събота, 29 юни 2019 г.

Солен пирог




Тази рецепта е от тук , става за бързо приготвяне на вечеря или закуска. Прави се от тесто и плънка, която може да бъде различна. Доста неща промених.

Тесто:
4 яйца
10 с.л. брашно
1 ч.л бакпулвер
150 гр.закавасена сметана
100 гр извара
3 с.л. майонеза
сол
Плънка:
сирене
маслини без костилки
пържен сушен лук - от американската седмица на Лидл


Приготвяне:
Направете тестото, като разбиете с щипка сол 4 яйца. Добавете майонезата и заквасената сметана, изварата,  брашното, бакпулвера и разбийте.
Намажете форма за печене с малко олио (аз ползвах силиконова) и изсипете в нея половината от тестото, след това сложете отгоре плънката (аз поръсих сирене, маслини и лук) и залейте с оставащото тесто.
4. Печете на 200 градуса до зачервяване .Проверете с клечка за зъби дали е готово.








неделя, 23 юни 2019 г.

Салата от печено цвекло и орехи на микровълнова



Едни такива лесни и бързи работи, докато нямах печка, след пожара.
Вече имаммммм, макар още да не е монтирана, докато не оправим всичко, още малко остана, готвя още на старата, работи въпреки външния вид!

Продукти:
1 глава червено цвекло, среден размер
4 ореха
зехтин
сол
къпинов оцет
копър
камамбер




Приготвяне:
Слага се цвеклото, измито, но необелено в чиния и се поставя в микровълновата. Моето беше готово на два пъти по 2-3 минути на максимална мощност. Оставя се да изстине и се нарязва на тънки резени, които се редят в чиния. Посолява се. Орехите също се запичат в микровълновата, за същото време. Натрошават се върху салатата. Отгоре се полива със зехтин и се напръсква с пулверизатор с оцета. Поръсва се копър и се украсява с парченца камамбер, чийто  аромат се съчетава чудесно със салатката.








четвъртък, 20 юни 2019 г.

Заек по канибалски:)



Тези, които ме познават знаят, че у дома заешкото е забранено:) От както се омъжих, заешкото у дома е тема табу, а пък откакто и дъщерята порасна - съвсем. 
Аз обаче, като дете що зайци съм изяла...Мама работеше като лаборант в институт за изкуствено осеменяване, та там правеха някакви експерименти с кръв от заек. Стоях като хипнотизирана и гледах как се въртят епруветките в някаква машинка, как азота излиза, като студена пара от друга и т.н. За целите на науката значи, си отиваха невинните животинки, а у нас непрекъснато имаше заешко. Да си призная тогава никак не съм се замисляла, или пък съм по-друг начин възпитана и научена, но мъжа ми и дъщеря ми не могат и да си помислят да вкусят от месото на това мило животинче. Аз, от солидарност също не бях хапвала с години. 
Родителите ми приготвят, но задължително, когато не сме им на гости.

Обаче миналото лято, на вилата, дойде една баба (която се оказа по случайност моя бивша колежка) и донесе на децата заек, за благодарност, че нещо и помогнали. Какви ли не увещания имаше, за да не го вземат, но бабата се оказа по-упорита и им го връчи. Дъщерята, съответно го даде на мен, а на въпроса "Какво да го правя, ще ядете ли да го сготвя?", отговори "Не, естествено, каквото искаш го прави!"
Та, метнах го във фризера. До преди дни, когато го извадих, транжирах и сготвих една част на супа, а за друга си харесах тази рецепта на Пепчо! Третата прибрах и ще приготвя друг път, по мамина рецепта. Естествено ще си го ям чисто сама:), макар и на мен да е ми малко (абе доста) мъчно.



Необходимите продукти (аз намалих всичко на три):

1 заек (около 1,5 кг)

марината: 150 мл бяло вино,
100 мл соев сос,
50-60 мл зехтин/олио,
7-8 скилидки чесън

За суха панировка :
по 1 ч.л. мащерка/риган и черен пипер,
по 2 с.л. червен пипер;
брашно,
1 ч.л. сол (на вкус)

За задушаването :
200 мл бяло вино,
3-4 лъжици олио,
60 гр. масло,
около 150 г сланина, без кожата

опция - лют червен пипер, стръкче салвия

За сметановия сос:
остатъка от соса при печенето,
250 мл готварска течна сметана,
2 с.л. препечено брашно,
200 г гъби,
2 с.л. масло и
2 с.л. олио, сол.



