петък, 6 февруари 2015 г.

Сарми от кисело зеле и счукан боб

Ето тук ви писах за Танчето и нейната майка (ще се радвам да се запознаем с нея и на живо). Искам да им благодаря за поредната вкусна рецепта, която ми споделиха. За мен е нова, правила съм само сухи чушки, пълнени с боб. И за да не се облизвате и вие пред монитора, предлагам да си приготвите тази рецепта при първа възможност. Аз я правих преди няколко дни.

Сарми от кисело зеле и счукан боб




Продукти:

1 голяма кисела зелка
500 гр бял боб (счукан предварително на парченца)
4-5 глави лук
1 морков
1 чушка
150 - 200 гр сланина
чубрица
черен пипер
червен пипер
олио

Приготвяне:



Ако нямате готов купен боб, който да е на парченца (аз нямах такъв) ще ви е доста трудно да го направите в домашни условия. Аз опитах да смеля в робота, но боба отскачаше от ножа и само шума беше страховит, резултат - никакъв. Нали съм си изобретателна - налях вода. Получи се, макар да стана леко на каша едната част, все пак си се натроши на парчета боба. Другият вариант е леко да го сварите и да го смелете в машинка за месо или пак в робота. Аз обаче нямах това време.
Поставяме в купа боба и добавяме нарязания лук, настъргания морков и чушката на ситни парченца. Следва нарязаната също на дребно сланина (нека да е шаренка, може и бекон), подправките и малко олио. Омесваме до еднородна смес.
Зелето се разделя на листа, като се отстранява средната жилка. От сместа с боба  се завиват сърми, които се нареждат в глинен гювеч. Между тях също може да нарежете сланина на филийки. Налива се вода, да покрива хубаво сърмите.  Поставя се в студена фурна и се пече след завиране на умерена температура. При мен отне 3 часа. Първите сърми хапнахме така, но останалите запекох допълнително в тавичка и още повече ни харесаха зачервени.




Много са вкусни!

Днес, като се прибирах от работа едва започваше да вали дъжд, след около час обаче си беше побеляло навсякъде.



Ето и в момента, продължава да вали...
Фотоапарата ми не е добър и съответно и снимките, особено на тъмно, но все пак се вижда колко е красиво - зимна приказка...особено на топло, зад прозореца. Белите петна са снежинки - пухкави парцали...



.

Снимките са специален поздрав за Аля:)) от снежна София!



в

8 коментара:

  1. Gergana Lazarova6 февруари 2015 г. в 23:21

    Ама чудесни са! И имайки предвид как си умирам за кисело зеле тази година, а съм хапвала само по празниците... Уф! Ама и чушки с боб не съм опитвала, Веси, много изкушения на едно... :)
    Поздрави и снежна вечер ти желая! :)

    ОтговорИзтриване
  2. vesela6 февруари 2015 г. в 23:43

    Ах, ти, момиче, денонощно ли си зад компа? Прегръдка, Гери!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Gergana Lazarova7 февруари 2015 г. в 19:38

      Интересното занимание, наречено "курсова работа" понякога отрежда наистина денонощно висене пред компютъра. Та след поредната завършена част, си почивам с вашите местенца, Веси. ;)

      Изтриване
    2. vesela7 февруари 2015 г. в 23:53

      Гери, радвам се, че си почиваш при нас! Успех с курсовата работа!

      Изтриване
  3. Aurelia Nasirova7 февруари 2015 г. в 18:23

    Весееееееееееееееее, какви снимки. Много са хубави! Благодааааааааряяяяяя! :((((((...искам сняг :(((((((

    А сармите са трепач! Суров ли слагаш боба.? Тази част не разбрах :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. vesela7 февруари 2015 г. в 23:55

      Суров, да, но счукан. Но ако не намериш такъв и не успееш да натрошиш, може да свариш леко, тогава да смелиш и нататък по рецептата.
      Снежеца само на снимка мога да ти го пратя за сега:))

      Изтриване
  4. Мъх8 февруари 2015 г. в 23:05

    Много готина идея! И аз благодаря за нея!
    П.П. не можах да разпозная квартала ( хаха-те всички са еднакви), но снежецът ми е любим;)! Поздрав!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. vesela9 февруари 2015 г. в 23:29

      Марте, и на мен идеята ми допадна, затова я и осъществих - доволна съм.
      Ха-ха, обещавам да дам и други жокери по нататък. На мен снежеца не е любим, но да речем по един път(ден) на зима ми се харесва :))

      Изтриване