Агнешка супа "Магирица"

Докато сме в сезона на агнешкото, да ви представя една любима и много вкусна гръцка супа, която  зная от колежка:

Агнешка супа "Магирица"

Продукти:

1кг. агнешки дреболии /агнешки комплект/ 
2-3 връзки пресен лук
1 връзка копър
1 чаена чаша ориз
Сока от 1 лимон
2-3 яйца
1 червена чушка за украса
2-3 с.л. масло
Сол
Черен пипер

Приготвяне:

Вътрешностите се измиват, заливат се със студена вода и се кипват, след което водата се сменя. Слагат се отново да се сварят почти до готовност (може в тенджера под налягане за 20 минути). Изваждат се, нарязват се на дребни парчета и се връщат в прецедения бульон. Като заври се добавят  ситно нарязаните лук и копър,  маслото и ориза. Разбиват се яйцата и към тях на тънка струйка се добавя лимоновия сок, като се разбива. Проверява се дали дреболиите и ориза са готови и се дръпва от огъня. Постепенно се добавя яйчената смес, като се бърка, да не се пресече. Поднася се с дребно нарязана чушка за украса. 

Торта R

Шоколадовите торти са любими на всички у дома, а за мъжа ми са направо удоволствие. Така че беше ясно какъв ще е десерта за празника вчера. Дълго обаче гледах разни рецепти и чак когато попаднах на тази в блога на Вероника http://thegingercookies.blogspot.com/2011/11/rigo-jancsi.html, реших - това ще е - точно по негов вкус! И не сгреших - направо примираше от кеф, хапвайки я, на останалите също се хареса много. Публикуваната от Вероника торта е Rigo Jancsi, на името на австро-унгарски цигански цигулар.Промених малко рецептата, визията също и за това ще кръстя тортата "R" - като взема първата буква на оригинала, както и на моя рожденник!

Торта R

Продукти:

за блата:
5 яйца
110 гр захар
110 гр брашно
110 гр масло
7 гр бакпулвер 
20 гр какао


за крема:
500 гр сладкарски крем за разбиване (от Лидл, подобно на сладкарска сметана)
300 гр черен шоколад
125 гр масло


за глазурата:
100 гр черен шоколад
100 мл сладкарски крем

50 гр бял шоколад
шоколадови парченца за украса на борда

Приготвяне:
Включваме фурната да загрява на 200 градуса. Намазняваме и набрашняваме разкопчаваща се форма за торта с диаметър 25 см. Разбиваме яйцата със захарта, добавяме добре омекналото масло, а след това  и смесените сухи съставки.Изсипваме във формата и печем до суха клечка. Охлаждаме. 
По време на печенето си приготвяме крема. Разтопяваме едновременно маслото и шоколада на водна баня, за да не се пресече. Оставяме да се охлади и през това време разбиваме крема (сметаната) до гъст сняг.Добавяме изстиналата шоколадова смес към разбитата сметана, като продължаваме да разбиваме. Получава се гъст крем. Разрязваме блата на две и сглобяваме блат, крем, блат и отново крем. Оставяме в хладилника за няколко часа да стегне.
За глазурата загряваме крема до завиране, дръпваме от котлона и слагаме начупения шоколад. След минута, две започваме да бъркаме с лъжица, докато сместта стане гладка и лъскава. Изваждаме тортата от хладилника и изливаме внимателно глазурата. Пак прибираме до стягане, след което украсяваме с разтопен на водна баня бял шоколад, който изливаме във фунийка от готварска хартия, с която пишем или рисуваме. Отстраняваме ринга на формата и облепваме борда на тортата с готовите шоколадови парченца. Отново оставяме в хладилника до момента на разрязването!

Да ви е шоколадово!

Факела любов 11

Ще наруша поредността на стихотворенията от "Факела любов", като днес ще пусна 11-тото поред, защото е писано специално за датата 29 май 1988 г!  Публикувам и друго, написано 25 години по-късно, пак по същия повод!  На този ден е роден Той - мъжът на живота ми! Любовта ни е дар от Бога и е едно от най-ценните неща, които имам. Толкова години ми се е искало да изкрещя пред целия свят "Обичам те!", но от страх, от суеверие не съм го правила, било е видно само за хората около нас! Но напоследък се опитвам да отстраня страха  във всичките му аспекти, вече не се страхувам да бъда себе си и нека тук се събира само положителна емоция и енергия, а лошото и завистта да нямат място и да вредят само на тези, които ги изпитват!

