неделя, 30 ноември 2014 г.

Факела Любов - 20

Факела Любов - 20

ТОГАВА

Тогава - в нощта теменужно-лилава,
ще бъда по-нежна от пролетен цвят,
тогава, когато щурци ще запяват
и ти ще ме милваш пред целия свят,


тогава ще бъда по-волна от птица,
тогава ще бъда по-сочна от плод,
тогава, когато ти мен ще обичаш
така, че ще бъде мой твоят живот.


Тогава…
Най-чистото утро ще ражда жарава,
най-светлото слънце над нас ще блести…
Нека тръгнем тогава, когато

                                   се раждат звезди!

1988г.

петък, 28 ноември 2014 г.

Печени кюфтета със заливка

Не зная дали ви е познат този блог на Валентина или Тина - Рина. И не защото не е заслужил вниманието ви, а защото Валя беше скромен и непарадиращ с нищо човек. За съжаление тя не е вече сред нас, почина преди по-малко от месец. Познавах я лично като сърдечен, искрен, и тих човек. Такава ще я помня - с добротата и с чувството за хумор. За близките си е сторила и оставила много, убедена съм, а тук е оставила за всички нас лесните си, непретенциозни, но пък вкусни и бързи рецепти. Поклон пред паметта и и вярвам, че сега пътешества там, където не е успяла приживе и ни се усмихва. 
Ще ви представя една от нейните рецепти, която приготвям не за пръв път. Много е вкусна!


Печени кюфтета със заливка




500 г кайма
1 глава кромид лук
2 филии сух хляб
1 яйце
чубрица
сол
3-4 с.л. олио

заливка:
2 яйца
1 кофичка кисело мляко
4-5 скилидки чесън (пресовани)
сол, черен пипер

Приготвяне:



Замесва се каймата с горните продукти и  се омесват и оформят малки кюфтенца, които се поставят в тавичка, намазана с олио и се пекат. Когато са почти готови, зачервили са се, се заливат с разбърканите кисело мляко, яйца, чесън и сол. Пекат се още 10-15 мин., докато заливката стегне.




сряда, 26 ноември 2014 г.

Пиле със сос

ПИЛЕ СЪС СОС

Продукти:
1 пиле, около 1 кг.
3 яйца
2 - 4 с.л.брашно
1/2 пакетче масло
100 мл. олио
5 скилидки чесън /правих с пресен чесън/
1 лимон
сол

Приготвяне:

Пилето се сварява на порции и след това се полива с разтопеното масло и се запича във фурната до зачервяване. Взема се 1 литър от бульона и в него се разбиват яйцата и брашното, счукания чесън, малко сок от лимон и олиото. Сосът се вари до желаната гъстота, като се бърка непрекъснато да не се пресече. Пилето се поставя в широка чиния и се полива със соса. Отстрани може да се украси с резенчета лимон.
Вкусно.

*Рецептата е от сайта  "Розали".

понеделник, 24 ноември 2014 г.

Забравени сладки с фъстъци и махлепи

Забравени сладки с фъстъци и махлепи


Ако се не лъжа видях тези сладки преди години в БГ мама. Така и не ги направих, въпреки че се каних доста пъти. До днес. Изостанали белтъци бяха повода, а не ми се чупеха орехи. Сетих се за пакет сурови белени фъстъци и така промених рецептата. Вместо ванилия сложих махлепи, цели зрънца, дори не смлях. И рецептата в моя вариант:





Продукти:

3 белтъка 
160 гр захар 
160 гр фъстъци
160 гр. натурален шоколад 
1 ч.л. семена махлепи (може да се замени с ванилия)


Приготвяне:

Вечерта преди лягане включете фурната на 180º.
Разбийте белтъците на твърд сняг с щипка сол. Постепенно започнете да добавяте захарта като продължавате разбиването, трябва да се получи лъскава и твърда маса. 
Нарежете на не много дребни парчета фъстъците и шоколада и внимателно ги разбъркайте с белтъка, добавете накрая и махлепито, пак разбъркайте леко.
Покрийте с хартия за печене 2 големи тави и с  лъжица сипвайте купчинки от белтъците. Няма смисъл да се стараете да са с правилна форма.
Важното е да има поне 2 см. разстояние помежду им (те не се надуват много, но все пак да не залепнат една за друга).
Най-важният момент: изключете фурната, сложете тавата вътре и си лягайте да спинкате. На сутринта ще намерите опечени сладки. Това, разбира се, е в кръга на шегата, макар и да е най-удобно като начин на действие. Но можете и през деня да си ги опечете, стига да ги "забравите" за поне 3 часа в изключената фурна, без да я отваряте и пипате. Аз така направих.






