Банички с праз

Банички с праз

Продукти:

500 гр кори за баница (ползвам от Лидл)
125 гр масло

3 яйца
3 стръка праз, нарязани наситно
200 гр сирене(извара), може и двете
2-3 с.л. кисело мляко (може без него)


Приготвяне:



Разпределяме корите по две. Между всяка двойка кори мажем с разтопено масло. Намазваме и горната кора. Смесваме разбитите яйца, намачканото сирене, извара и праза. В единия край, от късата страна слагаме по дължина от плънката. Навиваме на пурички и слагаме в застлана с хартия тава от печката. Така навиваме и останалите кори, при мен са общо 7. Намазваме отгоре с масло и ако ни е останала плънка я разпределяме и нея отгоре. Печем до хрупкава, златиста коричка.
Не задушавам праза предварително, предпочитаме го така, не остава суров.
Когато плънката се намазва на цялата кора, тя се губи и не се усеща. Така се получава идеално!

С чаша айрян е идеално!

Шоколадова торта с карамел и лешници

Както стана ясно от предния пост - имах други идеи относно празника, отдавна ги обмислях, но явно живота е това, което ни се случва, докато си правим планове. По ред причини не успях да организирам деня, така, както ми се искаше, ще бъде по-семпъл и непретенциозен, не точно, както подобава за повода, но да сме живи и здрави, обещаваме си, че ще изпълним замисленото макар със закъснение. Затова плановете са променени - ще има торта - за радост на рожденика най-вече, който се шегува, че обича шоколадова торта, почти колкото мен:))

Като видях тази рецепта при Люси, веднага ме заплени. Знам, че нейното изпълнение е перфектно, но аз я почуствах и претворих по мой начин,  вложих в нея цялото си сърце. Смених и името - за моя рожденик не може да се нарече торта, такава, която не се нарича "шоколадова". :))
Благодаря, Люси за поредната фантастична рецепта, ти си много ярък талант и човек!

Черпя всички, отбили се с чисти мисли, за здраве на рожденика!

Шоколадова торта с карамел и лешници

Продукти: 

Блата: 

6 яйца 

120 г черен шоколад 

120 г брашно 

160 +40 г захар 

120 г меко масло 

Крем 1:

200 мл течна подсладена сметана

100 г млечен шоколад с лешници

100 г млечен шоколад

Крем 2:

100 мл течна подсладена сметана

 50 г млечен шоколад с лешници

1 пакет бонбони карамел "Му"

Крем 3:

200 мл течна подсладена сметана

50 г млечен шоколад с лешници

( *фиксатор за сметана 1 пак)

Още:

100 г млечен шоколад

30 г черен шоколад

100 мл течна сметана за разбиване

около 50 гр черен шоколад

готови шоколадови сърца
готови кръгли шоколадови бонбони с различен пълнеж, които реших да разрежа наполовина, за да се вижда вътрешността

Приготвяне.

Включваме фурната на 180 градуса. Разтопяваме на водна баня шоколада, заедно с мекото масло. Дръпваме настрани. Разбиваме белтъците със 160 гр захар на сняг. Жълтъците също разбиваме с 40 гр захар. При жълтъците прибавяме на тънка струйка и при постоянно разбиване шоколада. Оставяме миксера. Бъркайки с дървена лъжица, отдолу нагоре, постепенно прибавяме към сместа брашното и белтъците, като редуваме. Получава се много въздушна смес, която изсипваме в тавичка, с диаметър 25 см, застлана с пекарска хартия.

Печем около 30 минути, проверяваме с клечка. Изваждаме и оставяме да се охлади напълно. Махаме хартията и разрязваме на три  блата.

За първия крем слагаме сметаната да се загрее. Преди да заври дръпваме от огъня и добавяме шоколада. След 2-3 минути разбъркваме енергично.  Оставяме да се охлади. Процедираме по същия начин с втория крем, но след като го разбъркаме го поставяме във фризера. Докато изстиват двата крема нарязваме на ситно бонбоните "карамел му" и 50 гр шоколад с лешници. Разбиваме и сметаната със фиксатора и 3-4 с.л. заквасена сметана (тя сгъстява допълнително).

Започваме да сглобяваме тортата. Поставяме върху подложка първия блат.. Изливаме отгоре първия крем ганаш. Слагаме втория блат. Изваждаме от фризера втория крем, разбиваме до пухкавост и го разпределяме върху блата. Отгоре наръсваме нарязаните бонбонки. Слагаме третия крем - белия, като в него добавяме нарязания шоколад с лешници. Най-отгоре поставяме третия блат и слагаме в хладилника да стегне. След това от останалата сметана приготвяме ганаша за заливката по познатия начин - загряваме сметаната, поставяме вътре шоколада и разбъркваме. Изливаме върху третия блат. Посатвяме отново в хладилника.

След няколко часа изваждаме, минаваме с тънък нож по края и откопчаваме ринга. 
Отрязваме лента пекарска хартия - дълга, колкото е диаметъра на тортата и широка - колкото височината на тортата. С разтопения шоколад (50 гр) рисуваме върху лентата желани фигури. Внимателно залепваме по борда и отново прибираме до стягане. После внимателно отстраняваме хартията. Отгоре украсяваме с готовите сърца и готовите бонбони, които аз разрязах наполовина, за да се вижда различния пълнеж.