Искам само да пожелая на "моето момче" - да ми е жив и много, много здрав, да бъде до мен винаги, и да сме щастливи в своя мъничък свят!
Честит рожден ден, "Рошко"!

ФАКЕЛА ЛЮБОВ №11

29 МАЙ

Завинаги такъв си остани,

какъвто си във този светъл час.

Обичам те.Обичаш ме и ти.

И щастието върви със нас.

Нека като в този майски ден

животът ни от днес със теб да мине.

И даже виното да е пелин

с усмивка ний да продължиме.

Завинаги такъв си остани.

29.05.1988г.

Защитено с авторско право

НА РОШКО

Магия ли е нашата любов?

Та толкова години все я има!

Или над нас се сипе благослов

и свързва твойто с мойто име.

Очите ти са мойто огледало, 

а рамото ти - моята опора, 

душата ти със мойта се е сляла, 

сърцата ни пулсират в ритъм двоен.

Понякога умората ни втръсва, 

болежките множат се ден след ден...

Но с мен ли си - от нищото възкръсвам

и не изпитвам страх за следващия ден.

И точно днеска много ми се иска

със обичта си цял да те покрия,

с целувки всичко лошо да изтрия, 

за да остане вечна нашата магия!

29 май 2013г.

Защитено с авторско право

Мароканска баница с кайма и бадеми

Дойде ред на нещо тестеничко.

МАРОКАНСКА БАНИЦА С КАЙМА И БАДЕМИ

Продукти:

500 гр кайма
2 глави, нарязан на дребно лук
2 с.л. олио
2 скилидки чесън
1 с.л.  джинджифил
250 мл  бульон
1/2 вр. магданоз
50 гр бланширани бадеми, запечени и нарязани на дребно
1 с.л. пудра захар
1/2 ч.л. смляна канела
50 гр краве масло, разтопено
6 листа кори за баница
1 яйце, леко разбито

Приготвяне:

Запържваме  каймата. Изваждаме и оставяме на топло. Загряваме останалото олио в тигана и добавяме нарязания лук за около 5-7 минути, докато омекне. Добавяме чесъна, джинджифила, като разбъркваме 1-2 минути.  Връщаме каймата  и бульона и след като заври, намаляваме котлона и готвим докато изври течността (около 20 минути). Ако е необходимо добавяме още малко бульон или вода и магданоза. Охлаждаме.

Смесваме нарязаните опечени бадеми с 1 с.л. пудра захар и 1/2 ч.л. канела и рабъркваме добре. Намазваме с масло 20-см кръгла тавичка. Намазваме една от корите с разтопено масло, отгоре поръсваме с 1/5 от бадемите,  поставяме втора кора, мажем с масло и поръсваме с бадеми. Повтаряме с останалите кори. Поставяме така приготвените кори в тавичката като оставяме крайщата да висят отстрани.  Добавяме леко разбитото яйце, каймата, разбъркваме и изсипваме сместта върху корите. Прихлупваме с висящите краища на корите и мажем отгоре с масло. Печем в предварително загрята до 180 градуса фурна около 15 минути - до златисто. Изваждаме и обръщаме върху предварително постлана с хартия тава за печене. Връщаме във фурната за още 10-15 минути.  

Режем  на парчета и сервираме топла или със стайна температура. Много е вкусна и различна. 

Пудрата захар в бадемите не се усеща.

*Рецептата е адаптирана от Е-Кулинар.

За буквите с любов и торта Х

За буквите с любов и торта Х

Това е една прекрасна инициатива на Мария Христоу, по повод на 24 май, която подкрепям и в която исках да се включа с удоволствие

По принцип не си падам по такива масови мероприятия, но в случая определено си заслужава.

Обмислях някакви тържествени думи, с които да отбележа и аз празника тук, думи на гордост и възхвала...дори бях подбрала известни стихове, а всъщност се чувствам тъжна...

