Есенна супа с риба тон и тиква хокайдо

Уморено ми е, нервно ми е, мързеливо ми е, студено ми е, счупено ми е...Напоследък самата аз не се понасям, не знам за околните:).Оправдавам се с много работа и с хормоните. Не стига това, но и главата ми е празна:), или по-скоро прекалено пълна...

Цял следобед се чудих ли, чудих, какво да приготвя за вечеря. Отварях ли, затварях фризера, хладилника, шкафовете, килера...пълни, та пълни, обаче - не, не ми идва нищо на ум, ама нищичко. 

От там на компютъра, по блоговете, по папките с неприготвени рецепти, по кулинарните книги...и пак обратно в кухнята...ни-щи-чко. 

Ядосах се, изкарах виновни всички около мене, помолих ги за идея - пак нищо...И така няколко часа.

Не че нямаше какво да се дояжда или да хапнем сандвичи или сухоежбина, но не - наумила си бях - ще готвя:)). 

Стана 20 часа, обичайното ни време напоследък за вечеря. Да, ама не - надигнах се за пореден път от дивана в хола, с току що блеснала идея и отидох да правя супа.

Всичко тръгна от тиквата хокайдо, която купихме при сутрешното пазаруване, без ясна идея за какво ще ползвам. За първи път купувам. Не намерих разлика с другите тикви във вкуса. Тиква, като тиква:)

Та запретнах ръкави и се получи такава вкусна и питателна супичка, поне за мен. А толкова бързо се готви, за 30 минути е готова.

Като питах половинката да му сипя ли супа - "Не, не обичам такава зеленчукова!...Ама, добре  де, сипи ми, защо пък да не обичам?!?"

После докато хапва с апетит, питам "Харесва ли ти?" - "Ммм, да!".

"А знаеш ли какво има вътре - тиква хокайдо" - "Какво, е как можа да сложиш тиква, и защо ми казваш сега, да не ям ли?!?", а за физиономията не искам и да ви описвам...Обаче и аз му отговорих с подобаваща...и си я изяде. Не че не проведохме спор за тиквите, техния произход и какво са яли бабите ни:))

Не е могъл да го понесе обаче, че след минути при реклама по телевизията на новите вафли мура, вече беше истински възмутен, че "Как може вафла с череши или с портокал?!?" Е, може!!!

Отплеснах се май да ви обяснявам що за птици са моите домашни капризи и традиционалисти, и понеже знам, че вие отсреща не сте ви предлагам веднага тая вкусна, и за мен дори никак странна супичка:

Есенна супа с риба тон и тиква хокайдо

Продукти:
Парче тиква хокайдо (може всякаква), колкото кибритена кутия
1 морков
по половин зелена и половин червена чушка
1 тънък стрък праз
резен целина
1 консерва филе риба тон в зехтин
2-3 с.л. киноа
около 2 -3 литра вода
стрък целина
1 дафинов лист
2-3 лъжици универсална подправка (мляна домашна при мен)

Приготвяне:
В зехтина от консервата и 1-2 лъжици вода задушавам нарязаните на кубчета зеленчуци. Слагам дафиновия лист да си пусне аромата и наливам гореща вода, добавям рибата от консервата и поправката. Ври до готовност. Поднасям се с накълцани листа целина и парче лимон (последните две - естествено само в моята чиния, останалите такива неща не ядат:)).

Чеснови пилешки хапки

На морето тази година хапвахме и ни харесаха. Рецептите вероятно са толкова, колкото и местата, където се предлагат, има ги почти във всяко заведение. Аз ги видях при Тили, но увеличих продуктите и леко промених.



Продукти:

800 г пилешко филе

брашно за овалване

50 г масло

2 с. л. зехтин (олио)

2 скилидки чесън

300 мл бяло вино 

вегета

черен пипер 

пуешен пипер  

копър

Приготвяне:

Месото се измива и нарязва на хапки. Овкусяват се с вегета, черен и пушен пипер.  Овалват се в брашно и се оставят за 10 минути.