Приготвяне:

Заекът се нарязва. С остър нож се шпиковат парчетата, с нарязаните на 2-3 части скилидки чесън (на парче месо - по 2бр)
В  плик за печене, се смесват всички съставки за маринатата и поставят парчетата заек. Плика се връзва и прибира в хладилника за една нощ.
Изваждат се и отцеждат, а маринатата се запазва.
Месото се запържва в олиото  и се изважда в тава за печене.
Всички подправки и брашното се смесват и всяко парче месо се поръсва с тях от горната страна.
Сланината се нарязва на тънки филии и всяко парче месо се завива с 2-3 такива ленти  А върху тях - по парче масло. Наливат се виното и маринатата - месото трябва да бъде наполовина в течността.
Тавата се завива плътно с фолио и поставя да се пече - първо на 200 градуса, докато заври, след което градусите се намаляват на 160 и се пече около 2ч.
Развива се фолиото - трябва да е останал сос. Отстраняват се  изпечените ленти сланина от месото В тенджера, се нарязват гъбите, посоляват се и запържват в маслото и олиото за 3-4 мин.
Прибавя се отцедения сос от печеното месо, сметаната и брашното, размитото в 200 мл бульон или вода.
Прибавя се и месото в тенджерата със соса, тя се покрива с капак и се връща във фурната, да се задуши за около 20-25 мин. на 180 градуса.



Вкусно е, но на мен ми беше доста тежко и мазничко това ястие.


понеделник, 17 юни 2019 г.

Предястие от авокадо и рулца от раци



На подобна рецепта попаднах в 1001 рецепти.





Продукти:

4 бр  авокадо
250 г рулца от раци
чесън на прах
400 гр скир - млечен продукт, подобен на извара или рикота
1 лимон
бял пипер
хималайска сол
копър
печени солени бадеми



Приготвяне:
С помощта на кухненски робот се пасират рулцата (250 г), 1/2 ч.л. от чесъна, 1/2 от скира и 1/2 от прясно изцедения сок от лимон. Прибавят се сол и бял пипер на вкус. Получената смес е гъста и гладка. Поставя се в стъклени чаши или купички и се заглажда. След това се приготвя пюрето от авокадо. За целта се пасира обеленото авокадо, 1/2 ч.л. от чесъна, 1/2 от скира и лимонов сок. Прибавят се сол и бял пипер на вкус. Пюрето се изсипва в купичките и отново се заглажда. Предястието се украсява с  копър и печени бадеми.







петък, 14 юни 2019 г.

Киш с броколи, пушена сьомга и сирена




Рецептата е на Ани Шакарян, благодарна съм и! 
И макар тя да предпочита  да я хапва през лятото, аз реших я приготвих насред зима, и не съжалявам. 

Изключително  вкусен киш. Чудесна лека вечеря, когато снега се сипе навън, в компанията на чаша домашно вино от съседа Мариан:)
Едва сега и дойде ред да я публикувам, та ме подсеща да пробвам дали ще ми се услади и лятото.








Продукти за тестото:
220 г брашно
120 г студено масло на парченца
3 с.л. студена вода
1/2 ч.л. сол

продукти за плънката:
половин глава броколи
100 гр пушена сьомга
50 гр сирене Камембер

за заливката:2 яйца
200 гр заквасена сметана
200 мл. прясно мляко
100 гр когидж сирене 
100 гр топено сирене с див лук
50 гр кашкавал
щипка прясна мащерка
хималайска сол








Приготвяне:
Сварете половин глава броколи, на розички в подсолена вода за 5 минутки, след което ги шокирайте със студена вода, за да запазят зеления си цвят.
Смесете всички продукти за масленото тесто, аз месих в робота. Приберете тестото в хладилник за 20 минути, след което го разточете и прехвърлете на дъното на съда, в който ще печете. Уплътнете и отрежете излишното. Надупчете с вилица. 
Накъсайте пушената сьомга и нарежете сиренето Камембер на парчета и ги разпределете заедно с броколите върху масленото тесто. 
Разбийте яйцата в дълбока купа. Добавете заквасената сметана, прясното мляко и бъркайте до гладкост с миксер, настържете кашкавала и добавете котиджа и топеното сирене. Овкусете със сол. Залейте киша със заливката, поръсете с мащерка и печете на 200 градуса в продължение на 40 минути до готовност.
Извадете от фурната. Оставете го да почине 10 минути и поднесете топъл.


