сряда, 29 май 2019 г.

Честит рожден ден на моето момче

Има нещо, в което не съм се съмнявала никога, и това е безусловната ти любов! От мига, в който ми я поднесе, съм я усещала винаги. Не само в хубавите моменти, но дори и в тези, в които ми се е струвало, че ми късаш нервите, с нещо моментно, или аз съм късала твоите, все пак не сме идеални.
Другото, в което също не съм се съмнявала, е моята безусловна любов. Никой и нищо не успя да те измести и от сърцето, и от очите ми.
Третото е любовта ти към и от дъщеря ни - безусловна, всепрощаваща, всеотдайна, чудовищна!
Банално е, но вие сте моят живот!
Жив и здрав бъди ми и дано късмета е винаги с нас! Ценя всеки миг с теб, дори в напрегнатото ежедневие това да не личи. Не знам какъв би бил живота ми, ако не те бях срещнала, знам ли, някои мечтаят за луксозен, но знам, че ако трябва сега да избирам, пак бих избрала теб! Благодаря на съдбата, че ни срещна! Бъди до мен още много дълги години, единствен мой!

петък, 24 май 2019 г.

За хората, които влизат в огъня, за човеците!

Ще ви шокирам с тази публикация, но колкото и да не ми се иска да натоварвам четящите, реших да я публикувам по две причини.
Не за да правя сензация, а да помоля, да предупредя всички  - да бъдат по-внимателни, дори изпълняващи ежедневните си домакински задължения, защото понякога може от "нищо  нещо да стане" и само за минути да изложите не само дома си, но и живота си на опасност.
Мислех да публикувам и снимки, но ще се въздържа, доста стряскащи са, наистина.

Втората, по-важна причина да напиша всичко това е, че не само съм благодарна, аз съм невероятно щастлива от факта, че има добри, истински хора, които не се колебаят да помогнат. 
Е, имаше и такива, които дори не дойдоха да видят как сме.

Тези, които ме познават, знаят, че съм разсеяна, такава съм от дете, характер. Една от причините може би е и тази, че почти никога не правя само по едно нещо. Напоследък и ангажиментите и стреса ми дойдоха в повече, и макар да направих кратка почивка за Великден, натрупаната умора май също си каза думата. Да си призная в рамките на 1-2 месеца на няколко пъти загарях по някоя тенджера, забравяйки я на котлона. До 20 май, дата която ще запомня, и то не с добри спомени. 
Прибрах се от работа и се захванах с домакинстване - пуснах пералня, прибрах прането, позачудих се дали да готвя,  установих, че има какво да се хапне и извадих продукти от фризера за следващата вечер. Попаднах в едното чекмедже на половин опаковка панирани кръгчета от калмари. Реших да си ги приготвя към вечерята, тъй като мъжа ми бе на работа до късно. Сварих си билка за стомаха и дори не помня как съм сложила в една метална купичка да загрява олио на плота на печката. Защо съм излязла от кухнята, също не помня, усетих се едва когато, прибирайки великденската украса, на която все не и идваше времето, чух някакво пукане и пращене. Помислих, че идва от пералнята, но отваряйки вратата на кухнята вътре беше кошмар - плътен черен дим и обхванат от пламъци абсорбатор и шкаф над него. 

