Сребърен годеж и Торта Сникърс

25 години...дали са малко или са много да прекараш живота си рамо до рамо с някого?!? Обърна ли се назад - сякаш вчера бе денят, в който заживяхме под един покрив...Погледна ли дъщеря ни - виждам колко отдавна е бил този ден...Труден път беше, не беше лесен, наготово не получихме нищичко, заслужихме си всеки залък хляб, борихме се с хиляди трудности, но пък така ни беше по-сладко. Не спряхме да се радваме на дребните неща, не спряхме да празнуваме хилядите малки победи, своите дори измислени празници, не спряхме да изглаждаме помежду си острите камъни, не спряхме никога да си казваме "обичам те". Не допуснахме никой да се бърка в отношенията ни, не заспивахме скарани никога, освен в радостите, бяхме един до друг през всичките трудни моменти...Създадохме не само прекрасно семейство и изключителна дъщеря, но и един свят в който цари спокойствие и хармония. Да, много, много често ежедневието ни смачква, нервите са опънати до скъсване, но винаги единия поне намира начин да приземи, да успокои ситуацията, да опази крехката чаша на разбирателството. Знам, че много хора (сблъсквам се всеки ден с такива) няма да повярват и не вярват в Любовта, и в това, че тя може да продължи завинаги, но знам и че има такива, които като нас са имали щастието да я изпитат...! Те ще ме разберат! И ще споделят щастието ми от споделената Любов!


Искам да кажа и на младите хора, които сега се влюбват - да, вярвайте, има я...има Я!!! Кой, защо и как решава на кого да се случи?!? Това не знам, но все ми се иска да мисля, че освен божи дар и ние, двамата заедно сме допринесли и със сърцата, и с разума си да я отгледаме и съхраним до днес, и да стане все по-осъзната и силна.


Преди 25 години, на днешния ден беше нашия годеж - дума, чието значение вече е загубило смисъл...Но ние помним и отбелязваме този ден. Пожелавам си да сме живи и здрави и щастливи - освен с нашето щастие, дай боже и с това на децата ни!


Работен ден е и предварителни планове за вечерта нямаме, но вас, гостите тук ще ви почерпя с една много вкусна тортичка, чиято рецепта използвам да пусна за този специален ден!


Обичайте се!







Торта Сникърс




















Продукти:


1/2 кг печени и обелени фъстъци /не солени/
300гр смлени бисквити - при мен чаени - "Роден край с масло"
250 гр масло
200 гр пудра захар
200гр течна подсладена сметана

още 2 пъти по 70-80 мл подсладена сметана
100 гр бял шоколад
100 гр черен шоколад

Приготвяне:




Половината фъстъци се смилат ситно, другата половина се счукват едро. Смесват се в купа бисквитите, пудрата захар, ситно смлените фъстъци, разтопеното масло и 200 гр сметана. Получава се гъста каша. Разпределя се половината в тортена форма. Разтопява се белия шоколад с около 70 мл сметана на тих огън или водна баня. Залива се върху сместта/ оставя се малко за украса/, ръсят се отгоре едро смлените фъстъци, като се оставя и част от тях за украса. Може да се сложи в хладилника малко да стегне белия шоколад.
Отгоре се разпределя останалата смес с лъжица и после се заравнява внимателно. Разтопява се черния шоколад също с около 70 мл сметана и се излива върху тортата. С белия шоколад се оформят шарки и покрая се поръсва с фъстъците. Оставя се в хладилника няколко часа. Чудесна е на вкус!




* Идеята е от старо списание "Журнал за жената", но с доста промени от моя страна




И разбира се стихове, писани преди 25 години, ама не може да се отрече прозорливостта ми, нали? :))



*****


Сега съм млада,

казваш ти красива...

Косите и очите - с цвят на кестен.

Ръката нежна ласка притаила

очаква с трепет сватбения пръстен...


Сега си млад,

и толкова красив си...

Очите ти сега за мен са всичко.

Ръцете с мъжка нежност и със сила,

ръцете ти - ме правят най-щастлива...


Сега съм млада,

палава и дръзка...

С походка, ненамерена все още.

От низости душата ми е чиста,

щом чуден детски сън ме буди нощем...


Сега си млад,

мечтаеш, все мечтаеш...

И всичко е за теб осъществимо.

Душата ти е светла и гореща

и лошото в живота не те спира...


Сега сме млади с теба, мили...

Сега сме млади с тебе...

Но след време...




Ще бъдеш ти съсипан от умора,

ще бъда аз измъчена, унила...

И времето със своя снежен белег

косите ще е посребрило.

И блясъка в очите ни наверно,

дори и него ще е угасило...


Към залеза със тебе ще вървиме...

Какво ще е останало от нас...

Какво ще ни напомня, че сме живи...?




Една Любов с железни сили

ще ни доказва, че това сме ние! НИЕ!!!


1989 г.
Защитено с авторско право