вторник, 11 юни 2019 г.

Салата от домати и печени тиквички с подправки


Много приятна салатка



Продукти:

2 тиквички
2 домата
зехтин
оцет
сол
риган



Приготвяне:
Тиквичките се нарязват на кубчета и се объркват със сол, зехтин и сушен риган. Поставят се върху хартия за печене в тава и се пекат във фурната на 220 градуса до зачервяване.
След като изстинат се смесват с нарязани розови домати, салатата се поръсва със сол, оцет и зехтин. Разбърква се и се оставя да поеме ароматите, поднася се охладена.




неделя, 9 юни 2019 г.

Равносметка!

Благодаря! 
На всички стойностни хора в живота ми! 
И най-много на моите приятели! Не мога да повярвам, че сте толкова много и сте толкова прекрасни! 
Ценя всички вас и наистина нямам думи, с които да изразя благодарността си, каквото и да кажа - все ще е малко! Благодаря за всичко - за помощта, да подкрепата, за разбирането, за споделянето, за вниманието, за отделеното време, за прекрасните моменти заедно, за това, че ви имам! 
Ценя всеки ваш жест и той сгрява душата ми! 
Напоследък ми се струва, че не мога да понеса толкова доброта! 
Дано съумея да бъда достойна за всичко хубаво, което ме заобикаля, дано съм заслужила да имам около себе си такива хора и приятели!
Малко е, просто да благодаря на Александър, за най-неочаквания и затрогващ жест, който направи за нас и който се случва за пръв път в живота ни! Още сме без думи, Чичка, но ти...ти си рядък екземпляр:)!!!
Благодаря на всички и за обажданията, съобщенията, прекрасните изненади  и  подаръците за празника ми!
Благодаря  на родителите ми, винаги до мен, с каквото и както могат, вас просто обичам!
Благодаря на семейството ми, горда съм с вас и вас - обожавам!

Благодаря и на всички онези, с които се разминахме в живота, независимо от причините, щом е имало хубави моменти заедно - ще се опитам да помня само тях, а ако някой ме е наранил това е урок да внимавам в изборите!

Благодаря и на онези, които сеят злонамереност, може би вас ви има, като контрапункт, за да блестят още по-силно красивите души!

събота, 8 юни 2019 г.

На 51!

Благодаря ти, живот!
51 години тъчеш за мен пъстра черга. Вплиташ в нея от всичко, за да ми е шарено и цветно. Орисана съм да оценявам доброто и да се опитвам да го поставям винаги пред лошото, дар, който се опитвам да развивам и пазя.
Затова днес съм щастлива и доволна, с това, което имам! 
Имам най-ценното - живи родители - моят пример за отдаденост, любов - моето щастливо семейство, най-прекрасната дъщеря на света - моето бъдеще и смисъл на живота ми, истински приятели - моята подкрепа и споделеност,  работа - за да задоволявам потребностите си, здраве - за да се наслаждавам на всичко по-горе.
Имам самочувствието, че съм заслужила всичко това, че за да го получа - също съм давала и ще давам от себе си. Имам вярата и надеждата, че живота ми е подготвил още прекрасни , щастливи моменти, на които да се насладя, по-големи, по-малки, както и трудности, за да мога да оценявам първите. Обещавам да греба с пълни шепи, да умея да се радвам, да решавам успешно проблемите, да имам очи за всичко красиво и сърце за доброто! Честит да е денят, преди 51 години, в който съм се родила!

понеделник, 3 юни 2019 г.

Междугорие или Меджугорие и Почител

След кратка пауза, по обяснени причини:) продължавам с неотдавнашното ни пътуване.

В България почти нищо не се знае за това място и събитията, които привличат милиони поклонници от цял свят. 
Първите слухове за Междугорие се разнасят  в началото на осемдесетте години - някъде там, в тогавашна Югославия Богородица се явява на шест деца...



Легендата, която кара толкова хора да посещават това място копирам от Интернет, по подобен начин ни я разказа и нашия екскурзовод Валерия.
Всеки сам избира да вярва или не, но определено  това място носи някаква енергия, някакво спокойствие и тишина, някакво смирение внася в умовете и душите, една необяснима лекота. Беше толкова тихо, въздухът бе изпълнен с покой и странна благост. Ако не с друго, обяснявам си го с факта, че самата вяра в доброто омиротворява и носи това усещане.



