Живият хляб, кисел хляб от предците ни

„Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее във веки." (Йоан 6:35)

„Ако яде някой от този хляб, ще живее във веки." Който не разбира отношението си към хляба, не може да разбере другите отношения. Животът започва с хляба. Хлябът, който търсите, ще намерите при онзи орач, който е завършил своето развитие на земята. Той е съвършен орач. Ако има само четирима такива орачи между българите, те ще бъдат велик народ. Ако има само четирима такива фурнаджии, които да пекат хляба, и четирима, които да го продават, българите щяха да бъдат велик народ. Ако има само четирима съвършени българи, които да покажат на другите, как да ядат хляба, велико бъдеще ги очаква. Значи, 4X4= 16. Окултистите събират числата 1 + 6 = 7. Това число показва, че дяволът е хванат. Той е причина за всички злини в света. Някои хора служат на седмия ден. Какво показва този ден? – Човек, който е освободен от всички свои заблуждения; който е влязъл в истината, с цел да служи на новия живот. Казваш на някого: Трябва да си свършил всички науки, да си минал през всички опитности и тогава да влезеш в Божествената наука. Само тогава ще разбереш значението на думата хляб.


„Аз съм живият хляб, и който ме яде, ще има живот във веки." Това е Божия мисъл, дълбоко скрита в тези думи. Като разбереш, какво нещо са хлябът, животът, мисълта и чувствата, ще разбереш отношенията в целокупния живот. Щом разбереш тези отношения, ти ще си съставиш правилен метод за възпитание. Майката ще знае, какво нещо е възпитанието и какво представят човешките отношения. Тя ще знае, как да оре, как да пресява брашното и как да пече хляба. Не е достатъчно само да ядеш хляб, но да бъде той доброкачествен. Ако хлябът не е доброкачествен, не можеш да станеш светия.Питате: Как ще се оправи светът? – Като дойде живият хляб между хората. Тогава ще дойдат възвишените същества на земята, но те трябва да знаят, как да дойдат. Достатъчно е само четирима да дойдат"
Беседа от Учителя, държана на 26 октомври 1930 г., София – Изгрев.

Много отдавна се каня да направя хляб с квас, но все не се решавах - основната причина е липсата на време, другата е, че ми се виждаше много сложно.
Направата на хляба изисква много малко продукти - брашно, сол, вода...това е!

Опитвайки обаче чудесните био брашна на София Мел, реших, че е време да опитам.

Нямам спомен моите баби да са месили такъв хляб, но може пък и просто да не помня:)) Оказа се, че времето, което се изисква за направата на кваса е всъщност по около минута на ден, омесването на хляба също не изисква повече от десетина минути, но...чакането не е никак малко, трябва търпение. Не си обещавам, че ще приготвям редовно този хляб, макар че много ми се иска - и заради всичко, което прочетох, и заради вкуса, който на мен много ми допадна. Не знам внуших ли си, или е така, но усетих че този хляб сякаш е жив хляб, усетих Живота в него, някак си те връща стотици години назад, там, на полето, сякаш пред очите ти е морния орач, които посява зърното, после ширналите се полета с класове, жътварките със сърпове или по-късно комбайните (които помня от ваканциите на село), мелничаря, под чийто пръсти се сипе брашното и пещите, в които нашите пра-баби пекат уханния хляб...всичко това нахлува в мислите с всяка хапка от този хляб. 

Ей така от нищото, след няколко хапки ми изникнаха думите "жив хляб", тогава просто написах н гугъл термина и намерих информацията, цитирана по-горе, от библията, и от беседа на Дънов. намерих много мъдрост, в тези на пръв поглед неразбираеми и странни думи.

Самото приготвяне за мен беше като свещенодействие, сякаш се докосвах до бита на предците ни, върнах се към корените, всякаш вдъхвах истинския живот, неподправения, спокойния, семплия, дадох си сметка, че на човек му е нужно много по-малко, отколкото си мисли - къшей истински хляб, прясна вода...това е живата, истинска храна.

Да, тези мои думи не стоят в унисон с блога ми, предназначен да представя опитаните от мен разнообразни рецепти и продукти, но наистина в такъв момент човек си дава сметка, че би могъл да живее много по-просто, и да се храни много по-просто.

Едва ли това ще промени до голяма степен начина ми на живот и на хранене, защото просто живота се променя независимо от нашите мисли, желания, спомени...но кой знае, някой ден може наистина да се върнем там, от където сме тръгнали...в добрия смисъл, да вземем ценното.




Избрах да опитам тази рецепта и насоки за приготвянето на моя квасен хляб, леко промених.

Рецепта за този жив, истински хляб е за днешния празник, днес имен ден имат моята майка и моята дъщеря - да са ми живи и здрави, нека освен, че носят едно име има приемственост на всичко ценно от баба, на внучка, така, както този хляб оживява през вековете!

Рецепта за ръжен квас:

Продукти:

пакет ръжено брашно

вода

Приготвяне:

Забъркват се  4-5 лъжици ръжено брашно,  с толкова вода, че да стане с гъстота на тесто за кекс. Оставя се  на топло ( близо до парното например) и не се захлупва плътно съда с капаче. Добре е да се бърка с неметален прибор, аз бърках с дървен.  Всеки ден се  подхранва кваса с 2-3 лъжици брашно и още малко вода, така че да се запази началната консистенция. Лека- полека квасът ще замирише на кисело  и ще видите много малки балончета, а квасът ще е увеличил обема си. Вече е готов за ползване. Винаги, когато взимате от него, слагайте отново брашно и вода. Така може да го подхранвате, а значи и да ползвате години наред. Веднъж ферментирал, няма да го изгубите, трябва обаче постоянство.



Рецепта за жив хляб, с квас:

Продукти:
500 г ръжено брашно
1 ч.ч. ръжен квас
1 ч.л. сол
вода- колкото поеме (около 300 ml)

Приготвяне:

Започваме свещенодействието, не си позволих да меся в машината, направих го на ръка.

Прави се кладенче в пресятото брашно, добавя се кваса, хладка вода и сол, само това е!

Омесва се тестото, за кратко, да не е твърдо, защото и хляба ще стане твърд.

Покрива се  тестото с кърпа и се оставя  поне 7-8 часа, за да втаса. В кухнята ми е студено и тестото втасва за повече време. Аз го поставям направо в съда, в който ще пека, като го намазвам с олио и поръсвам с брашно.

Пече се в предварително загрята фурна за  10-15 минути на 200° и после около 30- на 150° . Изважда се и се оставя на решетка, докато се охлади. Завива се в чиста кърпа или се поставя в плик. Консумира се на следващия ден, не е хубаво да се яде пресен хляб с квас.

Аз се реших да опитам, опитайте и вие - това е жив хляб, хляб, който омагьосва, опитате ли го веднъж.

Дано съумявам в това толкова напрегнато ежедневие да го приготвям поне от време на време!

Снимка ще кача по-късно, по технически причини:))

В ремонт сме и без да искаме  затворихме в един шкаф фотоапарата, без достъп до него:)), е, добрах се днес:))

Снимките не са особено добри, но нека ги има.