неделя, 28 април 2019 г.

Христос Воскресе! Агнешко печено с настъпени картофи

Христос Воскресе!

Много вкусно:)


Продукти:

1 агнешко бутче, но може и от друга част на агнето да е
сол
червен пипер
черен пипер
масло
2-3 връзки пресен лук
2-3 стръка пресен джоджен
1 бира или вода


1-2 кг пресни картофи, но може и стари
сол
пипер
вегета
розмарин




Приготвяне:
Нищо различно, приготвям го по класическия начин, така ми е най-вкусно.
Осолявам и опиперявам бутчето, слагам го в тава или кален гювеч, около него нарязания на едро лук и джоджен, наливам водата или бирата, завивам с фолио, или с капак и поставям във фурната. Пека първоначално на силна фурна, до завиране и после намалявам на около 150, така поне два часа, да стане на "мозък". Отварям капака/фолиото и ако е нужно доливам течност, запичам до апетитна коричка.



Рецептата за тези картофи знам, като рецептата ва Дж.Оливър, но нямам идея от къде съм я взела. Сварявам цели картофите за 10 минути.След това ги подреждам на един ред в тава, застлана с хартия за печене.Поръсвам със сол, пипер, розмарин, вегета, зехтин, малко масло. Може да се сложат и необелени скилидки чесън, аз не съм слагала.
Пека в загрята фурна на 180 градуса за 30 минути.След това ги изваждам и уреда за намачкване на пюре ги натискам, колкото да се пропукат.Връщам обратно във фурната за още 30 минути.


четвъртък, 25 април 2019 г.

Велики четвъртък е!

Традициите повеляват яйцата да се боядисват или на Велики четвъртък, или и в събота преди Великден. Първото яйце задължително трябва да е червено. То е символ на кръвта на Христос, на живота и на плодородието. Според обичая, майката в четвъртък сутрин, преди изгрев, слънце, трябва да боядиса три червени яйца, които да бъдат огрени от първите слънчеви лъчи.  С първото яйце се намазват бузките на децата, за здраве и късмет. После се поставя пред иконата. Второто се носи в черквата на Великден.  Задължително  този, който боядисва яйцата, преди това да е сложил поне късче хляб в устата си, за да не го "удари" яйцето и да се разболее.  Бабите ни са използвали даровете на природата за да боядисват яйцата. 

Аз сега показвам миналогодишните си яйца. Новите ще покажа след празниците. За първи път тази година боядисвах яйцата в четвъртък, преди изгрев слънце. Тези, които ме познават знаят, че аз ставам по това време само ако ще пътуваме на море или в чужбина, нищо друго не е в състояние да ме накара да стана толкова рано. Е, днес си наложих и успях. Даже имах време да се насладя на птичките през прозореца, в парка до нас, прелестно утро е! Нека са такива всичките ни сутрини, дни и месеци от годината! Здраве да е и нека Бог ни закриля!




































неделя, 21 април 2019 г.

Шоколадова торта с ягоди за Цветница

Моето момче носи името на първата пролетна билка - росен. 
В календара името му фигурира на поне три дати - на първия ден на пролетта, на Цветница и на Великден, въпреки че сякаш на днешния ден е най-логично да има имен ден. 
Деня мина в разни ангажименти, но поне  тортичка още снощи успях да приготвя!
Пожелавам му да е жив и здрав, и благодаря на Бог, че е моята половинка!

Рецептата за блата е почти тази на Инка, за мини тортичките. Крема си е моя измислица.


Шоколадова торта с ягоди




Продукти за блата:
400 грама брашно
170 грама захар
2 яйца
100 милилитра прясно мляко
220 милилитра горещо кафе
60 грама какао на прах
10 грама сода бикарбонат
100 милилитра слънчогледово олио

Продукти за крема:
300 мл течна сладкарска сметана
300 гр течен шоколад
1/2 пакет крем Оле на Йоткер без варене

1/2  кутия карамелена сгушенка - карамелизирано кондензирано мляко
2-3  банана

За заливане:
100 мл течна сладкарска сметана
100 гр черен шоколад 70 %

За украса:
150 гр ягоди
бели криспи топчета




Приготвяне: 
Продуктите за блата се разбиват с миксера, като последно се добавят горещата вода и брашното, като се редуват. Пече се на 200 градуса в загрята фурна, в тава, върху фолио за печене, или в тортена форма, с диаметър 25 см.