Цяла седмица в службата текат уволнения. Нищо ново под слънцето в днешно време...така е...времето е динамично. Лошото е друго - работя в държавно учреждение,  място, което да служи за пример...място, където „светлите бъднини” би трябвало да се градят...Знаете ли каква е реалността?!? Отиват си един след друг и малкото останали кадърни, можещи и знаещи специалисти и идват компютърно неграмотни, без ценз и образование, хора, готови и можещи само и единствено да лакейничат...Нещо повече, това не са уволнения, това е подигравка с човешкото достойнство. Чувствата ми варират от учудване, през ярост и достигат отвращение. Тъжно е и друго – че голяма част от хората, които оставаме, не си тръгваме сами, колкото и много да ни се иска...Защо ли?...Защото и навън не е (много) по различно, защото това е малък отрязък от държавата ни въобще.

Образование ли? Наука ли? Що е то? Години наред гледаме отстрани как държавата абдикира...от всичко, съсипано е всичко, образованието и науката не правят изключение.

Да идем в чужбина ли? Да оставим прекрасната си Родина, да оставим майките и бащите си, да оставим приятели, дом...В чужбина? Каквото и да си говорим за глобализация, за свят без граници, си мисля, че там ще сме винаги чужди, та макар и при (може би) по-нормални условия на живот и по-добър стандарт.

Но аз искам тук да остана, тук да живеят и раждат децата ми...И ми е много, много тъжно...С оплакване не става, нали? Да, но как??? Аз не съм нито необразована, нито неможеща и незнаеща...как да живея и работя нормално в държава, която отдавна не е нормална, да изляза да стачкувам ли...видяхме дали и това има смисъл, с война ли...пази боже...! Да се спасяваме поединично, решение ли е? Питам се защо и как се докарахме до тук? Ние..., наследниците на Ботев, на Левски, на хиляди, хиляди, стотици герои на едно или друго време, родени тук  и наричащи себе си българи, наследниците на Кирил и Методий...

Знаете ли какво каза днес един от новоназначените началници  – че 24 май не е наш празник, а само на учениците!?! Денят на славянската писменост и култура!!! Разбира се, че по-важно е да отпразнува назначението си...

Защо дилемата всекидневно пред всеки от нас е дали да продаде душата си на дявола и да краде народа си(или е подлога на тези, които го правят),  или да бъде обречен на мизерия...Защото мизерия е да се живее по начин, по който са живели далеч, далеч в миналото, защото се върнахме години назад, защото мизерия е децата ти да живеят по-лошо, отколкото си живял ти, защото нормалното е да има напредък, да се съгражда. Защото народа ни е беден, а обществото ни е болно. Защото „демокрация” е само една смешна дума и по-голям страх от сега не е имало – страха да оцелееш и днес!

Въпреки тъгата, яростта, отвращението ми, днес е светъл ден – 24 май!

Кирил и Методий...завещали ни най-ценното нещо – писмото!

 „Върви народе, възродени,

към светла бъднина върви...”

Грамотният човек не може да бъде излъган, не може да бъде манипулиран, и ако бъде и достоен – не може да бъде купен!!!

„О, вий, които цяло племе

извлякохте из мъртвина,

народен гений възкресихте -

заспал в глубока тъмнина;”

Да се събудим! Все още сме народ(макар и разединен, макар и обезверен), няма накъде повече да бъдем мачкани, унижавани, използвани, да не позволяваме да дойде ден, в който да се срамуваме сами от себе си!

Да отворим очи, да не забравяме славното си минало, но да четем в бъдещето, да го спасим, длъжни сме да намерим пътя, дължим го – на себе си, на децата си, дължим го на светите братя – Кирил и Методий! За да ни има въобще!

Честит празник!

Апетитка "баба Милка"

АПЕТИТКА „БАБА МИЛКА”

Продукти:

200гр.люти чушки*
1 краставица
1 ч.ч. оцет
1/3ч.ч.олио
1с.л.захар
сол на вкус
1 връзка пресен чесън
1/2вр.магданоз
1/2вр.копър


Приготвяне:

Чушлетата се изпичат, поопърлят на котлон/скара. Аз не ги белих, но ако са с дебела люспа ще трябва. Почистват се от семето и се нарязват на дребни парченца. Добавя се и нарязаната на ситни кубчета краставица. Чесъна, копъра, магданоза също се наситняват и се добавят. Заливат се със сместта от олио, оцет, сол и захар. Обърква се добре и се оставя да престои.
*Моите в случая бяха от тези дългичките, подобни на чорбаджийски, но по-тъмно зелени – само такива имаше на пазара, пък и не са толкова люти.

