"Велики четвъртък е – ден за смирение и въдворяване на мир в душите ни. Много духовни учители казват, че изворът на щастието е в самия човек. Защото ако нашето щастие и покой зависят от външни обстоятелства, от заобикалящите ни, с всичките им мъки, болки и проблеми, естествено няма как да постигнем пълен вътрешен покой. Защото светът навън ври и кипи. Светът вътре в нас е такъв, какъвто ние сами го изградим. Колкото и да звучи просто, вероятно това е сред най-сложните уроци, които човек научава през земното си въплъщение.
сряда, 28 април 2021 г.
Велики четвъртък е!
"Велики четвъртък е – ден за смирение и въдворяване на мир в душите ни. Много духовни учители казват, че изворът на щастието е в самия човек. Защото ако нашето щастие и покой зависят от външни обстоятелства, от заобикалящите ни, с всичките им мъки, болки и проблеми, естествено няма как да постигнем пълен вътрешен покой. Защото светът навън ври и кипи. Светът вътре в нас е такъв, какъвто ние сами го изградим. Колкото и да звучи просто, вероятно това е сред най-сложните уроци, които човек научава през земното си въплъщение.
неделя, 25 април 2021 г.
Шоколадова мюсли торта с три съставки за Цветница!
Не, не съм се объркала - 10 минути и само три съставки. Резултата е изумително вкусен, опитайте!
400 мл кокосово мляко - 1 консерва
200 гр черен шоколад
сряда, 21 април 2021 г.
Гъбена супа
Гъбена супа
от готварската книга на Илияна Димова
НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ
1 купичка нарязани гъби
1-2 стръка праз
1 тиквичка
1 глава кромид лук
малко олио
1 суп. лъж. краве масло
черен пипер
куркума и сол на вкус
щипка червен пипер
1 суп. лъж. брашно
1 суп. лъж.ориз
2-3 суп. лъж. кисело мляко или 1 суп.лъж. заквасена сметана
нарязан пресен магданоз
Нарязаните гъби задушаваме заедно с другите зеленчуци (също нарязани ) и с подправките без магданоза в малко олио и 1 суп. лъж. краве масло. Когато поомекнат добавяме щипка червен пипер и брашното и леко запържваме. Наливаме вода и когато заври сипваме ориза и варим до готовност. Супата застройваме с разбито кисело мляко или заквасена сметана. Поръсваме с пресен магданоз.
понеделник, 19 април 2021 г.
Един ден във Враца
Не бяха много пътуванията ни през 2020 г., но някак си ги оценихме подобаващо. Места, които сме отлагали или подценявали, хареса ни. Така се обърка света около нас и в нас, че едва сега намирам време и желание да споделя за това пътуване.
Екскурзията ни бе за ден, сигурно не сме разгледали всичко, но градчето ни допадна, чисто, малко и сгушено между скалите над него. Освен наситено с история и забележителности има и хубави магазини за дрехи, напазарувахме си някои нещица.
Град Враца се намира в Северна България, на 110км северно от София.
Кулата на Мешчиите - Враца
Кулата на Мешчиите се намира северозападно от пл. "Христо Ботев". Градена е от ломени камъни, споени със силен хоросанов разтвор. Дебелината на стените е 1,80м. Кулата е с жилищно-отбранителен характер и се състои от приземен етаж и три етажа за обитаване. Отначало входът бил на западната страна – на повече от 2м височина. Впоследствие е зазидан, а новият вход е отворен от източната страна на нивото на терена.
Етажите са отделени с гредоред. До тях се стига по еднораменна дървена стълба. На всеки етаж има полихромно измазана камина. Третият етаж е пригоден за отбрана – има специални помещения в ъглите и в средата на стените. Три от тях излизат еркерно навън, носени от конзоли, между които има отвори за изливане на горещи течности върху противника. Третият етаж е покрит с купол, изграден от дялани камъни върху четири сводести арки. Над него има две призматични тела – осмоъгълно и квадратно с обща височина 3,25м. Кулата е построена през ХVІІв.
Паметник на Кирил и Методий - Враца+4
Паметникът на Кирил и Методий се намир в непосредствена близост до Кулата на Мешчиите. Той е дело на скулпторите Георги Тишков и Моника Игаренска. Открит е на 24 Май 2007 г. Зад него се намира концертната зала на град Враца.
Площад "Христо Ботев" - Враца
Площад "Христо Ботев" е централният площад във Враца. Името му идва от намиращият се на него величествен паметник на революционера Христо Ботев. Всяка година на първи юни с тържествена церемония във Враца на площад "Христо Ботев" се откриват "Ботеви дни".
Регионален исторически музей - Враца
Първата музейна сбирка в града се свързва с името на хаджи Тошо Ценов (1749-1836г) – богат врачански търговец. По-късно тя е обогатена от сина му Димитраки Хаджитошев (1780-1824г). През 1953г във Враца е създаден Окръжен народен музей, а през 1956г в кулата на Мешчиите е открита първата му експозиция, като част от нея е обявена за художествена галерия.
През 1976г е открит и Етнографско-възрожденският комплекс "Никола Войводов" във Враца. Днес той включва експозицията в къщата музей "Никола Войводов" и експозиция "Градски бит"в Капитанската къща (показваща оригинални вещи и покъщнина на възстановено градско жилище на средно заможно семейство от началото на ХХв).
През 1987г към сградния фонд на Окръжния исторически музей се включва и Етнографско-възрожденският комплекс "Св. Софроний Врачански". Той включва няколко обекта - Възнесенско училище, Хаджийска къща, къща "Иван Замбин", къща "Григорий Найденов", църква "Св. Възнесение", експозиция с транспортните средства, занаятчийски работилници и експозиция на земеделска техника.
