Сбогом, батко!

Бях шаферка на сватбата ти, батко...Пазя снимките.

Беше голяма чест за мен. От четиримата, все по-големи братовчеди, само ти ме избра. После се радвах на децата ти, годините минаваха и те пораснаха.
Пораснах и аз, и имах свое дете.

И някъде тогава живота ни раздели. Ако има едно нещо, което харесвах от "онова време", то е близостта между близките роднини...Все повече това не е така.

Края на тази епоха дойде и с безработица, но ти намери ниша, и печелеше добре...Но кризата минаваше през различни етапи, ти рискува, в името на семейството...и сбърка...Обърка живота си, и този на хората около теб. Не знам съдба ли е... Знам само, че никой никога не е застрахован от грешки!
Сгреши не само ти, сгрешиха и всички, които не ти простиха, и не те разбраха, тогава, когато можеха да са до теб.
Лихварите...! Проклети да бъдат! Тези, които съсипаха хиляди човешки съдби...за пари, за много, много пари...Така и не разбрах, успя ли да се измъкнеш от лапите им, защото ти предпочете, скривайки се от тях, да се скриеш от всички...
Но не успя да си простиш и да продължиш живота си нормално.
И аз усещам вина за това, че като всички, улисани в своите грижи, така и не намерих време, не те потърсих, не те намерих, поне да ти кажа, че аз никога и за нищо не те упрекнах, че те разбирах.
Преди няколко години във ФБ намерих децата ти, Мая, общуваме с ... лайкове..
Прости ми, батко!
Прости и на тези, които те упрекнаха и не те подкрепиха, не с пари, а със съпричастност, парите така или иначе отидоха в лапите на онези, на които никога нищо не им стига.
Ти имаше нужда от подкрепа и разбиране...и не я получи. Остана сам.

Обадиха се, за да ми кажат, че теб вече те няма.

Дано...дано си на по-добро място, и нека бог прости на теб за всичко, и прости на всички, за теб!

Дано там, някъде ти е по-леко, батко Стояне!
Светлина по пътя ти!