Да поясня за "баба Милка" - съседка и роднина, около която съм отраснала. Рецептата е бърза и лесна, много подходяща за сезона и отваря вълчи апетит.



Факела Любов 3 - Присъствие

Факела Любов

Стихотворение №3 от поредицата

ПРИСЪСТВИЕ

Аз ще бъда за теб пролетта,

дето жизнени сили ти дава

Аз ще бъда за теб през нощта,

хладен полъх във лятна жарава.

А когато завей есента,

ще ти бъда аз спомен тогава.

Ще ти бъда огнище, което

ще те топли през зимната вечер.

Ще ти бъда аз питката житена,

дето гладен си нявга сънувал.

Ще ти бъда вода бистроструйна,

дето никой не я е напивал.

Ще ти бъда аз ясна зорница,

твоят път нероден озарила.

Ще ти бъда аз ангел пазител.

Във душата ти влязла, ще светя-

ще ти бъда звезда от небето.

Ще ти бъда сълзата, която

с много мъка от теб се отделя.

Ще ти бъда ръката, която

щом потрябва - в юмрук ще се свие,

твоя хляб сам - сама ще изкара,

ще скрепи здрав съюз със добрите.

Туй богатство е твое.Вземи го.

Аз те чакам.Влюби се .

Защитено с авторско право

Карамелизирани пилешки филета

Направете си тези апетитни филета набързо за вечеря, след края на работния ден. Освен, че са изключително бързи, гарантирам ви наслада за небцето с един нов ненатрапчиво сладко-солен вкус, който ще ви очарова. Рецептата я имам от бившата ми колежка Настенка.



Карамелизирани пилешки филета

Продукти:
1 бр пилешко филе или пеперуда
3-5 супени лъжици захар
сол, черен пипер

Приготвяне:
Пеперудата се разделя на две през средата и всяко парче се разделя хоризонтално на още две части - получават се 4 тънки пържоли. Овкусяват се с черния пипер и солта и се оставят да поемат подправките 20 минути./ Месото може предварително да се маринова в бяло вино./ Изсипваме в тефлонов тиган 1 с.л. олио и захарта. Изчакваме да се разтопи и слагаме филетата. Те започват леко да се карамелизират, обръщаме ги неколкократно, да се изпържат и от двете страни. Леко проверяваме с вилица готовността - бързо стават. Филетата придобиват страхотен, апетитен вид, а вкуса е прекрасен, захарта почти не се усеща - щом моите консервативни елементи го харесват... Аз моята порция си я поливам със сосчето - чудно е!
Пробвала съм и с крилца - вкусно е, но много се омазваш

Факела любов 2 - Намерих те

Факела Любов

Стихотворение №2 от поредицата

НАМЕРИХ ТЕ

Ще те търся в небето, когато

вечер нежно ми светят звездите.

Ще те търся в морето, където

ме прегръщат със ласка вълните.

Както търсят в пустинята извор,

ще те търся - от жажда примряла.

Ще те търся в тайгата на север-

малко огън - и бих оживяла.

Ще те търся, когато във буря

нямам покрив - къде да се скрия.

Ще те търся, когато в гората,

заблудена, пътека открия.

Ще те търся - аз знам, че те има.

Знам, че чакаш ме някъде с цвете.

Цветето, знам - ще е моето любимо.

Знай, че при теб ще остана навеки.

