Злото не съществува

Днес е Игнажден!

Поверието гласи, че е важно кой ще влезе на този ден в дома ти, по това се гадае каква ще е годината ти.

Обичам да "чета между редовете", обичам да анализирам и затова ще перефразирам, ще направя свой прочит днес на това поверие.

Иска ми се именно днес, и не случайно при това, да не допусна в душата ми, в живота ми, да влезе злото!

Как ли - просто така - ще заключа вратите!!!

Защото аз имам вяра, любов и топлина в сърцето си!

Имам ги, и ги получавам, защото самата аз ги нося и дарявам!

Добре дошли днес, на Игнажден, в душата, в живота ми и в дома ми, на Любовта, Доброто, Светлината и Вярата!

Отключете и вие домовете си за тях и ги поканете да влязат!

Честит празник!

И пак така - случайно или не - само преди дни прочетох в същото това специализирано издание поредната притча, която много ме впечатли.

Прочетете я и вие, в моменти, в които ви се струва, че в света е пълно с идиоти ( извинете, че съм груба) и когато не ви се вярва, че е възможно да съществува толкова много зло! 

Не, злото не съществува! 

А онези, които за затворили сърцата си за светлината и за доброто, вредят най-вече на себе си, те живеят в мрак и не познават щастието! Навреждайки на околните, не съзнават, че вредят най-вече на себе си!

Злото не съществува, сър!

Професор в университета задал на студентите си въпрос:

- Всичко, което съществува, е създадено от Бог, нали?

Един студент смело му отговорил:

- Да, създадено е от Бога.

- И Бог е създал всичко? – попитал професорът.

- Да, сър, – отвърнал студентът. Професорът попитал:

- Ако Бог е създал всичко, то Бог е създал и злото, щом то съществува. И съгласно принципа, според който действията ни определят нас самите, Бог се явява зло.

След като чул отговора, студентът притихнал. Професорът бил много доволен от себе си. Той още веднъж „блеснал“ пред студентите, доказвайки, че вярата в Бог е мит.

Друг студент вдигнал ръка и казал:

- Професоре, мога ли да ви задам въпрос?

- Разбира се, – отвърнал професорът. Студентът станал и попитал:

- Професоре, студът съществува ли?

- Що за въпрос е това? Разбира се, че съществува. Никога ли не ти е било студено?

- В действителност, сър, студът не съществува. В съответствие с физичните закони това, което считаме за студ, в действителност е отсъствие на топлина.

Един човек или един предмет могат да се разглеждат според това, дали притежава енергия или не, дали я излъчват или не. А абсолютната нула (-273°С) се явява пълното отсъствие на топлина. При тази температура материята става инертна и неспособна да реагира. Следователно студът не съществува. Ние сме създали тази дума, за да опишем това, което усещаме при отсъствието на топлина.

Студентът продължил:

- Професоре, тъмнината съществува ли?

Професорът отвърнал:

- Разбира се, че съществува.

Студентът казал:

- Отново не сте прави, сър. И тъмнината не съществува. В действителност тъмнината е отсъствие на светлина. Ние можем да изследваме светлината, но не и тъмнината. Използвайки призмата на Нютон, можем да разделим бялата светлина на множество цветове и да изследваме различните дължини на вълните на всеки цвят. Но вие не можете да измерите тъмнината.

Простият светлинен лъч се разпространява в света на тъмнината и я осветява. Как определяте доколко тъмно е дадено пространство? Измервате съдържащата се в него светлина, нали така? Следователно тъмнината е само понятие, което хората използват, за да опишат явлението, при което липсва светлина.

След това младият студент отново попитал професора:

- Сър, злото съществува ли?

Вече неуверен в себе си, професорът отвърнал:

- Разбира се, както вече казах. Ние го виждаме всеки ден. Жестокостта в отношенията между хората, престъпленията, насилието по света – всичко това не е нищо друго, освен проява на злото.

На това студентът отговорил:

- Злото не съществува, сър, или, в крайна сметка, не съществува само по себе си. Злото е просто отсъствието на Бога. Подобно на студа и тъмнината, тази дума е създадена от човека, за да опише отсъствието на Бога.

Бог не е създавал зло. Злото – това са липсата на вяра и липсата на любов, които - от своя страна – съществуват както светлината и топлината. Злото – това е резултат на отсъствието на Божествената любов в човешкото сърце. То е като студа, който настъпва, когато няма топлина, или като тъмнината, която настъпва, когато няма светлина.

Професорът седнал.

Името на младия студент било Алберт Айнщайн.