Козунак с фанта

Козунак с фанта и кисело мляко по рецепта на Ваня Джорджевич! 

Необходими продукти - от които направих три средно големи и 2 по-малки козунака:

4 яйца на стайна температура
220 г захар 

200 г кисело мляко на стайна температура
кората на два лимона
200 мл фанта на стайна температура
1 кубче прясна мая
900 до 1000 гр брашно
120 г масло + 2 с. л. олио за доизмесване

Начин на приготвяне:

Месих в машината. Първо сложих течните продукти, по реда на написване, натроших в тях маята и вкючих омесване. След 5 минути започнах да добавям брашното, отиде ми 900 гр. Включих наново, но на програма тесто - 1,40 мин. вече. И започнах на части да добавям стопеното масло, до поемането му. След омесването и втасването оформих на плитки, като този път сложих в три от тях орехи, стафиди, портокалови корички (от Турция си бях купила чудни), локум. В другите два сложих също портокалови корички, локум и капки тъмен шоколад. Оставих да втасат поетапно - 3 на 2 и пекох до готовност - до суха клечка.

На снимката е един среден и един малък козунак от по два фитила. Другите забравих да снимам,  а бяха по-хубави - един кръгъл,  един с три фитила, и един-с два.

Червена леща

Готвя я различно, по въображение, по рецепта, турска, арабска, всякакква - все ми харесва.

През почивните дни ме превзе една хрема, чудо, и съчетана с хроничния ми синозит, си беше меко казано неприятно. Напоследък времето ми за домакинстване е именно в тези два дни, но направо бях неспособна, ленива и "счупена".

Та, помързелувах, а половинката готви единия ден червена леща - гореща ми дойде като елексир.

Тук е момента да му  благодаря за помощта във всяко отношение, предвид напрегнатото ми ежедневие напоследък. Да, работата е все проблема при мен. Да благодаря и за търпението и за разбирането, че не отделям времето, което ми се иска за да сме повече заедно.  Знам, че по-важното е връзката на душите, но все пак обещавам да си подяряваме повече мигове, няма по-ценно от това!

Точни мерки почти няма, но направете си я и вие по вкус, нашата се оказа чудесна. 

Необходими продукти:
500 гр червена леща
олио
1 глава лук
1 настърган морков
чесън
1-2 лъжици доматено пюре
кимион
куркума
сол
черен пипер
1 зеленчуков бульон

Начин на приготвяне:

Задушават се лука, чесъна и моркова в олиото, добавя се измитата леща, доматеното пюре и след минути водата, подправките и бульона. Вари се 25 минути. Поднася се с лимон и магданоз.

Албания, Дуръс

 Дуръс - септември 2023

Честно казно представях си го по-красив и по-голям град. В общи линии се преплитат исторически паметници, много стари сгради, от времето на соца и тук таме модерни постройки.

Истината е, че се очаква града да се развие много, защото са проявили интерес големи арабски инвеститори, които обещават да направят милиарди инвестиции.  Крайбрежната улица е много голяма и ще се превърне в нещо уникално, според плановете. Ще видим...

Присанището на Дуръс е третото ро големина в Албания, а града е идин от най-важните стопански центрове в страната.

Дуръс има древна история, от времето на илирийските му царе - Дура и Епидамн. Имало е време славно, в което града е бил български и се е наричал Драч, от славния цар Самуил, през царуването на Симеон Велики до 1018 г., та чак до цар Иван Владислав.

Индоевропейски племена са основателите на града, илирийския цар  Илирии е имал 9 деца, един от синовете от племето тауланд, племето на мъжете лястовици - в района на Тирана и Дуръс.Заедно с гърците основават град Епидамн. Цар Пир кръщава столицата Веронике.

Племената Геги и Тоски са вледели тези земи.

Не успяхме да разгледаме Археологическият музей, защото беше в ремонт. След приятна разходка се озовахме пред един от шедьоврите на Римската империя - Амфитеатъра, чиято възраст днес е 2700 год.. Само на 200 метра е и централния площад и гордостта на Дуръс - Илирия. Тук са Кметството от 1929 г., Часовниковата кула, покрита с релефи, джамията Фатих, построена върху руини на базилика от 11 век и високо ценената от местните жители сграда на Театъра от 1953 г., кръстена на Александър мойсиу - актьор с международна слава, родом от града. 

Разходката ни продължи по елегантния булевард Епидамн, с величествени халмови дървета. Отново се озоваваме пред Венецианската кула, където пихме чудно кафе със страхотен сладолед. Минахме и покрай разрушения емблематичен хотел Волга

След обиколката на греда, която е пешеходна и не повече от 1/2 - 1 час се отпарвихме към най-голямата дестилериа за коняк и вино на Албания.

И нещо много важно да ви кажа - почивките, които се обявяват за Дуръс, всъщност са извън града, на няколко километра, в града няма хотели, а плажа е малък и мръсен, около пристанището.

 Дестилерия

В дестилерията се произвежда най-добрия коняк - Скердербеу.

Премиум ликьор - ферментирал, направен от билки и стафиди. 

Торре, вино бяло и червено, от един и същ сорт грозде шеши, селекция, ендемично вино.

В Албания има закон - строят три храма, за всяка религия, не може един. Създават правила които да поддържат равновесие между хората от различните религии, което е прекрасно, не е това Албания, което се говори, най-вече от Гърция

Екскурзоводката ни разказа и за град Корча, наречен малкия Париж на Албания с най-вкусната бира Корча. 

Друг интересен факт е Международен фестивал за ел.музика, който се провежда тук от 2019 г.

Кметството

Площад Илирия

 

    

                                                                Венецианската кула

                                                        Социалистическия хотел Волга

                                                            Крайбрежния булевард

Кафето пред Венецианската кула

                                                            Доста боклуци на брега.

Апхеологическият музей

Дестилерията.

Ето това е прочутия сорт грозде шиши.

Чудесна дегустация със сирена , хапки и плодове имахме.

    

                                                                Добър автопарк имат.