Фурми с шоколад

Този десерт може да си хапвате на воля, защото е здравословен, лесно се приготвя и е много вкусен.

Необходими продукти:

фурми

фъстъчено масло 

черен готварски шоколад

кокосови стърготини

Начин на приготвяне:

Моите фурми са натурални, без добавена захар. Разполовявам по средата до половината и вадя костилката. С малка лъжичка вътре поставям фъстъчено масло. Моето е леко солено и е чудесно, защото така балансира сладостта, но без да се натрапва. Оставям пълнените фурми настрана на табличка и стопявам на водна баня (или в микровълнова) шоколада. Потапям внимателно всяка фурма в шоколада, правя го с две клечки за зъби и поставям върху хартия за печене докато стегнат. После внимателно изрязвам "поличката", която се е разтекла около фурмата.

 По идея на Галка!

Гъбена каша

След всички меса и тежки мезета от два дни ми се хапва нещо по-леко и не мога да измисля какво. Но днес в Билла, едни мини печурки направо ме подканяха да ги купя. И за вечеря се превърнаха във вкусна каша, и то за нула време.

Необходими продукти:

250 гр много дребни печурки (естествено може да нарежете големи)

1 лава лук

щипка чесън на прах

1 с.л. масло с връх

3-4 с.л. олио

2-3 с.л. брашно

бял пипер

сол

кубче зеленчуков бульон

вода

1/2 ч.ч. прясно мляко

мащерка

пресен магданоз

Начин на приготвяне:

В тенджера стопявам маслото в олиото, като се сгорещи добавям цели дребните гъбки, да се позапържат, прибавям и лука, да стане стъклен, към кремав, следва брашното, пипера и чесъна на прах. Хубаво бъркам да се зачерви добре брашното и  бързо добавям около 2 литра студена вода (сложете по-малко и ако е нужно разредете), бъркам непрекъснато, докато заври. Тогава добавям бульона, мащерката и ако е необходимо сол. Когато поври постепенно наливам от прясното мляко, внимавейте да не се разреди пракалено. Поднасям поръсено с нарязан на ситно магданоз (моята порция)

Супа с рагу

Много обичам супи, въобще у дома май всички ги обичаме и почти винаги има. Аз лично харесвам и без месо, и с месо, и с риба, другите не са точно така. Гледам и да ги разнообразявам, но въпреки това най-често правя пилешка, супа топчета, леща, защото знам, че тях всички хапват. Винаги, когато правя супа с месо, предпочитам то да е с кост, най-вкусна ми е пилешката супа от гръбчета, фенери, крилца. Свинско по-рядко купувам с кокал, гледам да е без. Но във времената, в които имаше кой да ни снабдява с домашно месо си варях от кокалите чудна супичка. 

Затова, когато видях тази супа с рагу при  Светлето, ила по скоро идея за супа с рагу, веднага си я набелязах. Абе въобще, Светлето ме дразни всеки ден, ама не и казвайте:))

Та супата е много богата и питателна, с чуден бульон, получен при варенето на рагуто. 

Послушах и съвета на авторката за мариновани люти чушлета, като си подкиселих супата с тяхната марината, получи се леко пикантна, абе фантастична.

Та, така...за първи път си купувам рагу, но няма да е за последен! Специално отидох до любимата ми месарничка, на "Христо Ботев" и за 3 лева (не вярвах, че нещо може да струва толкова) си купих два килограма рагу. Сварих го и се отдели месо за три супи, не се шегувам.

Е, купих и ребра с кост (за боба, пак по нейна идея), обезкостени ребърца - чудни, селски суров суджук, който купувам често и е върха, (телешка опашка нямаше), че се и прибрах с метрото.

Ето и супата:)
Необходими продукти:
свинско рагу 2 кг ( но месото разделих на 3 части)
1 глава лук
1 морков
парче целина, колкото кибрит
парче пащърнак - 2-3 см от корена
парче цвекло жълто (това имах в излишък)
1 зелена чушка
1 суха червена чушка
1 голям картоф
нарязани на ситно стъбла магданоз
половин домат
чубрица
шепичка ситно фиде
кисело мляко и прясно мляко
олио

сол
черен пипер

домашна универсална мляна подправка

Много зависи колко месо има по рагуто, моето беше доста, затова го радзделих на три и две от тях прибрах във фризара, с две шишенца бульон.

