Обичам този празник, за мен децата са най-важното нещо на света!
За мен детето ми е моят свят, макар и пораснало!
Трепетно чакам някой ден, в който ще стана най-щастливата баба!
Но днес публикацията ми е особена, непразнична, тъжна...може би породена и от меланхоличното време навън, но не само...
Много съм учудена, изумена и притеснена от един факт, едно битуване напоследък сред младите хора, което с учудване установявам, че е масово, дори ще призная прочитам и в поведението на дъщеря си.
Децанта днес се считат за бреме, те са нещо нежелано, или най-малкото отлагано, нещо с не такова голямо значение...
Потресена съм, разтревожена съм! Не съм чак толкова стара, не съм и през поколение, че толкова да се е променил този свят и хората. Аз не знам досега някое друго поколение, векове назад да е омаловажавало така масово темата „Дете“.
За мен, а и според мен за всички нормални хора, независимо от религия, от пол, от раса, от социално положение и т.н. , най-важното нещо са децата, най-желания подарък от съдбата между двама души, най-скъпоценния дар за човечеството – неговото бъдеще...!!!
Какъв е смисъла на човешкия живот, и на живота въобще, дори животинския, ако не възпроизвеждането? Че света утре би свършил, ако тази тенденция продължава... Хора, от по на 25 до към 45 годишни, чакат, не се решават...Защо?!?
Кое е по-важното нещо, което имате да свършите?!?
Как така децата са бреме, та те са най-голямото щастие!!! Няма нищо по-скъпо, по-мило, по-невинно и по-прекрасно от тях, при това твоите си деца!!!
Най-щастливото време от моя живот е било именно времето, в което съм била с дъщеря си, от раждането и до втори клас, когато вече тръгнах на работа. Нищичко не съм загубила през този период, нито контактите с хора и приятели, нито самообразоването и поддържането на професионално ниво, нито съм „изпуснала“ нещо от самия живот, напротив – живота ми се осмисли, изпълни, ощастливи...Да даваш любов, да даваш всичко, без да се пестиш, да го учиш – да ходи, да говори, да бъде Човек...това е най-трудното, най-важното, но и най-истинското съществуване!!!
Егоизъм ли е това, младите да разполагат с времето и средствата си, дори позната е споделяла, че не иска да дели времето си и всичко друго с едно дете???Но може да пилее и двете безцелно и безсмислено...
Нямам представа ние, като общество ли сме виновни за това така да мислят младите хора, какво и как се обърка, но съм сигурна, че това не е нормално!
Надявам се поне, тези, които вече имат деца, които са се решили или „излъгали“ да не смятат така, ще бъде много, много жалко, едно дете да расте с усещането, че е тежест, хомот...
Опитвала съм се да говоря с такива жени и момичета, но те не разбират, не приемат аргументите ми, нямат майчинския инстинкт...много ме натъжава това...
Аз пак изпаднах в логорея, затова ще свършвам, май казах каквото мислех, макар и наверно не много убедително, а така ми се иска поне един човек да убедя в очевидното –
Децата са всичко!
Любовта към и от тях е най-чистото и безкористно чувство на света!
Децата са нашият живот утре, нашето продължение. Има ли нещо, по-прелестно от очички, жадни да видят всичко, от мънички ръчички, протегнати да опознаят света, от сърчице, доверчиво и невинно...
Децата, мили хора са единствения смисъл, повярвайте го сега, казано от хора, които са изпитали това щастие, не чакайте, времето лети и дано не стане така, че един ден, когато сте го осъзнали да е вече късно...
Казвайки всичко това, нямам предвид само деца, родени по естествен начин, имам предвид родителство въобще, независимо как ще бъдат заченати, родени или осиновени вашите деца.
Но моля Ви, не правете избора да не бъдете родители!!!
Обичайте децата си, бъдете и вие обичани от своите родители!
Нека обичаме и онези, "ничии" деца, и те заслужават да получат обич!
Така света би станал по-добър, защото любовта ражда любов!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ ДЕЦА!
Честит празник Малки и Големи деца!
Загубите ли детското в себе си, губите...себе си!
Снимката е от нета!
