понеделник, 12 август 2019 г.

Лозови сарми и дваж по-вкусните им сестри - цвеклови сарми!


Обожавам ги тези сармички, да знаете, ама толкова са ми вкусни, че не мога да се спра:) В селото на баба и дядо няма лозови насаждения, особено пък преди години, сега пак разни сортове понасадиха хората в дворовете, дали раждат не знам, но листа пускат. Та моята баба навремето правеше сарми с листата от цвекло. Така ги правя и аз сега и са ми много по-вкусни и крехки от лозовите. Въобще листата на цвеклото имат един особен, много приятен вкус, и аз ги ползвам за всичко, където има зеленко. Ако не сте опитвали - направете си непременно, няма да съжалявате!






Необходими продукти:

600 гр кайма
1 глава лук
1 морков
1 ч.ч. ориз
олио
червен пипер
черен пипер
универсална подправка
чубрица
джоджен






Приготвяне:

В олиото запържвам ориза докато стане прозрачен, добавям нарязания лук и настъргания морков, разбърквам няколко пъти и добавям каймата. Веднага започвам да я раздробявам с уреда за мачкане на картофи, ако е необходимо - добавям вода, или размивам предварително каймата, ако е по-суха, за да не стои на бучки после. Та преди, или след каймата добавям общо около 1 ч.ч. вода, след като всичко е хомогенно оставям на котлона да къкри до изпаряване на течността, като добавям пиперите и подправките, също и сол, ако не е достатъчно от подправката или самата кайма.
Свалям от котлона и оставям настрани да се охлади. През това време махам дебелата жилка на цвеклото и а половин минута го пускам в МВ да омекне леко. Завивам сармичките и ги нареждам плътно в тенджера, като на дъното съм сипала отново малко олио. Върху тях слагам плитка, но широка чиния, наливам вода, подсолена, да ги покрие добре и слагам на котлона на най-високата степен, при мен 6. След като заври веднага намалявам на 3 ли дори 2 и оставям захлупено до готовност. След половин час може да проверите. Дръпвам настрани и оставям отново захлупени, да се задушат. Поднасям с кисело мляко, но може де си направите и бял сос, доматен също.
В плънката също може да се сложи домат, но аз лично не слагам.





И малко по-стари снимки:








неделя, 11 август 2019 г.

Всяко зло за добро и нова кухня:)



Не мога да не се похваля с новата си  кухня. 
Нямаше как отлагания ремонт да не се осъществи,  след като направих пожар преди почти 3 месеца, иначе май нямаше да стигнем до него:)
Първите снимки са малко стряскащи, но пък следващите се надявам да ви успокоят. 






Всичко вече е готово, ново, чисто и уютно. Доста труд хвърлихме с половинката, но се получи добре.
Отново благодаря на Иван, Краси, Пепи, които загасиха огъня! На родителите ми, на децата, на Александър, за подаръците, за помощта, подкрепата и въобще, че ги има! 
Благодаря и на Сончето, която ми приготви питка за рождения ден, защото нямах още фурна! 
Благодаря и на всички приятели, колеги и познати, които изразиха готовност да помогнат и дори просто бяха искрено съпричастни! 
Дано направеното добро ви се връща!

Този пожар бе урок, да бъда по-внимателна с електричеството, и въобще с всичко, но също така и да гледам позитивно, и да не забравям, че най-важно е да сме живи и здрави, всичко друго е поправимо! Убедих се също, че има още добри хора и прекрасни приятели, а какво повече му трябва на човек?

























сряда, 7 август 2019 г.

Супа от заешко месо

И днес супа предлагам:)



Необходими продукти:

заешко месо - 300 г (сварено, обезкостено и нарязано)
бульона от варенето
3 с.л. сушен пресен лук
1 морков
1/2 домат
2 см. корен пащърнак
парче корен целина, колкото локум
3 картофа
2 с.л. универсална домашна подправка или на вкус купена
олио
масло
джоджен
сол, ако не е достатъчна подправката
1 ч.л. пушен пипер
200 мл шампанско
1 яйце
2-3 с.л. заквасена сметана







Начин на приготвяне:
В тенджера сипете олио, нарежете морковите на кубчета, а лука, целината, пащърнака и картофите - на дребно. Задушете ги и долейте бульона, шампанското и топла вода до желана гъстота.
Когато поври супата, сипете и нарязаното заешко месо и нарязания домат.
Оставете супата да къкри на слаб котлон и овкусете с подправките.
Свалете от котлона и застройте с яйцето и сметаната
Сервирайте гореща!