неделя, 23 ноември 2014 г.

Мамината чорба с дреболии

Мамината чорба с дреболии



Това за мен е една от най-вкусните зимни чорби. Мама я прави предимно с агнешки дреболии, но става и с телешки, каквито ползвах за днешната рецепта.

Продукти:

500-700 измити, изчистени, нарязани  и кипнати дреболии
1 глава лук
1/2 чаена чаша ориз
олио
2-3 с.л. брашно
черен пипер
сол
червен пипер
джоджен
девисил

оцет
чесън

Приготвяне:



Сварявам дреболиите заедно с 2 литра вода и сол в тенджера под налягане за 50 минути, ако е в обикновена тенджера - до сваряване. След като са сварени в друга тенджера запържваме в олиото нарязаната глава лук. Добавяме 2-3 с.л. брашно, 1 с.л. червен пипер и наливаме внимателно, но бързо от бульона. Изливаме цялото съдържание, заедно с дреболиите. Добавяме измития ориз и оставяме да къкри около 20 минути. Прибавяме подправките, ако е необходимо още сол и оставяме още 10 минути.
После се наслаждаваме на уханна гореща чорбица, която аз сервирам с оцет и чесън.

Аз след сваряването заделям белия дроб за котката, че не го обичаме, слагам само чревца, шкембе, бъбреци, черен дроб.




Направете си и вие тази вкусна чорба и се насладете на зимния домашен уют!

събота, 22 ноември 2014 г.

Пай с ябълки от Масачузетс

Пай с ябълки от Масачузетс 

/рецептата е от 2008 г. от "Кулинар"- чудесна е!/



Продукти:


250 гр. масло
350 гр. брашно

1 яйце
1ч.л. оцет
канела
1/2 ч.ч. захар
1,5 кг. ябълки


Приготвяне:

Омесва се тесто от брашното, размекнатото масло и 2с.л. вода /аз сложих повече на око/, 1 яйце и оцета.
Тестото се разделя на две.
Ябълките се обелват, почистват и нарязват на кубчета. Объркват се със захарта, канела и 2 с.л. брашно.
Разточват се две кори от тестото. Едната се слага в малка тавичка, така че да излиза отстрани, за да се прехлупи с горната. Изсипват се ябълките на голям куп. Покрива се с втората кора и се подпъхва върху долната или се прищипват. Украсява се с изрязана от тестото ябълка и листенца. Като се позапече се намазва с разбит жълтък и се поръсва с кристална захар. Отново се допича до красив цвят.
Тавичката трябва да е малка и най-добре алуминиева, за да се получи висок пай. Не се подмазва.
Приятен апетит и дано ви хареса.


петък, 21 ноември 2014 г.

Многолистна питка за деня на християнското семейство

Днес е много хубав празник – Църквата го е приела за Денят на християнското семейство. Това не е някакъв шумен празник, а просто ден, в който да си припомним някои от християнските ценности. Те са простички – да обичаме близките си, така, както себе си. Да имаме здрави души и да се държим и себеоценяваме достойно, да се учим да се отнасяме така и с другите. Всеки има недостатъци, но нека потърсим доброто в другия.  Божията любов е безусловна, търпелива, милостива, тя не търси сметка за лошото, всичко прощава...Нека следваме и ние този пример и се опитваме така да обичаме ближния си. 
Днес е ден, който напомня на родителите за духовните им задължения към децата, възпитавайки ги в чистота на нравите.
Днес цялото семейство се събира заедно на вечеря.


Честит празник на всички празнуващи!  

Избрах рецепта на Вероника и е прекрасна, така както е и самата притежателка на блога. Рони, ако четеш да знаеш, че харесвам повече стария облик на блога, преди да го подкараш толкова здравословно:)

Многолистна питка 


Продукти:


около
1 кг пресято брашно
1 кубче прясна мая
250 мл топло прясно мляко

250 мл топла вода

125 гр масло
100 мл олио  
2 яйца
1 ч.л. сол
1 с.л. захар
1 жълтък за намазване


Приготвяне:


Затоплете 50 мл от прясното мляко и разтворете маята и захарта в него. Оставете закваската да бухне.Пресейте брашното и сложете всички продукти (без кравето масло)  и прибавете закваската.Омесете гладко и еластично тесто.
Оставете да втаса на топло, докато двои обема си. (Аз месих и втасвах в машината за хляб.)