Защитено с авторско право

Бабината супа в нов вариант

Днес ще ви представя една простичка рецепта, с малко продукти и подходяща за сезона. Навремето баба ми правеше чудна супичка от челядинки и киселец. Ароматна, вкусна и профирна, както казваше тя. Гъбите естествено бяха набрани от дядо, а киселеца – от градинката. После мама започна да прави тази супа, но вкуса на бабината беше друг. Преди години дъщерята пожела да и я приготвя, но не остана много доволна, каза, че тази на баба и (моята майка) била по-хубава. Оправдах се с това, че  киселеца и челядинките са от пазара. Макар че е ясно - бабините гозби са винаги специални. Наскоро набрах и аз киселец от село (същия, засят навремето от моята баба, а може би и от нейната...но той си се засява сам от семената всяка година). Приятел ни подари по същото време щайга с кладница. Така се роди идеята да приготвя пак „онази” супа, но с този вид гъби. На мен ми хареса много. Дъщерята ли...? Ех, тя не е много по похвалите, а по скоро по критиките, но...това ме държи в кондиция. Обаче е безупречен дегустатор и може винаги да изреди съставките на дадено ястие (за разлика от мен, въпреки опита). Та критиката и беше свързана с наличието на гъбен бульон, който добавих, и всъщност е права, защото аромата на гъбите и киселеца е достатъчен, бульона е наистина излишен.

СУПА ОТ КЛАДНИЦА И КИСЕЛЕЦ

Продукти:

2 връзки или около 200 гр киселец

1-2 стръка пресен лук

300 гр гъби кладница (челядинка)

1 с.л. брашно

1 с.л. червен пипер

2 – 3 с.л.  ориз

1-2 с.л. олио

Сол

Черен пипер

1 гъбен бульон (може без него!)

Приготвяне:

В мазнината се задушават гъбите, добавят се лука и нарязания киселец. Оставят се да омекнат. Следват за минута, две брашното, червения пипер и веднага след това се  налива студена вода до желана гъстота на супата. Като заври се прибавят ориза, солта, черния пипер и бульона. Вари се до сваряване на ориза. Моите гъби бяха съвсем крехки, но ако са по-жилави може да се задушават по-дълго в малко мазнина и вода.

Да ви е вкусно!

Факела Любов - Само мисъл

Преди 26 години подарих на моя съпруг (тогава все още не беше) за 23 - ия му рожден ден една "книга" със стихове, написани от мен. Стиховете разбира се бяха 23 на брой. Дълги години никой друг не ги беше чел, освен аз, мъжа ми и дъщеря ни. После започнах да подарявам тази "книга" на някои от много близките ни приятели, разбира се на тези, които смятах, че имат отношение към поезията.

Музата ме навестява с годините по-рядко, просто ежедневието ми става все по-натоварено, изнервено и неромантично, макар в душата ми романтиката да си е същата. Времето ме притиска и не посягам често към белия лист. 

Днес мисля, че е дошъл момента да споделя с по-широка аудитория "книгата" "Факела любов".

Не претендирам за поезия от класа, но претендирам за силата на чувствата, които съм вложила във всеки стих! Достатъчно ми е, че се харесват на Него, за когото е било и предназначението им, но ще се радвам на искрените ви оценки, любопитно ми е да чуя и други мнения.

По нататък ще публикувам и по-нови творби.

Дано ви е приятно четенето:

Стиховете ще публикувам в поредица, като ще спазя реда им, както е бил преди 26 години!

САМО МИСЪЛ

Зова те, а гласа ти не дочувам,

не съм го чувала насън дори.

Усещам те, ликът ти ме изпълва,

ала не виждам твоите черти.

При всяка крачка-крачиш ти до мене,

избягам ли-догонваш ме след миг.

Изпивам ли си чашата със чая,

накрая твоят вкус във мен горчи.

Приседнала сама пред огледало,

аз виждам твоят поглед как следи

усмивката, трапчинката, овала,

ала не среща моите очи.

Откривам те, усещам те, зова те…

Пред теб на колене сега се свличам:

аз моля те недей да бъдеш

                                         само мисъл!

Защитено с авторско право

Орехова шоколадова торта

Здравейте и добре дошли в моя блог!

Случайно или не, но деня на първата ми публикация, т.е. денят на същинското създаване на блога ми, съвпада с деня, в който е родена ТЯ - жената, която ме е родила - моята Майка!

Нещо повече, днес мама навършва 70 години! Пожелавам на себе си да ми е жива още дълги години, а на нея желая здраве, спокойствие и мъдрост. Сигурна съм, че заслужава повече, отколокото получава и като начин на живот, и като отношение, не само от околните, но и от нас - близките и.

