събота, 4 май 2019 г.

Дървенград

Дървенград, Мечавник, Кюстендорф или както го наричат местните Дръвенград



Отдавна планираме тази екскурзия, и най-накрая се случи. Целта ни е Босна и Херцеговина, но преминаваме през цяла Сърбия. Пътьом програмата включва това приказно градче в Сърбия - Дръвенград.
Тази част на Сърбия, след Ниш, в посока Кралево и граничния пункт с Босна ми хареса. Хубави селца и градове, оживени и подредени. Пролет е и всичко е зелено, природата е чудесна.
Снимките ми са с телефона от прозореца на автобуса, в движение:)









Тази вкусна телешка чорба хапнахме в рестораН "Мерак, край границата.


Преминаваме през градовете  Ужице и Чачак.










Дръвенград е етно-село в очарователния национален парк Мокра гора на територията на Град Ужице в Западна Сърбия.







Пристигаме в Дръвенград в късния следобед, затова имаме малко време за разглеждане и разходка, чакането по границите беше ужасно много и трябваше да наваксаме, не че успяхме. На практика взехме около 600 км за  17 часа.

Дръвенград се състои от 20-30 къщи, изцяло направени от дърво в стила на старите сръбски села. Дори в първите къщи не са ползвани гвоздеи, а дюбели. В градчето има всичко, площад, улици, църква, кино, басейн, ресторант, кафе, бар и даже затвор. Градче, излязло сякаш от приказка.

Дръвенград е построен от Емир Кустурица. 
Да си призная не знаех много за него, и макар да е известен като режисьор и музикант, то това, което прави се простира отвъд киното и музиката. Не съм гледала нито един от филмите му, не съм чувала и неговата група No Smoking Orchestra, макар да обожавам рок, но ще поправя скоро този пропуск. Мъжа ми определя Кустурица като пияница, но на мен ми се струва, че макар външния му вид да е отблъскващ, той крие богата и чувствителна душа, и ще ми допадне. 

Мокра Гора е планински район, с чист въздух и много зеленина. Там, на най-слънчевия хълм близо до едноименното село е Дървения град – там Кустурица е построил свой собствен свят, опитвайки се да покаже на човечеството, че не бива да има граници, вражди и омраза, така създава този приказен град на изкуството, киното, науката и културата, събирайки не само туристи, но и деца и младежи, които да се обучават и обменят опит.

„Загубих града си (Сараево – бел. ред) по време на войната. Затова реших да изградя мое собствено село. Носи германско име – Кюстендорф (град край река – бел. ред.). Ще организирам семинари там за хора, които искат да научат как се прави кино, концерти, ателиета за изработване на керамика, за рисуване. Там ще живея и от време на време ще могат да отсядат и други хора… Мечтая за отворено място за различни културни събития срещу глобализацията“, казва Кустурица в интервю.
Кустурица е бошняк, от семейство на мюсюлмани, но години по-късно приема християнството, определяйки го като най-човеколюбивата религия.

С влизането пред нас се ширва площад, кръстен на босненския писател и нобелов лауреат „Иво Андрич“. Той е и личността, която вдъхновява Кустурица през целия му творчески път. Продължаваме към центърът на селото, с площада „Никола Тесла“. Срещу сладкарницата е Главната къща – там, където живеят Кустурица и семейството му. В самата къща има частен басейн и спа център,  също и кино, а в задния двор има и площадка за хеликоптери. 

От другата страна е ресторанта. А в края на улицата е симпатичната селска църква "Свети Сава", с много интересен дървен покрив на 4 нива. 

Разходихме се набързо по всички улички - "Брус Лии", „Федерико Фелини“, площада „Никита Михалков“. и разгледахме всички къщички, някои от тях са превърнати в хотели, се дават на всеки който може да си го позволи. Пред някои от къщите са паркирани стари автомобили, за да е още по-автентично. 
Виждаме и бара, срещу него пък е затвора. 
В Дървенград ежегодно се провежда и кинофестивалът Кюстендорф, през януари, който събира световноизвестни звезди. 
Павираните с дърво улички, с много зеленина и дървени къщички около тях, са приказни и омагьосващи.

























































Това е къщата на Кустурица.






































Довиждане Дръвенград!

В близост до него някой частни лица започват също да строят дървени къщи.



Теснолинейката до границата, не успяхме да видим влакчето.


И продължаваме към Сараево...





3 коментара:

  1. Отговори
    1. Приказно градче, символ на обединението на хората. Пожелавам ти от сърце да го видиш:).

      Изтриване
  2. Веси,
    това е градче - приказка.Бих искала и аз живот и здраве да го посетя.Толкова е красиво, изглежда великолепно.
    Поздрави и усмивки !

    ОтговорИзтриване