Разделете втасалото тесто на 4 топки и всяка разточете на кора с дебелина около 2 см.
Върху всяка кора сложете филийки студено краве масло и подредете всички кори една върху друга.Сгънете всичко това на две и го разточете отново.
После сгънете пак на две и разточете отново до получаването на една голяма кръгла кора с дебелина около 2,5 см.
Нарежете кората на триъгълници и ги навийте като кифлички. В центъра сложете по-тънко навити кифлички, като пънчета(розички)
Подредете ги в намаслена тава, сложете във фурната на 30 градуса  и оставете да втаса до удвояване на обема. След като втаса увеличете фурната да загрява на 200 градуса. Намажете питката с жълтък. Печете до готовност.
Страхотен аромат се носи от питката след като  я извадите  от фурната, няма да можете да спрете да си хапвате кифличка след кифличка, самите те са  "на конци".





четвъртък, 20 ноември 2014 г.

Факела Любов - 19

Факела Любов - 19

§§§

Не търси в думите ми
вечността на чувствата-
виж-тя е в очите ми!

Не търси в думите ми
нежността на чувствата-
не усещаш ли-тя е в ръцете ми!

Не търси в думите ми
силата на чувствата-
почувствай-тя е в сърцето ми.

И все пак не мога без да кажа:

                              ОБИЧАМ ТЕ!

1988г.


сряда, 19 ноември 2014 г.

Кюфтета от гречка (елда)

Кюфтета от гречка(елда)


 Продукти:1 ч.ч. гречка(елда)1 ч.ч. сирене2 яйцабрашноолио
Приготвяне:
Сварява се 1 ч.ч. елда в три ч.ч. вода за 20 минути. Като изстине се добавя 1 ч.ч. сирене, посолява се ако е нужно. Аз сложих две яйца, но доста се разреди, та добавих малко брашно.
Въпреки всичко не можах да оформя на кюфтета, които смятах да панирам в галета, затова направо с лъжицата в сгорещената мазнина. Малко са безформени, но това е положението.
Според мен идеално се съчетават с майонезено-млечно-чеснов сос, но става и без него.
Вкуса е специфичен, на мен ми харесаха, на половинката също, дъщерята както винаги мрънка.

понеделник, 17 ноември 2014 г.

Пържола с гъби, кашкавал и яйца

Пържола с гъби, кашкавал и яйца




Продукти:

6 свински пъжоли без кост
250 гр. гъби /при мен домашно мариновани по рецепта на Пепчо/
2 с.л. брашно
1 с.л. масло
150 гр. настърган кашкавал
2 яйца
4 супени лъжици заквасена сметана
олио
черен пипер
сол

Приготвяне:


Пържолите се осоляват, наръсват се с черен пипер, овалват се в брашно и се изпържват в олио от двете страни. Нареждат се в йена на два реда, между тях се слагат гъбите. Разбиват се яйцата и сметаната, прибавя се настъргания кашкавал и се излива върху пържолите. Запича се в силна фурна до зачервяване. Поднасят се с гарнитура от задушен грах с моркови или картофено пюре.Пържолите стават много крехки, просто се смесват с пухкавата яйчено-кашкавалена смес.

*Рецептата е от изрезка от вестник, но има автор - Кита Светозарова от Бургас :smile1:
Приготвяла съм я преди 5 години, но е много вкусна и май ще намери скоро пак място на трапезата ни.

неделя, 16 ноември 2014 г.

Моята бъркана баница

Хапваше ми се нещо тестено, но бързо, без мая и втасване. Разгледах доста рецепти в нета, сред които такива за мързелива баница. Повечето обаче бяха със сода, която недолюбвам. Пък и сирене нямах, само козе, а децата не го обичат. Е, импровизацията се оказа повече от успешна - много, много вкусна.