"В затънтено хърватско селце пред шест деца - четири момичета и две момчета се явява жена с необикновена красота. Виждат я само те, а тези, които стоят до тях усещат нещо изключително. Децата казват, че това е Тя - Пресветата Богородица, на хърватски "Госпа" (т.е. "Госпожа"). По време на срещите им Госпа разговаря, движи се, дрехата й се полюшва с всяко нейно движение, жест... Но когато децата се опитват да я докоснат, усещат под пръстите си нещо твърдо, по-твърдо дори от стомана... Изобщо не може да се помисли да помръднат поне гънка от дрехата й. Ето това е видението - сякаш ние в сравнение с Нея сме видение, а Тя е реалността! 
Днес "визионерите", т.е. "тези, които виждат", вече не са деца, пораснали са, имат свои семейства и деца. Никой от тях не е станал свещеник, монах, монахиня. Последна се омъжила Вицка - през 2002 година - 21 година след началото на събитията. И до днес обаче всичко продължава. Пред тях продължава да се явява Божията Майка. 
Началото. 
На 24 юни 1981 година вечерта две приятелки Иванка и Мириана излизат да се поразходят извън селото, да си побъбрят на воля. Мириана е гостенка от Сараево. По пътя се отбиват да вземат и Вицка, но тя иска да си почине, защото през деня е била на изпит. Към шест и половина двете тръгват да се прибират. Мириана носи транзистор и върви отпред, след нея е Иванка. Когато стигат до дома на Вицка, Иванка поглежда надясно и застива: на хълма над селото вижда странна светлина и в центъра й - фигурата млада жена с дете на ръце.
— Мириана, Мириана! — едва прошепнала Иванка. — Виж, виж на хълма — Госпа!
Но трудно можеш да излъжеш градското момиче. Мириана продължава да върви напред: 
— Стига, де, мен ли ще разиграваш? Откъде накъде на нас ще ни се яви Божията Майка? Кои сме ние?
Иванка стояла смутена. Израснала в здраво католическо семейство, възпитана в духа на народно благочестие, тя не знаела какво да прави, докосвайки се до свещеното, свръхестественото... Втурнала се да настигне Мириана, по пътя взела и Милка, която прибирала селското стадо. Трите момичета бегом се върнали на същото място. Фигурата продължавала да стои там. Те я гледали без да се помръднат — със страх и вълнение. И в същия момент чули гласа на Вицка, която излязла все пак да види приятелките си. 
— По-бързо, Вицке, ела, ние виждаме Госпа! — възбудено извикала Мириана, сочейки хълма. Но Вицка решила, че момичетата са видели змия и си правят шега с нея. Изплашила се и побягнала. По пътя срещнала двете момчета, двамата Ивановци, които брали ябълки в чуждите градини; тя им се оплакала, че приятелките й се опитали да я изплашат... А може би наистина са видяли нещо? Тримата се върнали на същото място и веднага видели Богородица. 
По-малкият, Иван Драгичевич, се изплашил и избягал вкъщи. Останалите стояли като заковани: някои се молили, други плачели — но всеки бил сигурен, че вижда Благословената Дева Мария. Времето сякаш било спряло, докато стояли и съцерцавали младата Жена, прегърнала нежно Младенеца. Тя ласкаво ги повикала с ръка да се приближат, но изплашените деца не се решили да направят нито една крачка. Свечерявало се. Блестящият ореол потъмнял и угаснал. Неохотно, едно след друго децата се разотишли по домовете си. Там възбудено разказвали за видяното, с което разбира се само изплашили близките си. Родителите, страхувайки се от слухове и сплетни, им заповядали да не казват на никого за това, което са видели. Въпреки това слухът мълниеносно се разнесъл из селото. 
На следващия ден, пак по това време, четири от децата, подчинявайки се на вътрешния си зов, тръгват отново към мястото. Най-големият Иван не тръгва с тях, решавайки, че всичко това са детски залъгалки. Майката на Милка не пуснала никъде дъщеря си, но вместо нея тръгнала 17-годишната й сестра Мария Павлович и десетгодишният й братовчед Яков, който случайно се оказал по това време в дома им. 
Децата се срещнали на улицата и дружно отишли на същото място. Но този път с тях вървели около 80 техни съселяни, тъй като вестта за това, че Госпа ги е посетила, се разнесла навсякъде. И отново както и предната вечер пред тях се появила прекрасната млада жена, озарена с блестящо сияние, но този път била сама, без Младенеца.

