Тя е Любовта!

 

Думите винаги са слаби да опишат чувствата ни. Но ги има, дадени са ни, именно за да се учим посредством тях да се изразяваме и да комуникираме. Когато намерим точните – отсреща ни чуват, и обратното – многословието понякога отегчава и отблъсква. Аз обичам да ги редя, в мерена реч, или  проза. Казват, добре ми се получавало. Без да се лаская, понякога и аз си ги харесвам. По ми е лесно на белия лист, отколкото очи в очи, да и в това сме различни хората.

Възпитана съм в семейни ценности, макар да знам, че семейството, в по-широк смисъл не си избираш ти. Понякога се случва, най-близки хора да са коренно различни, дотолкова, че да не могат да комуникират  помежду си. Вярвам обаче, че връзката между родителите и децата е свещена! За мен истинският родител, освен щастието, особено в днешно време, носи и товара на непрестанната тревога по своето дете.  Независимо детето дали е на 1, 2, 5, 25 или 50 години. Знам го, защото съм не само дете на такива грижовни родители, но и майка (и същия модел баща в лицето на половинката), която бди денем и нощем и преносно, но и съвсем буквално, за своето дете.  Обич и любов ми се струват слаби думи да опишат усещането  да си родител! Чувството е най-силната комбинация от всичко, способно да побере сърцето ти. И, да си добър родител е наистина най-трудното нещо на този свят. И прави са възрастните хора, колкото по-големи са децата ни, толкова е по-трудно да им бъдеш „правилния родител“.  Без да стоиш настрана от радостта им, но и без да се натрапваш прекалено, без да се тревожиш за всичко, но и без да стоиш безучастен към проблемите. Без да даваш ненужни съвети, без да предлагаш непоискана помощ, но все пак да помогнеш, да посочиш правилния път. И тук всяко дете ще каже „правилен за кого?“. Аз все пак си мисля, че правилен е този път, вървейки по който детето ти е живо, здраво и щастливо! Като всеотдаен родител, за какъвто се смятам, няма нищо друго по-важно от това, нищо! Един родител е готов на всичко за детето си, в това нямам съмнение...

Наистина не вярвам, колко бързо отлетя това време...и малкото вързопче, което мъркаше, положено на гърдите ми от акушерката, е вече млада жена. Все по-красива, от първия миг, в който зърнах очите и. Тя е Любовта!

За началото ... на едно ново десетилетие в здраве, късмет и любов! Честити 31!