Моята бъркана баница



Продукти:

2 яйца
1 ч.ч. кисело мляко
1/2 ч.ч. олио
2 ч.ч. брашно
1 бакпулвер
200 гр котидж сирене (прясно зърнесто сирене)
50-100 гр пушено филе(толкова се подмяташе в хладилника)
50 гр настърган кашкавал
100 гр извара
сол
чубрица
1.с.л.масло

Приготвяне:



В дълбока купа разбърках яйцата с вилица, добавих и останалите продукти, без маслото, като продължавах с вилицата, не съм ползвала миксер. Намазах тавичка с размери  20/20 см с масло, без да го разтопявам. Изсипах сместа и пекох на 200 градуса до златист загар и суха клечка.
Много, много вкусно, особено с кисело мляко поднесено.





събота, 15 ноември 2014 г.

Цикламен таратор


Докато съм на вълна червено цвекло да споделя и за този вкусен зимен таратор, аз много го харесвам.


Цикламен таратор









Продукти:


1 глава червено цвекло
1 яйце
орехови ядки
2-3 скилидки чесън
кисело мляко
копър
сол
зехтин

Приготвяне:


Главата цвекло се вари до полуомекване. Може да се нареже на няколко парчета.
След като изстине, се обелва и се настъргва на едро ренде.
Твърдо свареното яйце също се настъргва. Прибавят се счуканият чесън, смлените орехи, зехтинът.
Всичко се разбърква в киселото мляко. Посолява се на вкус. Разрежда се с вода като познатия ни таратор с краставица и се добавя ситно нарязан копър.
Това е - вкусно и здравословно типично полско предястие, наричано хлодник.

*Рецептата видях преди 4 години във вестник "24 часа", автор е от Цвета Йорданова






















петък, 14 ноември 2014 г.

Четири сезонни салати с цвекло

Харесвам червеното цвекло на салата, много ми е вкусно. Мъжа ми също го хапва, а той си е консервативен, та си е цяло чудо. Децата честно казано незнам, разминаваме се с храненето и за някои неща така и не разбирам харесали ли са или не.
Освен, че за мен е вкусно, цвеклото е и полезен зеленчук. Особено в сезона на вирусите си е препоръчителна употребата му, зарежда с витамини и други полезности.
Салатите са си мои хрумки, с тук таме подсказки от колеги и познати.

Салата от червено цвекло с праз лук



Продукти:

1 глава цвекло
1 стрък праз
зехтин
сол
балсамов оцет

Приготвяне:
Стържа измитата и обелена глава цвекло на средно ренде. Нарязвам праза на ситно и подправям със солта, после оцета и зехтина.


Шарена салата с червено цвекло



Продукти:

1 глава цвекло
1-2 моркова
1 ябълка
резен целина(1/8 средна глава)
1 см корен хрян
1/2 връзка копър
1/2 връзка магданоз
2-3 стръка листа и дръжки целина
сол
оцет
олио

Приготвяне:
Настъргвам суровото, обелените цвекло, моркови, ябълката, целината и хряна. Наситно нарязвам копъра, магданоза и листата целина. Разбърквам, подправям със сол, оцет и олио.


Салата с червено цвекло с мляко 

(тази ми е любимата)



Продукти:

1 глава цвекло
2 ск.чесън
копър
сол
олио
около 100 гр цедено кисело мляко (може и обикновено)

Приготвяне:
Настъргвам измитата и обелена глава цвекло на средно ренде.Смачквам чесъна, нарязвам копъра, добавям и обърквам с млякото и олиото, посолявам.

Беларуска салата с червено цвекло




Продукти:

1 глава цвекло
1-2 кисели краставички
100 гр майонеза

Приготвяне:
За тази салата сварявам цвеклото необелено. Обелвам го и го настъргвам на средно ренде. Нарязвам киселата краставичка на кубчета, може и тя да се насърже. Обърквам всичко с майонезата, сол не е необходима.

Избирайте една, настъргвайте и слагайте на масата. Може и да си върви с алкохол, ама не знам:)

сряда, 12 ноември 2014 г.

Ароматно свинско филе в сметанов сос

Ароматно свинско филе в сметанов сос




Продукти:

10 парчета свинско филе (около 1 кг.)
чубрица
мащерка
розмарин
черен пипер
червен пипер 
сол 
олио
1 ч.ч. червено вино
2 с.л. сос от нар
2 с.л. горчица
2 с.л. мед

4-5 с.л. заквасена сметана

Приготвяне:



Просто сложих пържолките в йената, разбърках с останалите продукти без сметаната и 
поставих във фурната на 200 градуса. След като се запекоха за около час и половина добавих 
сметаната, разбита с около 200 мл. вода. Отново запекох до зачервяване и сгъстяване на соса.
Много вкусни и ароматни.