Честит юбилей, моя любов!

Днес празнуваш юбилей,
боже... цели петдесет!!!
Как живота ни люлее
и се ниже неусетно...

Ти за мен си същото момче,
там далече, "Скрорпионс" звучи...
Към морето спомен ме влече,
виждам твоите влюбени очи...

Лято, миди и виенско колело...
омагьоса ли ме в този миг?
Днеска слънцето не би огряло
ако ти, за мен не го повикаш!

Първа среща...първата целувка-
по челото, помня този ден.
И до днес любимата милувка
е косите ми да галиш, умилен.

Да ме зърнеш, ти пеша вървеше,
тръгнал би - до края на света...
Пламък във душите ни гореше,
и не стихва този огън досега!

Сватбата...омайващо красиви...
после плакахме - за сбъднатия блян!
И забравихме света, щастливи,
аз във теб, и ти във мене взрян...

Бащинството...колко ти отива...
искаше да имаш дъщеря...
Ето я, и нека ни е здрава, жива!
И за двама ви на Бог благодаря!

Ти за мен си същият.. любими,
нищо, че косите са в сребро...
Минаха лета, отлитаха години,
а сърцето ти е все така добро!

Ти за мен си същият, ръцете
хляба ти изкарват само с труд!
И със нежни пръсти късат цвете-
да закичат с обич мойта гръд.

Ти за мен си същият, очите,
ах, очите...отразяват моя смях...
Твоят поглед стигаше ми в дните-
за очите ти аз дишах и живях...

Ти, бъди ми жив и здрав! Прости ми-
не успях да отбележа този ден,
както исках, както го планирах...
твоят петдесети ден рожден!

Обич моя, ти си все доволен,
все ти стига, все си имаш всичко...
в грижите за нас, дори неволно,
цял живот как нищо не поиска...

"Ти си ми подаръка" - ми казваш
и разбирам пак във този час-
само мен едничка ти желаеш -
точно,  както те обичам  аз!!!

29.05.2015г.
00:29

Защитено с авторско право



Разбира се ще има торта, и разбира се ще бъде...шоколадова :))

Бисквитки с червени боровинки, розмарин и кокос

Преди време при Мария видях тези бисквити. Много интересни ми се сториха и си запазих рецептата. До момента в който ги приготвих, но промених някои съставки. 

Много се харесаха и у дома, и в службата. Насладете се и вие, ако решите да опитате този различен вкус.

Бисквитки с червени боровинки, розмарин и кокос

Продукти:

125 гр масло/готварски маргарин

1 ч.ч. захар

1 и ½ ч.ч. брашно

1 бакпулвер

½ ч.ч. сушени боровинки 

2 ч.л. сушен розмарин

50 мл  сок от портокал

настъргана кора от портокал

50 мл цитрусов ликьор/вино

½ ч.ч. кокосови стърготини

½ ч.ч. овесени ядки

Приготвяне:

Замесва се тесто от маслото, захарта, брашното, бакпулвера. Може първоначално да се ползва миксер. Добавят се и останалите съставки. Ако сместа е рядка се добавя брашно, ако е гъста – портокалов сок. Когато сместа може да се оформя се правят топчета, колкото малък орех. Редят се в тава, върху хартия за печене, на разстояние  една от друга. Пекат се в загрята до 180 градуса фурна около 15-20 минути,до загар. Изваждат се и се оставят да изстинат. Съхраняват се в плътно затворена кутия.  Получават се около 40 бисквитки.

Честит празник, Българи! Честит 24 май!

Честит празник, Българи! Честит 24 май!

За мен това е един от най-хубавите, най-светлите ни празници!

Дали има българин, чието сърце днес да не трепва гордо?!

Има защо, това е един от най-достойните ни поводи за национална гордост!

От дете, от ученичка още така съм възпитана, че възторга и благодарността ми изпълват този ден!

Поклон пред делото на Светите братя и техните последователи!

Кога, ако не днес е най-подходящия момент да ви препоръчам една книга.

Случайно или не, но точно в момента чета  „Войната на буквите” на Людмила Филипова. 

Наред с всичките и останали книги, и тази много ми допада. Филипова е един страхотен млад български автор, успя да ме накара да игнорирам потеклото и(на което не симпатизирам) и да я харесам и като човек, следя я отдавна. Позицията, която извежда между редовете на книгите си и мненията, които изказва в интервютата, показват, че тя не само е надмогнала политическите превъплъщения, застигнали мнозина през годините на прехода, но и нещо повече – намирам, че тя се опитва, по начина, по който умее безапелационно, да стои над всичко това, да защитава национални каузи, да търси и намира исторически факти, без да ги изопачава, да ни кара да търсим позитивните черти и качествата от миналото си, да разплита общочовешки съдби и чувства, да учи на патриотизъм.

Книгата и е една история за тайната сила на българската азбука... 

