Парк-музей Врана

Три поредни почивни дни, след тях отпуска, за втори път това лято. Предстои още една почивка, вероятно последната за тази година.
Но за "Съединението" решихме да не излизаме от града, а да му се насладим, лежерно, мързеливо...шляхме се в Северния пар до нас, пазарувахме, пихме кафе протяжно, срещахме се с децата, с приятели.

Неделята посветихме на разходка, която отлагаме от няколко години - парка "Врана".

Парка „Врана“ е място, за чието съществуване голяма част от живеещите в София дори не подозират. Отворен е за посетители от 2013 година насам.

Не пропускайте възможност да му се порадвате, въпреки че е малко отдалечен, на изхода на София, и е с платен вход - 5 лв за възрастен.
Оказа се, че е много лесно да се стигне до там и без кола - с метрото до Софийски унивеситет и от Орлов мост автобус 505, точно до входа на парка. Автобуса пътува само събота и неделя на всеки час. Първият е в 9:25 ч, последният в 15:35. Автобус 505 не е целогодишен, затова се уверете на сайта на градски транспорт, че работи.
Вход – събота и неделя от 10 до 16 ч и на някои национални празници). След този час се заключва и трябва всички да са излезли.

Мястото ме очарова, не знам внуших ли си, но сякаш някакъв аристократизъм витае, едно усещане за величие и спокойствие, на стил и различност, които са подчинили дори природата.
Усеща се „царската“ атмосфера, макар монархически живот там да няма от преди повече от 70 години.
Парка е изграден по модел на западноевропейските пейзажни паркове с пространствена перспектива и направо омагьосва.

На около час от входа тръгва екскурзовод, добре е да изчакате и да се разходите с него.
Ние успяхме да чуем една невероятно увлекателна беседа на харизматичната, чаровна Магдалина Градинарова, с помощта на които разходката ни се превърна в незабравимо изживяване.
Не успях всичко да запомня, уви, но пък се порових и в нета, като се прибрах, чудесно е да се обогатиш със знания по този приятен начин.
Паркът е някак усамотен и отдалечен от кипящия летен градски живот! Чувстваш се извън времето и се питаш колко ли впечатляващи истории крие и на колко ли драматични моменти от българската история е бил свидетел. "Врана" и намиращите се в него дворец и стопански сгради са замислени като имение на българските владетели от началото на 20 век.

Разходете се с нас виртуално, но непременно отидете до "Врана". Ние със сигурност ще повторим - в по-късна есен, когато се обагри гората, както и в цъфнала пролет!

На мястото на днешния дворец преди Освобождението се е намирал чифликът на турския управител на София Осман паша -Чардаклия“ . През 1879 г. съратникит на Васил Левски хаджи Боне Петров наема имота от наследниците на пашата, а след това го откупува от тях за 500 лири. Финансови затруднения го принуждават да ипотекира имота пред БНБ. Банката го обявява на търг, в който се включват двамата най-богати софийски банкери Ешкенази и Леви.
В търга участва и придворният аптекар на княз Фердинанд I д-р Никола Странски. Той плаща за имота 56 000 златни лева. Седмица по-късно Княз Фердинанд І купува чифлика, през януари 1899 г. Малко по малко изкупува и околните земи и започва да гради основния дом на последната българска царска династия. Княза се стреми да създаде образцово стопанство и от 1900 г. започват и паркоустройствени работи със залесяване и засаждане на декоративна растителност. Появяват се едно езеро и няколко алпинеума.

През 1906 г. в царското имение е построена модерна двуетажна вила по проект на арх. Г. Фингов. Сградата се смята за един от шедьоврите на българската архитектура от началото на века.
Дворецът е построен в периода 1909-1912 г. по проект на един от най-известните български архитекти Никола Лазаров. В архитектурата му има млияние и византийско и възрожденско-манастирско изкуство, с елементи от сецесион и френски класицизъм.
Строителството на двете сгради е финансирано с лични средства на Фердинанд. Монархът дори взима личен заем от Руския император Николай II в размер от 3 милиона златни франка.
Веднага след това започва и изграждането на парка върху гола поляна от близо 1000 дка. Това предопределя и как да изглежда той - пейзажен тип с големи перспективи и панорамни гледки.
Започва обемно-пространствено изграждане на парка от Антон Краус, за което му помагат Аларикус Делмард, Йохан Келерер и особено Цар Фердинанд.

От 1912 г. чифликът е преименуван официално на “Двореца Врана”. Легендата разказва, „е запаленият любител орнитолог Фердинанд се чудел какво име да даде на закупения чифлик "Чардаклия" и решил да го кръсти на първата кацнала птица на покрива. Там се оказали ято врани, и той не се поколебал да нарече имението си "Врана".

Фердинанд е бил и фен на ботаниката, както и неговият наследник Борис III. Лично те донасят у нас редки видове дървета и растения от цял свят и ги садят собственоръчно. За оформянето на пространствата са привлечени специалисти от Австрия, Германия и Чехия. Те са създали уникални съчетания на дървесни групи и цветни поляни с екземпляри от всички континенти. Слага се началото на пейзажното парково изкуство.


