вторник, 17 ноември 2015 г.

Благодаря!

15 години, шест месеца и два дни! 
Това е времето, отбелязано в трудовата ми книжка, която получих днес. Времето на последното ми работно място. Никак не е малко...
Нормално за такъв голям период е да е имало от всичко - ентусиазъм, притеснение, радост, обида, споделяне, гняв, удовлетворение, разочарование, възторг, отвращение, работа, скука... Изживявала съм и лошото, и хубавото еднакво силно. Познавам се и знам, че лошото ще бъде простено и ще запазя само хубавите спомени. А те не са малко, напротив! 
Толкова много са колегите, които са заслужили уважението ми, а това напускане освен всичко друго ми показа и колко много хора уважават и мен, толкова прекрасни думи ми казаха и написаха...Не са малко и тези, които са били и ще останат  и занапред мои приятели...сърцето ми е пълно, това ми стига да изтрие негативните изживявания. 
Днес едни прекрасни хора - мои колеги и шефове (които отделиха от наистина ценното си време, посветено на далеч по важни неща от моето напускане) ме изненадаха, като споделиха с мен част от последния ми работен ден и ми пожелаха от сърце и лично здраве и щастие, и успех на новото място. Думите им ме трогнаха до сълзи, изпълниха сърцето ми, но удържах обещанието си да не плача, макар че завинаги ще запомня техните просълзени очи, за мен това наистина значи много. Не знам колко адекватно успях да реагирам, защото вълнението ми беше голямо, пък и по-лесно ми е да напиша нещо, отколкото да го кажа и покажа...
На  всички тези хора, (а и на останалите, с които взаимно сме заслужили уважение), не от любезност, а от сърце:


Благодаря!


За приятелството, за уважението, за споделянето, за сърдечните пожелания, за подаръците, в които сте вложили толкова символика, които сте подбрали и купили със специално отношение!

Няма да забравя жеста ви и времето, прекарано заедно!

Ще ми липсвате в ежедневието, но се надявам, че ще намираме достатъчно поводи да се чуваме и виждаме!
Надявам се на новото място да срещна повече (а дай боже само) хора, като вас!

Благодаря ви от цялото си сърце!!!








24 коментара:

  1. Надявам се, че раздялата ще е за добро! Попътен вятър, Весинка! :)

    ОтговорИзтриване
  2. Успех на новото ти проприще, Веси!
    С твърда крачка да вървиш напред и нагоре! :)

    ОтговорИзтриване
  3. На Добър Час, Весенце!
    Всичко ще е наред. Нов живот ново начало!

    ОтговорИзтриване
  4. Веси,
    днес такъв стаж е трудно да се направи на едно и също работно място.В цяла България цари огромна безработица.Може би в София това не се усеща, но София не е цяла България.Радвай се,че толкова дълго си била в един сплотен колектив.И попътен вятър на новото работно място.Надявам се да е за добро.Когато човек смени раб. място е трудно да приеме новите условия, но постепенно се свиква.
    На добър час и успех !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ели, аз понякога имам усещане, че в София най-трудно се намира работа...първия път ми трябваха десетина години, вторият също...когато опитваш по честния начин, без "връзки" нещата са много трудни...А колектива...дълга тема, това всъщност е част от него, за жалост една основна, макар и малка част от него винаги е влошавала средата...Това е и една от основните причини да се реша на промяната...наистина е трудно са се свикне след толкова години, но аз съм търпелива и решена да успея!

      Изтриване
  5. Пожелавам и на новото място успешна реализация и много приятели.

    ОтговорИзтриване
  6. И аз ти пожелавам бърза адаптация и успех на новото работно място :))) Важното е, че си се решила на промяна и знам, че ще се оправиш!

    ОтговорИзтриване
  7. Весинка, успех по новият път и от мен! Поздрави!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Хей, Катенеце, ама ние с теб и двете с промени тази година, ама твоята май е по-голяма, ти май смени дома?

      Изтриване
  8. Попътен вятър, Веси! Чудесно е, че колегите те изпращат по този начин! Взаимноста е много хубаво нещо! Сърдечени поздрави!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мерси, Теди, така е - безкрайно щастлива ме направиха тези мои мили колеги!

      Изтриване
  9. Отговори
    1. Ето ме, де:))
      Ееей, два дни ме няма:))
      Нормално - най-вече емоциите ме превзеха, та каталясах тези първи 3 дни.
      Притеснение, привикване с всичко ново, не знам кога ще ме пусне това:)
      Гледам да се съсредоточа в работата, да не се разсейвам с блога, макар и вечер :)
      Но надничам!

      Изтриване
  10. Весиии, всичко си има причина, нали знаеш! И както и да ни изглежда в сегашния момент, рано или късно научаваме, че е за добро! :) Стискам палци, нямам съмнение, че ти предстои само добро! Защото го заслужаваш. :)
    А и знам, че не е лесно... Аз самата опитвам и определено виждам, че "в София има много работа" е по-скоро идея, но трудна за реализиране в някои случаи. :)
    Прегръдки!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ех, Гери...какво да кажа...иска ми се за вас, младите да е по-лесно, а то е още по-трудно...това ми е по-голяма болка...

      Изтриване
  11. Весенце, и от мен успех в новата работа. Пожелавам ти да намериш там много спокойствие и добри хора, защото днес е много трудно да срещнеш стойностни хора, без фалш, без злоба или завист. Искам да ти кажа толкова много неща, с които да стопля душата ти и да ти дам кураж и сили по - бързо да свикнеш с новия колектив и работа, защото зная колко е трудно всяко начало и всичко ново. Но ще ти пожелая само здраве и много късмет, като съм сигурна, че на добрите хора като теб им помага ангел хранител и всичко ще се нареди добре.Изпращам ти една силна прегръдка миличка! Целувки от мен :*

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Пепи, ако имаше повече хора, като теб света наистина би бил прекрасен, аз ти благодаря, че си такава! Много ми е ценна подкрепата ти, нека ти се връща стократно доброто!

      Изтриване