За крема се разбиват сметаната и шоколада, като накрая се сгъстява с крем Оле на Йоткер.

Поставя се първия блат и се намазва със сгушенката, редят се банани, нарязани на кръгчета и върху тях почти половината крем. Следва втория блат и останалия крем, като се измазва и отстрани. 

Сметаната за заливката се поставя да загрее и малко преди да заври се дръпва от котлона и се добавя начупения шоколад. След 2-3 минути се разбърква добре с метална лъжица до блясък и се излива в средата на тортата, може с лъжицата и кръгообразни движения да се разпредели добре. Украсява се с ягодите и шоколадови криспи топчета. 

Оставя се в хладилника да стегне и да попият блатовете, при мен за една нощ.










четвъртък, 18 април 2019 г.

Злободневна бездушевност

Някои може да бъркат добрината ми с глупост, мълчанието ми с приемане на тяхното отношение, възпитанието и самообладанието ми с примирение, подчинение и безхарактерност! Нека, това си е за тяхна сметка! 
Аз, докато притежавам всички тези качества и нося слънце в душата си - ще ги превъзхождам винаги (и независимо от позицията)! 
Много лоши хора срещнах в живота си, знам, ще срещна и още, и още, но единственото, което не искам никога да се случи, и се моля да не се случи е ... да стана като тях!

сряда, 17 април 2019 г.

Солена торта Ява

Честит рожден ден, Стефи!
Няма да спра да ти пожелавам - дълъг живот, крепко здраве!
До тук с нещата, които не зависят от теб, или поне не в пълна степен! Няма да спра да ти пожелавам и щастие, него обаче ти желая да опитваш,  да се учиш, и да  постигаш всеки ден, така неуморно, както ти умееш да се трудиш и да успяваш. Няма да спра да ти казвам, че нашия най-голям подарък към теб е твоето момиче -  разбирай я, подкрепяй я, цени я и просто я обичай, така, както и тя теб, защото след живота и здравето наистина най-ценното нещо, особено в днешно време това са човека до теб, семейството, децата! Желая го от все сърце! Всичко друго  е преходно, постижимо и знам, че ти го можеш!

Едни от най-хубавите торти, които съм приготвяла са били за теб, е, този път се изложих:) Идеята беше за сладка торта и доста интересна, но по ред причини не стигна до осъществяване. Затова набързо тази, като от кръжок по готварство за 3 клас:) 
Тортата е солена, за да не прекаляваш със сладкото:), но нека е сладък живота ти, с шоколадов мотор!

Солена торта Ява



Продукти:
блат:

500 гр спанак
4 белтъка
3 яйца
5 с.л. прясно мляко
150 гр брашно
1стрък пресен чесън
1/2 пак. бакпулвер
1/2 ч.л. сол

 крем:400 гр  кашкавалена извара
250 гр рикота
400 гр заквасена сметана
сол на вкус
чесън на прах на вкус
бял пипер
1 пак. желатин

3 сварени жълтъка
2 сварени яйца
чери домати
краставица







 Приготвяне:
Спанака, изчистен и измит се задушава в микровълновата, до омекване, за около 2-3 минути, аз задушавах на няколко части.
Охладен се поставя в купа, заедно с яйцата, чесъна и млякото и се разбива с пасатор. Добавя се брашното, заедно с бакпулвера и солта и отново се разбива за кратко. Отделно се разбиват белтъците с щипка сол и се добавят постепенно към горната смес, като се обърква внимателно с шпатула. Пече се на два пъти в правоъгълна тавичка с размер 20/30 см, застлана с хартия за печене, на 200 градуса до готовност, до суха клечка. Оставя се да се охлади.

