Юни е.
В Румъния сме ходили през далечната 1988 година. Екскурзията беше с влак из Източна Европа! Спомените са прекрасни, макар поизбледнели. Берлин, Дрезден, Прага, Будапеща и Букурещ. Първите 4 града в трите държави бяха прекрасни, Букурещ обаче тогава си беше просто един соц.град. Мръсен, сив, с нищо забележително. Румънците бяха бедни, мърляви и крадливи. Дори румънските митничари обърнаха купето наопаки и просеха цигари, сапуни и други липсващи при тях неща. Нямам спомен нещо да ме е впечатлило приятно, почти нищо не си и купихме от там, освен по един чифт слънчеви очила, които признавам, бяха много ефектни. Магазините бяха празни, скоро след това и нас ни сполетя същото...остатъчен комунизъм...(дано не е останал и още, пу-пу)
В последните години много се говори колко са дръпнали напред румънците. Отдавнасме запланували тази дестинация, но по една или друга причина все променяхме плановете и избирахме друга, а после и пандемията. Затова сега, в момента в който чух по новините, че се пътува свободно относно Ковид мерките, направих резервацията. Пътувахме организирано, много сме доволни от всичко - фирма, шофьор, хотелче, екскурзовод, цена, но най-вече впечатления и емоции. Ако трябва с една дума да кажа дали ми хареса - да, хареса ми всичко, което видяхме, вкусихме и усетихме. Румъния определено е различна, но не смятам, че е по-напред от нас. Пътищата им не са по-добри, видяхме ужасно стари трамваи и автобуси в столицата.
В няколко публикации ще покажа Румъния през моя поглед.
Ще ползвам в текста и разични източници, някои от тях от интрнет.
Букурещ
Всички знаят, но аз да си кажа - Букурѐщ е столицата на Румъния, и най-големият град на страната. Населението му е около 2 милиона души, по брой на населението е най-голям и на Балканския полуостров.
Градът се намира на бреговете на река Дъмбовица и на по-малко от 70 km северно от Дунав, на 60 km от Русе. За пръв път се споменава в писмени документи от 1459 година, а през 1862 година става столица на Румъния.
Легенда свързва името на града с неговия евентуален основател Букур (името Букур буквално означава „забавление”), който бил обикновен овчар и се изгубил в гъста мъгла. След като се помолил на Господ, мъглата се вдигнала по чудо. В знак на признателност той построил малък параклис, около който впоследствие се заселили хора и така се родил днешния град Букурещ.
В исторически план най-ранните сведения за Букурещ се отнасят към 1459 година, когато градската крепост е една от резиденциите на влашкия владетел Влад Цепеш. През 1476 година градът е разграбен от молдовския княз Стефан Велики. През следващите десетилетия е неколкократно разграбван и от претенденти за влашкия трон и от османски войски, а след бунт през 1594 година е почти напълно разрушен от Синан паша.
В началото на 17 век градът постепенно се възстановява и при войводата Матей Басараб е една от двете столици на Влашко, наред с Търговище. През 1655 година е превзет за кратко от разбунтували се сеймени, а войводата Константин Щербан сам запалва града, за да не бъде превзет от съперниците му. Въпреки това с нарастването на османското влияние и на търговските връзки с Балканите, Букурещ, който се намира в южната част на Влашко, увеличава значението си и в края на 17 век вече е най-големят град в страната.
През 18 век, с утвърждаването на управлението на фанариотите, Букурещ става безспорна столица на Влашко. Градът на няколко пъти е завземан от хабсбургски и руски войски.
През Втората световна война, Букурещ претърпява тежки щети от съюзнически бомбардировки. На 23 август 1944 г. в Букурещ се извършва преврат, който превръща Румъния в съюзническа страна.
След установяването на социализъм в Румъния, градът продължава да расте. Под ръководството на Николае Чаушеску голяма част от историческия център на града е разрушена и заменена от сгради в стил социалистически реализъм. На 4 март 1977 г. Вранчанското земетресение, на около 135 km от столицата, погубва 1500 души и причинява допълнителни щети по историческия център.
С идването на демокрацията, Чаушеско е единствения лидер на соц.държава, който бива убит без съд и присъда.
Днес, 30 години по-късно наричат столицата на Румъния Малкия Париж заради известната прилика с френската столица (характерната архитектура в града от 19 век, протичащата река, Триумфалната арка). Твърди се също, че Букурещ е "най-добре пазената тайна на Европа".
Румънците, в по-голямата си част до 19 век живеят в селата. Днес 9% от населението на Румъния живее в Букурещ.
Около 96,6% от населението на Букурещ е представено от румънци. Останалите етнически групи са: цигани, унгарци, евреи, турци.
Икономиката на столицата претърпява особен растеж през последните 10 години.
Букурещ е важен кръстопът в националната пътна система на Румъния. Няколко от най-натоварените пътища и магистрали в страната свързват града с всички по-големи румънски градове и съседни страни като България, Унгария и Украйна.
За известен период от време известни български личности са живели в Букурещ - това са - Христо Ботев, живее в града през 1871 – 1876 г., Йордан Йовков, живее в града през 1920 – 1927 г. и Любен Каравелов, живее в града през 1869 – 1878 г.