Освен тук, където ми е по-лесно, ще се опитам да кажа и на нея днес:

"Мамо, обичам те! Благодаря за това, кото си направила и продължаваш да правиш за мен и семейството ми! Прости ми, че не винаги намирам време, търпение и желание да те изслушам, помогна или просто да съм до теб.

Вече знам (и аз като майка), че майчината любов (твоята лябов) е безгранична, но знай, че дори и да не показвам винаги своята към теб - и тя е не по-малка! Обичам те!"

И естествено, приготвената с много любов и разбира се с много перипетии и спънки (по закона за всемирната гадост!:)):

ОРЕХОВА ШОКОЛАДОВА ТОРТА 

Продукти:

За блатовете:
250 гр ситно смлени орехи
250 гр ситна захар
50 гр брашно
8 белтъка

За крема:
200 мл течна сладкарска сметана
200 мл черен шоколад 50 %
100 гр меко масло

800 мл прясно мляко
150 гр захар
150 гр брашно
8 жълтъка

За заливката:

150 мл течна сладкарска сметана

100 гр черен шоколад

За шприцоване: 

200 мл течна сладкарска сметана

2 с.л. заквасена сметана

2 с.л. захар

Приготвяне на блата:
Разбиваме се с миксер белтъците на пяна, добавяме постепенно захарта, като отново разбиваме до стегнат сняг. С дървена лъжица бъркаме леко от долу нагоре, като ръсим постепенно брашното, после и смлените орехи, до поемането им. Разделяме сместта на две и изпичаме два блата в тавата от фурната, като внимателно с лъжица разпределяме сместта и заравняваме.
Блатовете печем заедно до порозовяване на 180 градуса в предварително затоплена фурна, с вентилатор. Изваждаме, охлаждаме и внимателно разделяме всеки блат на две по дължина. Ако се препече блата става трошлив, но дори да се счупи, после при сглобяването се залепва. Получават се 4 правоъгълни блата.

Приготвяне на крема:
Сметаната  довеждаме до завиране дръпваме от котлона. Добавяме  натрошения шоколад и оставяме за минута, две. Разбъркваме продължително с лъжица, до изглаждане на сместта. Оставяме да изстине.

Разбиваме се с миксер жълтъците, захарта, брашното и част от млякото до гъста каша. Останалото мляко слагаме да заври. След завирането дръпваме встрани и внимателно, бъркайки наливаме яйчената смес. Връщаме на котлона, намален до средна степен и при непрекъснато бъркане сваряваме гъст крем. Оставяме  да изстине.
(Аз оставих кремовете да изстинат цяла нощ. Но не е необходимо да чакате толкова, достатъчно е да са се стегнали.)

В купа разбиваме размекнатото масло с миксер, добавяме шоколадовия крем, пак разбиваме. Продължаваме да разбъркваме внимателно с дървена лъжица, като постепенно добавяме и яйчения крем, до излаждане на сместта.

Сглобяване:
Сглобяваме тортата, като редим блат с крем, отгоре измазваме цялата с крема.

(Моите блатове не бяха добре изравнени, при което се получи наклон на една страна. Реших да залея с глазура полуфабрикат от Лидл, но тя се оказа по-рядка от нужното и изтече от към ниската част. Глазурата оводни и крема, получиха се неравности отгоре. Наложи се да укрепя странично с нещо - имах налични чаени бисквити с които облепих борда. )

Разбиваме 200 мл течна сметана с 2-3 с.л. захар, добавяме и заквасената сметана, която стяга крема. Шприцоваме отгоре по края на тортата, като „ограда” и отстрани, върху бисквитите.

Загряваме 150 мл сметана и преди завиране дърпаме и добавяме 100 гр шоколад. След охлаждане и леко стягане изливаме отгоре и оставяме да се стече до „оградката”.

Отгоре надписа също шприцоваме.

Еми това е – идеята ми беше тортата да се получи и толкова красива, колкото е вкусна, но уви, въпреки старанието ми - това не ми се удаде. На всичко отгоре, освен че е мрачно се и стъмни, така че и снимките са лоши. Пускам ги само защото вече бях решила, че това ще е първата ми публикация. А в бъдеше ше се старая повече и с двете. Обещавам!