Ще си позволя да копирам текст от сайта Ladi zone, където смятам, че много сбито и точно е показан сюжета на четивото :

„Азъ, Буки, Веди, Глаголи, Добро... Това са само част от названията на буквите от нашата азбука. Първата буква от названието съвпада с буквата, за която то се отнася. Така по-лесно се запомняли, казват. Но според някои изследователи в названието на буквите от азбуката е закодирано основното послание за човека и знанието. Различните източници дават различно тълкование на това послание.

Според някои то е: „Аз, знаейки буквите, ще мога да чета, да опозная живота, доброто и злото в него, да обичам, да прощавам, да съм човек.”

Българските букви са и централна тема в новия роман на Людмила Филипова. Не случайно се казва „Войната на буквите”. И той не е просто исторически роман. Из страниците му познатото и премълчаното се преплитат в разказ за едно от най-значимите дела на българския народ – съхраняването, защитата и налагането на азбуката ни, наричана от целия свят кирилица. История, която преди 11 века първи разкрива Черноризец Храбър. „За буквите” обикаля света. Но впоследствие истината бива многократно преправяна и най-сетне забравена.

„Войната на буквите” пресъздава едно важно и велико време, в което не армиите, не земите, нито дори религиите дават контрол и власт, а силата на азбуката. Това е епохата на Походите на буквите, за които никой още не е разказал. Време, в което наказват със смърт за използването на писмена, различни от признатите в империите. Време, в което българският народ въпреки всичко се изправя да защити буквите си. Благодарение на него, на хилядите му жертви и на Апостолите на буквите днес милиони хора по света и десетки езици използват кирилицата – българицата. Днес тя е третата официална азбука на Европейския съюз.”

Баница с локум

Ако още не сте опитали тази баница при Рони, веднага запрятайте ръкави. Много лесна и много вкусна, особено за любителите на големите сладости:).

Баница с локум

Продукти:

1 пакет фини точени кори (ползвам тези на Лидл)

плънка:

2 яйца

1/2 ч.ч.захар

1/2 ч.ч. брашно

1/2 пакетче бакпулвер

100гр меко краве масло

2 кутии локум

едро счукани орехи

сироп:

2 ч.ч.захар

1 1/2 ч.ч.вода
ванилия

олио за намазване

Приготвяне:

Разбиваме яйцата и захарта, добавяме маслото, пак разбиваме. Следват брашното и бакпулвера.

Намазваме една кора с тази смес не много дебело, отгоре слагаме втора кора и от тясната страна на кората в края редим локум и орехи. Навиваме на стегнато руло и поставяме в намазнена тава.

Продължаваме до  изчерпване на корите и сместа.

Намазваме отгоре баницата с олио и печем в загрята на 180 градуса фурна до хубав златист загар на коричката.

Оставяме да изстине. Нарязваме на парчета с остър нож.

От посочените продукти правим захарен сироп и  горещ внимателно го изливаме върху баницата.

Престоява няколко часа.

Баницата става хем сочна, хем леко хрупкава.

ЗЕЛЕНА САЛАТА С ЧЕРЕШИ, СИНЬО СИРЕНЕ, ОРЕХИ И ДРЕСИНГ

Напоследък нямам време за блога и ужасно ми липсва това занимание.

След поредица от други, къде приятни, къде не, дейности днес реших поне да пусна една стара рецепта със стара снимка (дори забележката отдолу датира от преди няколко години).

Надявам се тези дни да успея да напиша и нова.

Иначе си готвя всеки ден, но и тук да се оплача е малко еднотипно, че стомаха упорито иска да ми създава проблеми тази пролет. Може би си отмъщава, че години наред го тъпках безогледно:)). Ще трябва да огранича малко вредните храни(колко е спорно пък и това!) и вредните навици...А народа у дома ще яде, каквото ям аз, няма време за всекиго според вкуса и предпочитанията:)), поне временно!

И макар да не трябва да ям сурови зеленчуци, днес на вас ще предложа тази интересна салатка, която при други обстоятелства бих хапнала с голямо удоволствие.



ЗЕЛЕНА САЛАТА С ЧЕРЕШИ, СИНЬО СИРЕНЕ, ОРЕХИ И ДРЕСИНГ


Продукти:
1 салатка
1 гл.червен лук
10-15 череши
50гр.синьо сирене
50 гр. натрошени орехови ядки


за дресинга се разбъркват следните продукти:
1 с.л. горчица
1 с.л. мед
1 с.л. олио
1 с.л. оцет
1 с.л. червено вино
сок от лимон
сол


Приготвяне:
Салатката се нарязва на ситно. Добавят се нарязания на лунички червен лук /претрит с малко сол/, натрошените орехи, нарязаното на парченца синьо сирене и черешите. Обърква се и се залива с дресинга, оставя се да престои.

* Рецептата съм записала по памет от предаване на Иван Звездев по телевизеята, но не открих в сайта.

Нямах червен лук и сложих пресен зелен лук. Много ми допадна вкуса, а домашните дори не опитаха, а гледаха с отвращение въпрос на вкус

Оказва се, че съм публикувала тази рецепта вече, преди година, за което се извинявам.