вторник, 11 ноември 2014 г.

Честит рожден ден, слънчице!

Тя – дъщеря ни!

Досега почти не съм писала за нея тук. Чаках подходящ момент. Затова едва дочаках да посветя днешната си публикация на нея.

Какво е щастието не мога да обясня, не мога да опиша, но обърна ли се назад – смело мога да кажа, че съм щастлив човек!
Ще помислите, че всичко ми е наред, нали? Нищо подобно, всекидневно се боря с какво ли не.  Има хора, чиито живот протича безпроблемно, спокойно и без трудности, но това не значи, че са щастливи. Аз съм преминала през не една и две перипетии в живота си, но съм щастлива с това, че обичам мъжа до себе си и заедно сме съхранили любовта си, нещо повече – заздравили сме я в годините. Днес семейството ми наистина е моята крепост. Щастлива съм, че и моето голямо семейство – майка ми, баща ми и брат ми са живи и добре.

Но най-щастливият ден в живота ми е днешният – 11 ноември – рожденият ден на нашето единствено съкровище – дъщеря ни!
Преди 23 години се роди Тя – самото съвършенство от първия миг, в който я видях и я сложиха на гърдите ми. В този миг целият свят загуби смисъл – целият свят беше Тя – дъщеря ни.

Ще кажете – всяка майка обича детето си. Не мисля - има достатъчно родни майки, които изоставят или не обичат децата си, както има и такива, не родили, но отгледали дете,  и обичащи го дори повече от родната му майка.
Аз съм щастлива, че Господ ме е дарил с това не само да родя, но и да обичам безумно детето си.

Всеки има приоритети в живота си – аз винаги съм поставяла на първо място семейството си.
За зло или добро съм сложен характер, такива са и хората около мен. Не е лесно да  бъдеш добра дъщеря, добра сестра, добра съпруга и добра майка, и то едновременно. Но най-трудното наистина е да си добър родител. Да не прекрачиш тънката граница във...всичко. Всеки миг, всяка стъпка те кара да се питаш това ли е правилното...