Аз не се славя с особено голямо чувство за самосъхранение, но този път проработи, та чак прекалено. За секунди се вцепених и единствената ми мисъл бе да изляза по-бързо от жилището, знаейки, че имам определени проблеми с дишането. Не открих  телефона си в паниката, но грабнах чантата и след няколко минутно търсене на ключове, отключих с треперещи ръце и хукнах да звъня по съседите да се обадят на пожарната.  За съжаление по това време нямаше никой,  където звънях. Дадох си сметка, че апартамента ще изгори, което ме вцепени за втори път.Тичайки по стълбите изведнъж си намерих телефона в чантата. Тук блокирах още повече, като по никакъв начин не можах да си спомня телефона на пожарната?!?, това "112" изобщо не ми дойде до спечения мозък! Тогава ме осени единствената мисъл - да се обадя на мъжа ми. Той веднага звъннал на "112" и хукнал към къщи от другия край на София. Сновейки по етажите, една съседка ми отвори и след като чу несвързаните ми, но достатъчно красноречиви обяснения реши, че ще си се прибере обратно. Някъде там съм звъннала и на дъщерята, нямам обяснение защо съм го направила, тъй като последното, което искам е да тревожа точно нея. И тук тя ме порази с думите "Мамо, а котките?" Това беше третия ми шок, само като си представих, че ще изгорят милите ни животинки, за които признавам, съвсем не се бях сетила. Тръгнах обратно внимателно нагоре по стълбите. Тогава на помощ ми се притече мъжа на друга съседка. Дъщерята се обади и подсети, че в пералното помещение има пожарогасител. Влязохме внимателно, видях, че пътя към спалнята, където са животните не е толкова задимен и отидох да ги взема, а съседа така и не намери пожарогасителя, после се оказа, че след като години наред е бил тук, преди време мъжа ми го е свалил в мазето:(. Всичко това се разви за няколко минути. В това време от асансьора слезе дъщерята, моето смело момиче, чиято реакция беше светкавична, с две момчета и готвачката от заведението пред блока, където тя е била, когато съм се обадила. Хукнала към нас, а след нея те тримата. 
Всичко стана като на филм, тримата се втурнаха намериха кофи и започнаха да гасят като машини, разтвориха всички прозорци и дима се понамали. И тук се шокирах,  за четвърти път,  притеснена и за тях, стоях като вцепенена и само повтарях "излизайте, ще се задушите, моля ви излизайте, оставете". И така докато чух думите "Готово, загасихме го"... Тогава някой ми каза, че пожарната е дошла. Слязох, но пожарникарите решиха да се качат у нас и да се уверят, че пожара е потушен. 
Тук е мястото да кажа, че дойдоха много бързо, бяха изключително внимателни и загрижени. Дойде и лекар, въпреки уверенията ни, че сме добре.
Докато аз се обяснявах на пожарникарите, нашите герои тихо се изнизаха, така, както ненадейно дойдоха. 
Да, кухнята почти напълно изгоря, или поне голяма част от нея, но пък можеше нещата да са и по-зле, както казват малкия дявол беше.
Свърши! Около 15-20 минутен ужас! Остана стреса, с който да се справим и ремонта, който е належащ. Няма да е лесно, но ще се справим.
Сърдечна благодарност към тези няколко приятели, включително и един от шефовете ми, които щом разбраха, предложиха искрено да помогнат с каквото могат.
Благодарна съм и на Бог и съдбата, че спаси мен и хората, които помогнаха и всичко се размина само с материални щети!
Дано аз взема своята поука, дано тази случка бъде и пример за всички четящи за това какво да не правят, да бъдат по-внимателни с огъня, и за това, че в нужда се познават истинските хора! 
Тук е мястото да кажа, че сред тази меко казано неприятна ситуация има нещо прекрасно, и аз искам именно то да бъде чуто и видяно, и ще се вкопча само в това - хората, които влизат в огъня, за да помогнат, без да се длъжни, с опасност за собствения си живот и здравето си (доста дим вдишаха).
И още нещо, колцина от нас биха постъпили по този начин?
Аз се запитах и не можах да си отговоря...не защото ми липсва доброта..., не,  но е нужна и смелост.

За човеците, на които е малко да кажа - Благодаря!
Благодаря ви, мили, добри, скромни, смели  хора, благодаря, че ни помогнахте, но най-вече благодаря за това, че ви има - Вени, Иване, Краси, Начко и Мариана! Нека доброто ви се връща многократно! Вие сте нашите герои! 


И още нещо - на всички роднини и приятели, които сега разбират искам да кажа, че сме добре. Родителите ми още не знаят за случилото се, нямат интернет и моля тези, които ги познават да не им съобщават, аз ще намеря най-безболезнения начин да го научат, най-добре след като следите са заличени.






вторник, 14 май 2019 г.