За крема се смесват всички продукти, без желатина. Той се разтваря според указанията в 30 мл. студена вода и се стопява на водна баня, след охлаждане се добавя при млечния крем и се разбърква добре.

Реди се блат, крем, настъргани 3 жълтъка, блат и отгоре крем. Украсява се с чери доматите и краставицата.



Накрая се оказа, че не се изписва така марката, та поправях:)










Блата и крема са видоизменени, като е ползвана любимата ми  рецепта на Вики.


събота, 13 април 2019 г.

Шведски питки

Поредната прелестна рецепта,  която съм видяла при Инчето - велика е! Опитайте тези питки, много, ама много са вкусни, пухкави и нежни!




Продукти:

1 ч.ч топла вода
60 гр разтопено краве масло
6 с.л. олио
3 с.л. меласа (заместих с мед - 1с.л. с връх)
1/2 чаена лъжичка сол
2 ч.ч. пресято бяло брашно
3 с.л. с връх брашно от лимец
7 гр суха мая


Месих в машината за хляб на програма за месене и втасване. Може да замесите и ръчно да оставите да втаса на топло.
Втасалото тесто разделете на 8 равни части. От всяка част оформете  топче, което  оваляйте леко в брашно. Сложете ги на разстояние една от друга в тава, покрита с хартия за печене. Оставете да втасат до като удвоят обема си. Поръсете ги леко с брашно и печете в предварително загрята фурна на 200 градуса за около 15 минути. Извадете питките, покрийте ги с тънка кърпа и ги оставете да починат, за да им омекне коричката
Благодарности отново за сполучливата рецепта.

сряда, 10 април 2019 г.

