Обичам този празник, за мен децата са най-важното нещо на света!
За мен детето ми е моят свят, макар и пораснало!
Трепетно чакам някой ден, в който ще стана най-щастливата баба!
Но днес публикацията ми е особена, непразнична, тъжна...може би породена и от меланхоличното време навън, но не само...
Много съм учудена, изумена и притеснена от един факт, едно битуване напоследък сред младите хора, което с учудване установявам, че е масово, дори ще призная прочитам и в поведението на дъщеря си.
Децанта днес се считат за бреме, те са нещо нежелано, или най-малкото отлагано, нещо с не такова голямо значение...
Потресена съм, разтревожена съм! Не съм чак толкова стара, не съм и през поколение, че толкова да се е променил този свят и хората. Аз не знам досега някое друго поколение, векове назад да е омаловажавало така масово темата „Дете“.
За мен, а и според мен за всички нормални хора, независимо от религия, от пол, от раса, от социално положение и т.н. , най-важното нещо са децата, най-желания подарък от съдбата между двама души, най-скъпоценния дар за човечеството – неговото бъдеще...!!!
Какъв е смисъла на човешкия живот, и на живота въобще, дори животинския, ако не възпроизвеждането? Че света утре би свършил, ако тази тенденция продължава... Хора, от по на 25 до към 45 годишни, чакат, не се решават...Защо?!?
Кое е по-важното нещо, което имате да свършите?!?
Как така децата са бреме, та те са най-голямото щастие!!! Няма нищо по-скъпо, по-мило, по-невинно и по-прекрасно от тях, при това твоите си деца!!!
Най-щастливото време от моя живот е било именно времето, в което съм била с дъщеря си, от раждането и до втори клас, когато вече тръгнах на работа. Нищичко не съм загубила през този период, нито контактите с хора и приятели, нито самообразоването и поддържането на професионално ниво, нито съм „изпуснала“ нещо от самия живот, напротив – живота ми се осмисли, изпълни, ощастливи...Да даваш любов, да даваш всичко, без да се пестиш, да го учиш – да ходи, да говори, да бъде Човек...това е най-трудното, най-важното, но и най-истинското съществуване!!!
Егоизъм ли е това, младите да разполагат с времето и средствата си, дори позната е споделяла, че не иска да дели времето си и всичко друго с едно дете???Но може да пилее и двете безцелно и безсмислено...
Нямам представа ние, като общество ли сме виновни за това така да мислят младите хора, какво и как се обърка, но съм сигурна, че това не е нормално!
Надявам се поне, тези, които вече имат деца, които са се решили или „излъгали“ да не смятат така, ще бъде много, много жалко, едно дете да расте с усещането, че е тежест, хомот...
Опитвала съм се да говоря с такива жени и момичета, но те не разбират, не приемат аргументите ми, нямат майчинския инстинкт...много ме натъжава това...
Аз пак изпаднах в логорея, затова ще свършвам, май казах каквото мислех, макар и наверно не много убедително, а така ми се иска поне един човек да убедя в очевидното –
Децата са всичко!
Любовта към и от тях е най-чистото и безкористно чувство на света!
Децата са нашият живот утре, нашето продължение. Има ли нещо, по-прелестно от очички, жадни да видят всичко, от мънички ръчички, протегнати да опознаят света, от сърчице, доверчиво и невинно...
Децата, мили хора са единствения смисъл, повярвайте го сега, казано от хора, които са изпитали това щастие, не чакайте, времето лети и дано не стане така, че един ден, когато сте го осъзнали да е вече късно...
Казвайки всичко това, нямам предвид само деца, родени по естествен начин, имам предвид родителство въобще, независимо как ще бъдат заченати, родени или осиновени вашите деца.
Но моля Ви, не правете избора да не бъдете родители!!!
Обичайте децата си, бъдете и вие обичани от своите родители!
Нека обичаме и онези, "ничии" деца, и те заслужават да получат обич!
Така света би станал по-добър, защото любовта ражда любов!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ ДЕЦА!
Честит празник Малки и Големи деца!
Загубите ли детското в себе си, губите...себе си!
Снимката е от нета!
