Черна гора - Котор

Не съм вярвала, че такава частица от Рая може да се види толкова наблизо, тук, на Балканите, и то на съвсем, ама съвсем прилични цени, пак ще кажа, че у нас една такава почивка или екскурзия излиза по-скъпо.

Приклещен между планината и морето, от едната страна стаен в скута на скалите Ловчен, а от другата излегнат на галещите води на залива Боко Которска, град Котор е една от най-врязаните части на Адриатическото крайбрежие. Затова е наричан „най-южният фиорд“.

Представете си кристални мастилено сини води, отвесни, надвиснали скали, палми, усмихнати хора и една лежерност, пропиваща във всичко.

Котор е град, запазил средновековния си облик. Тесни улички и уединени калдъръмени площадчета, като кръвоносни съдове водят към тайното сърце на до скоро неизвестното на туристическата гилдия градче.

Котор е чудо, застинало във времето, отдавна не се бях чувствала така изпълнена с щастие, душата и очите ми ликуваха! Неземно място, сигурна съм - едно от най-красивите в света. Дай боже да има и други такива места и дано имам възможността да видя и тях, но в сърцето ми Котор ще остане със сигурност.

Котор е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО, за мен най-интересната културна дестинация в Черна гора. Историята на града се простира преди римляните, макар че той печели голяма част от сегашния си облик през почти четири вековното венецианско господство .

Избора на местата за кафенета, в комбинация с градските стени, които са сякаш продължение на острите ръбове на скалите и църквите, оставя усещане за невероятна хармония между създаденото от природата и създаденото от човека.

Към Стария град има три входа. Главният е морската порта, ние влязохме от там, като получихме карта на стария град, с всички забележителности.

Предпочетохме обаче да вървим без цел и посока, поне в началото. Тръгваш в лабиринта от тесни улички и се загубваш - буквално и преносно! Скитането през стария град е като връщане назад във времето. После се устремихме и да покорим върха на крепостната стена, но уви - времето ни притисна.

Старите крепостни стени се издигат внушително над града, а ако решите да се изкачите до най-високата точка, гледката, която ще се разкрие пред погледа ви, ще ви се стори нереална. Около четиридесет минути са необходими за разходка до крепостта „Св. Йоан”, откъдето има огромен изглед към фиорда.

Както казах, не успяхме да стигнем до върха, а някъде до средата, но си струваше всяка капчица пот и усилие. И беше достатъчно, със затаен дъх да погледнем надолу...омая.

Стените на Котор са с дължина около 4,5 километра – повече от два пъти по-големи от най-известните стени на Дубровник.

1000 метровите скали, издигнати почти вертикално и сгушили стария Котор се спускат надолу към пристанището, изпъстрено от лъскави яхти и круизни кораби.

Града изобилства от славни сгради - Готическият дворец „Бескуча“, катедралата „Свети Трифон“.

Катедралата „Свети Трифон“ от 12 век е изключителен пример за романтична архитектура, а бароковите камбани и готико-ренесансовата фасада са добавени през 17 век, след като оригиналните са съборени при огромно земетресение през 1667 г. В катедралата има трикорабна базилика от 14-ти век над главния олтар, издълбан в романско-готически стил.
На площада срещу Морската порта се намира часовникова кула от XVII век. След земетресението от 1979 г. остава леко наклонена на запад.

Романските църкви "Свети Лука", "Света Ана", "Света Мария", готическата църква "Свети Михайло", както и църквите "Свети Никола" и "Света Клара", също са забележителности, които не са за пропускане. Навсякъде има църкви, които заслужават да бъдат посетени.

Котор има дълга и богата морска история и си заслужава да се види морския музей, помещаващ се в бароков дворец от 18-ти век, където има хранилище на морски карти и кораби-модели.

Наблизо са и малките живописни острови на Дева Мария и Свети Джордже. Островите в залива са общо седем. Могат да се посетят с лодка.

Пазарът на открито на Котор е в близост до входа на стария град, продават се прясна риба, плодове, зеленчуци, сушени смокини, сушени гъби, сушени меса, типични за района и много вкусни, различни видове сирена, също чудесни.
Успяхме набързо да го обиколим и да си купим някои нещица - от местните вина и бира Никшицко, пушена шунка, козе сирене, други незнайни сирена, огърлица от сушени смокини.