Когато повикала с жест децата при себе си, по думите на очевидци, те буквално литнали по склона с нечовешка бързина. Изплашените от случилото се хора от селото видяли само ярка светлина и нищо повече (такива ярки светлини и по-нататък щели да съпровождат началото на явленията, а тези от тях, които се изкачили на върха на хълма, на мястото, което сега е отбелязано с множество кръстове, видяли своите млади съселяни да се молят вдъхновено, на колене.
Децата сякаш били в транс. И шестимата гледали в една точка, устните им се движели, сякаш разговаряли, но околните не видели и не чули нищо повече. 
По-късно, шестимата визионери, разказали какво се е случило с тях през тези петнадесет минути, докато траело видението: те сякаш се оказали извън пространството и времето и виждали само силуета на прекрасната Жена, осветен от някакава необикновено светлина. Жената ги поздравила с думите: 
— Слава на Иисуса Христа! — т.е. произнесла обичайното за много католически страни приветствие.
Иванка веднага попитала за майка си, която била умряла преди два месеца.
— Тя е щастлива. Тя е с Мен.
Визионерите попитали дали Госпа ще дойде и утре. В отговор Тя кимнала с глава утвърдително. 
На третия ден, на 26 юни, на мястото вече се събрала тълпа от три хиляди души, въпреки че целият склон е с остри камъни и обрасъл с бодливи хвойнови храсти.

Вицка, най-смелата от визионерите донесла със себе си светена вода и пръснала с нея видението, изричайки:
— Ако Ти наистина си Пресветата Дева, остани, а ако си от сатаната, махай се!
Жената отговорила с усмивка:
— Не се страхувайте! Това съм Аз! 
И подобно на Бернадета от Лурд, Вицка вдигнала ръка да прекръсти Жената, а Тя само се усмихнала и сама се прекръстила.
Иванка попитала защо е дошла и какво иска от тях.
— Дойдох, защото тук има много предани вярващи души. Искам да бъда с вас, за да ви призова към покаяние и да ви помиря с Моя Син Иисус ... Дойдох да ви кажа, че Бог съществува и ви обича!
— Коя си Ти? — попитала Мириана.
— Аз съм Благословената Дева Мария, Майката на Иисус.
И накрая те задали въпроса, който рано или късно си задава всеки човек:
— Защо избра именно нас? Нима ние сме по-добри от другите?
Богородица се усмихнала и като помълчала малко казала:
— Мои скъпи деца, Аз не винаги избирам най-добрите! 

Какво станало по-нататък? 

А по-нататък... Срещите и Посланията станали всекидневни за шестимата визионери. От 1981 до 1984 година Пресветата Дева им предала основните теми на Своите Послания. Най-важната от тях прозвучала още на 26 юни 1981 година. След явлението, Мария Павлович се спускала по склона на хълма и отново видяла Богородица. Тя се появила на фона на голям дървен кръст, била без Младенеца и плачела. Тя плачела, а сълзите й се стичали върху облака, върху който стояла. И тогава прозвучали думите, които могат да да бъдат смятани за нейното първо послание:
"Мир, мир, мир, помирете се! Само мир! Сключете мир с Бога и един с друг. За това трябва да вярвате, да се молите, да постите и да се изповядвате."
... Но светът днес, както винаги най-малко се стреми към мир. 

ДЕСЕТ ГОДИНИ ПО-КЪСНО по земите на Босна и Херцеговина започна ужасната война, разделението, насилието, насилието, смъртта... Стари и млади тогава в Меджугорие си спомнят, че "Госпа" (Света Богородица) е предсказала трагедията. 