В общи линии до 1920 г. пространствената композиция на “Врана” е в завършен етап на художествено парково произведение с ботанически характер.
През следващите години в младия парк се правят подобрителни преустройства на някои от елементите му и най-вече в детайлизирането на неповторимите по силует и колорит паркови пространства с изключително красиви перспективи, за които заслуги има Вилхелм Шахт.
Екскурзовода ни обърна внимание на една такава пространствена перспектива - когато наблизо има празно пространство и обърнеш поглед отвъд него се забелязва, ако на преден план има широколистни дървета, то в дълбочина пространството се затваря с иглолистни, и обратното.

Паркът “Врана” и дворецът му в своята художествена завършеност могат спокойно да се определятт като шедьовър в българското парково изкуство и ландшафтна архитектура.

Близо век градината е затворена за посетители. На нея са се наслаждавали само царското семейство и техните гости, а по-късно като правителствена резиденция - партийните величия.
Симеон Сакскобургготски дарява парка на Община София през 1998 г. Неговото условие е той да бъде отворен за всички български граждани, гости на столицата. Парк-музей "Врана" е отворен за посетителите през 2013 г. Той е обявен е за национален паментик на културата.
Столична община отваря макар и една четвърт от територията на парка. Тя е в непосредствена близост до двореца, който в момента е недостъпен за гражданите и се реставрира.
Столична община постепенно превръща парка във все по-красиво място за отдих, опитвайки се да запази някогашното величие.
За съжаление от екскурзовода разбрахме, че едва 8 човека са назначените, отговарящи и за Врана и за Борисовата градина в общината.
Днес напълно възстановени са алеите, електрическата мрежа, поставени са обозначителни табели за растителните видове. Има поставени над 150 пейки, кошчета, нови осветителни тела.

Посетителите могат да видят вековни червени американски дъбове, садени лично от Фердинанд. Това са първите у нас дървета от този вид, за които българският климат се оказал много подходящ и започват да се отглеждат и на други места у нас, използвайки желъдите на дървото майка, за да се захващат фиданки.

Идеално място за разходка е алеята с чинарите, дълга повече от 500 м. Тук има 30-метрови секвои, чадърообразни японски кленове, балканска черна мура, блатни кипариси и иглолистни лиственици, единствените иглолистни, на които игличките зимно време падат.

Възстановено е и езерото с лилиите. До него се намира и къщичката на Георги Димитров - малка виличка, любима на някогашния комунистически диктатор, за уединени почивки сред природата.
Тук е растяла дори гигантската водна лилия от вида "Виктория реге", която била голям хит за времето си.
Езерото с лилиите го пълнят в началото на пролетта, през последните години дъното му е циментирано, за по-лесна поддръжка.
Ремонтирани са и няколкото дървени мостчета край езерото.
До езерото е разположен прекрасен алпинеум, чийто автор е известният някога ландшафтски архитект Йохан Келерер, с посадените от него ценни алпийски растения и цветя, а трите каменни хълма изобразяват връх Фердинанд ( някогашното име на връх Ботев), Драгоман, Пирин.

На територията на парка живеят и над 100 вида птици, катерици, лисици, язовци, зайци, диви котки и сърнички.
Тук виреят 821 дървесни, храстови и тревисти вида от 118 семейства и 435 рода. Някои от тях са изключително редки и на възраст колкото самия парк.
Прекрасни над 100 годишни магнолии, представям си ги колко ще са красиви напролет разцъфнали богато.

По царско време имението „Врана“ било не само истинска ботаническа градина, но и зоологическа. През 1905 година била оформена първата зоологическа сбирка, където били отглеждани елени, лами, сърни, камили, якове и дори малки слончета. Последните, освен за забавление на царските деца, били използвани и за тежка полска работа, та дори за оран. Фазани и други птици също украсявали имението, а в езерото с лилиите били пуснати диви патици, диви гъски, черни и бели лебеди.

Обозначените номера на конюшните с 1, 2 и 3 са били за двата слона, докарани пеша от старта зоологическа градина на Орлов мост.

Дворец „Врана“

И преди, и днес, именно царският дворец е най-атрактивната част за посетителите, макар повече да подклажда любопитството, отколкото да го задоволява.
Сегашният дворец е завършен през 1912 г., като преди това царското семейство живее в близката ловна вила, или Стар дворец, построена през 1903-1904 година. И до днес вилата е резиденция на Симеон II.

Самият дворец е бил любимата резиденция на Фердинанд, построен именно като семейно имение, интимно и уютно, но представително и елегантно, както подобава на един царски дворец. След абдикацията на Фердинанд през 1918 г. той е наследен от Борис III, а след това става собственост и на Симеон II, преди изпращането на царското семейство в изгнание. След 1946 година в него са живели временно лидерите Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков и Тодор Живков. След това резиденцията се използва за настаняване на чуждестранни гости, официални събития и др. През 1998 г. е върнат на Симеон II и семейството му.

За съжаление на всички туристи, дворецът „Врана“ не е отворен за посетители и в него все още тече реставрация. Дотогава, можем само да четем как е изглеждал той отвътре и да се надяваме някой ден да го видим.
Разбрахме, че тук е сниман и популярния сериал "Дървото на живота".

И все пак за голяма радост, вече всички имаме достъп до парка „Врана“ и можем да се радваме на това истинско произведение на изкуството.
„Врана“ и до днес носи духа на нещо, създадено с много страст.
Алеите в парка са чудесни, сами ще оцените това богатство още с влизането в парка. И дори да не сте специалисти по растенията, няма начин да не забележите колко цветен и различен е парк „Врана“.

Консумацията на храна и напитки в парка е забранена, както и пушенето. Но пък до входа на парка има непретенциозно заведение.