Дядо не умееше да готви, знам ли, като се замисля, май не е вършел каквато и да е "женска работа". Има обаче едно нещо, което ни приготвяше в студените зимни вечери. За него не е необходима рецепта и се прави само с един продукт - картофи.
Ваканциите прекарвахме на село, при баба и дядо. Понякога, вечер, сядахме около печката и дядо нарязваше картофи на "резне`та" (тънки резенчета), преди това ги измиваше хубаво и не ги белеше, а ги режеше така, с кората. Нареждаше ги директно отгоре на печката. От силния огън изгаря всичко и повърхността е чиста. Духваше, да премахне и прашинките и ги подреждаше. С остър нож обръщаше да се запекат и от другата страна, а ние с брат ми чакахме отстрани и грабвахме поредното резне. Може да се посолят, но и така са вкусни, и в спомена ми са без сол.
Докато ги печеше дядо ни разказваше за "стари времена"... Ех, как хубаво ни разказваше, колко интересни истории знаеше, беше природно интелигентен и буден мъж... Беше много добър човек!
Много, много го обичах, той беше единствения ми дядо.
Загубихме го на 72 години, внезапно, когато аз бях само на 18...
Наричах го "татко Йордан"...
На днешния ден празнуваше имен ден, падаше се по време на зимната ваканция, водеше ни на "селската чешма", където освещаваха кръста и извършваха водосвет...
Почитам паметта му с тези вкусни резнета, които си приготвих на стъклокерамичния плот на печката. Снимах ги и ги хапнах в старата, метална, олющена чиния, която ми е от село и в нея си пека семки и разни подобни.
Честито Богоявление! Честит имен ден на всички именници! Носете името си достойно, като моя дядо!
Веси Бог да прости прекрасния ти дядо!...Сякаш някой описваше моят дядо Стоян!(Бог да го прости!)
ОтговорИзтриванеКартофките са прелестни!
Сладки, сладки спомени...
ОтговорИзтриванеЧестито Богоявление, Весе! :)
По празници си спомняме всички прекрасни мигове с хората,които ни липсват!
ОтговорИзтриванеПрегръдки
Миленче, Ирме, Мария, сигурна съм, че всяка от вас има подобни спомени, които ни натъжават, но и стоплят...
ОтговорИзтриванеХубава седмица ви желая, момичета!
Веси,
ОтговорИзтриванепрекрасни спомени от село имам и аз.Чудесни картофи, моята баба ги печеше пак така - отгоре на печката, но цели и ги захлюпваше с метален съд.Печеше ги необелени, но на по - слаб огън и подбираше по - дребни картофи.Те от парата се задушават, опичат се и стават много вкусни.Ех, какви спомени от детството ! Бог да прости тези природно интелигентни , но много достойни и с чиста съвест хора, които дори са нямали кой знае какво образование, но са били с чисто сърце.Честито на всички именници ! Живи и здрави, достойни и честни да са в живота !
Ето виж, единия спомен отключва друг...много вкусно звучат и картофите на твоята баба, Ели! Дано и ние сме достойни наследници на тези чисти хора...
Изтриване