Новината за явяването на Богородица се разпространила неимоверно бързо, на мястото започнали да се събират многохилядни тълпи, а след тях дошла и милицията. Милиционерите разпръсват молещите се, отцепват мястото с кордон, чупят поставените от хората кръстове, заграждат хълма с ограда... 
Явленията обаче продължават, всеки път на ново място.
Свещеникът францисканец от Меджугорската църква отец Йозо Зовко отначало не вярва на визионерите - не може да се каже, че духовниците възприемат всеки слух за чудо. Точно обратното, в такива случаи свещениците са най-скептично настроени, защото знаят колко често им се налага да се срещат с шарлатани, истерии или просто човешка глупост. Така е било и в Лурд, и във Фатима, и на други свети места. Всичко обаче се променя, когато самият отец Йозо се убедил, че децата наистина виждат. От този момент той ги подкрепя, поради което комунистическата власт го арестува и той остава в затвора около две години. 
Властта не се решава да арестува подрастващите, но постоянно заплашва тях и близките им, отвеждат ги на задължителна психиатрична експертиза, но лекарите са принудени да констатират, че шестимата са психически нормални. На децата налагат домашен арест, което не пречи на Вицка да се покатери върху покрива на къщата и със силен глас да огласява посланията на Госпа. 

Посланията 

"Вие сте готови да извършите грях и да се оставите в ръцете на сатаната без да мислите." (25 Май 1986) 

"Деца, мрак царува над целия свят. Хората са привлечени от много неща и забравят по-важното." 


"Мили деца, това е причината да съм сред Вас толкова дълго време: да Ви водя по пътя на Исус. Искам да Ви спася и чрез Вас да спася целия свят. Много хора живеят сега без вяра; някои не искат да чуят дори за Иисус, но те все още искат мир и удовлетворение! Деца, това е причината да искам Вашата молитва: молитвата е единственият начин за спасение на човешката раса." (30 Юли 1987)
   Отначало те са всекидневни, след 1 март 1984 година - седмични, а след 25 януари 1987 година - месечни. Получава ги Мария Павлович (където и да се намира по това време) на 25-ти всеки месец и ги предава за всички. Посланията се превеждат на множество езици и се разпространянат по всички възможни способи, включително Интернет. Първият, пряк адресат на посланията са самите визионери и католическата общност в Меджугорие, а така също, както предава Мария Павлович, и "всички хора, които искат да вървят по пътя на светостта".

Към основната шесторка ясновидци през 1982 година се присъединили още двама - Елена и Марияна Васили. Те чуват глас отвътре и възприемат външните видения, но по друг начин. Техните видения протичат като на екран. Те получават Послания, които имат за цел духовното израстване на молитвената група в Меджугорие. С тяхното посредничество Пресветата Дева дава съвети на местната църковна общност."


Междугорие се намира в Босна и Херцеговина, и по-точно в Херцеговина, област, населена с хървати католици, за разлика от Босна, населена предимно с мюсюлмани. 
Местните го наричат много звучно МеДЖугорие.
Отстои на стотина километра от Мостар, като пътя е доста опасен и не е от най-достъпните, но това не пречи всяка година да го посещават милиони  туристи поклонници, досега  над 20 милиона души. 

Пътуваме към Меджугорие:)









Доста лозови масиви има тук.









Църква с две островърхи квадратни кули.


По време на войната местността е бомбардирана непрекъснато, Но местните разказват, че се криели вътре в църквата, и нито върху нея, нито около нея е паднала бомба. 
Пилоти на сръбската армия, които трябвало да унищожат Меджугорие, също потвърждават,  че всеки път, когато се спускали над тази местност, плътни облаци им пречели да пуснат бомбите. 





След войната Междугорие вече не е село, а истинско малко курортно градче - с хотели, кафенета, ресторанти,  магазинчета със сувенири.

Според някои източници святото за католиците градче Меджугорие където през 1981 г. Богородица се явява на шестте деца, вече е изцяло обсебено от мафията. В разследване най-тиражираният италиански всекидневник „Кориере дела сера“. установява, че в католическото светилище италианската мафия контролирала, заедно с босненски мафиози цялата търговия, като се започне от продажбата на минерална вода и закуски, премине се през сувенири и фалшификати на известни модни марки дрехи и се стигне до нощувките и изхранването в хотелите и заведенията наоколо.