Стария град е осеян с хиляди малки магазинчета, в които се продават местни ръчно изработени сувенири – котките в Котор са едни от най-популярните. Котките са нещо като символ на града и на Черна гора, има ги буквално навсякъде - и до морето, и високо в планината.
Доста от тях успях да щракна, дъщерята щеше да е много доволна, ако беше с нас - обожава ги.

Пропуснах да напиша, че по време на целия ни престой прекрасно се разбирахме навсякъде говорейки на нашия език, а черногорците на своя. Не знам дали е черногорски или сръбски, или смесица и от двете, но нямахме проблеми. А черногорци, нямат нищо общо с надутите и надменни гърци примерно, държат се изключително гостоприемно и вежливо. В комбинация с добрите цени и вкусната храна вече бяхме убедени, че сме били на едно от най-прекрасните места.

Котор е градът който наистина си заслужава да се види. Не успяхме да видим къде са плажовете там, паркирахме до пристанището.

Котор засега е по-спокоен в сравнение с други туристически дестинации, като Будва и особено Дубровник. Невероятно уютен, с магазинчета, кафенета и ресторантчета на площадите, прекрасно място.

И нещо много важно и интерсно като исторически факт - Котор е бил владение на цар Самуил.

През 998/999 година Котор е превзет от войските на Самуил и е в състава на Първото българско царство до неговия край.

Няма точни данни за възникването на града, но археолозите смятат, че е бил изграден върху останките на древния град Акрувиум. Според древногръцка легенда градът е основан след мисията на аргонавтите в търсене на Златното руно. Със сигурност се знае, че е съществувал преди времето на Омир, 7-8 столетия преди новата ера.

В града се усеща влиянието на Древна Гърция и Древен Рим, Балканите, средиземноморската култура и венецианската архитектура.

Населението е около 20 000 души.

Най-близкото международно летище е Тиват, - на 8 км от Котор. Но аз не бих си спестила опасния, но изключително красив път до града.

Нямахме време да сядаме за обяд, но хапнахме страхотни бюреци с кайма, от прочутите им "пекари" или пекарни.

Пихме обаче кафе в едно от уютните кафенета из калдъръмените улички.

Забравих да напиша, че валутата, която се ползва в Черна гора е евро, Черна гора не е в ЕС, но е в Европейската зона.

Крепостните стени

Часовниковата кула

Пристанището

Страхотни магазинчета, бутици

И така уютните, прелестни кафенета и ресторантчета.

Тесните улички, всяка - неповторима.

И котките - навсякъде.

Църквата Свети Николай

Черквата Свети Лука

Попадали ли сте на такова очарователно място...

През някои от уличките можеш едва да се промушиш.

Заведението с летящите метли, ако се вгледате на долната снимка.

Колко е екзотично да живееш на подобно място...

На всяка чупка на стъпалата стои на страж по една маца.

Тук за малко да навляза в частна собственост, но една разгневена бабка ме възпря. За отмъщение и снимах прането:))

Ах тези черни планини...

Катедралата Свети Трифон на Котор

Вижте кой се е настанил тук, върху витрината, даже и клип им направих, позьорки.

Устремяваме се нагоре, към върха...и снимка назад. Някои от камъните са се изгладили от толкова туристи и се пързалят.

Входа за крепостната стена - съвсем приличен, за разлика от този в Дубровник, почти 10 пъти по-висок.

Всички тези чували със смет се изнасят на ръка.

Все по-нагоре.

Колкото по високо се изкачвахме, толкова по неописуема е гледката на залива и стария град от горе...

Котетата явно нямат умора и се катерят и те нагоре по стените.

Ето до тук успяхме да стигнем, това е средата на стената.
Тук се намира църквата "Дева Мария на Изцелението", построена от оцелелите от чумата жители на Котор.
Местни хора с хладилни чанти продават разхладителни напитки и вода.

И хайде, обратно надолу, че времето не чака.

Не мога да пропусна общината.

Не може да пропуснем и по едно кафе, и закуска от отсрещната пекарна. Цените - абсолютно приемливи.

И вече сма на пазара, и него няма как да подминем, имаме и препоръки от Соня, екскурзовода за сушен бут, за сирената им, за смокините. Е, риба прясна няма как да отнесем, но пък вижте.

И сушена.

Както и някакви сушени гъби.

Всичко може да се опита, е, опитахме, хареса ни и си купихме.

Върха, сниман с приближението.

Довиждане, Котор!
Искам пак да се върна някой ден, защото емоцията, която даряваш докосва сърцето.