Пещера Проходна - Очите на Бога

Пещера Проходна, известна още като Очите на Бога – едно място, което си заслужава да се види и почувства.

Оказа се чудесна дестинация в сравнителна близост до София. Посетихме я на 1 май. За първи път я посещаваме, и се оказа подходящ момент - пролет, свежест, навсякъде зеленина,

Пещерата е природна забележителност, част от Карлуковския карстов комплекс край Карлуково и Луковит. Прилича на голям естествено създаден тунел. В централната ѝ част, на тавана са "очите" – две дупки с абсолютно характерна форма. Място с мистична атмосфера, което съчетава история, геология и природна красота. От "Очите", сякаш втренчени в посетителите, прониква светлина и вътре е много светло.

Вследствие на ерозионни процеси, причинени от просмукващите се води, в тавана са се образували "Комините“), погрешно наричани „Очите на Бога“ .

Доста е хлъзгаво поради капките вода, които падат отгоре, трябва да предвидите подходящи обувки. В миналото водите на река Искър са запълвали пещерата. Сега нивото на реката е под нивото на пещерата.  Вътре има няколко масивни скални образувания, по някои от които можете да се покатерите. Много интересно място.

Древна легенда гласи, че на 21 март всяка година – датата, на която денят и нощта се изравняват, през Очите преминава слънчев лъч, който попада точно на мястото, на което е открит глинен съд. Предполага се,че той е бил елемент от свещен ритуал.

Маршрута е - от София по магистрала Хемус, след Ябланица се хваща пътя за Плевен. Отбивката за Карлуково е след центъра на село Петревене. Ние обаче продължихме и минахме през Луковит. Върнахме се през Карлуково.

Когато посетихме пещерата, имаше доста туристи. Пред входа и са завзели територия с разни сергии за какво ли не, има и две заведения за хранене, а също така и атракция с балон, който се издига и спуска на място, т.е. застопорен е. Възмутих се на търгашите. Причакваха посетителите с купи с диня, обяснявайки че са производители и за първи път тази година са насадили оранжериини плодове. Приканваха на тръгване да си купим, имало промоции. Е, купихме си - две чашки за 20 лева (цени нямаше), има няма - 400 гр диня, ние не обедняхме, но пък и те няма да забогатеят...

Замислям се - някой грижи ли се за тези нацонални обекти, за сигурността на туристите...един камък - хвърлен отгоре през дупките...

В района се намира също и Националният пещерен дом „Петър Трантеев“. Носи името на основоположника на организираното пещерно движение в България Петър Трантеев. Минахме в близост, но не го посетихме. Там, на рецепцията се слага и съответния печат от 100-те обекта (номер 33 или 30 в зависимост от това кога е издадена туристическата книжка).
Можете да разгледате и Геопарк Искър – Панега, който е в близост, но бяхме гладни, беше ни горещо и оставихме за следващ път.
В района на Карлуково и Луковит може да отидете също до водопад Скока край село Реселец, недалеч от Червен бряг. Казват, че водопадът е най-красив и мощен през пролетта.

Друга забележителност наблизо е Гложенският манастир.

И накрая препоръчвам да хапнете в Гложене, на изхода на селото в посока Тетевен, след една фабрика, на завоя - механа "Видрите" - добра кухня, на много прилични цени.

Не знам защо снимките ми се качиха отзад напред.