Веси,
ОтговорИзтриваненапълно подкрепям излятите от сърцето ти мисли.Така е, напълно права си.Бог е дал брака между мъжа и жената и възпроизводството.Дал е също така истинското християнско семейство.Не е случаен факт,че Св.Богородица е зачената с обет / обещание към Бога / и пост от нейните родители.Защото по онова време като бездетни тези хора са били унижавани във всяко едно отношение.А днес е времето на царството на злите сили, които внушават на хората ,че благата на този свят са по - важни от истинското и непреходното.Много млади хора търсят кариера, пари, а пренебрегват истинските, ценните неща.А жената трябва да си стои в къщи, да не работи.Нейната работа е да възпитава децата си.Така ми казваше моят дядо навремето.Сага е така в някои държави.И децата не се приучават към лоши навици от малки, не тръгват по лош път на наркотици, алкохол и т.н.А днес родителите нямат време за децата си.Децата са смисълът на семейното огнище и Бог ги е дал като подарък за радост, а не за бреме.
Напълно подкрепям твоите мисли, аз разсъждавам също както теб.Бъди благословена !
Поздрави !
Настрахнах от думите ти, и как добре си ме разбрала, и описала и откм религията, с която си по-запозната. Но тя, религията следва самия живот...аз също не съм от еванципираните жени, и съм стояла вкъщи да гледам дъщеря си до 8-9 годишна. Най-важната работа на жената е именно възпитанието, да научи децата си как да бъдат хора. Не знам защо, но твоите пожелания и благословия усещам особено силно...и благодаря от сърце
ИзтриванеВеси,
Изтриванеможе би си разбрала погрешно.Жената преди 09.09.1944 г. не е работила както сега.Но хората са работили много домашна работа в къщи.Имали са животни и то по много, имали са земя.И това е било напълно достатъчно за една жена.В хода на работата по градините и при животните да възпитава и поколение.А днес много родители нямат време за децата си, защото по цял ден работят.Просто не се виждат.Между другото и учителите навремето са ходили по домовете - помагали са на деца, които не могат да се справят с учението.Така ,че и работата на учителите е била в повече с цел да няма деца / възрастни / в бъдеще, които да не могат да се справят с предизвикателствата, които ще им предложи живота.Между другото такова нещо като " частни уроци " е нямало.А сега е масово.Това говори,че учителя не си е свършил работата когато е трябвало да предаде урока в училище.Колкото повече деца не са разбрали и усвоили материала толкова е по - зле.Трябва да се въведе Вероучение, за да са запознати децата с духовното, ценностите в живота.
Поздрави, мир, благодат и здраве в твоя дом !
Да, разбрах те добре, говорим за едно и също нещо!
ИзтриванеПрочитайки думите ти, Веси, се припознах донякъде в тях и аз - все пак съм в тази възрастова група на 28, скоро и на 29 дори. Родителството е отговорност. Завършвайки университет, много трудно човек си намира работа, когато е без стаж или работи без заплащане или за някаква малка сума, за 150 лв на стаж на месец работих аз, твърде недостатъчно според мен да си платиш сметките, а какво остава да платиш наем, кредит, да отглеждаш и дете... И междувременно да живееш на примерно 300 км от твоя роден град, където живеят твоите родители, които биха ти помагали в отглеждането при други условия... От друга страна има доста млади хора, които просто не са срещнали все още и Човека. И така преминават младите хубави години в търсене на работата, която да ти даде малко стабилност, на Човека, който също да ти е опора и с кого да искаш да изградиш семейство. Като цяло семейството изобщо като ценност е много променено, за жалост. Срещала съм млади хора, на които не се възхищавам, че имат деца на 25, защото се чудиш изобщо какъв е този родител - ставала съм свидетел в магазини и на улицата на много грозни гледки - да обиждаш детето си, че е тъпо, глупаво и т.н. да проявяват агресия към собственото си дете, което после ще попие твоето поведение и ще приеме това за нормално....
ОтговорИзтриванеМалко дълъг коментар се получи, но все пак една малко по-различна гледна точка на ситуацията през моите очи.
Хубава вечер! :)
Да, Светле...моята дъщеря ще навърши наесен 29...Разбирам, или поне се опитвам...но ми се иска да е инак, нормалното според мен е на тези години вече да има желание за дете...А това с незрелите родители...не ми говори, готова съм да им отмъкна детето и да не го видят повече, така ненавиждам тези "родители", които обиждат, бият или са безразлични...Едно е сигурно - такива хора наистина е по-добре да не създават деца. но е масово нежеланието на младите, този факт не ми харесва...никак! Ама кой ли ме пита мен! Пожелавам ти да намериш всички причини, Светле, които ти липсват, за да създадеш прекрасно семейство! Пожелавам го на всички млади хора - да намерят смисъла!
Изтриване