вторник, 29 юни 2021 г.

Катмер бюрек


Влезете ли в блога на Кокончето, няма да си тръгнете без да се изкушите на мига да опитате някоя от апетитните и рецепти. Царица е на месото, но и на тестените изкушения, които аз обожавам. Нямаше как да не опитам този бюрек и меко казано съм очарована - от аромата, вкуса, меката средичка и отлично хрупкава коричка! Фантастичен бюрек, за рецептата огромно благодаря!

Интересното в тази рецепта е, че в тестото се слагат прясно мляко и бакпулвер. Разточените не много тънки кори, се получават  фини след изпичане, няма грам глетаво във вътрешността, а отделени кори от маслото, но без да е мазна баничката.

Катмер бюрек







Продукти:
300 мл прясно мляко
60 г кисело мляко
7 г бакпулвер
1 равна ч.л. сол
550 г брашно (плюс още малко за разточване)
150-170 г краве масло за намазване на корите

Пълнеж по желание: 300 г натрошено сирене


За намазване на бюреците отгоре:
1 жълтък + 20 г разтопено масло

За поръсване, отново по желание - маково семе, сусам, зърна черен кимион




Смесваме в купа прясното мляко, киселото мляко, бакпулвера и солта. Разбъркваме и добавяме брашното. Омесваме меко тесто. Разделяме на 8 части, които оформяме на топчета и покриваме с фолио. Оставяме да престои 10-15 минути.

Разтопяваме маслото. Разточваме всяко топче на кръг, горе-долу  с диаметър  24 см. 
Разточваме кръг,  намазваме хубаво с масло с  четка. Разточваме втори кръг и го слагаме върху първия, отново намазвате с масло. Така постъпваме и с третото топче, а последната кора не мажем с масло. Двата бюрека се правят с по 4 кори.
Покриваме отново с фолио и оставяме пак за 30 минути.Натрошаваме сиренето.
След 30 минути, прехвърляме първите 4 кори на плота, като поръсваме съвсем малко с брашно и разточватм корите с точилка.Не е нужно да изтъняваме, просто разточваме на по-голям кръг. Намамваме с разтопено масло и поръсваме хубаво със сирене. Навиваме на руло, след това на охлюв и преместваме в набрашнената тава. Така постъпваме и с вторите кори.
Покриваме ги отново с фолиото и оставяму за нови 30 минути. 
След 20 минути включваме фурната да загрява на 170 градуса. 
Разбиваме един жълтък с разтопено масло.
Върху хартия за печене, поставяме единия охлюв катмер, притискаме с ръце да се сплеска малко, а след това разточваме с точилка. Като големина 24-26 см. 
Намазваме с разбития жълтък. Прокарваме вилица с кръгово движение, все едно навиваме спирала върху тестото, с лек натиск, да се образуват следи.
Поръсваме със семена и печем за 35-40 минути на 170 градуса, на второ ниво отдолу нагоре. 
Извадете и ако имате търпение изчакайте 5 минути преди да разчупите. Не режете с нож. 









понеделник, 14 юни 2021 г.

Смолян и еко пътека Невястата

Края на май, отседнали сме в Пампорово и оттам обикаляме наоколо. 
Очарователна природа, хубаво време, вкусна храна и невероятни родопчани! 
Истинска почивка и бягство от стреса на големия град.

Пърнвия ден посветихме на Смолян.

Смо̀лян е град в Южна България. Намира се в Западните Родопи при надморска височина – 1035 m. Някои източнити сочат, че това е градът с най-голяма надморска височина в България, след него се нареждат Чепеларе и Доспат.

Градът е образуван на 18 юни 1960 г. от двата града Смолян и Устово, и селата Райково и Езерово. Смолян е бил стар административен център, Райково е било занаятчийски център, а Устово – търговски.
По данни към 31.12.2019 г. населението му е 27 092 души, което го прави най-малкия областен град в България. Смолян е един от най-дългите градове в България – близо 25 km, което се дължи на линейното му застрояване по поречието на река Черна.

Името на Смолян идва от славянското племе смоляни, които населявали този край. Смята се, че селището датира от дълбока древност. Според античния гръцки историк Херодот този край е бил населен с траки около 2500 – 3000 години преди началото на нашето летоброене.

След падането на българската държава под османска власт със султански ферман от 1519 г. Среднородопието е предоставено на придворния лекар Ахъ Челеби, поради което тези земи са известни с името Ахъ Челеби.

