петък, 2 юни 2017 г.

За 2 юни с преклонение и възмущение

Ботев е икона, поне за мен!
Ботев е поетичен гении, най-големият, поне за мен!
Хиляди знайни и незнайни герой заслужават преклонение, поне за мен!
Днешния ден е определила историята, за отдаване на почит към Ботев и всички, загинали свободата на Родината ни. 
Колкото и да искам думите ми не могат да бъдат толкова силни, колкото е емоцията ми, не могат да бъдат толкова силни, колкото го заслужават загиналите, но в момента, в който пиша тези редове гърлото ме стяга!
Признателност, възхищение, защо не и идеализиране, ние имаме нужда от идеал, от пример за подражание!
Горда съм, в този ден, и не само, че съм българка!
Горда съм и заради факта, че дори след толкова години повечето от нас ценят този ден, ценят жертвата на героите, почитат със само една минута мълчание паметта им. Тази минута ни обединява като нация!
И съм възмутена от всички онези, макар и малко, които седят невъзмутимо на пейката с децата си, или крачат глухи  по улицата, или шофират безчувствено автомобилите си и бързат ли бързат...за къде... ще ги изведе ли някъде тази една минута, която си спестяват и като време, и като емоция...с какво по-ценно от това я запълват?!?

1 коментар:

  1. А ние бяхме свидетели на друга гледка, от която ни стана много мило. С Ирина се прибирахме от Пирогов, къдетя бях на контролен преглед и сирената ни свари в кварталната градинка с кафене, в което всички маси бяха пълни с хора на различна възраст, много майки с деца и възрастни хора, които пазаруваха от зеленчуковия павилион наблизо. Всички спряха разговорите, всички се изправиха, всичко замря, настъпи абсолютна тишина... за минута или две. Весе, беше трогателно!

    ОтговорИзтриване