Много подходяща супа при настинка и грип в зимните дни, но аз естествено настинах и насред лято:)





вторник, 6 август 2019 г.

Супа гъби и яйца



Тази рецепта знам от една много мила дама, с която контактувахме доста често преди, във форума на "Гответе с мен". Днес по-радко, и най-вече във ФБ, но си оставам с прекрасни впечатления от нея и тримата и невероятни синове.
Габи е много таланлив човек и се развива в много поприща!
Надявам се и да си намерила и своето заслужено щастие, Габка! 

Рецептата е на сестрата на Габи, и добре, че тя ни я сподели преди години, много вкусна и засищаща супичка.



Необходими продукти:
1 глава лук
1 морков
400 гр гъби печурки
1 ч.ч. ориз
1-2 домата
5-6 сварени яйца
червен пипер
сол
черен пипер
магданоз
целина


Приготвяне:

Задушавам  лука, моркова и  гъбите .Слагам  червен пипер  и 1 ч.ч ориз. Наливам вода /около1,5 литра/ и посолявам. Като се свари ориза слагам нарязани доматите. Накрая в готовата супа нарязвам 5-6 сварени яйца. Подправям пожелание с черен пипер, магданоз и целина.



четвъртък, 18 юли 2019 г.

Вишеград, Мостът на Дрина, Каменград


Вишеград,  Мостът на Дрина


И така...да ви представя последната спирка от нашето пътуване.  
Тръгваме от Сараево към Вишеград.
Снимките са с различно качество, според това с кой от двата фотоапарата или телефони е снимано, и кой е фотографа:)






По пътя са се ширнали чудни пасторални картини.

Босна и Херцеговина не са за хора, които харесват многолюдни тълпи, светски кафенета, музеи или замъци. Тази страна е за любители на спокойствието, природата и изумрудено зеления цвят.


















Вишеград е град в Република СръПска, в Босна и Херцеговина.  Населението на града през 1991 година е 6902 души.
Градът е разположен от двете страни на река Дрина. 
Иво Андрич прославя Вишеград с романа си „Мостът на Дрина“ (1944). По-късно романът печели Нобелова награда за литература през 1961 г.



И прочутия мост над Дрина, от едноименния роман на Иво Андрич! 
Моста е построен през ХVI век по инициатива на Мехмед паша - Соколлу и дело на великият архитект Синан. От 2007 г. е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Моста, реката, зеленината наоколо оставят пътешественика възхитен, гледката е зареждаща и много приятна.























Иво Андрич



Паметник на Мехмед Паша Соколович




В сърцето на Вишеград пък се намира Каменград, наричан още  Андричград (на името на Иво Андрич). 
Това е вторият проект на сръбския режисьор Емир Кустурица. Етноселището представя Балканите такива, каквито биха били, ако всеки един от завоевателите, преминавали през земите ни, не разрушаваше изграденото от предишните. Каменград е смесица от архитектурни стилове, съществували на Балканите през различните епохи. Състои се от църква, театър, магазини, кафенета, ресторанти.
Каменград и Дръвенград са едва на около 20 км един от друг.



Каменград на Костурица










Андричград е построен за декор на филма „Мостът на Дрина“, който Кустурица подготвя по известната творба на нобелиста Иво Андрич.  Тук всяка година се провежда  филмов фестивал под патронажа на Кустурица.
Тук може да се разходите приятно, да пиете кафе или бира, да хапнете кебапчета или пица. Можете да отидете дори и на кино.











В центъра на импровизираното градче се намира паметникът на писателя Иво Андрич.






















































































И отново на връщане  фото-пауза при известния каменен мост над река Дрина – наричан още "Чуприята”.


















































До скоро виждане, Босна и Херцеговина, още едно райско кътче на земята, искам да се върна отново някой ден...