След 2000 г. се наблюдава осезаем напредък на града. Изградена е нова главна улица (2003), построени са нови хотели, заведения и дискотеки. Инвестициите в града се увеличават Предвижда се да сеизградят 217 km писти за 27 000 скиори, 1500 оръдия за сняг, паркинг със 7740 места, тематични паркове за 4400 посетители. Заради проекта „Супер Перелик“ се предвижда и изграждането на летище, както и 100-километров трилентов път до Пловдив.Предстои и изграждането на спортно-туристическия център „Момчиловци“, съизмеримо с мегапроекта „Супер Перелик“.Ще бъдат изграждани голф игрище, ледени пързалки, писти, игрища за футбол, тенис корт, сноуборд, велоалеи, конни бази и др. Всички тези проекти, ако бъдат осъществени, показват, че туризмът е приоритетен отрасъл за Смолян.

Смолян разполага с две автогари. Обслужват се редовни линии до Пловдив, София, Кърджали и много градове в областта, а през летния сезон се обслужва редовна линия до Слънчев бряг.


Новият модерен център е завършен е през 1983г. Архитектурата му е много интересна. Тя е съобразена с местните строителни традиции и се вписва в околната среда прекрасно. Намира се в квартал Устово.














Православните храмове в града са 7, като един от тях – катедралният храм „Свети Висарион Смоленски“, е втори по големина в страната след храм-паметника „Свети Александър Невски“ в София (надминавайки катедралите във Видин и Варна).

В Смолян има 2 действащи джамии – в кв. „Горно Влахово“ и кв. „Горен Смолян“.

В град Смолян след 1991 г. има и протестанти (адвентисти и евангелисти).




Планетариума, който беше затворен заради основен ремонт по Евро проект.










Регионалният исторически музей
Той е включен в Списъка на 100-те национални туристически обекта на България по номер 83. Музеят се намира в квартал Смолян. Той е най-старият и най-големият в Средните Родопи и носи името на Стою Шишков. В него се намират множество артефакти,находки, документи,архиви и др. Историческият музей е основан през 1935г. за издирване, изучаване, съхранение и популяризиране на наследството на местното население. Изграден е специално и от сградата има прекрасна гледка към града и родопските върхове Перелик, Соколица и Карлък.










































Родопски драматичен театър „Николай Хайтов“
Художествената галерия, притежаваща платна на най-големите български художници.





След разглеждане на града се отправяме към предизвикателството - еко пътека Невястата. Предизвикателство, защото ни се случва за първи път, Обичаме да обикаляма страната и чужбина, морето ни е най-любимо, но планината и гората все избягваме, като изключим парковете и ходенето на село, но то си е цивилизация. Като допълним, че по това време, след края на зимния и преди да е започвал летния сезон, няма почни никакви туристи...си е направо приключение. Но новото ни амплоа е приключенци:)), и ни хареса!


Екопътеката  се намира между град Смолян и курорта Пампорово. Приблизителната и дължина е около един километър, точно като за начинаещи, и не е много стръмна, но това няма никакво значение, защото тук е важна панорамната гледка над град Смолян. А тя - спира дъха. 

За ориентир ще видите по средата на пътя паркинг, на самия паркинг има поставена голяма стена за спортно катерене, както и други спортни съоръжения 
Добре и мястото да се посети, когато не вали, защото може да е хлъзгаво и опасно;
Обуйте си и удобни, спортни обувки.


“Невястата” преминава през красива и с аромат  на мъх и смола гора,  Цялата пътека е обозначена с информационни табели с  информация за растителността и животинските видове в района. Има места за отдих, както и две панорамни площадки. Има табелки с насоки.

Както се досещате има легенда за името на екопътеката: По време на турското робство смолянска девойка е била дадена за невеста на местния турски владетел. Тя поискала преди сватбата да погледне за последен път родното си място от високо. Качила се на скалата  и се хвърлила от нея. От тогава нарекли скалата “Невястата”.












Жива душа няма, само ние, тишината  и птичките!





























При самото начало на екопътека „Невястата“ е разположена друга пътека, от лявата страна, която води към Смолянската крепост „Калето. Не можахме да я видим, защото се очакваше да завали и побързахме да се приберем, някой друг път. Манастира също не можахме да разгледаме.