В централната сграда на музея има няколко експозиции. Разделът "Археология" е разположен в залите "Праистория", "Античност", "Средновековие", "Тракийски съкровища", "Рогозенско съкровище" и Лапидариум. Зала "Праистория" представя развитието и постиженията на човешките общества от най-дълбока древност до римската епоха. Експонирани са керамика, предмети и оръдия на труда и оръжия, характерни за отделните епохи.
Зала "Античност" съдържа артефакти от римската и ранновизантийската епоха (I-VIв). Забележителни експонати са бронзова римска диплома, култов глинен съд, колекция каменна пластика, бронзови медицински инструменти и костен амулет. Зала “Средновековие” представя културно-историческото наследство на Врачанския край през Българското средновековие (VII-XIVв). Интерес представляват характерни старобългарски накити, костени иконки-амулети, сребърна мощехранителница, битови предмети и оръдия на труда.
В зала "Тракийски съкровища" са експонирани находките от Могиланската могила - златен венец и златни обици, уникален сребърен наколенник с позлата и др. Тук са изложени и съкровищата от Мизия (Букьовци) и Галиче, представени от сребърни, позлатени и златни ритуални съдове, апликации и фалери с изображения на Богинята майка и Тракийския конник.
През 1999г е изградена и открита специално оборудвана зала за Рогозенското съкровище – най-голямото тракийско съкровище, откривано по българските земи. Съкровището представлява семеен сервиз на династия тракийски царе, състоящ се от 165 съда, изработени от сребро и украсени чрез позлатяване. Датирано е от края на VI и IVв пр. Хр.
Мозайката от с. Галатин, надгробни стели, колони, каменна пластика, епиграфски паметници и други ценни експонати са показани в екпозиция на открито – Лапидариум. В зала "История на България ХV-ХIХв" са представени ценни образци на Врачанската книжовна, иконописна и златарска школа.
"Ботевата зала" е посветена на легендарната чета на поета-революционер Христо Ботев (1848-1876г), чийто подвиг бележи епилога на Априлското въстание срещу османската власт от 1876г. В експозицията са изложени оригинални снимки и архивни материали, Манифестът за обявяване на Руско-турската война от 1877-1878г, опълченски ордени, медали, оръжия и др.
В зала "Каменна дъга" е изложена експозиция, съдържаща 1000 образци на минерали (скъпоценни и полускъпоценни камъни), скали и фосили (вкаменелости от флора и фауна). Преобладават експонати от България, но има и от различни страни в Европа, Америка, Азия и Африка. Сред минералите са показани и такива, които са нови за света и са открити във Врачанския руден район.
Експозицията в зала "Нова история" показва развитието на Врачанския регион до 1918г. В залата са представени икономическите, политическите и културните характеристики на гр. Враца и Врачанския край. В музея се продават информационни материали, пътеводители и сувенири.
Куртпашовата кула - Враца
Куртпашовата кула в град Враца се намира до централния градски площад "Христо Ботев". Тя е строена през XVII век за укрепен дом на местен феодал, но в елементите й и начина й на строеж се забелязват взаимственост от строителството на крепости в средновековна България (XIV век).
Кулата е с квадратна форма (5.90 x 5.90 метра) и височина от 11 метра. Има общо 4 етажа - подземен, приземен и два жилищни.
Подземният етаж е единственият засводен, докато останалите са разделени помежду си с дървен гредоред запълнен с хоросан и камъни. Приземният етаж е висок 3 метра и се е ползвал основно за отбрана на сградата. Етажът над него е с височина 2.5 метра и има 12 мазгала, а между конзолите - отвори за изливане на горещи течности върху противника. Последният етаж е бил изцяло жилищен. До етажите се достига по дървени еднораменни стълби.
Етнографско-възрожденски комплекс "Свети Софроний Врачански" - Враца
ЕВК "Св. Софроний Врачански" e архитектурно-етнографска музейна експозиция, създадена между 1972 и 1987 година. Тук са разположени три възрожденски къщи в характерния за този район архитектурен стил, и две обществени сгради от същия период. Това са къщата на фамилията Хаджитошеви, къщата на Иван Замбин, къщата на Григория Найденов, както и сградата на възрожденското училище "Възнесение" и църквата "Св. Възнесение". Всички те са обявени за архитектурни и исторически паметници на културата. В сградата на училище "Възнесение" е разположена основната експозиция на комплекса.
Представена е народната култура на врачанския край, типични местни занаяти, производства, културно-битови традиции, вкл. и "Дико Илиев и духовата музика на Северозападна България". Къщата на един от най-заможните за времето си хора в Северозападна България, Димитраки Хаджитошев, съдържа възстановка на интериора на градска къща от средата на XIX век. В къщата на Григория Найденов се помещава експозиция
"Светът на детето" от края на XIX и началото на XX век. В къщата на Иван Замбин са представени характерните за този край занаяти златарство, лозарство и винарство, бубарство и копринарство.
Музей на файтоните – Враца
В град Враца се намира единственият в България музей на файтоните. Той е част Етнографско-възрожденския комплекс в града.
Началото на този бизнес в региона на Враца е поставено през 1883г. от Мито Орозов и негов съдружник, които създават първата работилница от този тип. След време Орозов изкупува дяла на съдружника си и развива самостоятелно и много успешно предприятие. Продукцията от неговата фабрика се е отличавала с изключително внимание към всеки детайл, здравина и красота.
Днес в музея на файтоните са реставрирани и изложени много от неговите продукти. Тук може да се види и чисто нов файтон (изработен в наши дни с пари от дарения) по дизайн и чертеж на Орозов и дело на последния жив майстор от знаменитата Врачанска фабрика - дядо Анко Анков.