Тя...
Мигът, в който я поставиха върху мен в родилния дом е запечатан завинаги в съзнанието ми – малко копие на баща си...най-красивото бебе на света, което допира с носле бузата ми и мърка като котеце. Сестрата каза, че бебетата нямали вежди, но Тя си имаше – изписани, като нарисувани. Косичката и беше прекрасна, мъничките ръчички, с пръстчета, като солетки...безупречни. Устничките, като паричка, а първите звуци – божествена музика...
Безсънните първи нощи, надвесена над креватчето в ужас – дали диша...така нуждаеща се от мен мъничка душичка.
Първата усмивчица, гукането...захранването, пълзенето...Мигове на безмерно щастие, изживявани пълноценно и щастливо.
Тревогите – запушено носле, ваксини, зъбки, капризничене...
На 8-9 месеца – първите думичики – „тата” и „деде”, „мама” беше по-късно.
На 10 месеца вече ходеше сама. 
На 1 годинка и половина казваше кратки изречения „Ало, тати””, „Бабо ела”, „Дай мене тоа(това)”.
По същото време и гърнето вече не беше проблем, а  постижение.
Имах вече до себе си човече, с което можех да контактувам и това наистина ми стигаше.
Темите „детска градина” и „братче/сестриче” бяха табу. Щом мама нямаше да бъде в „детската” и щеше да обича и „братчето/сестричето” също толкова – категорично и двете предизвикваха плач и несъгласие. Аз също не си представях как ще поверя детето си толкова малко на чужди хора, дори на майка си отказах, защото това значеше да не се виждаме всеки ден, как така друг ще се грижи и възпитава най-скъпото ми нещо. Колкото до братче/сестриче (винаги преди това съм искала 3 деца), в момента в който се появи Тя аз не можех да си представя, че ще обичам друго дете, колкото нея, а това не можех да си позволя. Реших, че ще си остана вкъщи (и без друго ме съкратиха в зората на демокрацията) и ще се гледаме до момента, до който и двете ще сме готови за нещо друго. Социални контакти слава богу не са ни липсвали – контактувахме всекидневно, тя – с дечица на възрастта и, аз - с техните майки и мои приятелки.
Сама се научи (естествено аз и показвах) на две и половина – три години да познава буквите и цифрите.
На пет вече четеше „Малка детска енциклопедия за Вселената”.
Първото и желание беше да стане барабанист, а второто космонавт.
На пет тръгна и в полудневна частна градина с още 3-4 дечица. И тя беше доволна, и ние с татко и също.
Първият 15 септември,  в първи клас беше истински празник у дома, а първата учителка – най-любимата и до днес. При раздялата си с нея плакахме всички – и децата, и тя, и родителите.
Най-прекрасното време от живота ми, най-пълноценното, най-удовлетворяващото и най-полезното и за двете ни...
Когато беше във втори клас аз започнах работа.
Беше ми много сърдита, понякога си мисля, че и до днес ме упреква...
Наехме жена да я взема от училище и да бъде у дома, докато се приберем от работа.
Така и не я хареса дъщеря ни, а след време намерихме дневниче, в което я беше наричала „жабата” и  „как нахално по цял ден си бели портокали, дори взима и за дъщеря си” и „пуска си телевизора и ми пречи да уча”. Много смешно и беше вече и на нея, макар че явно не и е било лесно да свикне с тази чужда жена. Така до края на  пети клас.
Годините се забързаха неусетно, училище, ваканции.
По това време родителите ми, вече пенсионери отидоха да живеят в къщата на баба и дядо – на село. Ваканциите на дъщеря ми са били безгрижни и прекрасни – каквито могат да бъдат само ваканциите на село, при любящите баба и дядо.
Дойде ред на кандидатстване след седми клас, много трудно прие новите съученици, учители, училище...после изведнъж порастна, промени се...откъсна се от „полата” на мама.
Завършването на гимназията – уж толкова чакано и желано, а всъщност – отново трудно преживяно...
И тук моята непростима вина – някъде загубих нишката и не можах да я предпазя от порока "цигари"...Приех признанието и, не и забраних(никога и нищо не и забранихме, винаги се опитвахме да я убедим в правотата си с думи), мислех, че ще отмине...но уви – това ми тежи и днес. Опитвам се рядко да го коментирам, разчитам, че сама ще реши да се откаже, но сякаш в сърцето ми дълбае, когато я видя с цигара. Знам, че ще ме разбере едва когато бъде на мое място.
Абитуриентският бал ... кое, ако не моето гардже да е най-красивото...Науми си, че аз ще и шия роклята и въпреки че обиколихме всички магазини в София и провинцията, рече и не отстъпи – измисли си модела и ...накрая се получи точно това, което искаше.
В този ден я видях наистина пораснала, не дете, а млада, красива и свободна по дух госпожица. Поплаках от радост, от умиление, но и съзнавайки, че пред детето ми вече предстои сериозната страна на живота, че детството е било до тук.
Някъде там по същото време, дори преди това дойде и голямата и Любов – драматично, романтично и силно, безпрекословно. Не се противопоставихме на решението им да заживеят заедно. Така е и до днес. Опитваме се да не се бъркаме, макар, че майчиното ми сърце е винаги нащрек. Мога да прочета по лицето и всяко чувство, което я вълнува.
Не е от децата, които споделят много, поне откакто порастна. В началото това ме притесняваше, но после осъзнах, че така трябва. Затова и не настоявам – ако тя реши – ще ми каже, каквото иска, ако ли не – може да се измъчвам, но гледам да не питам.
Дойде следването, двамата с (кандидат)зетя и учиха заедно, завършиха така неусетно, някак като на шега, дори не разбрах кога се случи.