Загряват се маслото и зехтина (олиото) и пилешките хапки се запържват на средна степен на котлона за около 4-5 минути от двете страни.

Добавя се чесъна, нарязан на ситно за 1 – 2 минути и се прибавя виното. Ври, докато сосът започне  се сгъсти. 

При сервиране се поръсва със ситно нарязан копър, че у дома не обичат магданоз.

Благодаря за вкусната рецепта, Тили!

Кьопоолу

Продукти:
3 домата
3 патладжана
4-5  чушки
2-3 скилидка чесън
1 глава лук
зехтин или олио
оцет
сол



Приготвяне:

Чушките и патладжаните се изпичат и обелват. Аз имам зимата опечени и белени във фризера. Доматите се настъргват на ренде, варят се  с малко зехтин на котлона за около 15 минути. Домати също замразявам цели и после потапям замразени в гореща вода, кожата се бели, а домата се настъргва на ренде. Нарязва се лука, чесъна се пресова.
Всички продукти се нарязват на ситно или смилат в робота. Смесват се и се овкусяват със сол и зехтин или олио и оцет на вкус. Така и зимата може да си приготвите свежо кьопоолу.

Кашкавалки

Тези вкусни кашкавалки видях в блога на Ваня Джорджевич. Непременно ги направете. Аз ги направих по-малки и попрепекох без да искам, но са чудесни, уверявам ви.

Продукти:

200 мл прясно мляко
200 гр кисело мляко
100 мл олио
20 гр мая
1 ч.л. захар
1 ч.л. сол
1 бакпулвер
около 600 гр брашно

Освен това:

1 яйце
2 с.л. кисело мляко
2 с.л. олио
1 с.л. брашно

250 гр кашкавал

50 гр масло


Приготвяне:
Разтворих маята в топло прясно мляко със захарта. В друга купа смесих киселото мляко, олиото, солта и бакпулвера. Добавих втасалата мая и брашното и омесих меко тесто. Тестото  разделих на две части, които разточих на правоъгълници, намазах с разтопено масло и поръсих с настърган кашкавал, като заделих и за поръсване върху кашкавалките. Навих на рула, които нарязах на парчета. Парчетата наредих върху пекарска хартия в тава, на разстояние, притиснах леко и намазах с смес от яйцето, брашното, млякото и олиото. Отгоре поръсих с останалия кашкавал. Пекох, без да втасват на 180 градуса.
Нарежете кашкавалките на по-дебели парчета и не препичайте, ако не - ще получите като мен по препечени кашкавалки.