Сварявате рагуто с моркова, лук ицелината, малко сол и черен пипер.
Варите докато месото започне се отделя напълно от кокалите.

Обезкостявате внимателно и прецеждате бульона, като лука, моркова и целината ги намачквате с вилица много добре.
В малко олио задушавате нарязани на ситно чушките, пъщърнака, картофите и стъблата магданоз.

Добавяте намачканите сварени вече морков, лук и целина и универсалната подправка.
Добавяте ситно стрита чубрица, не добавям други подправки, така предпочитам, и натрошената суха чушка, която придава страхотен вкус и аромат.
Заливате с бульона и след сваряване на зеленчуците, фидето, което аз предпочитам да е малко и ситничко и домат нарязан на ситно.
Всичкото това го оставяте на слаб котлон още няколко минути. Застройвате супата само със смес от кисело и прясно мляко.

Това е богата супа, мазничка е затова си иска нещо кисело. Светлето, както казах препоръчва марината от люти чушки, послушах и ми хареса повече от варианта оцет и чесън, който също пробвахме. 

Гуакамоле

Обичам тази разядка, но рядко се сещам да правя. Сега обаче се оказа, че имам авокадо в повече и в чудене какво да го правя се сетих за гуакамолето.

В нета има много рецепти, аз моето приготвих така:

2 броя зряло меко авокадо

1/2 малка глава лук, за препоръчване е червен, аз нямах наличен

1/2 люта чушка, моята беше силно люто, но според вкуса

1 среден домат, само месестата част

5-6 стръка ситно нарязан магданоз

зехтин

1/2 к.л. чесън на прах

сол

Начин на приготвяне:

Авокадото се отрязва през средата по дължина, премахва се костилката и двете черупки се издълбават лесно с лъжица. Намачкват се с вилица и веднага се поливат със сока на 1/2 лимон, за да не потъмнее. Добавят се нарязаните на ситно лук, люта чушка и месеста част на домата(без семките и течността) и магданоза. Поръсва се със сол и чесън на прах(може и пресована скилидка) и се полива със струйка зехтин. Разбърква се и охлажда преди поднасяне. Чудесна свежест.

"Дом" на Камелия Кучер

За първи път чета авторката, но определено няма да е за последен.
"Дом" те кара да се чувстваш наистина у дома си, чудесна книга.
Елегантно написана, топла, човешка история,без превземки, без претенции, просто и честно. 

Книга за ценните неща от живота - семейството, приятелството, вярата, любовта, смирението и прошката.

Книга, която те прегръща в сгряваща прегръдка и те кара да намираш себе си, да чуваш мислите си и да виждаш страховете си на всяка страница.
Толкова много мъдрост има в "Дом", която не може да се прочете в готовите формули на психологическите книги.
Много талант и богата емоционална интелигентност - това е Камелия Кучер, безспорно.


"Адът много често е на земята, в нашите души. Там, където не можем да си простим."

сички реакции:

Супа от телешко месо с листа от цвекло

Уникално вкусна се получи, уверявам ви. Тази вечер, след разходка до село трябваше да приготвя вечеря и нещо за носене за обяд в понеделник. Още докато берях ситните листа на цвеклото, засадено за да имам за сарми, но преборено от плевели с почти човешки бой, за три седмици, имах идея да ги ползвам в супа, и в солен кекс. Кекса направих, за него съм пускала рецепта в блога, страхотен е също. Но пък и имах размразено телешко с кокал, което също би било добре за супа. И за да не правя две супи, комбинирах двата продукта в едно.

Необходими продукти:
1 кг телешко с кокал (бут, плешка)
1 морков
1 кубче телешки бульон
почистена от семената месеста част от дръжката на десетина изтърбушени, червени чушки
около 300 гр листа от цвекло с дръжките - червено и обикновено
пресен девесил, или замразен (няма нищо общо със сушения)

1 топка фиде

олио

сол

Начин на приготвяне:

Първо си сварих добре телешкото в тенджера под налягане, обезкостих го и нарязах на ситно.