Дали бих могла да я опиша... едва ли, но тъй като тя категорично ми е забранила да я показвамJ, ще се опитам да ви накарам да я видите през моите очи.
За мен е най-красивото, най-прекрасното създание  на света...Не мога да я погледна и да не почуствам възхищение. Очите и са кафяви и безкрайно изразителни, с много дълги и извити мигли, ако в тях има радостно пламъче – сърцето ми лети от щастие, ако прочета болка, тревога – камък ми натежава в гърдите.
Косите и са дълги и тъмно кестеняви – цял водопад. От дете е с буйна, гъста, разкошна коса. Висока е като татко си. Стройна, изящна, нежна, прекрасна...С дълги крака и фини, красиви ръце.
Суетна е, обича да се застоява пред огледалото и няма дреха, която да не и отива, умело носи и спортни дрехи, и елегантни.
Характера и е ... изключително сложен и дълбок...Скорпиона си е скорпион...
Чувствата и са силни и бурни. Обичлива е до безкрай. Обича ли нещо или някого – всичко е готова да жертва. Но и люто съди и е склонна да реже от раз, критична е.
Изключително умна и умеятелна е – иска ли нещо – ще го постигне непременно. Но трябва да я запали нещо, трябва и кауза, трябва да намери смисъл, иначе само от гола амбиция – не би се захванала.
Колкото е добричка, мила, състрадателна с добрите, с хората и животните(обожава ги) в нужда, толкова е непримирима, рязка и безкомпромисна към лошото и несправедливото.
Чужбина ли...не и го споменавайте изобщо – по-голям патриот е и от мен, нищо че безрезултатно и досега търси желаната реализация тук.
Има си свои важни неща и дори останалите да не ги разбират, не би се смесила с тълпата, не се страхува да бъде различна, но себе си.
Изключително привързана е към близките и приятелите си. В шести клас не свали с години снимката на приятелката си, чието семейство замина в Америка. Днес двете са щастливи при поредната среща тук,  един път в годината.
Винаги сме искали дъщеря ни  да бъде достоен човек. Но нямаме претенциите, че това което е Тя днес е наша заслуга.
Всеки човек носи в себе си заложени някакви качества, други придобива под влияние на родителите си, трети – на средата, която го заобикаля, но всичко пречупва през своя мироглед.
Щастлива съм, че дъщеря ми е истински Човек. Гордея се с всичко, което е Тя. Харесва ми такава, каквато е и я разбирам за всичко, макар тя да не смята така(просто защото искам да я предпазя от всичко лошо).


Тя!
Олицетворението на свежата младост и безумната  красота.
Тя!
Светлината в дните ни и усмивката на лицата ни.
Тя!
Топлината и нежността в сърцата ни.
Тя!
Смисълът на всичките ни надежди и мечти.
Тя!
Гордостта ни като родители.
Тя!
Всекидневната ни молитвата за здраве и късмет.
Тя!
Нашето най-ценно, истинско и единствено богатство!
Тя!
Съвършеното продължение на живота ни.
Тя – нашето всичко!

Днес е родена Тя - дъщеря ни!

Зад пожеланията, изказани с думи има нещо много по-силно, което се усеща само със сърцата, преливащи от родителска любов!
И все пак:

Честит рожден ден, слънчице (помниш ли, и ти така ме наричаше, като малка?)!

Бъди ни жива, изключително здрава и истински щастлива, закриляна и орисана с късмет!
Останалото зависи от теб и знаем, че ти можеш всичко, стига да поискаш!
Бъди силна и независима, обичана безумно и обичаща, по-уравновесена и смирена, по-толерантна и по-прощаваща, по-позитивно настроена, по-весела и по-усмихната.
Радвай се на красивите, дори и дребни неща(аз едва сега се понаучих), не забелязвай грозните (така и не се научих да се примирявам с тях), защото така ще бъде по-лесен живота ти.
Не спирай да мечтаеш и да сбъдваш мечтите си! А ние никога няма да престанем да ти даваме едно – обичта си!
Бъди благословена!
А ние ще сме до теб винаги!





По желание на рожденичката тортата трябваше да е шоколадова. Аз избрах да приготвя рецепта на Мариана Г. от  сайта "Гответе с мен". Благодаря и както за рецептата, така и за напътствията при украсата, тъй като съчетах няколко идеи при променената от мен визия.

