В последните години, тук, в София все по-рядко виждам кокичета. Пък и по магазините за цветя няма, евентуално някоя баба около метрото, ако продава. Откога надничам по градинките, дали са показали главици, та чак до скоро. Градски кокичета:)
Помня баба, на село, имаше цели туфи от тях, знаех къде са и през зимната ваканция, нетърпеливо и тогава очаквах да пробият снега. Имаше и по-едрички, и по-дребнички, с неустоим аромат и така съвършени, толкова красиви и нежни, едни от любимите ми цветя, наред с момината сълза, фрезията и розата.
Като малко дете се зарадвах преди дни, когато мъжа ми ми донесе няколко кокиченца, нацелувах ги едно по едно, не, не се шегувам. Въпреки, че ми е жал, като се откъснат, толкова бързо повяхват.
Кокиче
С нежна главица и стройна снага,
първата пролет ти каниш.
Без да те плашат студа и снега,
с нежно ухание мамиш!
Бяла одежда за пролет в зелено,
с толкова чар притаяваш дъха.
Тръпна в очакване, плахо, стаено
да се покажеш изпод снега.
Кратко те има, но пълниш сърцето,
и със надежда, и с красота,
спомени бликват у мен, за детето,
в двора, на село, ме връщаш сега.
Носиш прекрасното име кокиче,
носиш спокойствие и тишина.
Цвете любимо, така те обичам
нека те има вовек на света!
18.02.2019г.
Защитено с авторско право
Няма коментари:
Публикуване на коментар