Една от най-красивите и уютни книги, които са ми попадали. Книга, която ухае на българщина!Книга богата - на стари български думи, на изразни средства, на обичаи, легенди и предания. Стила на авторката много ми допадна - изключително богат, жив и образен език, през цялото време се пренасяш в един мистичен свят, толкова близък и далечен, толкова български, с аромат на планински билки, на прясно изпечена глина, на току що издоено мляко и квасен хляб. Свят, в който душите са чисти, любовта е истинска и честта е начин на живот.
Глина влиза в сърцето ти и прави света по-красив и магичен, като омая.
Четох я на морето...и не исках да свършва...
Свърши..., но остана чаянието, че докато има такива автори, да ни напомнят кои сме - ще ни има!
Благодаря, Виктория Бешлийска! Ако може само да пренапишеш края...все пак съм непоправим оптимист и вярвам, че доброто винаги побеждава...!
Няма коментари:
Публикуване на коментар