събота, 8 август 2020 г.

Ябълково вълшебство


Ябълково вълшебство



Още с разгръщането на книгата усетих стила на авторката - Сара Адисън Алън - магично вълшебен. 
Много, много мое усещане за живота и за простотата на отношенията.
Историята е сладка, омайваща и мистериозна. 
Най-точното четиво за плажа и лятната почивка. 
Невероятно уютно и гарантиращо приятно четене на шезлонга и преди сън.
Свежо, ароматно, вкусно и магическо-реалистично изживяване. 
Вълшебно, заскрежено ябълково дърво, ястия с цветя, очарователно странни жени, магични бонбони с аромат на лавандула и роза, на лимон и върбинка...
Къщата с ябълковото дърво на сестрите Уейвърли и  първата слана, чието пристигане означава драматична промяна в живота на една от тях - описания, които те пренасят в този свят неусетно и ти се иска да останеш в него. 
Не е достатъчно да си над 50, да си прочел немалко сериозни и разнородни по жанр книги, за да спреш да залиташ по романтиката и красотата на простия, вълшебен, уютен провинциален живот, описан с лекота.
Книгата е изключително приятна, разтоварваща, но и някак ненатрапчиво проповядваща ценности и носеща послания -
да си различен и да не се съмняваш в себе си, да се гордееш с уникалността, която носиш, да уважаваш това и у останалите,  да имаш любящо семейство, на което да се опираш в трудни моменти.
Ще се изкуша да поставя и цитати:

"Предната вечер бе валяло като из ведро и силният вятър най-сене бе довял есента в Баскъм сякаш с едно помитане с метлата. Във въздуха вече се усещаше хлад и навсякъде имаше мокри листа - в дворовете, по тротоарите, на улицата, върху колите. Сякаш светът беше покрит с коричка от захар и канела."

" Беше ден за лимон и върбинка, затова витаеше сладко кисел аромат, който навяваше мисли за одеала за пикник и бели облаци във форма на сърце."

" Ако Клеър организира тържество за твоята годишнина, ще направи сос айоли с латинки и чашки от лалета, пълни с портокалова салата...ще поднесе ягодови кексчета и бонбони от теменужки...когато готвеше с цветя, Клеър правеше вълшбства."

"Тя разбра, че мястото и е в този град в мига...когато беше на пет години. Сбъдна се един сън, който отдавна имаше - как лежи под ябълковото дърво в градината на Уейвърли, всички са щастливи и всичко си е на мястото"

"Късно през нощта Клеър се събуди и потрепери. Прозорецът в стаята на втория етаж беше отворен и през него влизаше студ. Мразовитият въздух беше надвиснал над леглото и искреше с малки бели звездички, които тя можеше да докосне, ако се пресегнеше."

"Обичаше го с такава сила, че й идеше да се разплаче, а мисълта, че може да го изгуби, я изправяше на ръба на бездънна черна пропаст, в която всеки момент ще падне."

" Когато си се представяше с него, виждаше сняг, затова може би тази зима нещо щеше да се случи. Сигурно трябваше да бъде търпелива. Отдавна беше разбрала, че понякога е нужно време нещата да се подредят, затова се бе научила да чака."

"Дървото беше ниско, едва достигаше горната част на оградата, но клоните му бяха дълги и широки, почти като лиани. То имаше присъствие, характер и влияние над всички Уейвърли, живели в тази къща...Бей стигна до дървото, докосна наклонения му ствол, завъртулките и издатините по кората, които приличаха на загадъчна карта на непознати места. Изтегна се върху кафявата трева и погледна нагоре през голите клони към луната в небето...Правеше го още от петгодишна, откакто пристигна за първи път в града, и разбра - просто разбра - че си е у дома. Едно момиче и нейното дърво. Мислеше колко и се иска Джош Матисън да я обича така, както татко и обича майка и, а чичо и обича леля и. Сестрите Уейвърли се бяха омъжили за толкова непоколебими и нормални мъже, колкото те бяха непостоянни и особени. Съпрузите им ги обичаха...обичаха стаеното обещание и съзнаваха, че в тях винаги ще има нещо загадъчно."

"Иванел се изправи и спусна крака от леглото. Трябваше да даде нещо на някого. От време на време я обземаше това непреодолимо желание, което потушаваше само като даде на някого слива, мелничка за кафе или учебник по животновъдство. Не знаеше защо трябва да раздава тези неща, нито защо получателят им има нужда от тях, но винаги го правеше, независимо дали на хората им харесва или не."

"Дишането и се учести при мисълта за нещо толкова просто и все пак невероятно прекрасно. Да хапват и да си говорят, след като се стъмни. Може би дори щеше за кратко да прехвърчи сняг, както в картинката, в която тя се виждаше с него, и всичко щеше да стане идеално, спокойно, истинско."

" Прекоси къщата, мина през тъмната кухня и излезе на задната веранда. И наистина, микробусът и беше целият осеян с ледени звездички, а орловите нокти на портата искряха, покрити с фин слой кристалчета. Дъхът и излизаше на облачета от устата, докато крачеше забързано по алеята към градинската порта. Клеър потърси ключа сред клоните с трепереща ръка. Първата слана винаги беше вълнуваща, обаче тази година имаше още по-голямо значение - точно този сезон, това обновление...Бавно отвори портата, затаила дъх. И там, в дъното на двора, беше дървото, отрупано с цвят. Ситни бели цветчета се бяха появили по клоните и само за една нощ голотата се бе превърнала в изобилие. Дървото трептеше празнично, белите листенца се стелеха към земята на вълни и издаваха звук като от сипещ се пясък. Градината вече беше побеляла като заснежена... - Добре дошло отново!"

" На масата запалиха свещи, а ябълковото дърво през цялото време се клатеше и продължаваше да сипе цветове. Докоснеха ли пламъка на свещта, те просъскваха и ставаха на пепел, а подире им оставаше толкова прелестен и сладостен аромат, че ухаеше едновременно на вчера и на утре."


Няма коментари:

Публикуване на коментар