В тенджера задуших в олио ситно нарязаните морков, лук, чушки и дръжките на цвеклото, прекрасен аромат дават. Долях бульона от варенето, кубчето, както и месото. Изчаках десетина минути да омекнат зеленчуците и сложих топка фино фиде, натрошена. Когато и то се свари добавих нарязаните листа от цвекло, просто за минута, много са крехки, и девесила и отстраних от огъня. Много ароматна и вкусна супа. Бързахме за вечеря и реших да хапнем така, а останалата да застроя, но ни хареса и си я оставих незастроена.

Август

Сега от август си крада лъчи

и ги складирам в зимната си стая.

Ще се загръщам с топлите звезди,

в декември, с августовско одеяло.

По устните ми дълго ще остане

мъха на сочна праскова узряла.

Мрето също спомен ще остави,

по миглите-солените кристали.

Небето, с ято щъркели отлитащи, 

в очакване, а не сбогуване със лятото,

със тюркоазено небе в зениците, 

и водорасли, сплетени в къдриците.

Със натежали пити слънчогледови,

и песен на щурчета под астмата,

в светулковите нощи по полето и

и джобове, с мечти, натъпкани богато.

Обичам да усещам как отстъпваш,

лежерен, жежък, светъл и усмихнат.

За да очаквам пак да се завърнеш 

и в твойта жарка ласка да притихна.

Весела Манчева

Защитено с авторско право

Пилешко филе с булгур и лозови листа

Фантастично се получи това ястие, напълно моя измислица.

След престой в хладилника пресните ми лозови листа бяха позавехнали, позагнили тук там, реших - ще ги изрежа и нарежа. Мислех да правя нещо като мързеливи сърми - всичко разбъркано. Да, ама каймата във фризера, ориз бял нямам, само кафяв (не го обичат). Имам сварени пилешки гърди, уж за фрикасе или каша. Имам едър булгур. Еми, това измислих, комбинирайки ги...

Необходими продукти:
лозови листа, нарязани ситно

1 глава лук

1 настърган морков
1 ч.ч. булгур, от Турция си купувам, чуден е
сварено и накъсано пилешко филе 1 пеперуда
джоджен

черен пипер

1 ч.л. пушен пипер
сол

олио
универсална подправка

2 ч.ч. бульон от сварено пиле

Начен на приготвяне:

В тавичка във фурната задуших лукаи моркова в повече олио, добавих лозовите листа, да си сменят цвета, булгура и след 5 минути налях бульона и добавих пилето и подправките. Запекох във фурната до готовност. Ако водата се окаже недостатъчна преди булгура да е сварен, добавете малко, като следите ада остане сочен, но не воднист. Много ароматно и вкусно ястие се получи.

Кебап с телешко-агнешка кайма и тиквички

 

Купих жълти тиквички, и веднага ми хрумна идеята за игра с цветовете, реден кебап ще да е. В Била видях кайма смес телешко и агнешко, която ми се вмъкна чудесно в идеята. Мъжа ми не  одобри, имайки предвид конкретно тиквичките, но в крайна сметка си изяде сам цялото ястие (не наведнъж, де), като го определи като божествено вкусно. За мен пък се оказа точно обратното - вкуса на каймата никак не ми допадна, за жалост го усещах и в зеленчуците, рядко ми се случва нещо толкова да не ми допадне. Така че, ако решите си пригответе ястието с обикновена кайма.

Необходими продукти:

500 гр кайма по избор, при мен беше телешко-агнешка

2 тиквички, жълти

2-3 домата

подправки по избор, аз ползвах някакъв готов ориенталски микс

олио

сол

Начин на приготвяне:

Овкусих каймата с подправката. Нарязах зеленчуците на шайби, посолих и разбърках.

В кръгла, намазнена с олио тавичка започнах да редувам оформени кюфтенца, с шайби тиквичка и домат, до изчерпването им, за средата ми свърши каймата. Поръсих с подправката и запекох до готовност.