Мостар


На втория ден от пътуването ни тръгваме от Сараево за Мостар.
По пътя ни заваля проливен дъжд, но за кратко, после гледката от автобуса беше страхотна - пищни зелени поляни и гори, величествени Динарски планини със заснежени върхове, потънали в мъгла и долу, кротнала се изумрудената река Неретва.





























За наш късмет, малко преди да пристигнем се появи щедро слънце, за да се види още по добре красотата на природата и на града.


Мостар

Мостар е град в Босна и Херцеговина, най-големият в област Херцеговина. Намира на около 700 км от София.
Определят Мостар, като един от най-красивите градове на Балканите. Съчетава в себе си богата история, красива природа и уникална архитектура. Разположен е на двата бряга на река Неретва. 
Мостар е град, който е бил под влиянието и на Османската и на Австро-Унгарската империя и това личи ясно от разнообразните архитектурни стилове, запазени  до днес.
Мостар е сред най-разрушените градове по време на войните в началото на 90-те. Въпреки сериозните поражения върху града, Мостар е възстановен през следващите 20 години.



Неретва


До тук снимките са от автобуса и в движение, в действителност е много красива природата.


Франевачката църква







Стари град


Мостът Мостар (от босненски Стари Мост) се намира над река Неретва в старата част на град Мостар и е един от символите на града. 
Именно от този мост, построен през XVI век от ученик на най – великия османски архитект – Синан,  произлиза името на града Мостар.
Мостът е в Османски стил. Висок е висок около 24 метра, в зависимост от нивото на реката, дължината му е 30 м., а широчината 4 м. и е изключителен в архитектурно отношение с голямата си височина, само с една арка.
След построяването му търговията в града нараства значително и така град Мостар се превръща в един от най – важните градове в областта Херцеговина. 
Мостар съществува цели 427 години и свързва мюслюманската част на града с християнската.
По време на гражданската война в Босна и Херцеговина през 1992 г. босненските сърби бомбардират моста и той е напълно разрушен. 
Днес Стари мост е възстановен изцяло. През 2004 г. е открит от принц Чарлз, като на откриването има представители на 60 държави. От 2005 г., заедно със старата част на града, Стари мост е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. 

Мостът е направен от хлъзгави камъни, та жените, които се разхождат по него да внимават в краката си, а не в мъжете с които се разминават.
Наистина е много хлъзгаво и трябват стабилни обувки и подметки.



Каква красота е Неретва, смята се, че изумрудения цвят на водите се дължи на някакъв вид водорасло, обитаващо реката. 

Друг феномен, на който се дивят учените и все още не могат да си обяснят е, как водата запазва една и съща температура от 7 градуса и през зимата, и през лятото.




И вече сме на прочутия Стари мост














Според легендите, младоженците, преди да се оженят, скачали от моста, за да докажат смелостта си на булката.

От Стари мост днес постоянно се хвърлят гмуркачи. Прието е да им се оставят пари, след шоуто. Ние не улучихме самия скок, но ето ви един местен гмуркач:) - няма много спортен вид, но това е положението.



Точно в средата се вижда Карагьоз бей джамия



Квадратната кула от едната страна на моста, от другата страна е кръглата кула.


Много красиви занаятчийски произведения.



От всеки ракурс е прекрасен моста.












И от близо Карагьоз бей джамия











И на мостарско кафе...с нещо сладичко - баклава и колач, типично за Босна




Красиви са босненки, и раздвоени между религиознато и светското (самото съчетание на кърпата и слънчевите очила) това момиче имаше изумрудените очи на Неретва и кожа, нежна и бяла, като кадифе. 


Прекрасни каменни настилки.



И тези грейнали съдове.





Отново моста над Неретва.











Излизаме от стария град и навлизаме в жилищната зона.
Ясно личат и тук, в Мостар следите от куршумите, по сградите.









150-годишно yчилище - гимназия, изключително красива сграда, подобна на кметството в Сараево.












От Стари град  си купихме освен магнити и сувенири (много типични са тези, направени от гилзи), още и пчелен мед, много интересен, с мента, ябълка и смокиня, както и много красиви шалове.

Тръгваме си от Мостар, следващата ни среща е с Междугорие.