За старата година. За Новата Година

Отиде си...Трудна година...2020...Ще я запомним.Особена...Разтърсваща...

Емоциите които ни владяха, през повечето време не бяха положителни, а по-скоро драматични.
И не само заради вируса, който доста ме изтормози, и физически, и психически...
Много страхове, тревожност и стрес от различен характер, не добър късмет в доста отношения...

И все пак, и все пак..

Оздравях, преборих се и си дадох сметка,  че най-важното нещо е живота, а след него и здравето. Дадох си сметка колко аз обичам близките си, и колко те мен обичат, и че това е най-ценното. Затварянето вкъщи дойде изневиделица, но ни показа, че можем и това да преодолеем. И да, станахме по-силни! 

Отстраних много отровни хора от живота си, смених работното си място, и пак бих го направила, защото вече не бих позволила примиряване с обстановка, която ме разболява. Върша работата си отговорно, но не искам повече да се доказвам пред никого, не искам постове, искам спокойни, нормални човешки отношения, искам да ходя с желание на работа. Имам усещането, че вместо тази пандемия да ни направи по-човечни, при повечето хора стана обратното.

Благодарна съм на всичките си приятели, които за мое щастие се оказаха повече, и по-прекрасни, отколкото дори съм си мислела -за подкрепата, която ми даваха по време на боледуването, и въобще за споделянето, за разбирането и въобще - благодарна съм, че ги има!

Благодарна съм, че родителите ми са живи и здрави! Благодарна съм на прекрасния си съпруг, че е такъв, какъвто е! Благодарна съм на най-най-прекрасната си дъщеря, че е моето по-умно, по-красиво, и по-осъзнато аз! 

Прекрасно беше, че прочетох доста повече книги, което освен, че запълваше по най-добрия начин времето ми, ме и обогати. Творих - и в кухнята, и пред шевната машина, и само в мислите си. Много размишлявах, анализирах и се самоанализирах.

Греших. И прощавах! Страдах, обвинявах, ядосвах се, гневях се, плаках...Уморена бях много, и от всичко...Но обичах, обичах, обичах...! Не шумно и показно, а тихичко, дори предпазливо и боязливо, тайничко ( да не чуе дявола) и много по-дълбоко и съкровено.

Ееее - свърши! Годината.

На вратата, може би повече желана и очаквана от всяка друга, неизбежно идва следващата...
Дали да си пожелаваме... и какво - за новата 2021 г.?
Кое изобщо зависи от нас самите, кое ни носи съдбата и кое заслужаваме?
Дали ни е останала вяра? Дали има на какво да се надяваме? Останала ли е любов в душата ни?

За себе си знам, че успях да ги съхраня, въпреки всичко! И ще вярвам, че утре ще бъде по-чудесно от днес, а днес ще се изживее по-добре от вчера.
И ще се надявам, че живеейки без да вредя умишлено, без да причинявам зло, давайки най-доброто от себе си, в живота все пак има справедливост и всеки ще получава според заслуженото.
И ще нося любов в сърцето си, и ще я раздавам без остатък, защото това ме прави богата!
И ще живея с благодарност за полученото!
И ще се моля всяка минута за семейството и детето си!
И ще мечтая и желая по-добър и по-щастлив живот!
И ще браня всичко скъпо, до край!
На многая лета! Бог напред, и ние след него!