 

Торта Трюфел


Продукти:
Блатове
9 жълтъци
8 белтъци
1 ч. ч. захар
3 с. л. гореща вода
3 с. л. какао на прах
8 с. л. брашно
3 с. л. нишесте (пшенично)

Сироп
9 с. л. вода 6 с. л. захар 2 с. л. ликьор по избор

Kрем
150 г черен шоколад 2 ч. ч. готварска сметана (CREMIO)
Трюфели
100 г шоколад 5 с.л. готварска сметана
250 г шоколад за поличката (глазурата) и цветето

Приготвяне
Приготвяне на крема
Препоръчително е кремът да се приготви няколко часа предварително. Сметаната се довежда до кипване и с нея се залива настъргания шоколад (в робота смлях шоколада). Охлажда се поне за няколко часа (най-добре за цяла нощ в хладилника). След стягане крема се разбива до твърда смес.
Приготвяне на блатове
Фурната се загрява до 190 - 200 С. На 2 тавички с размер 25 см се застилат дъната с хартия за печене (при мен се получиха 5 блата)Пека ги подред, първо едната тава, после другата, всяка по десетина минути. Белтъците се разбиват с половината от захарта до твърда пяна. Жълтъците се смесват с останалата захар и се разбиват на крем, докато не побелее сместа. Към тях се прибавя и разтвореното в горещата вода какао, като продължава да се разбива сместа. Брашното и нишестето се пресяват и се прибавят към жълтъчната смес. Накрая се прибавят и белтъците (на 3 пъти) и се разбиват внимателно. Тестото се разпределя мислено на 5 равни части, аз мерих с един черпак, налива се в първата тава, след като тя се изпече се слага втората, през пова време освобождаваме първата... Оставя се да изстине малко върху тавата, след което се отлепва хартията
Приготвяне на сиропа
Водата се кипва заедно със захарта. Маха се от котлона и се долива ликьора.
Приготвяне на трюфелите
Отново сметаната се довежда до кипване и се залива начупения шоколад. Разбърква се. Сместа се оставя в хладилника за няколко часа (при мен около 1ч и 30 минути). С длани се оформят трюфели. Трюфелите се овалват в захарни зрънца разноцветни.
Събиране на тортата 

Готовите блатове се намазват със сиропа(със силиконова четка).Редуват се блат и крем така до последния блат.Отгоре и отстрани тортата отново се намазва с крем.



Приготвяне на поличката
Върху вестник се разстила полиетиленова торбичка. Шоколада се разтопява на водна баня. Около 200 гр от него внимателно се излива върху торбичката и се разнася равномерно на тънък слой в диаметър по-голям от тортата, така че да стигне и за борда. Изчаква се да стегне леко и внимателно, като се хваща заедно с вестника, за да е по-стабилно се покрива тортата. Хубаво се притиска отгоре и отстрани и се поставя в хладилника за около час да стегне. След стягане внимателно се отделя полиетиленовия плик. Останалият около 50 гр шоколада се излива върху добре почистения и подсушен плот. Оставя се да стегне хубаво, но не съвсем, проверява се с шпакличка, аз ползвах остър инструмент, белачка. Изстъргват се отделни сегменти, от които се оформя цветето.
Поставя се в центъра на тортата, аз не улучих:) Поръсва се с цветните топчета. Покрая се нареждат готовите трюфели.



    

Парченце ще има по-късно, ако остане:)! Да ни е сладко!

Ето го и парченцето, за по-търпеливите. Марианка ме предупреди, че трудно ще се реже, защото покритието е само от шоколад, който се втвърдява. Някъде бях чела и приложих този номер - нагрях на котлона ножа и така рязах - получи се. При всяко парче - мия, подсушавам, нагрявам.
Да си призная очаквах повече от вкуса, е вкусна беше, но съм правила и хапвала и по-вкусни, ако пак реша да направя ще променя нещо в тази насока.








Не,днес няма да има стихове, за да не се повтарям, но ще публикувам едни, писани по същия повод, но преди 2 години.

Честит 21 рожден ден!

Живота е прекрасен, прегърни го
и наслаждавай му се с всички сетива,
живота е прекрасен, разбери го,
а най-прекрасна в него – младостта!

За светъл празник днес те поздравявам,
целувам те, желая ти късмет,
от птица – жар криле ти подарявам,
не да вървиш, а да летиш напред!

Дано да бъдеш винаги щастлива,
дано да бъдеш винаги добра,
с усмивката, която ти отива,
да грееш, като истинска звезда!

Бъди и много здрава, енергична,
постигай всяка цел със лекота,
бъди чаровна, нежна, романтична,
носи в сърцето вечно любовта!

Дали от болката, когато те родих
Покълна обичта неизмерима?!?
Не знам, но знай едно, дете любимо –
на този свят ти вечно ще я имаш!!!

Мама
11.11.2012г.