Така или иначе вече сме в подножието на хълма, където се смята, че се е явила Богородица. Пълно е с вярващи, повечето италианци. Изкачването до самото място е много екстремно, върви се върху остри и обли камъни и е доста стръмно. Няма друг път, по който да се стигне. Решаваме обаче да се качим до върха. Проблема е, че имаме около час и половина на разположение, а екскурзовода ни твърди, че до горе и обратно се нужни два часа. Затова ускоряваме темпото, доколкото е възможно, защото опасността да се потрошим си е съвсем реална, при това на всяка крачка. Разбираме, че до върха има няколко "станции", или етапи, като на всяка има кръст. Повечето поклонници вървят бавно, спират на всяка станция и се молят, четат псалми, и са в транс, някои от тях дори са боси. Ние препускаме като луди нагоре. След петата станция някъде, когато сме останали без дъх, потни и зачервени, разбираме че до горе са общо 14...Отчаяни сме, но това не ни отказва. Странно, сякаш нещо ни дърпа нагоре и дори след малко и умората отстъпва място на удовлетворение, че сме още и още по-нагоре.






























Разбрахме, че има филм, продукция на National Geographic, посветен на това място и на появите на Света Богородица там. От всичките два милиона души, които идват годишно с идеята да видят Дева Мария, тя се явява само на един процент. bTV също имат филм за Меджугорие, в който обясняват как хората, качвайки се горе, плачат и се пречистват, а една от репортерките получила послание за болното си дете. 

Всеки отива в Меджугорие с надежда, че извървявайки своята "Голгота" ще намери решение на проблемите си.
Почти стигнахме.


И  птичи поглед.


Ето, това е мястото, което е обявено за свято. Тук всеки си намисля най-съкровено желание с вяра и надежда за сбъдване. Пожелахме си и ние - простички, човешки неща.






И отново надолу - олекнали, пречистени и смирени. По-лесно е като усилие, но трябва да сме още по-внимателни, едно непреценено движение може да доведе до тежка травма.
Впрочем никой не споменава това да се е случвало, а имаше и възрастни хора, трудноподвижни дори. Дали наистина някаква сила не пази хората тук.







Вече сме долу, където ни чака автобуса. Постигнахме рекорд, като се изкачихме и слязохме общо за 45 минути.
Наложи се обаче да чакаме цял час една абсолютно неадекватна госпожица/госпожа, която не пропусна да закъснее при всяко едно тръгване за където и да било, но пък иначе имаше големи претенции да си изяде вечерята в точния час и т.н. На всичко отгоре се притеснихме да не се е пребила по камъните и няколко човека хукнаха обратно да я търсят. Колкото и да се опитва човек да не си разваля настроението все се намират по един двама такива във всяка група, та това за стадото и мършата си е вярно:)

И тук разбира се имахме и комичен момент,  някои се качваха боси по камъните, а мъжО слезе бос. Е, почти, защото скъса единствените обувки, с които бе тръгнал на пътуването, въпреки съвета ми да не тръгва само с един чифт. Подметката на едната почти се отлепи, а в Сараево и в хотела се прибрахме след 22 часа, когато магазините вече са затворени, на другата сутрин рано трябваше да потеглим за Босненските пирамиди. Ако не бях взела предвидливо лепило "капчица" в багажа май щеше да се наложи по джапанки да ходи, добре, че поне тях взе. Обувката се залепи успешно и се прибра даже в София.


Почители
Следващата ни спирка е Почители, имаме време само за снимки, че някои много се тревожат да не закъснеят с вечерята.

Този консервиран отомански град на 30 км на юг от Мостар е изоставен напълно след Югославската война и сега е само архитектурен резерват. Градът се споменава за пръв път в писмени източници през 1444. Отдолу изглежда голям и внушителен, но ако се опитате да се катерите по склона му, няма да можете да стигнете далеч. Някои от пътеките между къщите са затворени поради опасност от срутвания. Мястото е в списъка на ЮНЕСКО за световно архитектурно наследство. 
На самия вход има приятно заведение. 
Средновековни стени заграждат целия Почители. Жилищните сгради са амфитеатрално разположени по склоновете. 
Минарето на джамията Шишман Ибрахим Паша (16 век) и часовниковата кула се открояват  в този живописен пейзаж. 





































Красив залез ни съпътстваше по пътя за Сараево.



По пътя имаше рекламни билбордове за концерт на Здравко Чолич. Това е известен местен изпълнител, а Валерия ни разказа, че е родом от Сараево, спечелил уважението и с това, че по време на бомбандировките над Белград е имало информация че ще бъде бомбандиран един от мостовете. Тогава, Здравко Чолич, в знак на протест обявява по медиите и прави концерт на моста, който продължава 5 часа. Моста е спасен.


Очаквайте разходка до Босненските пирамиди.