петък, 24 юли 2015 г.

Ярешко с лозови листа

Това е най-необичайната рецепта за ярешко, която съм приготвяла и хапвала. За първи път ни нагости с тази вкусотия Жоро. От тогава я приготвям поне по веднъж годишно, попадне ли ми ярешко. Може да се ползва и агнешко месо. 
Вече съм писала многократно колко много неща съм научила от този ненадминат кулинар и прекрасен човек и приятел. Колкото и да се опитвам няма да постигна съвършенството на неговото ястие. Колкото и време да минава - неговото присъствие винаги ще ми липсва. Все пак - мога да се опитвам да приготвям рецептите му, а аз всеки път, когато видя внука му намирам по частица от Жорето у него!
Опитайте това различно ярешко и се надявам да повторите!

Продукти:




1 кг обезкостено ярешко месо
2 глави лук
1 връзка пресен лук
20 лозови листа
олио
сух джоджен
черен пипер
 сол

за заливка:
400 гр. кисело мляко
3 яйца
2 с.л. брашно
сол




Приготвяне:

Ястието се приготвя в гювечета. Аз този път го приготвих в големия гювеч. Месото се нарязва на парчета, колкото локумчета, лука също се нарязва. Разбърква се месото, лука, джоджена, черния пипер и солта. Във всяко  гювече се слага по 1/2 с.л. олио, подреждат се по 2-3 лозови листа по дъното и стените. Разпределя се сместа. Отгоре се покрива с по 2 лозови листа. Поставя се още по 1/2 с.л. олио, по около 30 мл. вода и гювечетата се захлупват. Пекат  на 220 градуса около половин час, после  се намалява на 120 градуса и печенето продължава още час. Киселото мляко се разбива с яйцата, брашното и солта и  заливката се разпределя в гювечетата. Допичат се на 220 градуса, без капачета до зачервяване. Поднасят се топли, но и студени са вкусни, носих си в службата.


в

8 коментара:

  1. Валентина24 юли 2015 г. в 20:03

    Попадне ли ми ярешко, непременно ще опитам рецептата, Весе. Толкова вкусно ми прозвуча, че докато четях, почнах да преглъщам.
    Жалко за човека, знам какво се случва с диабетиците - баща ми беше диабетик... За жалост - това е животът....
    Валя

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. vesela25 юли 2015 г. в 14:09

      И наистина е вкусно, Вале, опитай го непременно, може и с агнешко, аз не намирам много разлика.
      Колкото до болестта, коварна е, но нека не се чувстват обречени засегнатите, медицината се развива, дай боже скоро да бъде намерено по-добро лечение...аз все така и на Жорето казвах...

      Изтриване
  2. pep-4o24 юли 2015 г. в 20:38

    Аз май не съм я правила тази рецепта по Жоро, но това е защото ярешко няма у дома. Ако се сетя, следващия път ще направя с агнешко.
    Поздрави, Весе!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. vesela25 юли 2015 г. в 14:11

      Пепи, голям пропуск, направи го с агнешко, аз не бих различила сякаш.

      Изтриване
  3. Milena Poptoleva25 юли 2015 г. в 10:03

    Това е смисълът на живота....да оставиш диря след себе си и в този смисъл Жоро бе и е силно забележим(за съжаление не сме се познавали лично,а само от форума).
    Рецептата и за мен е непозната,но имам ли възможност ще се "опознаем":)
    Прекрасен ден,Веси!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. vesela25 юли 2015 г. в 14:14

      О, да, ярка е дирята, Миленче, той беше много разпознаваем и запомнящ се - и външно, а който пък го е познавал - знае, че освен добър човек, беше и много интересен, забавен, умен!
      Е, с рецептата поне може да се "запознаеш".
      Жега, жега...

      Изтриване
  4. Живка26 юли 2015 г. в 13:23

    Обичам яряшко,но в тази жега отказвам да ме топли и фурната....Но рецептите на Жоро наистина са страхотни!
    Хубава неделя,Веси!

    ОтговорИзтриване