Крем супа от тиквички

Необходими продукти:
3-4 тиквички
1 глава лук
1 морков
олио и масло
 с.л. брашно
1/2 л прясно мляко
сол на вкус

копър - нямах пресен и не сложих

В тенджера загрях 3 с.л. олио и запържих лука и моркова, готвих, докато омекнаха. 

Добавих нарязаните на средно големи парченца тиквички и посолих. Разбърках и готвих около 3-4 минути, след което добавих литър и половина вряща вода.Варих, докато тиквичките омекнаха напълно.

В касерола загрях 1 с.л. олио и 1 с.л. масло и добавих брашното, разбърквах, докато доби златист цвят, след което налях от студеното мляко, до гъст сос.

Зеленчуците пасирах с пасатор и добавих бешамела, разбърках и върнах на котлона за още 5 минути.

Сервирах крем супата топла, с крутони.

Крутоните приготвих в МВ с малко олио и масло, нарязан на малки кубчета хляб и поръсих с шарена сол.

Рецептата видях в блога на прекрасната Бени. Това е най-вкусната крем супа от тиквички, която съм приготвяла.

 

Супа а,ла Буябес

За първи път опитах тази супа при една поръчка за обяд  от Френдс, с  колегите в общинската районна администрация, където работех. Жорето, Цвети, Деси и Лариса, ако четат - да се чувстват поздравени:) Толкова много ми хареса, че винаги си поръчвах, когато я имаха в менюто. От тогава (поне 3 години) се каня да я приготвя у дома, но изисква разнородни продукти, които не винаги се намират вкъщи. Обаче днес една съседка спомена рибена супа и се сетих, че имам почти всичко необходимо. Освен това рецептите за буябес са в нета толкова, колкото източниците, и най-вече зависят от вида морски продукт, та не знам коя е оригиналната френска рецепта всъщност. Затова си я приготвих по мой начин, който изобщо не е правилния, но пък, уверявам ви - вкуса стана чудесен!

Извинения за грозната сесия, която направих на супата.

Необходими продукти:

2 супени лъжици олио
1 средно голяма глава лук, нарязана на ситно

1 морков, настърган
3 скилидки чесън, нарязани на ситно
1 среден домат, нарязани на ситно
1 резен хрян, нарязан на ситно
3 картофа, обелени и нарязани
1-2 щипки шафран
рибен бульон - аз имах замразен
200 г миди, при мен замразени
400-500 г сьомга, при мен сварена и замразена
200 гр шпроти, пресни, сурови, обезкостени
сол на вкус
щипка анасон
сушен девисил

Добре би било да се сложат и скариди, но аз нямах



Начин на приготвяне на супата:

В голяма тенджера се нагрява олио на умерен към силен котлон. Добавя се лукът и се сотира 4-5 минути като се разбърква често. Добавя се чесънът и се разбърква няколко секунди докато отдели аромата си, след това се добавят морковите и доматите. Изсипват се и картофите, бульона, мидите, и рибата, двата вида, и подправките.

Вари се на умерен котлон до готовност на картофите,те стават най-бавно.

Сервира се гореща, но в работата ядох и студена, по неволя и беше добра.

Запеканка с тиквички и батат

Една измишльотина от останали продукти:)

Необходими продукти:

2 големи тиквички
1 баатат
3 яйца
1 сметана 200 мл
200 гр сирене
песто с босилек
копър
сол

 Начин на приготвяне:

Настъргах тиквичката и батата, или по-скоро накълцах в робота, добавих всичко останало, разбърках и изпекох в намазнена тава до готовност. Чудесна гарнитура, или дори така - постно ястие, с една салата за вечеря, се получи!

Китен юли 2023

Снимките са отзад напред, не знам защо така ми се прехвърлиха и честно казано нямам нерви да ги обръщам, а и време, така че, хронологично са заснети в обратен ред:) 

Една симпатичн медузка, в средата, вляво:), в последната утрин преди тръгване...До скоро Мое море!

Просто за секунди изпуснахме да заснемем заника на хоризонта...Но и така е красиво...

Любимото ни бистро "Слънце", цените са си съвсем прилични, особено на фона на по-високите в служебния стол/барче в София.

Ремонта на кея, новата част.

Всичко започна така:)