Един ден в Скопие


След Сърбия (Пирот и Ниш), Черна гора (Рафаилович, Будва, Котор, Цетине) и Хърватска (Дубровник), дойде ред да посетим четвъртата от 6-те отделили се от бивша Югославия републики - Македония. Дестинацията е Скопие. Първото ми впечатление за Македония е, като за малка провинциална област. 
Няма да се спирам на политически и исторически факти, относно тази нова държава.
Тръгнахме сутринта в 7 от храм-паметник „Св. Александър Невски“, организирано. Групата, включваше повече жени на възраст около 30-40, няколко по-млади, и няколко по-възрастни, както и две-три двойки и 2-3 деца. Младите жени бяха две групи, изключително шумни, невъзпитани и арогантни. Доста интересни екземпляри бяха: една дебеланка с физиономия на прасенце, бяла, розова и с руса плитка, с огромни черни нелепи мигли, една яка "бикоборка", с брутален циничен език, и двете изпадаха в екстаз при вида на всеки митничар по пътя, наричайки го "коте", по едно време реших, че това е и целта на пътуването им - лов за мъже, жената от Перник, която каканижеше в скороговорка без да спира...,може да е имало и други таланти, но на мен и тези ми бяха достатъчни. Искаше ми се да поспя малко, но не спряха и за миг. Забележката, отправена им от един по-възрастен мъж сякаш още повече ги нахъса...Какво да се прави - това са рисковете на организираното пътуване, трябва да се абстрахираш. По-важното е, че всички бяха точни, поради което успяхме да тръгваме винаги навреме, това си беше невиждано чудо за организирана екскурзия. Екскурзоводката и шофьора бяха приятни, доволни сме.
Влизането на македонска територия аз бих определила като излизане от Европа - разбити пътища, схлупени къщурки, някак тъжно и пусто.
След преминаването на границата пътя е тесен и планински с едва няколко окаяни селца. Крива Паланка е първият град по пътя до Скопие. Води се град, но от селски тип, дълъг и тесен, от двете страни на Крива река. 
Забавихме се на границата и доста дълга почивка направихме. След около 6 часа път, което е много за 200 км, благополучно пристигнахме в „люлката на всички цивилизации“ – Скопие - столицата на Македония. Калето, или крепостта над града, беше нашия сборен пункт. От там тръгнахме към новите туристически атракции в центъра.
Скопие. Въпреки че някои мои познати го определят като красив град, за мен Скопие е един грандиозен строителен кич, който се простира на двата бряга на река Вардар. 
От двете страни на реката се издигат множество внушителни сгради, доста от тях все още бяха в строеж. Из града се движат червени двуетажни автобуси, които напомнят на Лондонските, но доколкото разбрахме са китайски. В коритото на реката има няколко галери-ресторанти.
Първото нещо, което ми хвана погледа, бяха лъвовете от двете страни на скопския лъвов мост.
На скопската главна улица цари някакъв хаос, от всякъде изникват ни в клин, ни в ръкав паметници, статуи, стари сгради, нови, всичко това без никакво планово застрояване, а хаотично и някак снобско, поне за мен. В края на улицата се намира пострадалата от силното земетресение през 1963 година стара железопътна гара. Часовникът на фасадата е застинал в часа на бедствието. В Скопие преобладава ниското строителство, вероятно поради високата сеизмична активност в града.
Централният площад Македония е буквално засипан с паметници на наши исторически личности – цар Самуил,  Кирил и Методий, Даме Груев, има и паметник на Юстиниан Велики и още много други. Най-внушителният от всички е паметника на Александър Македонски, който след протести от страна на гърците, македонците определиха, като паметник на елински конник.
Въпреки новото строителство градът прилича на всеки друг от времето на соца, въпреки отчаяните усилия да му се придаде модерен облик. Доста мръсно ми се видя навсякъде.
Видяхме и триумфалната арка, която ми стоеше доста нелепо и помпозно посред нищото.
Любопитно ми беше съжителството между население с различни вероизповедания, но не усетих някакво напрежение между християни и мюсюлмани.
На връщане минахме наляво от пешеходната улица и се озовахме на скопския пазар, пълен с колоритни продавачи и стоки. Хареса ми, пълен с истински, пресни стоки, всичко от производетел. Плодовете и зеленчуците бяха много примамливи. Купихме си от известния им кочански ориз, а от една бонбонджийница хубави и евтини шоколади и какао, пробвах - не са лоши.
Преминахме през Камен мост над Вардар - мостът свързва стария и новия град и е символ на Скопие.
Старата чаршия е изпълнена с антикварни магазини и кафенета. Мястото е приятно. Нямаше как да не опитаме там от плескавиците и скопските кебапчета и тафче на графче - боб, в кален съд, запечен, и да изпием по едно скопско пиво . Усладиха ни се - така бяхме изгладнели и трябваше да имаме сили за пътя към София. Цялата почерпка и на двама ни струваше едва 650 денара. 
Македонците се опитват да си създадат история, но няма как да имат такава от преди 1919 г. Скопие е още доста далеч от това да се превърне в модерен едвопейски град, според мен.
Валутата на Македония е денар. 100 македонски денара са 3,20 лв. Добре е да обмените парите си в чейндж бюро предварително, ако решите да се разходите. Очевидно е "преимущество" на лева над денара, почти всичко  излиза по-евтино, отколкото в България.
Езикова бариера тук няма:)
И малко снимки:)















Една чудесна градинка на покрива на тази сграда.























В дъното е застиналия часовник на старата железопътна гара.



Пазара





Къщата-музей на Майка Тереза се намира в центъра на Скопие и е открита през 2009 г. по повод 100 години от рождението и.


А от тук си купихме страхотна баница с месо и бюрек с месо:)


Търговския център - нищо интересно.


Бялата сграда с колонадата е археологическия музей, сама по себе си сградата е интересна.








Скопска чаршия – запазена от времето на Османската империя. Тук можете да обядвате и да разгледате много малки магазини и работилници.




Калето 

Наблизо улични музиканти свиреха много приятно.


Гигантския метален християнски кръст, на хълма Водно, край Скопие, висок 67 метра и построен във връзка с 2000-та година от раждането на Христос, според замисъла се вижда от всички кътчета на Македония.




Не ми се отдават селфитата:), но пък баба казваше "магаре застанало, магаре излезнало", е, тук са две:)