От Университетския площад (Piata Universitatii) повечето забележителности на града лесно могат да бъдат достигнати пеша. Например булевард Калеа Викториеи (Calea Victoriei) е отлична отправна точка. Тези два ориентира са в централната част на Букурещ, където се намират и повечето известни ресторанти и магазини.
Валута им е румънска лея, 1 лея се равнява на около 0,40 лв. Ако не сте обменили предварително в България, банките са най-доброто място да го направите. Ние ползвахме банкомат, направо теглихме леи, таксата е около 18 леи. Не обменяйте пари на улицата.
Няма много обществени тоалетни и не са особено чисти.
Букурещ предлага фантастичен избор от заведения за хранене, особено в стария град - за международни и местни ястия. За мен опитването на местните специалитети е задължително. Традиционните ресторанти са много чаровни, цели улички в различни стилове, предлагат вкусна храна, поднесена в живописна атмосфера. В старата част - Липскани ще ви е трудно да изберете къде да седнете, от огромния избор по калдъръмените улички.
Не успяхме да разгледаме магазини и да си купим нещо, освен сувенири, въпреки че се твърди, че има избор - от скъпи бутици до арт галерии от маркови стоки до стоки за всеки джоб.
Някои от забележителностите, които не успяхме да видим са:
Национален художествен музей
Най-впечатляващата румънска художествена колекция е показана в пищните зали на кралския дворец. Сред множеството европейски произведения може да видите творби от Рембранд и Ел Греко.
Букурещкия университет
В добавка към това, че е център на интелектуалните и политически събития в Букурещ и главно място за срещи, университетът има и драматична история. По време на революцията от 1989 г. някои от най-яростните битки са били тук. В средата на площада 10 каменни кръста почитат паметта на убитите през 1989 г. Близо до университета са и Народният театър и Историческият музей.
Музей на румънския селянин
Този удивителен музей е определян като най-добрият румънски музей. В музея са събрани керамика, икони и облекло, впечатляващата изложба от комунизма, както и останките от дървена трансилванска църква от XVIII в. Само тук можете да разгледате над 20 000 традиционни носии. Нямахме време да го посетим, само минахме покрай него.
Ето го и прословутия Дунав мост. Била съм в трети клас, когато ни водиха от училище на него. Спомените ми бяха за нещо внушително, сега не ми направи впечатление.
И за по-малко от час вече сме в Букурещ.
В Букурещ се намира втората по големина (след Пентагонa в САЩ) административна сграда в света – Палата на парламента на Румъния. или Дворецът на парламента, с внушителните си размери: 270 м дължина, 240 м ширина, 86 м височина и 92 м под земята. Има 12 надземни нива и 8 подземни (4 от които са използваеми, останалите са в различна степен на изграждане). Има 1100 помещения. Най-големият коридор в сградата е дълъг 150 метра.
Построен по време на режима на Чаушеску, Дворецът на парламента е най-известната румънска сграда. Строежът е струвал неимоверно много - над 3 милиарда щ. долара. Участвали са над 20 000 работници. Наистина е внушителна, но за мен е излишна грандоманщина. Може да се включите в тур из сградата, ние не го направихме. Екскурзовода ни обясни, че една от залите е с площ 2200 кв.м., с 16 метра височина, с пищни стълбища и огромни полилеи.
Срещу Палата е изграден просторен булевард с множество фонтани по средата.
Патриаршеската катедрала. Патриаршеският комплекс е домът на патриарха на Румънската православна църква, подобно на Ватикана, където се намира и патриархът на Католическата църква (папата).
Изглед от катедралата към Палатата на парламента.
В двора на патриаршията има три каменни кръста. Пред единия горещо се молеше младо момче, дано бъдат чути молбите му.
И оттук тръгваме към стария град.
Река Дъмбовица.
Ето по тази уличка между двете сгради, едната от които е емблематично кафе, започва стария град.
Район Липскани
Това е историческият център на Букурещ, който е запазил чара на стария град. Намира се в близост до два от основните булеварди и река Дъмбовица. През 1400 г. повечето занаятчии от Румъния, Австрия, Гърция и България основали работилниците си именно в тази част на Букурещ. Скоро след това районът станал известен като Липскани заради многото германски търговци от Лайпциг. Днес в тази част на Букурещ е осеяна с много арт галерии, антикварни магазини и заведения със задушевна атмосфера.
Триумфалната арка
Подобно на тази в Париж, румънската Триумфална арка е построена в памет на войниците от Първата световна война. Първоначалната арка е построена от дърво през 1922 г., а през 1936 г. е завършена с гранит.
Ще имаме време и да похапнем:) Спряхме се на заведението Ексклузив, не за друго, просто бяха по-напористи да ни привлекат две девойки, съгласихме се, доволни, че има и местна кухня в менюто. как се разбирахме не ме питайте, важно е, че успяхме:))
Страхотни се тези мичи - подобни на кебапчета, но във всички балкански страни са много различни. За сега фаворит са ми сараевските чибапчици, после нишката скара, румънските, и накрая скопските кебапи.
Към румънските мичи се поднася сос от горчица и пържени картофи, които бяха убийствени, не можах да разбера причината, но бяха оваляни в нещо като червен пипер. Разядката с патладжан и чушки също беше много добра.
За няколко часа - толкова, поемаме към Синая.