На екскурзия до съседна Гърция 4 част

Халкидики - Касандра - Певкохори

Три поредни години посещаваме Гърция през последната десетдневка на септември, иска ни се още едно море, а у нас обикновено вече е студено.
И този път избрахме организирана екскурзия, по-лесно ни е така - плащаш един път и всичко ти е уредено, за съжаление много малко фирми организират  почивка в България, в която да влиза не само нощувка, но и храна, а също и транспорт.
За втори път пътуваме със Запрянов Травъл, миналата година бяхме изключително доволни, тази - не сме.
Екскурзовода се оказа сприхав и общо за пътуването я е казал 5-10 изречения, я не.
Хотела беше  уж 4 - звезден, но не отговаряше по никакъв начин на тази категория, макар на пръв поглед да изглеждаше, и преди време да е бил добър. Това, че подвижния душ  беше счупен и нямаше къде да се закачи, че имаше влага по стената не е толкова зле, все пак беше чисто поне. Най-лошото от всичко беше храната, добре че бяхме на база закуска и вечеря, че да си обядваме поне вкусно навън. За четирите дни как не поднесоха нещо, което да беше вкусно. Може да не ви се вярва, но супата беше полуфабрикат, от пакетче. Някакви странни манджи, никакво разнообразие, зеленчуците и салатите бяха безвкусни, дори маслините бяха ужасни.
Малко съм объркана и от друго, в хотела бяха настанени огромна група сръбски инвалиди, впрочем в целия курорт имаше основно сърби. Хората бяха с всевъзможни увреждания - физически и психически, повечето в колички.
Чаках тези 4 дни, защото имах огромна нужда от почивка, да се откъсна от психическата умора и да се насладя на късното гръцко море...Е, вместо това се натоварих доста. Разбирам, че най-нормалното нещо е да бъдат сред нас тези хора с увреждания, те са част от нашето общество, но честно казано, така накуп, заедно в ресторанта, просто ме разстройваха, мисля, че от агенцията би трябвало поне да ни предупредят. От друга страна е чудесно, че някой се е погрижил тези хора, да се почустват добре, човек си дава сметка колко е важно да е жив и здрав, пък макар и уморен и не отпочинал.
Времето...се оказа лошо, следях го от седмици, и колкото повече наближаваше датата, толкова по-лоша ставаше прогнозата.
Успяхме да отделим два дни за плаж, но единия си стояхме облечени, и завити с хавлиите на шезлонгите.
До тук с негативната страна:)
Курорта се оказа много приятно място, кокетно, с красиви къщи и хотели, с много зеленина и цветя, морето - безкрайно чисто, плажната ивица - по протежение на цялото населено място, не е ли това най-важното всъщност. Хапнахме си вкусни нещица извън хотела - гироси, сладоледи, понички, сладкиши, богаца, и различни много вкусни рибки:) За втори път се насилих да опитам октопод и да си кажа - трети път категорично няма да има:), абсолютно не е по моя вкус.
Цените в курорта бяха доста по-високи от Паралия Катерини или Олимпийската ривиера, където бяхме предните години, почти двойни.
Пропуснах да отбележа, че бяхме в компанията на жената и сестрата на Жоро Бордовски. Сестра му не познавахме много добре, и макар да се оказа голяма бърборана,  е един много добър човек, а жена му си усещаме така близка, като член от семейството (Нори, ако четеш - прегръщам те!)

Първият ден беше мокро, мрачно и студено. Но пък за разходка и снимки ставаше.

Втория ден успяхме да се попечем, дори поплувахме. Кристално чиста вода...

Отсреща се вижда втория ръкав на Халкидики - Ситония и едно малко островче, което местните наричат "Костенурката".

На плажа попаднахме на българката Кери, женена за местен грък, която даваше шезлонги и чадъри под наем, поприказвахме си и беше приятно.
Иначе местните гърци ми се сториха ужасно недружелюбни, надути и високомерни, като почне от персонала в хотела, та до всеки продавач или сервитьор. Не знам дали спрямо българите са така, или по принцип, много ме е яд за това им отношение, ние все пак допринасяме за развитието на туризма и икономиката им.

Вкусна порция от традиционните гироси.

Третият ден се очакваше да е топло, но беше облачно и хладно.

Рибата в Гърция винаги е прясна и чудесно приготвена.

Повтарях си да не забравя да снимам рибеното плато, но се сетих, когато бе унищожено до предпоследното рибЕ, мнооого вкусни всички, на някои дори името не разбрахме.

Четвъртият  ден по програма посетихме Солун. Мислехме тази година да си пазаруваме, но денят беше неделя и нищо не работеше, ама нищичко, брей това гърците хич не са по работата, само кафенетата отворени.

Предните две години не успяхме да видим Крепостната стена, но този път се качихме до горе, гледката е уникална...усещането също.

Палеца на Аристотел, от едноименния паметник на площад Аристотелис, казват, че носело късмет докосването му, затова е така излъскан.

Хванахме велообиколка, даже крайбрежната беше затворена.

Кафе преди път:) Но се оказа, че автобуса е с повреда, отне няколко часа, докато го оправят и се отправим към Родината.

До нови пътешествия:) Да сме живи и здрави!