависимост от това кога е издадена туристическата книжка).
Можете да разгледате и Геопарк Искър – Панега, който е в близост, но бяхме гладни, беше ни горещо и оставихме за следващ път.
В района на Карлуково и Луковит може да отидете също до водопад Скока край село Реселец, недалеч от Червен бряг. Казват, че водопадът е най-красив и мощен през пролетта.

Друга забележителност наблизо е Гложенският манастир.

И накрая препоръчвам да хапнете в Гложене, на изхода на селото в посока Тетевен, след една фабрика, на завоя - механа "Видрите" - добра кухня, на много прилични цени.

Не знам защо снимките ми се качиха отзад напред.